Фандъкова: Общината е готова да направи аварийна консервация на археологическите находки в Ларгото

| от |

Столична община е готова да направи аварийна консервация на археологическите находки в Ларгото, ако Министерство на културата й разреши, заяви Йорданка Фандъкова

Трябват спешни и адекватни действия, за да бъдат спасени археологическите находки в Ларгото на София. Това каза в интервю за БТА столичният кмет Йорданка Фандъкова. За две години държавата не успя да проведе процедури и да завърши проекта за консервация на Ларгото; ако ни бяха предоставили обекта, досега вероятно щеше да бъде завършен, каза Фандъкова. Според нея сега не е уместно да се търсят пари от фонда за бедствия в тази тежка ситуация за много населени места в страната. Ако Министерството на културата не може да осигури нужните средства за аварийни действия и няма капацитет да ги изпълни, нека да предостави правото на нас; ние ще направим с наши средства аварийната консервация на обекта, ако получим разрешение затова, заяви Фандъкова.

На 5 септември 2014 г. се очаква решението на журито кой град ще бъде Европейска столица на културата за 2019 г. До финалния етап на състезанието са достигнали София с Югозападен район, Пловдив, Варна и Велико Търново, посочи столичният кмет.

fandakova
Госпожо Фандъкова, как ще коментирате решението на министъра на културата Мартин Иванов за създаване на работна група за взимане на мерки за археологическите находки на Ларгото? Ще бъде ли съхранено културното наследство на Сердика  или има опасност София да го загуби?

Няма време за комисии, експертите отлично знаят 
какво трябва да се направи. Не е уместно да се търсят пари от фонда за бедствия в тази тежка ситуация за много населени места в страната. Причината за състоянието на Ларгото не е природно бедствие, а преди всичко бездействие и мудност на собственика – Министерство на културата. Сегашният министър действително няма никакви вина, но от него очаквам спешни и адекватни действия. За две години държавата не успя да проведе процедури и да завърши проекта за консервация на Ларгото. Ако ни бяха предоставили обекта, досега вероятно щеше да бъде завършен. Показали сме, че реализираме много по-мащабни и сложни проекти като метрото и кръстовищата на две нива.

Категорично не приемам обясненията на Министерство на културата, че процедурата се бави – всеки конкурс може да се обжалва, дори да се отмени от съда, но когато това се случва три пъти оправдания с процедурата са еуместни. Сега страната ни е пред риска да загуби и безвъзмездното европейско финансиране за цялостната консервация. По-страшното обаче е друго – защо Министерството на културата като собственик не предприе никакви действия да апази археологическите находки, докато процедурата стои блокирана. Това са две различни неща. Почти две години изпращам писма, правя срещи с министрите на културата и настоявам за аварийни действия- получих бещания, но не и резултат. Затова бях принудена да повдигна въпроса публично с отворено писмо. Безспорно министър Иванов реагира веднага след писмото ми, но ако Министерството на културата не може да осигури нужните средства за аварийни действия и няма капацитет да ги изпълни, нека да предостави правото на нас. Ние ще направим с наши средства аварийната консервация на обекта, ако получим разрешение за това. Хората не се интересуват кой е собственик на обекта и са прави. Те гледат как нещо се съсипва в центъра на София и се обръщат към мен. Аз съм готова да се погрижа, ако собственикът ни даде това право.

През 2019 г. един български и един италиански град ще носят престижното звание „Европейска столица на културата“. Какво ще спечели София, ако бъде избрана?

За първи път България има възможност да издигне Европейска столица на културата през 2019 г. Затова много важно е избраният български град да бъде успешен модел и да представи България по най-добрия начин. София кандидатства заедно с Югозападен регион и сме категорични, че сме подготвени, мотивирани и имаме ресурса да представим и региона и страната ни. За нас титлата Европейска столица на културата е катализатор, който ускорява процесите на реформи в културата, привлича различни и нови хора към изкуството, развива регионални културни маршрути, обогатява културното предлагане в града и региона. В изследването „София – град на творческата икономика“,  което реализира „Обсерватория по икономика на културата“ културните и творчески индустрии са на четвърто място по добавена стойност в икономиката на София. От данните се вижда, че София печели мястото си на национален център на културните и творчески индустрии. Всяко десето предприятие или организация е на творческата икономика, а добавената стойност в икономиката на общината е 8 процента. Това е потенциал, който ние искаме да развием и спечелването на Европейска столица на културата ще бъде силен тласък за развитието на туризма, културните и творчески индустрии. В същото време възстановихме и превърнахме
в пространства за култура на открито места в града като моста на влюбените, лятната сцена в Борисовата градина. Станциите на софийското метро също се превръщат в места за култура – това е модерният начин изкуството да напуска галериите и зали и да стига директно и бързо до хората.

С кои градове се състезава София за спечелването на състезанието и с какво нашата кандидатура превъзхожда останалите? Защо именно София трябва да спечели?

До този етап на състезанието достигнахме София, 
Пловдив, Варна и Велико Търново. Ние вярваме, че София и Югозападен регион заслужава тази титла, не само защото ние предлагаме интересна и атрактивна творческа концепция, изработена заедно с гражданите и творците на София и региона, но и защото имаме човешки и финансов капацитет да осъществим такъв амбициозен проект. Всеки един от областните градове в Югозападен регион първоначално бе издигнал кандидатурата си за тази титла, но след това решихме да обединим усилия, за да изпълним по най-добрия начин творческата програма и да представим България на европейско и световно ниво. 

Колко струва на Столичната община съревнованието „Европейска столица на културата“?

В рамките на последните три години са изразходвани 400 000 лева за културни и творчески събития, които са и част от подготовка ни за Европейска столица на културата. Тук е мястото да отбележа, че получихме сериозна подкрепа от бизнеса, а тази година пак с подкрепата на бизнеса стана възможен и Фондът за иновации в културата. Фондът се създава за първи път в България и е в подкрепа на съвременното изкуството и култура. Финансовият
ресурс на фонда се събира от частни дарители (компании и физически лица), които вярват, че културата и изкуството са динамична сфера, допринасяща за икономическото развитие на градовете и регионите. Събраните финансови средства от  дарителите се удвояват от бюджета на Столична община. Фондът  подкрепя проекти, които развиват партньорството между творци и културни оператори на територията на Югозападния регион. В процеса на подготовка ние отделихме минимални средства, като дори и тези средства бяха използвани за устойчиви проекти, чийто резултати остават независимо от резултата от състезанието, като дългосрочната стратегия за развитие на културата в София,  Регионална Академия за мениджъри в културата, Фонда за иновации и т.н. Инвестициите в културата, са инвестиции в развитието на икономиката и в създаването на работни места и мисля, че практиките, които имаме в Столична община през последните години показват това – че един град може да се развива чрез и през култура.


На какъв етап от състезанието е София в момента?

Предстои финалният етап на състезанието, в който нашият екип ще защити концепцията на София 2019 пред международното жури. Решението на журито се очаква на 5 септември 2014 г. 

Какви инициативи предстоят в рамките на кандидатурата до обявяването на града, който ще спечели титлата?

Културната програма на София през лятото традиционно е много богата. Не планираме конкретни инициативи, специално за международното жури. И тази година Културния календар на София подкрепя утвърдени събития и има общ бюджет от над 1.8 милиона лева. Столична община отделя още 1.3 милиона лева за Програма Култура, която е най-голямата меценатска програма в областта на културата.

През 2014 г. в Културният календар са включени общо 134 събития, от тях 59 са лятна програма. През август се провежда петото издание на фестивала „София Диша“, в който за първи път са включени нови места – ул.“Оборище“, където тази неделя акцентса танците. Нова локация са и малките „Пет кьошета“. В момента в града е организиран и Фестивал „Езиците и  градът“ – заедно с 10 чужди културни институти. Кампанията се организира във връзка с Европейския ден на езиците – 27 септември и е на тема Езиците и градът. На билбордове из града са разположение цитати на различни езици, интерпретиращи темата „Езиците и градът“. Така литературата и културата ще заеме 
различни места в градското пространство. В края на август София ще е домакин на концерт на Андреа Бочели, който е член на инициативния комитет на кандидатурата на София. На 22 август на лятната естрада в Борисовата градина ще има концерт на Alexandroff Ragtime Band. На 23 август „Да бъдеш или да не бъдеш на 36″ – Музикален спектакъл по творчеството на Пейо Яворов и Олав Хауге. Същият ден в Южен парк ще има спектакъл за деца от театър „Сириус“, а в парка „Заимов“ ще се представи „Остров на музиката“. На метростанция „Сердика“ 12.30 ч. – Концерт на духова секция от Симфониета  „София“

Столичният общински съвет прие споразумение за превръщането на пространството на подлеза пред централна жп гара в зона за изкуство. Имаме намерение пространството да се превърне в алтернативно място за култура. Досега сме имали съвместни инициативи с младите хора от „Ъндър гара“. Досега е проявен интерес от 30 организации, сред тях и международни.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.