Джон Грийн: Плаках докато писах „Вината в нашите звезди”

| от |

800px-John_Green_in_MinneapolisДжон Грийн е американски писател, роден през1977 г. Автор е на 5 книги. Най-популярните му произведения са „Къде си, Аляска?”(2005 г.) , „Хартиени градове” (2008 г.) и „Вината в нашите звезди” (2012 г.), които са преведени и на български език. Със своя брат Ханк води и видеоблога „Vlogbrothers” в „YouTube”. Каналът му има над 1 милион и половина абонамента. Завършил е колеж със специалност английски език и религиозни учения. Започва да учи в университета „University of Chicago Divinity School” с идеята да стане епископ. През това време обаче работи в болница за деца с животозастрашаващи болести. Опитът му там го кара да спре религиозната си кариера и да стане писател. За theatlantic.com Грийн даде интервю, публикувано от лира.бг, в което говори за бестселъра си „Вината в нашите звезди” и защо възрастните постоянно подценяват децата.

Прочетох „Вината в нашите звезди” и тя наистина ме докосна. Темата – деца с рак – е много деликатна. Текстът е състрадателен и интелигентен. Как се вдъхновихте да пишете на такава тема?
–    Преди години работих като чирак-свещеник в детска болница и още тогава това заседна в главата ми. Децата, които срещнах, бяха умни, забавни, мрачни, ядосани – хора като всички нас. Опитах се да уловя това. Историите, които четох на тази тема, сякаш ги дехуманизираха. Ние имаме навика да мислим, че някой много болен или умиращ става съвсем различен. Опитах се да защитя хуманността на такива хора. Това е вдъхновението. Но ми беше трудно – отне ми 12 години.

Какво ви притесняваше?
–    Бях наясно с факта, че това не е моята история. Не исках да отнема нечия друга история, защото това е нещо, което често се случва с болните от неизлечими болести. Не исках болните деца да се ядосат и да си мислят, че това е още една скапана книга за рак. Опитах се да черпя информация от максимален брой източници и внимавах да не включвам прекалено много лични очаквания. Радвам се, че децата приеха книгата ми добре и са на мнение, че съм уловил правилно доста неща. Това беше най-важното за мен. Освен това се радвам, че се срещнах с толкова млади хора, чиито живот е по-различен от общоприетия. Есенцията на книгата е, че краткият живот също може да бъде добър живот. Плаках докато писах, също.

Има ли реакции, не само от деца, но и от възрастни, които да сте запомнили с нещо по-особено?
–    Винаги съм считал себе си за автор на юношеска литература, винаги съм смятал, че моята аудитория е от тийнейджъри. Доволен съм от това. Странно ми е, че получавам писма от 85-годишни баби, които ми пишат с главни букви затова колко им е харесала книгата. Никога не съм очаквал подобно нещо. Вече изглежда, че повечето читатели на „Вината в нашите звезди” са възрастни хора.

Планирате ли да пишете проза за възрастни?
–    Не, не се интересувам от това. С тази книга така се получи – по-скоро инцидентно. Аз чета главно литература за възрастни, но нямам намерение да пиша такава. Светът ми се струва доста непривлекателен, особено що се отнася до публикуването и издаването на книги за възрастни. Не ми харесва.

Имате предвид бизнес страната.
–    Наблягането на блокбъстъри. Непозволяването на един писател да гради кариерата си с много и различни книги. Ето, това е петата ми книга, но моите издатели ме подкрепят за това, което правя. Ако пишех книги за възрастни обаче, това нямаше да се случи. В тази сфера нямаш 5 шанса, за да напишеш бестселър. Това е нещото, което наистина ценя в света на юношеската литература. Имаш повече шансове.

Книгата наистина резонира с момента на съзряването, в който имаш чувството, че възрастните около теб те подценяват.
–    Така е. Проблемът е, че наистина в тази възраст те подценяват. От друга страна обаче, ти не им даваш много причини да не го правят. В колежа имах един страхотен учител, който се казваше П. Ф. Клъдж. Първото, което ни каза, беше: „Може да сте умни, но аз съм бил умен по-дълго”. Този цитат ми изглежда все по-брилянтен с годините.

Вече се работи по екранизацията на романа. Какво е мнението ви?
–    Да. Аз съм замесен в проекта. Те споделят с мен всяка страница от сценария, който е брилянтен, нямам много забележки. Освен това слушат внимателно това, което имам да кажа. Опознах сценаристите добре. Изключителен фен съм на режисьора (Джош Буун – бел. ред.). Той разбира книгата в дълбочина. Ангажиран е много с това да е точен спрямо самата история, което е много рядко се случва в „Холивуд”.

Какви са бъдещите ви проекти?
–    Сигурен съм, че ви се иска да кажа, че пиша нова книга, но за момента не пиша нищо. Работя доста с „YouTube”. Имаме образователна програма, наречена „Crash Course”, която водим с брат ми, Ханк. Това отнема доста от времето ми. Ще започна скоро да пиша, но не знам кога. Надявам се да завърша нещо в следващите няколко години.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.