„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Увод
Как се появи тази книга

10867088_752274561532783_1094335580_n

Компютрите и интернет са сред най-важните изобретения на нашето време, но малцина знаят кой ги е създал. Те не са измислени в някоя мансарда или гараж от самотни изобретатели, достойни за корицата на списание или да се наредят в един пантеон с Едисон, Бел и Морз. Точно обратното, повечето нововъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях – изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работили умовете им и кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по- креативни.

Историята на съвместната им работа е важна, защото рядко си даваме сметка колко важно е това умение за новаторството. Има премного книги, посветени на хора, които ние, биографите, описваме или митологизираме като самотни изобретатели. Аз самият съм писал такива. Потърсете в „Амазон“ фразата „човекът, който изобрети“ и ще попаднете на около 2000 книги. Но разполагаме с много по-малко разкази за съвместната съзидателност, която е по-важна, ако искаме да разберем как действа съвременната технологична революция. И също може би, по-интересна.

В наши дни говорим толкова много за иновации, че тази дума вече се е превърнала в клише без ясно значение. Затова настоящата книга цели да покаже как стават иновациите в действителност. Как най-находчивите иноватори на нашето време превръщат налудничави идеи в реалност? Спрял съм се на десетина от най-значимите открития на цифровата епоха и хората, които са ги направили. Какво е допринесло за творческите им прозрения? Какви качества са се оказали най-полезни? Как са работили и как са си сътрудничили? Защо някои са успели, а други – не?

Освен това разглеждам социалните и културните сили, които създават средата за иновации. За раждането на цифровата епоха това включва една изследователска екосистема, поддържана с държавно финансиране и управлявана в сътрудничество между военните, индустрията и науката. Тази среда влиза във взаимодействие с неорганизирана общност от местни активисти, хипари комунари, домашни майстори-любители и самоуки хакери, повечето от които се отнасят с подозрение към централизираната власт.

Може да се пише с различни акценти на всеки от тези фактори. Един пример е изобретяването на „Mark I от „Харвард“/ Ай Би Ем – първият голям електромеханичен компютър. Една от програмистите му, Грейс Хопър, разказва неговата история, като поставя акцента върху първоначалния му създател, Хауард Ейкън. Ай Би Ем контрира с друга книга, като описва своите екипи от никому неизвестни инженери, от броячи до оператори на перфокарти, които са допринесли за кумулативните иновации, залегнали в машината. В този дух, въпросът дали акцентът трябва да се постави върху великите личности, или върху културните течения, отдавна е тема на спорове. В средата на ХIХ век Томас Карлайл заявява, че „историята не е нищо друго освен биографията на велики мъже“, а Хърбърт Спенсър отговаря с теория за ролята на обществените сили. Учени и участници често се разми- нават в разбиранията си за този баланс. „Като професор мислех, че историята се движи от безлични сили – казва Хенри Кисинджър пред журналисти по време на една от мисиите си в Близкия изток през 70-те години на XX век. – Но когато видиш нещата на практика, разбираш какво значение имат личностите.“ При иновациите на цифровата епоха, както при миротворческите мисии в Близкия изток, действат най-различни личностни, културни и исторически сили и в тази книга съм се опитал да ги събера в обща картина.

Интернет поначало е създаден за улесняване на сътрудничеството. За разлика от него персоналните компютри, особено домашните, са замислени като инструменти за индивидуална креативност. В продължение на повече от десетилетие, започвайки от 70-те, мрежите и домашните компютри се развиват независимо едни от други. Пътищата им започват да се пресичат едва в края на 80-те, с възникването на модемите, онлайн услугите и светов- ната мрежа. Точно както съчетаването между парната машина и механичните процеси дава тласък на индустриалната революция, комбинирането на компютрите и компютърните мрежи до- вежда до цифровата революция, позволяваща на всеки да създа- ва, разпространява и намира всякаква информация навсякъде.

Специалистите по история на науката понякога се въздържат да наричат периодите на големи промени „революции“, защото предпочитат да гледат на човешкия напредък като на еволюционен процес. „Няма такова нещо като научна революция и тази книга е за това“ – сприхаво започва един свой труд харвардският професор Стивън Шарпин 2. Един начин, по който Шарпин избягва своето полушеговито противоречие, е, като описва как главните действащи лица през споменатия период „енергично изказват мнението“, че са част от революция. „Нашето чувство за извършващи се радикални промени идва до голяма степен от тях.“

[…]

Започнах да работя по тази книга преди повече от десетилетие. Тя възникна от възхищението ми от успехите на цифровата епоха, на които станах свидетел, а също от биографията ми на Бенджамин Франклин, който е бил иноватор, изобретател, издател, пионер на пощенските услуги, разпространител на информация и предприемач. Исках да се отклоня малко от писането на биографии, които поставят акцента върху ролята на отделни индивиди, и отново да напиша книга като „Мъдреците“, създадена в съавторство с един колега, посветена на съвместната творческа дейност на шестима приятели, формирали политиката на САЩ през Студената война. Първоначалният ми план бе да се съсредоточа върху колективите, които са изобретили интернет. Но когато разговарях с Бил Гейтс, той ме убеди, че едновременното възникване на интернет и на персоналния компютър би било по-интересен разказ. Замразих работата по книгата в началото на 2009 г., когато започнах да работя по биографията на Стив Джобс. Но неговата история засили интереса ми към начина, по който интернет и компютрите се преплитат, затова веднага щом завърших биографията му, отново се захванах с тази история за иноваторите от цифровата ера.

Отчасти защото интернет протоколите са създадени с взаимни усилия на съмишленици, в самия генетичен код на системата е заложено да улеснява такова сътрудничество. Възможността за създаване и предаване на информация е равномерно разпределена във всички пунктове и всеки опит за налагане на контрол или йерархия може да бъде неутрализиран. Без да изпадаме в телеологичната заблуда да приписваме умисъл или личностен характер на машината, спокойно можем да кажем, че подобно на свободната преса, системата на отворени мрежи, свързани с индивидуално контролирани компютри, отне контрола върху разпространението на информация от цензорите, централните власти и институциите, използващи услугите на писари и преписвачи. За обикновените хора стана по-лесно да създават и да обменят съдържание.

Сътрудничеството, дало началото на цифровата епоха, не беше само между съвременници, а и между поколения. Идеите се предаваха от една кохорта иноватори на следващата. Друга тема, която възникна от изследването ми, беше това, че потребителите постоянно предизвикват цифрови иновации, за да създават средства за комуникация и социални мрежи. Освен това интересът ми бе привлечен от факта, че опитите за създаване на машини с изкуствен интелект и самостоятелно мислене се оказаха по-малко плодотворни от стремежа за създаване на партньорство и симбиоза между човека и машината. С други думи, съвместната креативност, отличителна за цифровата ера, включва също сътрудничество между хора и машини.

Накрая, голямо впечатление ми направи как най-истинската съзидателност на цифровата епоха произтича от онези, които съумяват да свържат изкуството с науката. Те вярваха, че красотата е важна. „Като дете винаги съм се смятал за човек на хуманитарните дисциплини, но обичах електроника – сподели с мен Джобс, когато започвах да пиша биографията му. – После прочетох нещо, което един от кумирите ми, Едуин Ланд от „Полароид“, е казал за важността на хората, способни да застанат на пресечната точка на хуманитарните и точните науки, и реших, че и аз искам да бъда такъв.“ Хората, които се чувстваха комфортно в пресечната точка на хуманитарните и точните дисциплини, помогнаха за създаването на симбиозата между човек и машина, която е в основата на този разказ.

Както много аспекти на цифровата епоха, тази идея, че иновациите се раждат там, където изкуство и наука се допират, не е нова. Леонардо да Винчи е ярък пример за креативността, която разцъфтява, когато хуманитарните и точните дисциплини си взаимодействат. Когато изпитвал липса на идеи, работейки над общата теория на относителността, Айнщайн вземал цигулката и свирел Моцарт, докато отново постигнел онова, което наричал „хармония на сферите“.

Когато заговорим за компютри, има една друга историческа фигура, не толкова известна, която въплъщава съчетанието между изкуство и наука. Както прочутия си баща, тя разбирала романтиката в поезията. За разлика от него виждала романтиката в математиката и машините. С нея започва нашият разказ.

 

 

T

http://lira.bg/?p=87615

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Ванкувър обмисля забрана на продажбата на котки и кучета в зоомагазини

| от chronicle.bg |

Ванкувър обмисля забрана за продажбата на кучета котки и зайци в зоомагазините, съобщават от местната управа.

Идеята се е появила след вълна от загрижени граждани заради отварянето на нов зоомагазин в града миналия месец. Причина за тревогата – лошо отношение към животните не само в зоомагазините, но и при размножаването на тези животни.

След проверка е установено, че много от животните идват от САЩ или други места зад граница, но нито може разкрито дали животните идват от „фабрики“ за размножаване, нито може да се упражни контрол върху развъдниците.

Магазинът, заради който се обмисля мярката, твърди, че всички животни, които предлага, са отглеждани в развъдници с добра репутация. Според неправителствени организации за защита на животните обаче нито един уважаван развъдник не би продавал домашни любимци в зоомагазини.

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.