Елиф Шафак:Човек не може да прави всичко еднакво добре

| от |

Елиф Шафак е може би най-известната турска писателка. Книгите й се разпространяват в над 40 страни, предава lira.bg. Последната й книга – „The Architect’s Apprentice“, е вече на англоезичния книжен пазар. Тя е носителка на много награди, включително „Orange Prize“ и Ордена на изкуствата и писмеността на Франция. Романите й представят романтични и драматични истории, чието действие често се развива в Истанбул. Често е критикувана, че пренебрегва традиционните турски ценности. Представяме ви разговора на Джесика Солтър от британския „Телеграф“ с Шафак  по повод публикуването на новата й книга.

За ежедневието си:

„Когато съм по средата на роман мога да работя през деня или през нощта, сутрин или вечер, вкъщи или навън. Съобразявам се с ангажиментите на децата. Често ставам сутрин и започвам в 5 часа, или пък пиша, след като те си легнат да спят. Работещите майки трябва да бъдат гъвкави.“

За своя съпруг и брака:

„Моят съпруг е журналист в Истанбул. Обичам много града, но там се задушавам. Романистите в Турция са публични личности. По-лесно намирам свободата, от която се нуждая, в Лондон. Животът между двата града е много обогатяващ, но отслабва брака. Цялата ми енергия отива в писане или в майчинството. Вярвам, че не съм добра съпруга, но съм ОК с това. Човек не може да прави всичко, едновременно, еднакво добре.“

За самотните майки:

„Аз съм отгледана от самотна майка, което е необичайно за Турция през 70-те години на ХХ век. Моята майка срещнала баща ми и се отказала от следването си, защото била влюбена. Докато навърши 21 години, те вече били разделени. Когато се върнала у дома, се опитала да си намери съпруг, но баба ми я спряла. Казала й, че ще се грижи за мен, докато майка ми завърши образованието си.“

За патриархата:

„Аз бях възпитана първо от баба в Анкара, а след това от майка ми, която беше дипломат в Мадрид. Околната среда на двете места беше коренно различна, което ме накара да започна да си задавам въпроси за половите стереотипи и да разбирам как работи патриархата.“

За свободата на изразяване:

„Няма достатъчно свобода на изразяване в Турция. Ако пишеш – било то като писател, поет или журналист, можеш да си навлечеш неприятности. Не вярвам на никой, който казва, че цензурата вече е изчезнала.“

За спиритуалността:

„Имах татуировка на бухал дълги години, но я махнах. Бухалите са много важни за мен, защото са символ на мъдростта. Иска ми се да можеха да говорят. Може би могат. Изобщо не съм религиозен човек. Организираната религия за мен означава разделение на ние и те, което не ми харесва. Религиозните хора показват невежество, като си мислят, че те са по-добри от други, защото имат определена вяра. Атеистите са същите. Най-добрия път е този на агностика. Той дава възможност за съмнение. Не всичко в този живот може да бъде обяснено рационално. Ние сме ирационални същества.“

За готварските книги:

„Знам много рецепти от нашата култура на готвене, която е доминирана от жените. Обичам народни приказки и рецепти. Не готвя, но чета готварски книги.“

За писането:

„Не обичам тишината, докато пиша. Трябва да има шум. Отивам в препълнени кафенета, летища или гари – все места, изпълнени с живот. Истанбул е шумен град, затова държа прозорците отворени. В много тиха библиотека или пред празна маса се чувствам като при непознат, сякаш съм заела чуждо място. Трябва ми хаос.“

За  цигарите:

„Преди пушех докато работих, но ги отказах, когато забременях. Все още ми харесва аромата. Сега компания ми правят купи със слънчогледови семки.“

За четенето и книгите:

„Аз съм любопитен читател и списъка ми с четива е разнообразен. Обичам философия, нехудожествени книги за мозъка и неврологията. Привързвам се към книгите, но не чак толкова. Когато чета, си водя бележки, като драскам навсякъде. Страниците имат петна от чай, кафе, знаци, че са живели с човек.“

За езиците:

„Вярвам, че като човешки същества, ние можем да бъдем няколко неща наведнъж. Пиша на английски и турски. Когато пиша за меланхолия или мъка, намирам думите по-лесно на турски. Що се отнася до хумор, сатира, черна комедия – на английски. Преди писах на турски. Сега пиша на английски, след което се превежда на турски, а аз го променям, за да го адаптирам с моя стил.“

За пръстените:

„Имам много пръстени. Част от тях са от пазара Капалъ Чарши в Истанбул – много го обичам. Други съм наследила. Някои губя, други намирам. Не съм привързана към предмети.“

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.