„Игра и забава”

| от |

Джеймс Солтър е живата легенда на американската литература, един от най-уважаваните писатели, смятан за „златния стандарт“ в белетристиката отвъд океана. Известен е с безупречния си изчистен стил, посочван като еталон от Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг, Сол Белоу. Носителят на Пулицърова награда Ричард Форд стига дотам да твърди: „За читателите на белетристика е аксиома, че Джеймс Солтър пише американски изречения по-добре от всеки друг.”

Роден е през 1925 г. в Ню Йорк и днес влага в книгите си 89-годишна мъдрост.Завършил е военната академия „Уест Пойнт“, ас от авиацията, сражавал се в Корейската война.Оцелява като по чудо в самолетна катастрофа: машината се разбива, а той „се приземява“ на едно дърво. Веднага след Корейската война заменя бойните полети със самотните дни на писателя. Съученик е на Джак Керуак, пръв приятел на Робърт Редфорд, на когото е посветен романът му „Солови лица“, първоначално сценарий за филм. Пише малко, издава рядко, говори още по-рядко. На 50 години става алпинист. От 2000 г. е член на Американската академия за изкуства и изящна словесност.

В началото на ноември на българския книжен пазар ще излезе романът му „Игра и забава”. Предлагаме ви интервю със Солтър, предоставено от издателство „Лабиринт“.

 Как пишете?

–          На ръка. Свикнал съм с тази близост. След това сядам и преписвам всичко на машина. Редактирам и пак преписвам, отново редактирам и преписвам… и така, докато книгата е готова.

Значи всъщност става въпрос за редактиране?

–          Мразя нещата да са изразени неточно, неуместно. Цялата радост от писането е заложена във възможността да прегледаш всичко отначало и по един или друг начин да го направиш добро.

Стилът ви е много особен, красив, неумолим, веднага се разпознава. Как го постигате?

–          Обичам да пиша. Това ме вълнува и трогва. Оттук нататък нещата не се поддават на анализ.

Нуждаете ли се от голяма самота, за да пишете?

–          От пълна самота. Случвало се е и на пейка в парка или във влака да си водя бележки и дори да нахвърлям сюжета, но за да напиша книга, ми трябва пълна самота, за предпочитане празна къща.

Лесно ли пишете при такива обстоятелства?

–          Някои значими белетристи често твърдят, че роман се пише трудно. Май Антъни Пауъл е казал, че това е като да се занимаваш с външна политика: трябва да си готов да го правиш всеки ден, както и да се чувстваш. Аз обаче не обичам да пиша за нещо, което не ми е ужасно интересно. Чакам да ми стане интересно и това вероятно забавя нещата. Пък и често пътувам.

Това помага ли ви да пишете?

–          То е жизненоважно. Нищо не може да се сравни с пътя, ширнал се пред теб, с усещането, че виждаш нещата по съвсем нов начин. Тук става дума не да срещам и да виждам нови лица, да чувам нови истории, а за това да възприемам по нов, свеж начин нещата. Така завесата се вдига за ново действие.

В много свои романи и разкази описвате хора, главно мъже,подложени на изпитание. Има ли някакъв драматизъм в това?

–          Е, животът е изпитание, нали? Непрекъснато сме подлагани на проверка. Пък и това е обичаен похват в литературата. И разбира се, често става дума за смелост.

 Ако трябва да изберете две книги, с които искате да бъдете запомнен, кои ще са те?

–          „Игра и забава” и „Светлинни години”.

Къде написахте „Игра и забава”?

–          В Гринич Вилидж, в Ню Йорк. Живеехме в предградията и ходех там да работя.

Откъде дойде заглавието, то е взето от Корана?

–          Чел съм Корана, но този цитат го видях в една статия.

За разказвача „зелената буржоазна” Франция е нещо като светите земи. Тази част ми се струва автобиографична.

–          Възможно е и да не харесваш Франция. Керуак отива в Париж и след два дни се връща с думите, които и досега се помнят, че той „го е отхвърлил”. Но Керуак е изключение от правилото. Ако си с отворени очи, ще видиш колко привлекателна може да бъде Франция.

Когато „Игра и забава” излиза за пръв път, ви приветстват като писател, който „прославя обредите на еротично новото”, но и ви критикуват за „яростно еротичните сцени”.

–          Еротиката е сърцевина и същност на романа. Това е очевидно. Ако използваме израза на Лорка, замисълът ми беше книгата да е „похотлива”, но чиста, исках да опиша неща, които в известен смисъл са неизразими, ала в същото време няма как да им устоиш. Като човек, който е пътувал много, знаех и че тръгнеш ли на път, всъщност тръгваш да търсиш любовта. Без това всяко пътуване е стерилно. Идеята е за живот, който съчетава секса и архитектурата – според мен книгата е за това, но то не я обяснява.  „Игра и забава” е нещо като пътеводител на идеала, на живота такъв, какъвто би могъл да бъде.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.