„Игра и забава”

| от |

Джеймс Солтър е живата легенда на американската литература, един от най-уважаваните писатели, смятан за „златния стандарт“ в белетристиката отвъд океана. Известен е с безупречния си изчистен стил, посочван като еталон от Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг, Сол Белоу. Носителят на Пулицърова награда Ричард Форд стига дотам да твърди: „За читателите на белетристика е аксиома, че Джеймс Солтър пише американски изречения по-добре от всеки друг.”

Роден е през 1925 г. в Ню Йорк и днес влага в книгите си 89-годишна мъдрост.Завършил е военната академия „Уест Пойнт“, ас от авиацията, сражавал се в Корейската война.Оцелява като по чудо в самолетна катастрофа: машината се разбива, а той „се приземява“ на едно дърво. Веднага след Корейската война заменя бойните полети със самотните дни на писателя. Съученик е на Джак Керуак, пръв приятел на Робърт Редфорд, на когото е посветен романът му „Солови лица“, първоначално сценарий за филм. Пише малко, издава рядко, говори още по-рядко. На 50 години става алпинист. От 2000 г. е член на Американската академия за изкуства и изящна словесност.

В началото на ноември на българския книжен пазар ще излезе романът му „Игра и забава”. Предлагаме ви интервю със Солтър, предоставено от издателство „Лабиринт“.

 Как пишете?

–          На ръка. Свикнал съм с тази близост. След това сядам и преписвам всичко на машина. Редактирам и пак преписвам, отново редактирам и преписвам… и така, докато книгата е готова.

Значи всъщност става въпрос за редактиране?

–          Мразя нещата да са изразени неточно, неуместно. Цялата радост от писането е заложена във възможността да прегледаш всичко отначало и по един или друг начин да го направиш добро.

Стилът ви е много особен, красив, неумолим, веднага се разпознава. Как го постигате?

–          Обичам да пиша. Това ме вълнува и трогва. Оттук нататък нещата не се поддават на анализ.

Нуждаете ли се от голяма самота, за да пишете?

–          От пълна самота. Случвало се е и на пейка в парка или във влака да си водя бележки и дори да нахвърлям сюжета, но за да напиша книга, ми трябва пълна самота, за предпочитане празна къща.

Лесно ли пишете при такива обстоятелства?

–          Някои значими белетристи често твърдят, че роман се пише трудно. Май Антъни Пауъл е казал, че това е като да се занимаваш с външна политика: трябва да си готов да го правиш всеки ден, както и да се чувстваш. Аз обаче не обичам да пиша за нещо, което не ми е ужасно интересно. Чакам да ми стане интересно и това вероятно забавя нещата. Пък и често пътувам.

Това помага ли ви да пишете?

–          То е жизненоважно. Нищо не може да се сравни с пътя, ширнал се пред теб, с усещането, че виждаш нещата по съвсем нов начин. Тук става дума не да срещам и да виждам нови лица, да чувам нови истории, а за това да възприемам по нов, свеж начин нещата. Така завесата се вдига за ново действие.

В много свои романи и разкази описвате хора, главно мъже,подложени на изпитание. Има ли някакъв драматизъм в това?

–          Е, животът е изпитание, нали? Непрекъснато сме подлагани на проверка. Пък и това е обичаен похват в литературата. И разбира се, често става дума за смелост.

 Ако трябва да изберете две книги, с които искате да бъдете запомнен, кои ще са те?

–          „Игра и забава” и „Светлинни години”.

Къде написахте „Игра и забава”?

–          В Гринич Вилидж, в Ню Йорк. Живеехме в предградията и ходех там да работя.

Откъде дойде заглавието, то е взето от Корана?

–          Чел съм Корана, но този цитат го видях в една статия.

За разказвача „зелената буржоазна” Франция е нещо като светите земи. Тази част ми се струва автобиографична.

–          Възможно е и да не харесваш Франция. Керуак отива в Париж и след два дни се връща с думите, които и досега се помнят, че той „го е отхвърлил”. Но Керуак е изключение от правилото. Ако си с отворени очи, ще видиш колко привлекателна може да бъде Франция.

Когато „Игра и забава” излиза за пръв път, ви приветстват като писател, който „прославя обредите на еротично новото”, но и ви критикуват за „яростно еротичните сцени”.

–          Еротиката е сърцевина и същност на романа. Това е очевидно. Ако използваме израза на Лорка, замисълът ми беше книгата да е „похотлива”, но чиста, исках да опиша неща, които в известен смисъл са неизразими, ала в същото време няма как да им устоиш. Като човек, който е пътувал много, знаех и че тръгнеш ли на път, всъщност тръгваш да търсиш любовта. Без това всяко пътуване е стерилно. Идеята е за живот, който съчетава секса и архитектурата – според мен книгата е за това, но то не я обяснява.  „Игра и забава” е нещо като пътеводител на идеала, на живота такъв, какъвто би могъл да бъде.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!