Джон Грийн: Плаках докато писах „Вината в нашите звезди”

| от |

800px-John_Green_in_MinneapolisДжон Грийн е американски писател, роден през1977 г. Автор е на 5 книги. Най-популярните му произведения са „Къде си, Аляска?”(2005 г.) , „Хартиени градове” (2008 г.) и „Вината в нашите звезди” (2012 г.), които са преведени и на български език. Със своя брат Ханк води и видеоблога „Vlogbrothers” в „YouTube”. Каналът му има над 1 милион и половина абонамента. Завършил е колеж със специалност английски език и религиозни учения. Започва да учи в университета „University of Chicago Divinity School” с идеята да стане епископ. През това време обаче работи в болница за деца с животозастрашаващи болести. Опитът му там го кара да спре религиозната си кариера и да стане писател. За theatlantic.com Грийн даде интервю, публикувано от лира.бг, в което говори за бестселъра си „Вината в нашите звезди” и защо възрастните постоянно подценяват децата.

Прочетох „Вината в нашите звезди” и тя наистина ме докосна. Темата – деца с рак – е много деликатна. Текстът е състрадателен и интелигентен. Как се вдъхновихте да пишете на такава тема?
–    Преди години работих като чирак-свещеник в детска болница и още тогава това заседна в главата ми. Децата, които срещнах, бяха умни, забавни, мрачни, ядосани – хора като всички нас. Опитах се да уловя това. Историите, които четох на тази тема, сякаш ги дехуманизираха. Ние имаме навика да мислим, че някой много болен или умиращ става съвсем различен. Опитах се да защитя хуманността на такива хора. Това е вдъхновението. Но ми беше трудно – отне ми 12 години.

Какво ви притесняваше?
–    Бях наясно с факта, че това не е моята история. Не исках да отнема нечия друга история, защото това е нещо, което често се случва с болните от неизлечими болести. Не исках болните деца да се ядосат и да си мислят, че това е още една скапана книга за рак. Опитах се да черпя информация от максимален брой източници и внимавах да не включвам прекалено много лични очаквания. Радвам се, че децата приеха книгата ми добре и са на мнение, че съм уловил правилно доста неща. Това беше най-важното за мен. Освен това се радвам, че се срещнах с толкова млади хора, чиито живот е по-различен от общоприетия. Есенцията на книгата е, че краткият живот също може да бъде добър живот. Плаках докато писах, също.

Има ли реакции, не само от деца, но и от възрастни, които да сте запомнили с нещо по-особено?
–    Винаги съм считал себе си за автор на юношеска литература, винаги съм смятал, че моята аудитория е от тийнейджъри. Доволен съм от това. Странно ми е, че получавам писма от 85-годишни баби, които ми пишат с главни букви затова колко им е харесала книгата. Никога не съм очаквал подобно нещо. Вече изглежда, че повечето читатели на „Вината в нашите звезди” са възрастни хора.

Планирате ли да пишете проза за възрастни?
–    Не, не се интересувам от това. С тази книга така се получи – по-скоро инцидентно. Аз чета главно литература за възрастни, но нямам намерение да пиша такава. Светът ми се струва доста непривлекателен, особено що се отнася до публикуването и издаването на книги за възрастни. Не ми харесва.

Имате предвид бизнес страната.
–    Наблягането на блокбъстъри. Непозволяването на един писател да гради кариерата си с много и различни книги. Ето, това е петата ми книга, но моите издатели ме подкрепят за това, което правя. Ако пишех книги за възрастни обаче, това нямаше да се случи. В тази сфера нямаш 5 шанса, за да напишеш бестселър. Това е нещото, което наистина ценя в света на юношеската литература. Имаш повече шансове.

Книгата наистина резонира с момента на съзряването, в който имаш чувството, че възрастните около теб те подценяват.
–    Така е. Проблемът е, че наистина в тази възраст те подценяват. От друга страна обаче, ти не им даваш много причини да не го правят. В колежа имах един страхотен учител, който се казваше П. Ф. Клъдж. Първото, което ни каза, беше: „Може да сте умни, но аз съм бил умен по-дълго”. Този цитат ми изглежда все по-брилянтен с годините.

Вече се работи по екранизацията на романа. Какво е мнението ви?
–    Да. Аз съм замесен в проекта. Те споделят с мен всяка страница от сценария, който е брилянтен, нямам много забележки. Освен това слушат внимателно това, което имам да кажа. Опознах сценаристите добре. Изключителен фен съм на режисьора (Джош Буун – бел. ред.). Той разбира книгата в дълбочина. Ангажиран е много с това да е точен спрямо самата история, което е много рядко се случва в „Холивуд”.

Какви са бъдещите ви проекти?
–    Сигурен съм, че ви се иска да кажа, че пиша нова книга, но за момента не пиша нищо. Работя доста с „YouTube”. Имаме образователна програма, наречена „Crash Course”, която водим с брат ми, Ханк. Това отнема доста от времето ми. Ще започна скоро да пиша, но не знам кога. Надявам се да завърша нещо в следващите няколко години.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.