Исабел Алиенде: Въпросът не е защо, а как да изживеем живота си полезно и красиво

| от |

На 17 октомври БНТ излъчи интервю със световноизвестната чилийска писателка Исабел Алиенде. Разговорът беше воден от журналистката Капка Тодорова в предаването „Панорама“.

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Сравнявана е с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм. Световна слава и носи романът „Къщата на духовете“. Сега живее в Сан Рафаел, Калифорния, на хълм до океана.  Тук е пренесла любовта си, страданието, свободата и Чили.

Исабел Алиенде цял живот е носила „Къщата на духовете” в себе си. За този роман, казва, че е спасил живота й. В тази къща духовете и спомените са навсякъде. Исабел ги пази в стария шкаф със снимки, откъдето я гледа нейното семейство. Спомня си как започнала да пише писмо до умиращия си 100-годишен дядо в Чили, докато била в изгнание във Венецуела. Един ден това писмо я превърнало в писателка, но тя все още не го знаела. И пак тук върнала живота си отначало. Когато загубила дъщеря си Паула.
———————
Исабел Алиенде:
–  Вторият ми съпруг – Уили, искаше да построи тази къща за мен според представата му за „Къщата на духовете” от книгата. Разговаря с архитекта и тя придоби много испански и чилийски вид. Аз живея в „Къщата на духовете”, но тя е и в мен, като спомените, като детството, които носим винаги със себе си.

Катя Тодорова:
- Спомням си, че Вашата героиня от „Къщата на духовете” – Клара, казва на Алба, че талантът не е да се умре, а да се оцелее. Истина ли е това?

Исабел Алиенде:
– Да, лесно е да умреш. Често се изкушаваме от смъртта, когато сме в безизходица, преживяваме тежки кризи и смятаме, че смъртта е единственото решение. По-трудно е да оцелееш и да дадеш най-доброто от себе си при обстоятелствата, които те заобикалят. В книгата Алба е измъчвана, изнасилвана, но в затвора се явява духът на баба й, който казва: ”Не се оставяй да загинеш, животът е предизвикателство!” Вярвам в това – животът е предизвикателство!

Катя Тодорова:
- Имали ли сте момент в живота, когато сте си казвали – въпреки всичко ще оцелея?

Исабел Алиенде:
– След смъртта на дъщеря ми исках да умра. Нямаше защо да продължавам да живея. И тогава започнах да пиша книгата „Паула”. Когато я завърших си дадох сметка, че ще живея. И животът ми ще бъде добър и щастлив. Дъщеря ми ще живее в мен и това ще ме направи по-силна, няма да ме убие, да ме пречупи…

Исабел създава фондация  в помощ на деца и жени, претърпели насилие в  целия свят, след смъртта на дъщеря си Паула и след като завършва книгата в нейна памет.

Исабел Алиенде:
– Не исках да се докосвам до парите от тази книга и реших да почета паметта на дъщеря ми като ги вложа в нещо смислено. Чудех се как да го направя и реших да помагам на други хора, защото тя това праваше цял живот – помагаше на другите.

Катя Тодорова:
- Харесвате ли раздаващите се хора? Раздаващи своя талант, опит?

Исабел Алиенде:
– Притежаваме само онова, което можем да дадем. Ако притежавам истории, но не ги споделям, те не съществуват. Историите, които мога да публикувам и да дам на другите, са истинските истории. Тогава те стават истински. Ако имате пари и не ги споделяте – какъв е смисълът? Какво – да ги сложа под дюшека ли? Какъв е смисълът да притежаваш и да не споделяш? Споделеното носи щастие. Мен ме прави щастлива.

Исабел Алиенде иска да сподели виното и обяда, който е приготвила за  нас. Така си представя живота – споделен. Казва, че най-хубавата му подправка е хуморът.

Исабел Алиенде:
– Чувството за хумор може да ни измъкне от всякаква ситуация. Добре се отразява при правенето на любов, на всички видове взаимоотношения. И в най-тежката криза има хумор. Дълги години живях във Венецуела и едно от нещата, които най-много ми липсват е чувството за хумор. Винаги има място за шега, за заиграване с думите, за да стане смешно и прекрасно! Наистина ми липсва чувството за хумор на венецуелците.

Исабел се шегува и с кариерата си на журналист в миналото. Казва,че била ужасна.

Катя Тодорова:
- Вярно ли е, че поетът Пабло Неруда Ви е посъветвал да се откажете от журналистиката?

Исабел Алиенде:
– Да! Той ме смяташе за ужасен журналист!

Катя Тодорова:
- Защо?

Исабел Алиенде:
– Защото лъжех непрекъснато! Измислях си, вживявах се във всички истории. Той ми каза: ”Бъди писател и всички тези недостатъци от журналистиката ще се превърнат в достойнства, в литература. Защото иначе въображението ти отива на вятъра!

По-късно в книгите си преплита духовете на хора от историята и семейството си. Там може да бъде открит трагичният поет Пабло Неруда. Зловещият час, в който умира нейният чичо – президентът Салвадор Алиенде, след който идва диктатурата на Пиночет. Времето, в което от улиците на Чили започват да изчезват хора.

Катя Тодорова:
- Извинете за странния въпрос – искали ли сте някога да бъдете политик?

Исабел Алиенде:
– Не! Никога! Понякога ми задават този въпрос заради името ми и заради известността ми в Чили, но никога не съм била изкушавана. Политиката изобщо не ме привлича.

Катя Тодорова:
- Питам ви, защото ме интересува какво мислите за силата на властта?

Исабел Алиенде:
– Властта винаги ме е плашила. Във всички нейни проявления – властта на църквата, властта на бащата-насилник, на полицията, на правителството, всякакъв вид диктатура, особено военната. Страхувам се,  защото според мен властта обикновено се налага чрез страх и хората не смеят да се противопоставят именно поради страх. Плаша се макар да зная, че в света трябва да има някакъв ред, за да вървят нещата. Но мисля, че властта трябва да бъде контролирана.

Един ден в книгите на Исабел най-истинските герои ще бъдат победените. Понеже цял живот се е учила да разпознава смелите. Не я интересува триумфа на историческите фигури, интересува я силата на свободните.

Исабел Алиенде:
– Защото са много по-интересни. Малкият човек е интересен. Хората, които са изпитали страданието, които не са закриляни от мощния чадър на властта, които не са защитени, не са в безопасност. Това са хората, които ме интересуват, защото те трябва да намерят огромна сила в себе си, за да оцелеят.

Катя Тодорова:
- Мислите ли, че този свят винаги ще се нуждае от бунтари, от хора с различно мислене?

Исабел Алиенде:
– Разбира се!

Катя Тодорова:
- От хора, поемащи риск?

Исабел Алиенде:
– Разбира се! Как се развива светът и цивилизацията? Благодарение на инакомислещите. Естествено, че са нужни хора бунтари, които не се вписват и имат критично мислене, хора, които не се съобразяват с установения обществен ред и не спират да задават въпроси. Това е палавникът в училище – детето, което задава въпроси, на които учителят не може да отговори. Това е детето, което ще тласне нещата напред!

Катя Тодорова:
- Но често наричат тези хора глупаци! Харесвате ли смели глупаци?

Исабел Алиенде:
– Разбира се. Кои са героите в моите книги? Аз не мога да пиша за обикновени разумни хора. При тях няма какво да се разкаже. Истории има около хора с различно мислене, които предизвикват установения ред, които преминават границата и поемат рискове. Ето там има сюжет!

Сега по света четат новата й книга – криминалето „Игра на Изкормвач”. Наскоро ходила на  конгрес на писателите–криминолози. Там се срещнала със сладки бабки, които се обучавали не как да правят курабийки, а да убият ближния, без да ги разкрият. Шегува се, че цял живот е мечтала да напише еротичен роман.

Катя Тодорова:
- Наистина ли?

Исабел Алиенде:
– Да! Но вече съм твърде стара. Това бе една от мечтите ми, но трябва да почакам майка ми да се спомине, а тя все още е жива и е на 94! Няма да умре, тя е безсмъртна! Наистина съм твърде стара, вече съм забравила как става…

Днес Исабел живее в „Къщата на духовете” с втория си съпруг Уили. Понякога я навестяват тримата й внуци – децата на нейния син Николас. Казва, че със съпруга й още се харесват, както преди.

Исабел Алиенде:
– Изминаха толкова години, а аз все още го харесвам, нищо че е възрастен мъж. Когато погледна Уили не виждам стареца днес, виждам всички онези мъже, които е бил през живота си. Не съм го познавала, когато е бил много млад, не съм го познавала в детството му, но съм виждала детските му  снимки и когато го погледна, виждам детето, юношата, мъжа на 40. Виждам ги всичките…

На върха на световната си слава Исабел признава, че е покрита с „горди белези”. Не се е научила да се бори със страданието. Но знае, че любовта лекува всичко. И понякога, когато е сама, като всички се пита защо идваме на този свят.

Исабел Алиенде:
– Въпросът не е защо, а как да изживеем живота си полезно и красиво?Независимо от страданията и обстоятелствата. Въпросът е как да изпълним живота си с радост, блясък, щедрост, широта. Не да се заровим в собственото си дребно съществуване, а да си отворим сърцата. Наскоро чух нещо, което споделям – ако те е страх от нещо, направи го! Тогава ще разбереш, че не е имало причина да се страхуваш. Не бягайте, давайте напред! Един ден ще разберете, че е лесно, смелостта винаги  си е струвала!

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Три лесни рецепти за работещи жени

| от Спонсорирано съдържание |

Да си добра в работата, грижовна майка и мила съпруга – тоест три в едно, е мисията на всяка жена, която за нещастие често пъти изглежда само мираж.

Особено за средностатистическата жена в България. Връщаш се изморена от работа, за да започнеш отначало: чакат те децата, разхвърлената къща. А всички те гледат въпросително: Какво има за вечеря?

В тази ситуация трябва да дишаш дълбоко, да изпържиш едни яйца, но всяка вечер не става. Затова има няколко варианта: взимате жена да ви готви, майка ви идва на помощ, купувате храна за вкъщи или… Опитайте с Мултикукър. С него готвенето е лесно и бързо. Така за броени минути вечерята е спасена, а вие поднасяте на семейството здравословна, прясно приготвена храна. Ще ви излезе и по-евтино.

Предлагам ви три лесни и бързи рецепти, специално адаптирани за готвене с Мултикукър.

Пилешка супа

Пилешка--Телешка-супа_Thumb

Особено ако децата ви са малки, супите са задължителни. Пилешката е традиционна, много полезна, защото съдържа месо, което е и лесно смилаемо. При болни деца е много подходяща.

Нужни са ви:
125 г. пилешки гърди
2 литра вода
1 морков
1 глава лук
1 връзка магданоз
1 стрък целина
1 скилидка чесън
½ праз лук
сол на вкус
1 кубче бульон
черен пипер
листа дивисил

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: BOIL/STEW

Готвене: 1 час 45 минути

Начин на приготвяне:

Сипете 2 л. вода в съда за готвене и сложете пилешкото месо. Натиснете MENU бутона, изберете програмата BOIL. Задайте време за готвене 10 минути и затворете капака. Натиснете бутона START. След като приключи предишната програма, изберете програмата STEW и задайте 40 минути време за готвене. Затворете капака. Добавете всички зеленчуци, солта и бульона и задайте програма STEW с време за готвене 40 минути. Може да добавите и фиде, което обаче, при мултикукъра трябва предварително да сте сварили. Или просто две лъжици от вчерашните макарони.

Всички обичат макарони, и малки и големи. Те са хранителни и се приготвят бързо. Тайната на успеха тук е в соса. Карбонара е сос, типичен за град Рим. Малко е тежък за стомаха, защото има сметана, бекон и яйца. Но определено ще си оближете пръстите.

Спагети карбонара

Спагети-карбонара_Thumb

1 лъжичка зехтин
½ глава лук
1 скилидка чесън
200 г спагети
100 г бекон
180 мл готварска сметана
540 мл вода
сол и пипер на вкус

Заготовка: 10 минути

Порции: 4

Program: FRY/STEW

Готвене: 30-40 минути

Начин на приготвяне:
Нарежете на ситно лука и смачкайте чесъна. След това сипете зехтина, лука и чесъна в съда за готвене. Натиснете MENU бутона, изберете FRY програмата. Натиснете COOKING TIME и задайте 10 минути време. Натиснете START и разбърквайте от време на време.
Счупете спагетите на две и ги сложете в съда за готвене заедно с останалите съставки. Смесете всички съставки.Изберете STEW програмата. Затворете капака и натиснете START. Когато готвенето свърши, Multicooker автоматично преминава в режим KEEP WARM. След като готвенето приключи, не забравяйте да изключете уреда от кабела.

Цялата вода се абсорбира по време на готвенето. Количеството вода зависи от това как предпочитате да приготвите спагетите. С повече вода пастата ще стане по-мека, с по-малко ще бъде по-сурова, напълно по италиански – т.е ал денте.

И накрая един много вкусен десерт, подходящ за зимните вечери.

Бананова торта с шоколад

Бананова-торта-с-шоколад_Thumb

125 грама масло
150 грама захар
ванилова захар
2 яйца
2 банана
1 чаена лъжичка бакпулвер
250 грама брашно
70 грама млечен шоколад
1 чаена лъжичка масло за намазване на тавата
1 чаена лъжичка пудра захар за украса

Заготовка : 10 минути

Порции : 8

Program: BAKE

Готвене: 50 минути

Начин на приготвяне:
Смесете маслото с ваниловата захар. Добавете яйцата едно по едно и разбийте сместа. Добавете след това обелените и смачкани банани, а после и брашното, смесено с бакпулвера.В края добавете шоколадовите кубчета. Оставете малко шоколад за украса. Намажете вътрешната страна на съда за готвене с масло, изсипете отгоре сместа с бананите и я разстелете равномерно. Поръсете с шоколадови кубчета. Изберете програма BAKE (печене), при 150° температура и задайте време за готвене 50 минути. След това затворете капака. В края на програмата отворете капака и оставете тортата да изстине. Когато програмата свърши, Philips Multicooker автоматично ще превключи в режим KEEP WARM (поддържане на температурата). След като готвенето приключи, изключете уреда от контакта.

Остава да си сипете чаша вино и с радост да се насладите на приготвените от вас вкусни ястия. А спестеното време подарете на вашите близки.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.