Исабел Алиенде: Въпросът не е защо, а как да изживеем живота си полезно и красиво

| от |

На 17 октомври БНТ излъчи интервю със световноизвестната чилийска писателка Исабел Алиенде. Разговорът беше воден от журналистката Капка Тодорова в предаването „Панорама“.

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Сравнявана е с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм. Световна слава и носи романът „Къщата на духовете“. Сега живее в Сан Рафаел, Калифорния, на хълм до океана.  Тук е пренесла любовта си, страданието, свободата и Чили.

Исабел Алиенде цял живот е носила „Къщата на духовете” в себе си. За този роман, казва, че е спасил живота й. В тази къща духовете и спомените са навсякъде. Исабел ги пази в стария шкаф със снимки, откъдето я гледа нейното семейство. Спомня си как започнала да пише писмо до умиращия си 100-годишен дядо в Чили, докато била в изгнание във Венецуела. Един ден това писмо я превърнало в писателка, но тя все още не го знаела. И пак тук върнала живота си отначало. Когато загубила дъщеря си Паула.
———————
Исабел Алиенде:
–  Вторият ми съпруг – Уили, искаше да построи тази къща за мен според представата му за „Къщата на духовете” от книгата. Разговаря с архитекта и тя придоби много испански и чилийски вид. Аз живея в „Къщата на духовете”, но тя е и в мен, като спомените, като детството, които носим винаги със себе си.

Катя Тодорова:
- Спомням си, че Вашата героиня от „Къщата на духовете” – Клара, казва на Алба, че талантът не е да се умре, а да се оцелее. Истина ли е това?

Исабел Алиенде:
– Да, лесно е да умреш. Често се изкушаваме от смъртта, когато сме в безизходица, преживяваме тежки кризи и смятаме, че смъртта е единственото решение. По-трудно е да оцелееш и да дадеш най-доброто от себе си при обстоятелствата, които те заобикалят. В книгата Алба е измъчвана, изнасилвана, но в затвора се явява духът на баба й, който казва: ”Не се оставяй да загинеш, животът е предизвикателство!” Вярвам в това – животът е предизвикателство!

Катя Тодорова:
- Имали ли сте момент в живота, когато сте си казвали – въпреки всичко ще оцелея?

Исабел Алиенде:
– След смъртта на дъщеря ми исках да умра. Нямаше защо да продължавам да живея. И тогава започнах да пиша книгата „Паула”. Когато я завърших си дадох сметка, че ще живея. И животът ми ще бъде добър и щастлив. Дъщеря ми ще живее в мен и това ще ме направи по-силна, няма да ме убие, да ме пречупи…

Исабел създава фондация  в помощ на деца и жени, претърпели насилие в  целия свят, след смъртта на дъщеря си Паула и след като завършва книгата в нейна памет.

Исабел Алиенде:
– Не исках да се докосвам до парите от тази книга и реших да почета паметта на дъщеря ми като ги вложа в нещо смислено. Чудех се как да го направя и реших да помагам на други хора, защото тя това праваше цял живот – помагаше на другите.

Катя Тодорова:
- Харесвате ли раздаващите се хора? Раздаващи своя талант, опит?

Исабел Алиенде:
– Притежаваме само онова, което можем да дадем. Ако притежавам истории, но не ги споделям, те не съществуват. Историите, които мога да публикувам и да дам на другите, са истинските истории. Тогава те стават истински. Ако имате пари и не ги споделяте – какъв е смисълът? Какво – да ги сложа под дюшека ли? Какъв е смисълът да притежаваш и да не споделяш? Споделеното носи щастие. Мен ме прави щастлива.

Исабел Алиенде иска да сподели виното и обяда, който е приготвила за  нас. Така си представя живота – споделен. Казва, че най-хубавата му подправка е хуморът.

Исабел Алиенде:
– Чувството за хумор може да ни измъкне от всякаква ситуация. Добре се отразява при правенето на любов, на всички видове взаимоотношения. И в най-тежката криза има хумор. Дълги години живях във Венецуела и едно от нещата, които най-много ми липсват е чувството за хумор. Винаги има място за шега, за заиграване с думите, за да стане смешно и прекрасно! Наистина ми липсва чувството за хумор на венецуелците.

Исабел се шегува и с кариерата си на журналист в миналото. Казва,че била ужасна.

Катя Тодорова:
- Вярно ли е, че поетът Пабло Неруда Ви е посъветвал да се откажете от журналистиката?

Исабел Алиенде:
– Да! Той ме смяташе за ужасен журналист!

Катя Тодорова:
- Защо?

Исабел Алиенде:
– Защото лъжех непрекъснато! Измислях си, вживявах се във всички истории. Той ми каза: ”Бъди писател и всички тези недостатъци от журналистиката ще се превърнат в достойнства, в литература. Защото иначе въображението ти отива на вятъра!

По-късно в книгите си преплита духовете на хора от историята и семейството си. Там може да бъде открит трагичният поет Пабло Неруда. Зловещият час, в който умира нейният чичо – президентът Салвадор Алиенде, след който идва диктатурата на Пиночет. Времето, в което от улиците на Чили започват да изчезват хора.

Катя Тодорова:
- Извинете за странния въпрос – искали ли сте някога да бъдете политик?

Исабел Алиенде:
– Не! Никога! Понякога ми задават този въпрос заради името ми и заради известността ми в Чили, но никога не съм била изкушавана. Политиката изобщо не ме привлича.

Катя Тодорова:
- Питам ви, защото ме интересува какво мислите за силата на властта?

Исабел Алиенде:
– Властта винаги ме е плашила. Във всички нейни проявления – властта на църквата, властта на бащата-насилник, на полицията, на правителството, всякакъв вид диктатура, особено военната. Страхувам се,  защото според мен властта обикновено се налага чрез страх и хората не смеят да се противопоставят именно поради страх. Плаша се макар да зная, че в света трябва да има някакъв ред, за да вървят нещата. Но мисля, че властта трябва да бъде контролирана.

Един ден в книгите на Исабел най-истинските герои ще бъдат победените. Понеже цял живот се е учила да разпознава смелите. Не я интересува триумфа на историческите фигури, интересува я силата на свободните.

Исабел Алиенде:
– Защото са много по-интересни. Малкият човек е интересен. Хората, които са изпитали страданието, които не са закриляни от мощния чадър на властта, които не са защитени, не са в безопасност. Това са хората, които ме интересуват, защото те трябва да намерят огромна сила в себе си, за да оцелеят.

Катя Тодорова:
- Мислите ли, че този свят винаги ще се нуждае от бунтари, от хора с различно мислене?

Исабел Алиенде:
– Разбира се!

Катя Тодорова:
- От хора, поемащи риск?

Исабел Алиенде:
– Разбира се! Как се развива светът и цивилизацията? Благодарение на инакомислещите. Естествено, че са нужни хора бунтари, които не се вписват и имат критично мислене, хора, които не се съобразяват с установения обществен ред и не спират да задават въпроси. Това е палавникът в училище – детето, което задава въпроси, на които учителят не може да отговори. Това е детето, което ще тласне нещата напред!

Катя Тодорова:
- Но често наричат тези хора глупаци! Харесвате ли смели глупаци?

Исабел Алиенде:
– Разбира се. Кои са героите в моите книги? Аз не мога да пиша за обикновени разумни хора. При тях няма какво да се разкаже. Истории има около хора с различно мислене, които предизвикват установения ред, които преминават границата и поемат рискове. Ето там има сюжет!

Сега по света четат новата й книга – криминалето „Игра на Изкормвач”. Наскоро ходила на  конгрес на писателите–криминолози. Там се срещнала със сладки бабки, които се обучавали не как да правят курабийки, а да убият ближния, без да ги разкрият. Шегува се, че цял живот е мечтала да напише еротичен роман.

Катя Тодорова:
- Наистина ли?

Исабел Алиенде:
– Да! Но вече съм твърде стара. Това бе една от мечтите ми, но трябва да почакам майка ми да се спомине, а тя все още е жива и е на 94! Няма да умре, тя е безсмъртна! Наистина съм твърде стара, вече съм забравила как става…

Днес Исабел живее в „Къщата на духовете” с втория си съпруг Уили. Понякога я навестяват тримата й внуци – децата на нейния син Николас. Казва, че със съпруга й още се харесват, както преди.

Исабел Алиенде:
– Изминаха толкова години, а аз все още го харесвам, нищо че е възрастен мъж. Когато погледна Уили не виждам стареца днес, виждам всички онези мъже, които е бил през живота си. Не съм го познавала, когато е бил много млад, не съм го познавала в детството му, но съм виждала детските му  снимки и когато го погледна, виждам детето, юношата, мъжа на 40. Виждам ги всичките…

На върха на световната си слава Исабел признава, че е покрита с „горди белези”. Не се е научила да се бори със страданието. Но знае, че любовта лекува всичко. И понякога, когато е сама, като всички се пита защо идваме на този свят.

Исабел Алиенде:
– Въпросът не е защо, а как да изживеем живота си полезно и красиво?Независимо от страданията и обстоятелствата. Въпросът е как да изпълним живота си с радост, блясък, щедрост, широта. Не да се заровим в собственото си дребно съществуване, а да си отворим сърцата. Наскоро чух нещо, което споделям – ако те е страх от нещо, направи го! Тогава ще разбереш, че не е имало причина да се страхуваш. Не бягайте, давайте напред! Един ден ще разберете, че е лесно, смелостта винаги  си е струвала!

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.