Джон Гришам: Пиша 5 дни в седмицата по 3 часа

| от |

john_grisham_01

Джон Гришам е най-успешния писател в жанра на криминалните трилъри. Той има продажби от над 275 милиона копия. Гришам говори пред „Лос Анджелис Таймс” за последния си роман – „Sycamore Row”. Той е продължение на първата книга на автора – „Време да убиваш”, която моментално го изстреля на литературния връх.

Какво ви накара да се върнете към към адвоката Джак Бриганс и Клантън след близо 30 години?
–    През годините съм стигнал до извода, че когато хората дават мнения за книгите на един автор, те казват, че първата им е любима. Винаги съм мислил за друга история с Джак и останалите персонажи. Не исках да пиша отново за процес на расистка основа, защото в малките градове няма такива през цялото време. Отнеми ми доста време, докато измисля друг сюжет.

Вдъхновена ли е книгата от действителни събития?
–    Не. Аз съм възхитен от борбите за наследство. Почти всяко голямо семейство в тази страна се е борило на подобен фронт и често конфликтите са водили и до смърт. Подобни сблъсъци са пикантни, защото са семейство срещу друго семейство. Винаги съм се наслаждавал на подобни истории, но няма една конкретна, на която да е базирана тази книга.

И в „Sycamore Row” има теми, свързани с расизма. Доколко има напредък в действителност с този проблем?
–    Има голям прогрес. В Мисисипи има повече чернокожи, които са държавни чиновници, от всеки друг щат. Те са почти два пъти повече от преди 30 години, когато работих в законодателството на Мисисипи. Това е огромен напредък, като се има предвид, че с десетилетия белите са ограничавали правата на чернокожите.

Стана дума, че сте бил държавен чиновник. Защо не потърсихте пътя си в политиката?
–    Какво да ви кажа, просто не беше забавно. Не ми се искаше да съм този, който да отговаря на гласоподавателите. Не ми хареса идеята, че някой ден ще си вървя по улицата и някой ще ме спре и ще запълни 30 минути от времето ми, само защото е гласувал за мен. Така може да намразиш гласоподавателите, а ако си политик, това е етап, до който не бива да достигаш.

Може ли да се сравнява театралната адаптация на „Време да убиваш” с филма по книгата?
–    Няма място за сравнение. Да, водещата история е същата, но двете не могат да се сравняват, защото във филма е пресъздадена всяка сцена, която можеш да си представиш, докато на сцената има ограничение в пространството. Губят се персонажи. Но пък се губят и персонажи във филма, които съществуват в книгата. Това е естествен процес.

Трябва да сте наистина много дисциплиниран, за да пишете по 1-2 книги всяка година от 1991 насам. Имате ли си разписание за писане?
–    Разбира се. Дисциплината е важна. Всяка година си поставям за цел да започна на 1 януари и да приключа на 1 юли. Обикновено имам 3-4 идеи за нова книга, като пробвам всички, за да видя коя ще се получи най-добре.  На 1 януари е откриването, когато започвам да пиша 5 дни в седмицата по 3 часа. Рядко пропускам. Имам си схема и знам кога ще завърша всяка история. Когато знаеш добре историята е трудно да се объркаш. След това знам, че книгата ще излезе в края на октомври.

Прочетох вашите критики към „Гуантанамо Бей”, след като книгите ви бяха забранени. Имате ли идея какво се случи?
–    Не особено. Репортер от „Wall Street Journal” започна да дълбае и ситуацията ставаше все по-шантава. Накрая излезе, че е станала някаква грешка. Книгите на Гришам не са забранени. Те го изкараха някаква чиновническа грешка. Книгите вече са достъпни. Даже скоро получих имейл от един млад алжирец, който е лежал там 12 години. Изчел е всичките ми книги и им се е насладил. Пуснат е преди около месец и сега е обратно в родината си.

Защо се захванахте и с юношеска литература с поредицата за Теодор Буун?
–    Моята дъщеря е учителка. Тя започна с ученици от V клас преди 3 години, като наблегна на важността на четенето. Когато вечеряхме веднъж, тя направи коментар, че й е трудно да намери книги с достатъчно добър съспенс за децата. Тя ми каза: „Татко, можеш ли да напишеш книги за деца с интересен съспенс?”. Така поредицата стана семеен проект.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.