„Истината за случая „Хари Куебърт“ – книгата, която успя да детронира „Ад“ на Дан Браун

| от |

Лили Големинова

Разбира се, говорим за Европа. Това е най-четеният роман във Франция за 2013 с почти милион продадени екземпляра. Прекрасна книга, която е и своеобразен мост между американската и европейската литература – взимайки най-доброто и от двете. Задълбочена, но лека за четене. По американски грабваща вниманието, и по европейски търсеща и многопластова.

182433_b

Романът е дълъг 544 страници … и пак, до последния момент, не ти се иска да свършва. Иска ти се да продължиш да четеш, да разбираш още и още за всеки от героите, да разкриваш нови пластове от историиите. Защото в „Истината за случая… „ историите са много, развиват се в различни моменти от времето, за да изаят една невероятно увлекателна книга – хем бестселър, хем с много висока оценка от критиците.

АВТОРЪТ Името му е Жоел Дикер. Когато пише този роман (втори за него) е едва на 27 години. Швейцарец – роден е в Женева, който е учил в САЩ.

РОМАНЪТ – абсолютен „page turner”, започнеш ли го – няма оставяне.

НАГРАДИТЕ – Голямата награда за роман на Френската академия, номиниран е за „Гонкур“ и „Ентералие“

ПРОДАЖБИТЕ – над 1 500 000 до този момент, при това без да е излязъл на английски език – тоест без една много голяма част от пазара, английското издание се очаква през май тази година.  Романът предизвиква фурор на Панаира на книгата във Франкфурт още през 2012, но продажбата на правата за въпросния англоезичен пазар отнема време. За тях се преборва британецът Кристофър Макълхоуз (от групата, която издаде трилогията „Милеиум“ на Стиг Ларшон) и сега издателство от ранга на „Пенгуин букс“ си спечели правата за САЩ след сериозно наддаване.

Иначе „Истината за случая „Хари Куебърт“ е  издаден е в 33 държави. Засега.

И след като имаме тази възможност да прочетем тази книга преди американците, нека й отдадем дължимото. Уверявам ви, няма да съжалявате. Стилът на писане Жоел Дикер напомня на Джон Гришам от най-хубавите му години („да, но от класическия му период – от времето на „Време за убиване“ и „Фирмата“ – така допълни това мое сравнение Светльо Желев, от „Колибри“, издателството, което има щастието да издава „Истината за…“ в България). Животът, който вдъхва на героите си, ярката галерия от образи, които създава в рамките на една малка общност, самият образ на пишещия – млад успял американец (действието на романа на Дикер се развива изцяло в Щатите), с много реминисенции от колежанския и университетски живот, с установяването му в едно градче в Ню Хемпшир след успеха в Ню Йорк – много сходно с очарователните, но и безпощадни картини на малките южняшки градове в романите на Гришам. Но Дикер заслужава много повече от това сравнение. Един явно блестящ ум, изобретателен, мислещ, търсещ, с чувство за хумор и с онова необяснимо умение да разказва истории – или по-скоро да разкаже една голяма история, изтъкана от много други истории, така че да ни накара да съчувстваме, да се надяваме, да плачем, да се подсмихваме, да препрочитаме определени пасажи… да изживеем всичко, което се случва! Това е всъщност мярката за една истински добра книга, нали?!

Няколко думи за историята – с много сякаш биографични елементи, но само на пръв поглед – младият писател Маркъс Голдман изпада в творческа криза след изключително успешния си първи роман, който му е дал статута на звезда (творческата криза, както и еврейското семейство на писателя в книгата са описани невероятно остроумно). Търси вдъховение и идеи къде ли не и стига до своя ментор, негов бивш професор в университета – един от големите американски писатели – Хари Куебърт. И тук нещата се „завръзват“ – Хари е обвинен в убийството на 15-годишно момиче (Нола Келерган), с което е имал връзка преди 30 години. И следва едно изумително пътешествие в различни моменти от развитието на тази история – късчета от разкази на отделните действащи лица, разследването на главния герой и много проблясващи фрагменти, които оформят роман, който може да се бори за титлата „най-любим“. В него има и съспенс, и романтика, и драма, и неочаквани обрати (които идват след други неочаквани обрати до последната страница), които обаче са безкрайно логични и карат читателят да оценява отново и отново заложените по пътя на развитието на сюжета „хрумвания“ и нюанси, които авторът след това  убедително изгражда в поредица от събития и реакции. Разказвач от голяма класа е Жоел Дикер, от онези, които умеят да ни накарат да изживеем сякаш още един живот. Четейки.

Лили Големинова

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget