„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Увод
Как се появи тази книга

10867088_752274561532783_1094335580_n

Компютрите и интернет са сред най-важните изобретения на нашето време, но малцина знаят кой ги е създал. Те не са измислени в някоя мансарда или гараж от самотни изобретатели, достойни за корицата на списание или да се наредят в един пантеон с Едисон, Бел и Морз. Точно обратното, повечето нововъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях – изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работили умовете им и кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по- креативни.

Историята на съвместната им работа е важна, защото рядко си даваме сметка колко важно е това умение за новаторството. Има премного книги, посветени на хора, които ние, биографите, описваме или митологизираме като самотни изобретатели. Аз самият съм писал такива. Потърсете в „Амазон“ фразата „човекът, който изобрети“ и ще попаднете на около 2000 книги. Но разполагаме с много по-малко разкази за съвместната съзидателност, която е по-важна, ако искаме да разберем как действа съвременната технологична революция. И също може би, по-интересна.

В наши дни говорим толкова много за иновации, че тази дума вече се е превърнала в клише без ясно значение. Затова настоящата книга цели да покаже как стават иновациите в действителност. Как най-находчивите иноватори на нашето време превръщат налудничави идеи в реалност? Спрял съм се на десетина от най-значимите открития на цифровата епоха и хората, които са ги направили. Какво е допринесло за творческите им прозрения? Какви качества са се оказали най-полезни? Как са работили и как са си сътрудничили? Защо някои са успели, а други – не?

Освен това разглеждам социалните и културните сили, които създават средата за иновации. За раждането на цифровата епоха това включва една изследователска екосистема, поддържана с държавно финансиране и управлявана в сътрудничество между военните, индустрията и науката. Тази среда влиза във взаимодействие с неорганизирана общност от местни активисти, хипари комунари, домашни майстори-любители и самоуки хакери, повечето от които се отнасят с подозрение към централизираната власт.

Може да се пише с различни акценти на всеки от тези фактори. Един пример е изобретяването на „Mark I от „Харвард“/ Ай Би Ем – първият голям електромеханичен компютър. Една от програмистите му, Грейс Хопър, разказва неговата история, като поставя акцента върху първоначалния му създател, Хауард Ейкън. Ай Би Ем контрира с друга книга, като описва своите екипи от никому неизвестни инженери, от броячи до оператори на перфокарти, които са допринесли за кумулативните иновации, залегнали в машината. В този дух, въпросът дали акцентът трябва да се постави върху великите личности, или върху културните течения, отдавна е тема на спорове. В средата на ХIХ век Томас Карлайл заявява, че „историята не е нищо друго освен биографията на велики мъже“, а Хърбърт Спенсър отговаря с теория за ролята на обществените сили. Учени и участници често се разми- нават в разбиранията си за този баланс. „Като професор мислех, че историята се движи от безлични сили – казва Хенри Кисинджър пред журналисти по време на една от мисиите си в Близкия изток през 70-те години на XX век. – Но когато видиш нещата на практика, разбираш какво значение имат личностите.“ При иновациите на цифровата епоха, както при миротворческите мисии в Близкия изток, действат най-различни личностни, културни и исторически сили и в тази книга съм се опитал да ги събера в обща картина.

Интернет поначало е създаден за улесняване на сътрудничеството. За разлика от него персоналните компютри, особено домашните, са замислени като инструменти за индивидуална креативност. В продължение на повече от десетилетие, започвайки от 70-те, мрежите и домашните компютри се развиват независимо едни от други. Пътищата им започват да се пресичат едва в края на 80-те, с възникването на модемите, онлайн услугите и светов- ната мрежа. Точно както съчетаването между парната машина и механичните процеси дава тласък на индустриалната революция, комбинирането на компютрите и компютърните мрежи до- вежда до цифровата революция, позволяваща на всеки да създа- ва, разпространява и намира всякаква информация навсякъде.

Специалистите по история на науката понякога се въздържат да наричат периодите на големи промени „революции“, защото предпочитат да гледат на човешкия напредък като на еволюционен процес. „Няма такова нещо като научна революция и тази книга е за това“ – сприхаво започва един свой труд харвардският професор Стивън Шарпин 2. Един начин, по който Шарпин избягва своето полушеговито противоречие, е, като описва как главните действащи лица през споменатия период „енергично изказват мнението“, че са част от революция. „Нашето чувство за извършващи се радикални промени идва до голяма степен от тях.“

[…]

Започнах да работя по тази книга преди повече от десетилетие. Тя възникна от възхищението ми от успехите на цифровата епоха, на които станах свидетел, а също от биографията ми на Бенджамин Франклин, който е бил иноватор, изобретател, издател, пионер на пощенските услуги, разпространител на информация и предприемач. Исках да се отклоня малко от писането на биографии, които поставят акцента върху ролята на отделни индивиди, и отново да напиша книга като „Мъдреците“, създадена в съавторство с един колега, посветена на съвместната творческа дейност на шестима приятели, формирали политиката на САЩ през Студената война. Първоначалният ми план бе да се съсредоточа върху колективите, които са изобретили интернет. Но когато разговарях с Бил Гейтс, той ме убеди, че едновременното възникване на интернет и на персоналния компютър би било по-интересен разказ. Замразих работата по книгата в началото на 2009 г., когато започнах да работя по биографията на Стив Джобс. Но неговата история засили интереса ми към начина, по който интернет и компютрите се преплитат, затова веднага щом завърших биографията му, отново се захванах с тази история за иноваторите от цифровата ера.

Отчасти защото интернет протоколите са създадени с взаимни усилия на съмишленици, в самия генетичен код на системата е заложено да улеснява такова сътрудничество. Възможността за създаване и предаване на информация е равномерно разпределена във всички пунктове и всеки опит за налагане на контрол или йерархия може да бъде неутрализиран. Без да изпадаме в телеологичната заблуда да приписваме умисъл или личностен характер на машината, спокойно можем да кажем, че подобно на свободната преса, системата на отворени мрежи, свързани с индивидуално контролирани компютри, отне контрола върху разпространението на информация от цензорите, централните власти и институциите, използващи услугите на писари и преписвачи. За обикновените хора стана по-лесно да създават и да обменят съдържание.

Сътрудничеството, дало началото на цифровата епоха, не беше само между съвременници, а и между поколения. Идеите се предаваха от една кохорта иноватори на следващата. Друга тема, която възникна от изследването ми, беше това, че потребителите постоянно предизвикват цифрови иновации, за да създават средства за комуникация и социални мрежи. Освен това интересът ми бе привлечен от факта, че опитите за създаване на машини с изкуствен интелект и самостоятелно мислене се оказаха по-малко плодотворни от стремежа за създаване на партньорство и симбиоза между човека и машината. С други думи, съвместната креативност, отличителна за цифровата ера, включва също сътрудничество между хора и машини.

Накрая, голямо впечатление ми направи как най-истинската съзидателност на цифровата епоха произтича от онези, които съумяват да свържат изкуството с науката. Те вярваха, че красотата е важна. „Като дете винаги съм се смятал за човек на хуманитарните дисциплини, но обичах електроника – сподели с мен Джобс, когато започвах да пиша биографията му. – После прочетох нещо, което един от кумирите ми, Едуин Ланд от „Полароид“, е казал за важността на хората, способни да застанат на пресечната точка на хуманитарните и точните науки, и реших, че и аз искам да бъда такъв.“ Хората, които се чувстваха комфортно в пресечната точка на хуманитарните и точните дисциплини, помогнаха за създаването на симбиозата между човек и машина, която е в основата на този разказ.

Както много аспекти на цифровата епоха, тази идея, че иновациите се раждат там, където изкуство и наука се допират, не е нова. Леонардо да Винчи е ярък пример за креативността, която разцъфтява, когато хуманитарните и точните дисциплини си взаимодействат. Когато изпитвал липса на идеи, работейки над общата теория на относителността, Айнщайн вземал цигулката и свирел Моцарт, докато отново постигнел онова, което наричал „хармония на сферите“.

Когато заговорим за компютри, има една друга историческа фигура, не толкова известна, която въплъщава съчетанието между изкуство и наука. Както прочутия си баща, тя разбирала романтиката в поезията. За разлика от него виждала романтиката в математиката и машините. С нея започва нашият разказ.

 

 

T

http://lira.bg/?p=87615

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

10+1 роли на Кирстен Дънст, които да гледате

| от chronicle.bg |

На днешната дата е родена Кирстен Карълайн Дънст – една от по-нетипичните американски актриси. Руса и синеока, с немски корени, Кирстен не е типичната холивудска красавица. И сме й благодарни за това.

Звездата на американска актриса от немски произход изгря още като дете с „Интервю с вампир“, като впоследстие разписа името си в ленти като „По пътя“, „Последният момински запой“, „Механхолия“ на Ларс фон Триер, „Блясъкът на чистия ум“ на Мишел Гондри и ролите на Мери Джейн Уотсън в блокбастър сагата „Спайдър Мен“.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с 10 нейни роли, които си струва да видите.