„Истината за случая „Хари Куебърт“ – книгата, която успя да детронира „Ад“ на Дан Браун

| от |

Лили Големинова

Разбира се, говорим за Европа. Това е най-четеният роман във Франция за 2013 с почти милион продадени екземпляра. Прекрасна книга, която е и своеобразен мост между американската и европейската литература – взимайки най-доброто и от двете. Задълбочена, но лека за четене. По американски грабваща вниманието, и по европейски търсеща и многопластова.

182433_b

Романът е дълъг 544 страници … и пак, до последния момент, не ти се иска да свършва. Иска ти се да продължиш да четеш, да разбираш още и още за всеки от героите, да разкриваш нови пластове от историиите. Защото в „Истината за случая… „ историите са много, развиват се в различни моменти от времето, за да изаят една невероятно увлекателна книга – хем бестселър, хем с много висока оценка от критиците.

АВТОРЪТ Името му е Жоел Дикер. Когато пише този роман (втори за него) е едва на 27 години. Швейцарец – роден е в Женева, който е учил в САЩ.

РОМАНЪТ – абсолютен „page turner”, започнеш ли го – няма оставяне.

НАГРАДИТЕ – Голямата награда за роман на Френската академия, номиниран е за „Гонкур“ и „Ентералие“

ПРОДАЖБИТЕ – над 1 500 000 до този момент, при това без да е излязъл на английски език – тоест без една много голяма част от пазара, английското издание се очаква през май тази година.  Романът предизвиква фурор на Панаира на книгата във Франкфурт още през 2012, но продажбата на правата за въпросния англоезичен пазар отнема време. За тях се преборва британецът Кристофър Макълхоуз (от групата, която издаде трилогията „Милеиум“ на Стиг Ларшон) и сега издателство от ранга на „Пенгуин букс“ си спечели правата за САЩ след сериозно наддаване.

Иначе „Истината за случая „Хари Куебърт“ е  издаден е в 33 държави. Засега.

И след като имаме тази възможност да прочетем тази книга преди американците, нека й отдадем дължимото. Уверявам ви, няма да съжалявате. Стилът на писане Жоел Дикер напомня на Джон Гришам от най-хубавите му години („да, но от класическия му период – от времето на „Време за убиване“ и „Фирмата“ – така допълни това мое сравнение Светльо Желев, от „Колибри“, издателството, което има щастието да издава „Истината за…“ в България). Животът, който вдъхва на героите си, ярката галерия от образи, които създава в рамките на една малка общност, самият образ на пишещия – млад успял американец (действието на романа на Дикер се развива изцяло в Щатите), с много реминисенции от колежанския и университетски живот, с установяването му в едно градче в Ню Хемпшир след успеха в Ню Йорк – много сходно с очарователните, но и безпощадни картини на малките южняшки градове в романите на Гришам. Но Дикер заслужава много повече от това сравнение. Един явно блестящ ум, изобретателен, мислещ, търсещ, с чувство за хумор и с онова необяснимо умение да разказва истории – или по-скоро да разкаже една голяма история, изтъкана от много други истории, така че да ни накара да съчувстваме, да се надяваме, да плачем, да се подсмихваме, да препрочитаме определени пасажи… да изживеем всичко, което се случва! Това е всъщност мярката за една истински добра книга, нали?!

Няколко думи за историята – с много сякаш биографични елементи, но само на пръв поглед – младият писател Маркъс Голдман изпада в творческа криза след изключително успешния си първи роман, който му е дал статута на звезда (творческата криза, както и еврейското семейство на писателя в книгата са описани невероятно остроумно). Търси вдъховение и идеи къде ли не и стига до своя ментор, негов бивш професор в университета – един от големите американски писатели – Хари Куебърт. И тук нещата се „завръзват“ – Хари е обвинен в убийството на 15-годишно момиче (Нола Келерган), с което е имал връзка преди 30 години. И следва едно изумително пътешествие в различни моменти от развитието на тази история – късчета от разкази на отделните действащи лица, разследването на главния герой и много проблясващи фрагменти, които оформят роман, който може да се бори за титлата „най-любим“. В него има и съспенс, и романтика, и драма, и неочаквани обрати (които идват след други неочаквани обрати до последната страница), които обаче са безкрайно логични и карат читателят да оценява отново и отново заложените по пътя на развитието на сюжета „хрумвания“ и нюанси, които авторът след това  убедително изгражда в поредица от събития и реакции. Разказвач от голяма класа е Жоел Дикер, от онези, които умеят да ни накарат да изживеем сякаш още един живот. Четейки.

Лили Големинова

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.