Графит на Банкси оцеля само един ден в Ню Йорк

| от |

Графит на Банкси оцеля само един ден в Ню Йорк, преди да бъде замазана с боя.

Банкси обяви на сайта си, че през октомври ще рисува в Ню Йорк и обеща „цяло шоу“, наречено „По-добре навън, отколкото вътре“. Художникът, който е от Бристол, успява да запази самоличността си в тайна. Творбите му вече се продават за милиони.
Творбата „Улицата играе“ с две момчета, държащи флакон с боя, се появи на 1 октомври на Алън стрийт в Долен Манхатън.

Още вчера обаче почитатели на Банкси останаха разочаровани, че е изчезнала. На 2 октомври се появи друг графит на гаражна врата в Манхатън. На нея Банкси е написал „Това е нюйоркският ми акцент“.
Кой е замазал първата творба, не е известно. Възможно е това да са градските власти или конкуренти. Художникът качва снимки на новите си творби в Инстаграм на  акаунта си Банксини. Във Великобритания също се е случвало да бъдат унищожени

графити на Банкси.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

50 нюанса сиво за всеки от вас

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро, на 9 февруари, ще можем да се изсипем в киносалоните, за да се насладим на втората част на любовната BDSM сага „Петдесет нюанса по-тъмно“.

Някои хора може и да се подиграват с предстоящото значимо киносъбитие, но истината е, че милиони романтични сърца и жадуващи за палави изживявания тела ще трептят с еротична честота по седалките на салоните, поглъщайки лакомо всяка капка сексуални гледки, които ни осигурят Джейми Дорнан, Дакота Джонсън и авторката на популярния роман – Е.Л.Джеймс.

Вместо само да гледаме обаче, можем и да действаме. Откакто съмнителната с литературните си заложби авторка откри пред света тъмните перспективи на BDSM секса, по-смелите се окрилиха да извадят под слънцето (нощната лампа, офис лампата, луната или друго) своите отколешни стремежи към съвкупление с елемент на насилие. И в това няма нищо лошо. Стига да имате брак и да не го правите в грях.

Ако се чудите обаче как точно да посегнете към забранения залък на различните полови отношения, ние ще ви помогнем. Със съвети за оригинален, възбуждащ и страстен SM секс, според вашата личност, наклонности и типаж.

Интелектуалци

Ако гледате само независимо кино и презирате Паулу Коелю, но искате да пробвате да адаптирате романа на Джеймс у дома, за вас няма нищо по-лесно. Не е нужно да предупреждавате партньора си, че имате намерение да правите нещо извън обичайния ви сексуален стереотип: изчакайте момента, в който той/тя започне да забелва очи в приятно усещане за предстоящия край на акта, вземете една книга с твърди корици и започнете да го налагате по главата. Изчакайте да колабира, след което влезте в ролята на добрия/добрата господар/господарка и положете на челото му/й влажна кърпа с отвара от ментово етерично масло и чай от коледна звезда. Като му размине, ще ви бъде благодарен/благодарна.

Коледно-новогодишни махмурлии

Вече е средата на януари, но още ви държи новогодишната искра, а алкохолните изпарения все още карат събеседниците ви деликатно да се извръщат настрана, когато им говорите. Не е късно да си спретнете New Year SM party: кажете на партньора, че ще го сурвакате и замрежете поглед закачливо (така че сякаш сте на ръба на епилептичен припадък, но всъщност е секси). Вземете предварително накичен с пуканки камшик и го накарайте да легне върху раздробени коледни играчки, за да го сурвакате. Забавлението е гарантирано.

Хипстъри

Вероятно е да сте хипстър, без да знаете това. Ако не харесвате секса като цяло, това е симптом. Сексът от „Петдесет нюанса“ обаче не е точно секс и може и да се окаже достоен за вас. Първо, намерете с кого да го реализирате. Ако сте мъж, гледайте жената да няма брада. Ако сте жена, гледайте да нямате брада, но мъжът да има. Много е важно да свалите жилетките. Желателно е дори в даден момент да останете голи. След това правете, каквото правите, но не забравяйте да го постнете в Instagram с филтър.

Работохолици

На вас се крепи светът. Ако не работехме по 28 часа в денонощието, глобалното затопляне досега да е унищожило планетата. Но дори и вие трябва да намирате време за любов. Искате любов ала Крисчън и Анастейжа? Просто правете секс, докато и двамата бачкате с лаптопите си. От това по-ефективно насилие, няма накъде.

Романтични души

Досега сте правили секс единствено на мека, лунна светлина или на запалена свещи с аромат на пачули и ванилия. Искате да направите нещо различно? Начини има. Камшиците и аналните топчета не са за вас, но може да се забавлявате посредством галене с паунови пера и китайски мъчения с капки сметана. Вземете от магазина бита сметана на Danone, шепа ягоди и дразнете любовния си партньор, тичайки из стаите с ягодите, докато той се опитва да ви настигне, за да ги изяде. Ако не може да намерите ягоди и сметана, може да процедирате по идентичен начин с тенджера с гювеч.