„Игра и забава”

| от |

Джеймс Солтър е живата легенда на американската литература, един от най-уважаваните писатели, смятан за „златния стандарт“ в белетристиката отвъд океана. Известен е с безупречния си изчистен стил, посочван като еталон от Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг, Сол Белоу. Носителят на Пулицърова награда Ричард Форд стига дотам да твърди: „За читателите на белетристика е аксиома, че Джеймс Солтър пише американски изречения по-добре от всеки друг.”

Роден е през 1925 г. в Ню Йорк и днес влага в книгите си 89-годишна мъдрост.Завършил е военната академия „Уест Пойнт“, ас от авиацията, сражавал се в Корейската война.Оцелява като по чудо в самолетна катастрофа: машината се разбива, а той „се приземява“ на едно дърво. Веднага след Корейската война заменя бойните полети със самотните дни на писателя. Съученик е на Джак Керуак, пръв приятел на Робърт Редфорд, на когото е посветен романът му „Солови лица“, първоначално сценарий за филм. Пише малко, издава рядко, говори още по-рядко. На 50 години става алпинист. От 2000 г. е член на Американската академия за изкуства и изящна словесност.

В началото на ноември на българския книжен пазар ще излезе романът му „Игра и забава”. Предлагаме ви интервю със Солтър, предоставено от издателство „Лабиринт“.

 Как пишете?

–          На ръка. Свикнал съм с тази близост. След това сядам и преписвам всичко на машина. Редактирам и пак преписвам, отново редактирам и преписвам… и така, докато книгата е готова.

Значи всъщност става въпрос за редактиране?

–          Мразя нещата да са изразени неточно, неуместно. Цялата радост от писането е заложена във възможността да прегледаш всичко отначало и по един или друг начин да го направиш добро.

Стилът ви е много особен, красив, неумолим, веднага се разпознава. Как го постигате?

–          Обичам да пиша. Това ме вълнува и трогва. Оттук нататък нещата не се поддават на анализ.

Нуждаете ли се от голяма самота, за да пишете?

–          От пълна самота. Случвало се е и на пейка в парка или във влака да си водя бележки и дори да нахвърлям сюжета, но за да напиша книга, ми трябва пълна самота, за предпочитане празна къща.

Лесно ли пишете при такива обстоятелства?

–          Някои значими белетристи често твърдят, че роман се пише трудно. Май Антъни Пауъл е казал, че това е като да се занимаваш с външна политика: трябва да си готов да го правиш всеки ден, както и да се чувстваш. Аз обаче не обичам да пиша за нещо, което не ми е ужасно интересно. Чакам да ми стане интересно и това вероятно забавя нещата. Пък и често пътувам.

Това помага ли ви да пишете?

–          То е жизненоважно. Нищо не може да се сравни с пътя, ширнал се пред теб, с усещането, че виждаш нещата по съвсем нов начин. Тук става дума не да срещам и да виждам нови лица, да чувам нови истории, а за това да възприемам по нов, свеж начин нещата. Така завесата се вдига за ново действие.

В много свои романи и разкази описвате хора, главно мъже,подложени на изпитание. Има ли някакъв драматизъм в това?

–          Е, животът е изпитание, нали? Непрекъснато сме подлагани на проверка. Пък и това е обичаен похват в литературата. И разбира се, често става дума за смелост.

 Ако трябва да изберете две книги, с които искате да бъдете запомнен, кои ще са те?

–          „Игра и забава” и „Светлинни години”.

Къде написахте „Игра и забава”?

–          В Гринич Вилидж, в Ню Йорк. Живеехме в предградията и ходех там да работя.

Откъде дойде заглавието, то е взето от Корана?

–          Чел съм Корана, но този цитат го видях в една статия.

За разказвача „зелената буржоазна” Франция е нещо като светите земи. Тази част ми се струва автобиографична.

–          Възможно е и да не харесваш Франция. Керуак отива в Париж и след два дни се връща с думите, които и досега се помнят, че той „го е отхвърлил”. Но Керуак е изключение от правилото. Ако си с отворени очи, ще видиш колко привлекателна може да бъде Франция.

Когато „Игра и забава” излиза за пръв път, ви приветстват като писател, който „прославя обредите на еротично новото”, но и ви критикуват за „яростно еротичните сцени”.

–          Еротиката е сърцевина и същност на романа. Това е очевидно. Ако използваме израза на Лорка, замисълът ми беше книгата да е „похотлива”, но чиста, исках да опиша неща, които в известен смисъл са неизразими, ала в същото време няма как да им устоиш. Като човек, който е пътувал много, знаех и че тръгнеш ли на път, всъщност тръгваш да търсиш любовта. Без това всяко пътуване е стерилно. Идеята е за живот, който съчетава секса и архитектурата – според мен книгата е за това, но то не я обяснява.  „Игра и забава” е нещо като пътеводител на идеала, на живота такъв, какъвто би могъл да бъде.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.