Идеология или обективност: кое прави медиите популярни

| от |

14-3-24-21836potd-nyt_2861317k

Автори на изследването са Матю Гетцков и Джес Шапиро от Чикагския университет.

И обективността, и силната идеологическа насоченост помагат на интернет медиите да спечелят аудиторията, но тези аудитории ще бъдат различни.

Интернет преобърна съвременната журналистика и медиен бизнес с хастара нагоре: абонаментът, който до преди 20 години се смяташе за анахронизъм, днес храни големите редакции, а рекламата точно обратното – вече почти никого не може да издържа. Измениха се и професионалните стандарти: американската консервативна „Фокс Нюз“ и либералната „Ню Йорк Таймс“ повече не крият своята идеологическа ангажираност, напротив те са я превърнали в печеливш бизнес.

Кое е по-изгодно за интернет медиите: ясната идеологическа рамка или претенцията за обективност и неангажираност? Отговорът на този въпрос е следният: и обективността, и идеологизацията като цяло помагат добре на медиите да станат популярни. Медиите с идеи бързо привличат ядро от предани читатели, които са по-малко при обективните медии, затова пък като цяло аудиторията на обективните медии е по-голяма, отколкото на тези с идеологическа ангажираност.

Търсене и предлагане на новини

Създадохме модел на търсене и предлагане на пазара на новинарските сайтове, определяща роля, в който играе идеологията. За целта използвахме данните за потреблението на новини в интернет от comScore, която извършва регулярен мониторинг на 199 национални сайтове за политически новини и мнения, изчислявайки размера на тяхната аудитория и техните идеологически предпочитания.

За основа взехме данните за средния брой уникални посетители на всеки сайт дневно. Идеологическите особености на читателите на сайта са определени с помощта на допитване на comScore, в което са участвали 12 000 потребители. Всеки от тях трябваше да отговори на въпроса, дали е консерватор или либерал.

Също така проучихме поведението в мрежата на хората, които са се съгласили да инсталират на своите компютри шпионски програми. Ежегодно comScore предоставя данните за активността в интернет на 50-100 хиляди потребители. Особено внимателно изучихме поведението на петте най-популярни новинарски сайта: foxnews.com, nytimes.com, huffingtonpost.com, drudgereport.com и cnn.com.

В интернет идеологията е по-важна, отколкото по телевизията

Читателите на всяко издание разделихме на „либерали“ и „консерватори“ – по време на анкетата те сами са се определили към едната или другата група. След това за всеки читател установихме неговата зависимост от мнението на референтната група. Например, ако консерватор посещава само сайта на „Ню Йорк Таймс“, тогава за него референтна група е всички консервативни читатели на този сайт. Ако той избере още някой сайт, тогава негова референтна група ще бъдат читателите-консерватори на този сайт и „Ню Йорк Таймс“. Този показател условно нарекохме „индекс за приобщаване към консерваторите“.

Също така изчислихме и „индекса на изолацията“: това е разликата между средният индекс на приобщаване към консерваторите и същият показател за либералите. Ако либералите посещават само сайта на „Ню Йорк Таймс“, а консерваторите – само на сайта на „Фокс Нюз“, тогава индексът ще бъде равен на 100 п.п. Ако двете групи посещават сайта на Си Ен Ен, тогава индексът ще бъде равен на 0.

Четенето на новини онлайн се оказва не чак толкова зависимо от идеологическата насоченост на медиите. Либералите и консерваторите използват едни и същи новинарски ресурси.

Около 57% от хората, които използват интернет, за да научават новини, се определят за консерватори. Средният „индекс на приобщаване към консерваторите“ достига 60,6% в САЩ. Приблизително такъв е и индексът при мнозинството читатели на консервативния „Юс Ес Ей Тудей“.

Средният индекс на приобщаване към либералите достига 53,1%. Такъв е индексът при хората, които се информират предимно от сайта на Си Ен Ен.

Индексът на изолация достига 7,5 п.п. Много рядко американците използват само един новинарски ресурс, имащ силна идеологическа насоченост. Индексът на изолация за интернет медиите е по-голям, отколкото при телевизията, списанията и местните вестници. Ако премахнем интернет, тогава идеологическата сегрегация на новините в САЩ ще намалее.

Модел: как да се изгради търсенето и предлагането на новинарския пазар

Всички новинарски издания се различават едно от друго по две скали: по вертикалната /качеството на материалите/ и по хоризонталната /идеологията/. Популярността на една или друга политическа медия най-често се определя от качеството на изданието. На 20-те най-популярни сайта се падат около 80% от ежедневните посещения на читателите на новинарски медии.

Идеологията влияе и върху броя на потребителите, и върху техния състав. 78% от посетителите на сайта drudgereport.com са консерватори срещу 22% сред читателите на huffingtonpost.com. Тези два показателя фактически определят популярността на изданието. От броя на читателите зависи обема на рекламата и съответно доходите. Изданието може да привлече нова аудитория или като повиши качеството на материалите, или за сметка на по-ярката идеологическа окраска. Първото, изисква далеч повече ресурси, отколкото второто.

Модел на търсенето

Във всеки един момент потребителите могат да изберат един новинарски сайт. Например, за една минута човек едва ли може да посети повече от една страница. Всеки потребител има своите вкусови и идеологически предпочитания. Читателите избират сайтовете, които увеличават тяхната полезност.

Вероятността, че едно домакинство с определена идеология ще посещава сайт с друга варира в зависимост от редица параметри. Ако идеологията на сайта е противоположна на идеологията на домакинството, то вероятността е много голяма то да се откаже да посещава такъв сайт.

Модел на предлагането

Издателствата, както и всяка търговска фирма имат своите разходи и приходи. Приходите зависят от доходите от реклама. Те на свой ред зависят от аудиторията на медиите.

Баланс

Новинарските издания са взаимозаменяеми. Ако тяхното количество расте, тогава печалбите на всички тях взети заедно намаляват. На такъв пазар броят на фирмите ще расте, докато разходите за излизане на пазара ще бъдат по-ниски, отколкото потенциалната печалба.

За интернет медиите е най-изгодно да бъдат центристи

Моделът и поведението на читателите се потвърждава от реалните данни. Най-популярен от петте сайта е този на Си Ен Ен, следван от „Ню Йорк Таймс“ и едва на трето място се нарежда рупорът на консерваторите „Фокс Нюз“.

Сред консерваторите най-популярни са „Дръдж рипорт“ и „Фокс Нюз“, едва след тях се нарежда Си Ен Ен. И консерваторите, и либералите посещават няколко новинарски сайта. Тези сайтове не е задължително да отразяват техните политически виждания.

За да разширят аудиторията си и да увеличат броя на посетителите, най-изгодно за сайтовете е да заемат центристка позиция. Така те ще бъдат използвани като резервни или първични източници на информация. Ако новинарският сайт иска да има читатели, които не се нуждаят от други източници на информация, тогава е по-добре да се откаже от обективността. /БГНЕС

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

Коя е Ариана Гранде?

| от chronicle.bg |

През последните часове името й е сред най-търсените в Google, за съжаление не поради внезапно проявен интерес към творчеството й, а заради трагичния терористичен акт по време на неин концерт в Манчестър, по време на който загинаха 22-ма души и са ранени над 50.

Ариана, чиято публика е предимно от тийнейджъри, започва кариерата си през 2008 в мюзикъла 13 на Бродуей. По-късно играе ролята на Кет Валънтайн в американския ситком Викторично.

Издава три студийни албума. Първият от тях е озаглавен Yours truly  и излиза през 2013 година. Дебютира под номер 1 в американската класация за албуми на списание Билборд , което прави Гранде една от само двете изпълнителки, които са приземили дебютните си албуми под номер 1 това десетилетие. През 2014 певицата издава втория си студиен албум, My Everything, който също успява да се класира на първата позиция в Америка и още няколко други държави. Албумът съдържа няколко хит сингъла, които правят Ариана една от най популярните певици през тази година.

През 2015 тя се впуска в първото си световно турне, за да промотира My Everything и участва като гост звезда в американския сериал на Fox  – Scream Queens. По-късно същата година певицата издава нов сингъл, озаглавен Focus, и втория си коледен албум, наречен Christmas & Chill. Третият ѝ студиен албум Dangerous Woman излиза през 2016 година и достига номер 1 позицията в класациите на 12 държави, някои от които са Великобритания, Австралия, Бразилия, Италия др. Dangerous Woman е първият номер 1 албум на Гранде във Великобритания.

Отличията на певицата включват 3 американски музикални награди, 1 MTV VMA награда, 3 MTV EMA награди и 4 Грами номинации. Всички от трите ѝ студийни албуми са наградени с платинен сертификат от американската асоциация на звукозаписната индустрия. През 2016 списание Time  обявяват Гранде за една от 100-те най-влиятелни личности в света с техия годишен списък.

Певицата е и една от най-следваните знаменитости в социалните мрежи, притежавайки вторият най-следван Instagram акаунт.

Тя следва Кабала, учейки го от 12-годишна и вярва, че ако си добър към другите, ще ти се случат добри неща.

На 10-годишна възраст Ариана е съ-основател на младежката певческа група с цел благотворителност. През 2009 представя и препродава музика и танци за благотворителност заедно с брат си Франки. След като гледа Blackfish, тя призовава феновете си да спрат подкрепата си към SeaWorld и става веган.

Тя е включена в кампания на списание „17“ през март 2013 заедно с Бриджит Мендлър и Кат Греъм, за да спрат онлайн тормоза. През септември 2014 участва в благотворителност на Stand Up to Cancer, представяйки заглавната песен на своя втори студиен албум My Everything  в чест на дядо си, който е починал от рак през юли 2014. Гранде е приела няколко кучета за домашни любимци и насърчава приемането на бездомен домашен любимец.

Ариана предприема действия в подкрепа на правата на LGBT общността. Тя изоставя католицизма заради Кабала, вярвайки, че църквата има непоносимост към хомосексуалистите, като подкрепя брат си, който също е гей. През май 2015 Майли Сайръс и Ариана представят кавър на Don’t Dream It’s Over в помощ на бездомни LGBT младежи.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.