„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Увод
Как се появи тази книга

10867088_752274561532783_1094335580_n

Компютрите и интернет са сред най-важните изобретения на нашето време, но малцина знаят кой ги е създал. Те не са измислени в някоя мансарда или гараж от самотни изобретатели, достойни за корицата на списание или да се наредят в един пантеон с Едисон, Бел и Морз. Точно обратното, повечето нововъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях – изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работили умовете им и кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по- креативни.

Историята на съвместната им работа е важна, защото рядко си даваме сметка колко важно е това умение за новаторството. Има премного книги, посветени на хора, които ние, биографите, описваме или митологизираме като самотни изобретатели. Аз самият съм писал такива. Потърсете в „Амазон“ фразата „човекът, който изобрети“ и ще попаднете на около 2000 книги. Но разполагаме с много по-малко разкази за съвместната съзидателност, която е по-важна, ако искаме да разберем как действа съвременната технологична революция. И също може би, по-интересна.

В наши дни говорим толкова много за иновации, че тази дума вече се е превърнала в клише без ясно значение. Затова настоящата книга цели да покаже как стават иновациите в действителност. Как най-находчивите иноватори на нашето време превръщат налудничави идеи в реалност? Спрял съм се на десетина от най-значимите открития на цифровата епоха и хората, които са ги направили. Какво е допринесло за творческите им прозрения? Какви качества са се оказали най-полезни? Как са работили и как са си сътрудничили? Защо някои са успели, а други – не?

Освен това разглеждам социалните и културните сили, които създават средата за иновации. За раждането на цифровата епоха това включва една изследователска екосистема, поддържана с държавно финансиране и управлявана в сътрудничество между военните, индустрията и науката. Тази среда влиза във взаимодействие с неорганизирана общност от местни активисти, хипари комунари, домашни майстори-любители и самоуки хакери, повечето от които се отнасят с подозрение към централизираната власт.

Може да се пише с различни акценти на всеки от тези фактори. Един пример е изобретяването на „Mark I от „Харвард“/ Ай Би Ем – първият голям електромеханичен компютър. Една от програмистите му, Грейс Хопър, разказва неговата история, като поставя акцента върху първоначалния му създател, Хауард Ейкън. Ай Би Ем контрира с друга книга, като описва своите екипи от никому неизвестни инженери, от броячи до оператори на перфокарти, които са допринесли за кумулативните иновации, залегнали в машината. В този дух, въпросът дали акцентът трябва да се постави върху великите личности, или върху културните течения, отдавна е тема на спорове. В средата на ХIХ век Томас Карлайл заявява, че „историята не е нищо друго освен биографията на велики мъже“, а Хърбърт Спенсър отговаря с теория за ролята на обществените сили. Учени и участници често се разми- нават в разбиранията си за този баланс. „Като професор мислех, че историята се движи от безлични сили – казва Хенри Кисинджър пред журналисти по време на една от мисиите си в Близкия изток през 70-те години на XX век. – Но когато видиш нещата на практика, разбираш какво значение имат личностите.“ При иновациите на цифровата епоха, както при миротворческите мисии в Близкия изток, действат най-различни личностни, културни и исторически сили и в тази книга съм се опитал да ги събера в обща картина.

Интернет поначало е създаден за улесняване на сътрудничеството. За разлика от него персоналните компютри, особено домашните, са замислени като инструменти за индивидуална креативност. В продължение на повече от десетилетие, започвайки от 70-те, мрежите и домашните компютри се развиват независимо едни от други. Пътищата им започват да се пресичат едва в края на 80-те, с възникването на модемите, онлайн услугите и светов- ната мрежа. Точно както съчетаването между парната машина и механичните процеси дава тласък на индустриалната революция, комбинирането на компютрите и компютърните мрежи до- вежда до цифровата революция, позволяваща на всеки да създа- ва, разпространява и намира всякаква информация навсякъде.

Специалистите по история на науката понякога се въздържат да наричат периодите на големи промени „революции“, защото предпочитат да гледат на човешкия напредък като на еволюционен процес. „Няма такова нещо като научна революция и тази книга е за това“ – сприхаво започва един свой труд харвардският професор Стивън Шарпин 2. Един начин, по който Шарпин избягва своето полушеговито противоречие, е, като описва как главните действащи лица през споменатия период „енергично изказват мнението“, че са част от революция. „Нашето чувство за извършващи се радикални промени идва до голяма степен от тях.“

[…]

Започнах да работя по тази книга преди повече от десетилетие. Тя възникна от възхищението ми от успехите на цифровата епоха, на които станах свидетел, а също от биографията ми на Бенджамин Франклин, който е бил иноватор, изобретател, издател, пионер на пощенските услуги, разпространител на информация и предприемач. Исках да се отклоня малко от писането на биографии, които поставят акцента върху ролята на отделни индивиди, и отново да напиша книга като „Мъдреците“, създадена в съавторство с един колега, посветена на съвместната творческа дейност на шестима приятели, формирали политиката на САЩ през Студената война. Първоначалният ми план бе да се съсредоточа върху колективите, които са изобретили интернет. Но когато разговарях с Бил Гейтс, той ме убеди, че едновременното възникване на интернет и на персоналния компютър би било по-интересен разказ. Замразих работата по книгата в началото на 2009 г., когато започнах да работя по биографията на Стив Джобс. Но неговата история засили интереса ми към начина, по който интернет и компютрите се преплитат, затова веднага щом завърших биографията му, отново се захванах с тази история за иноваторите от цифровата ера.

Отчасти защото интернет протоколите са създадени с взаимни усилия на съмишленици, в самия генетичен код на системата е заложено да улеснява такова сътрудничество. Възможността за създаване и предаване на информация е равномерно разпределена във всички пунктове и всеки опит за налагане на контрол или йерархия може да бъде неутрализиран. Без да изпадаме в телеологичната заблуда да приписваме умисъл или личностен характер на машината, спокойно можем да кажем, че подобно на свободната преса, системата на отворени мрежи, свързани с индивидуално контролирани компютри, отне контрола върху разпространението на информация от цензорите, централните власти и институциите, използващи услугите на писари и преписвачи. За обикновените хора стана по-лесно да създават и да обменят съдържание.

Сътрудничеството, дало началото на цифровата епоха, не беше само между съвременници, а и между поколения. Идеите се предаваха от една кохорта иноватори на следващата. Друга тема, която възникна от изследването ми, беше това, че потребителите постоянно предизвикват цифрови иновации, за да създават средства за комуникация и социални мрежи. Освен това интересът ми бе привлечен от факта, че опитите за създаване на машини с изкуствен интелект и самостоятелно мислене се оказаха по-малко плодотворни от стремежа за създаване на партньорство и симбиоза между човека и машината. С други думи, съвместната креативност, отличителна за цифровата ера, включва също сътрудничество между хора и машини.

Накрая, голямо впечатление ми направи как най-истинската съзидателност на цифровата епоха произтича от онези, които съумяват да свържат изкуството с науката. Те вярваха, че красотата е важна. „Като дете винаги съм се смятал за човек на хуманитарните дисциплини, но обичах електроника – сподели с мен Джобс, когато започвах да пиша биографията му. – После прочетох нещо, което един от кумирите ми, Едуин Ланд от „Полароид“, е казал за важността на хората, способни да застанат на пресечната точка на хуманитарните и точните науки, и реших, че и аз искам да бъда такъв.“ Хората, които се чувстваха комфортно в пресечната точка на хуманитарните и точните дисциплини, помогнаха за създаването на симбиозата между човек и машина, която е в основата на този разказ.

Както много аспекти на цифровата епоха, тази идея, че иновациите се раждат там, където изкуство и наука се допират, не е нова. Леонардо да Винчи е ярък пример за креативността, която разцъфтява, когато хуманитарните и точните дисциплини си взаимодействат. Когато изпитвал липса на идеи, работейки над общата теория на относителността, Айнщайн вземал цигулката и свирел Моцарт, докато отново постигнел онова, което наричал „хармония на сферите“.

Когато заговорим за компютри, има една друга историческа фигура, не толкова известна, която въплъщава съчетанието между изкуство и наука. Както прочутия си баща, тя разбирала романтиката в поезията. За разлика от него виждала романтиката в математиката и машините. С нея започва нашият разказ.

 

 

T

http://lira.bg/?p=87615

 
 

Четири български романа се борят за престижна европейска награда

| от chronicle.bg |

Четири български романа са номинирани за престижната Европейска награда за литература. Това съобщават от сайта на конкурс „Развитие“.

Сред номинираните е романът на Ина Вълчанова „Остров Крах“, спечелил 9-тия Конкурс „Развитие“ за непубликуван български роман.

Освен „Остров Крах“ за голямата европейска награда са номинирани още романът „Кротките“ на Ангел Игов, сборникът разкази „Любов, подслон, храна и вода“ на Николай Фенерски и романът „Софийски дует“ на Иван Димитров.

„Краткият списък“ на номинираните е избран след разглеждане и обсъждане на десетки заглавия, отговарящи на прецизни изисквания.

Книгата, която ще спечели тазгодишната Европейска награда за литература ще бъде обявена след един месец. Тя ще се присъедини към другите две български издания, носители на Европейската награда – Калин Терзийски със сборника разкази „Има ли кой да ви обича“ и Милен Русков с романа „Възвишение“, спечелили отличията си съответно през 2011 и 2014 г.

 
 

Звезди, които намалиха своите гърди

| от chronicle.bg |

Повечето звезди, които са известни със своите гърди, са известни с това, че те са големи. Много от тях ходят с импланти, но дамите в галерията ни са направили точно обратното.

Те или са махнали имплантите си, или са намалили естествено огромните си гърди. Това съвсем не означава, че гърдите им вече са малки. Напротив.

Може да звучи озадачаващо, но прекалено големите гърди създават проблеми. Болки в кръста, затруднения при тренировки, тичане, фитнес, постоянните погледи са само част от причините.

Някои от звездите в галерията ни може да ви изненадат.

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“

 
 

Bentley има различно виждане за електрическите коли

| от chronicle.bg |

Bentley официално представи амбициозните си планове за атака на луксозния електрически сегмент по време на автосалона в Женева.

Легендарната мрежеста предна решетка включва триизмерна геометрия и специален опушен завършек, които идентифицират EXP 12 Speed 6e като изцяло електрически автомобил. Нещо повече –докато роудстърът се движи, логото „6e“свети в бяло. Сред другите дизайнерски акценти е замяната на страничните огледала с камери. В интериора ще откриете централна конзола от заоблено стъкло, под което се намира OLED екран с висока резолюция. С негова помощ шофьорът управлява навигацията, инфоразвлекателната система и климатика. Дори пътникът си има собствен контролен панел, с помощта на който може да сърфира в интернет.

За разлика от тези подробности, Bentley не споделя нищо за задвижващата система.

Единственото, което разбрахме е, че ако индуктивното зареждане е напреднало достатъчно до момента на серийното производство, то EXP 12 Speed 6e ще го използва.