Джесика Редмерски: „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката (интервю)

| от |

На пазара излезе „Миг преди никога“ от Джесика Редмерски, за която вече писахме, каква е емоцията да бъдеш издаден нацтрадиционен носител и емоцията от издаването прочетете в следващите редове.

Мариз: Честито за невероятната сделка! Разкажете ми за деня, в който разбрахте, че книгата ви ще бъде издадена от Grand Central Publishing. Как празнувахте?

Джесика Редмерски: Благодаря ви, че ме поканихте на разговор отново! Както винаги, е страхотно удоволствие да се говори с вас. Бях облекчена и развълнувана, когато разбрах, че ще сключа сделка с Grand Central/Forever Romance. Ако трябва да бъда честна, да бъда издадена от традиционен издател (на хартия) е една от мечтите ми, която съм носила в себе си целия си живот, и не бих могла да бъда по-благодарна, че мечтата ми се сбъдна. Как отпразнувах? Гмурнах се направо в продължението!

М: О, страхотно е, че вълнението ви е вдъхновило да пишете повече! Бих искала да чуя повече за личното ви пътешествие като писател. Винаги ли сте знаели, че това е нещото, което искате да правите? Винаги ли сте носили в себе си наченките на различни истории? Имате ли някакви писателски спомени, които бихте искали да споделите?

Дж. Р.: Знам, че съм го казвала и преди, но пиша, откакто се помня – започнах първия си роман, когато бях на 13. Не мога да си представя да не пиша! Това е най-постоянното нещо в живота ми, като хоби и като кариера. Любовта ми към писането никога не избледня и аз никога не се отказах от него.

М: За наш късмет! Семейството ви чело ли е книгите ви? Каква беше тяхната реакция?

Дж. Р.: Някои от членовете на семейството ми прочетоха някои от книгите ми и страшно ги харесаха (разбира се, те са ми семейство, нямат избор!). Но по очевидни причини, почти ги молих на колене никога да не четат „Миг преди никога“. Ако го бяха направили, семейните празници щяха да станат доста неловки за всички ни!

М: (смее се) Разбирам ви! Но книгата е толкова добра! Вие сте ги лишили от голямо забавление. Обзалагам се, че всъщност всички са я чели тайно от другите. Само чакайте, ще видите при следващата семейна почивка. Вероятно ще има изчервени хилещи се хора, които изпитват нуждата да подвикват … някои неща по вас.

Да продължим нататък с втората книга, коя беше любимата ви сцена от „Миг преди винаги“?

Дж. Р.: Мисля, че любимата ми сцена беше един момент, който включва плаж, с елементи на халюцинации… няма да казвам нищо повече!

М: Плаж! Винаги има романтика на плажа. Залези, морски бриз, вълни се разбиват, пясък… влиза на разни места. Добре, а сега ни кажете коя ви беше любимата затрогваща сцена?

Дж. Р.: В „Миг преди винаги“ сигурно трагедията.

М: Трагедия?! Какво се опитвате да направите с нас? Ще очаквам с нетърпение този момент. Аз така или иначе очаквах с нетърпение книгата, а сега вече ще ме накарате да будувам цяла нощ, докато не излезе. Ще споделите ли откъде взехте вдъхновението за историята?

Дж. Р.: Всичко, което мога да кажа, е, че взех историята оттам, откъдето тя трябваше да бъде взета.

М: О, не! Наистина се опитвате да ни причините нещо! О хайде де! Добре, добре, по-сериозно сега (въпреки че бях сериозна в паниката си). Не бих искала да знам предварително и оценявам вашата нужда да водите героите си в посоката, в която те трябва да бъдат отведени, така че каквото и да се случи, бройте ме вътре! Хвърлям сърцето си на масата.

Има ли сцени или герои, вдъхновени от истинския живот?

Дж. Р.: Точно както в „Миг преди никога“, продължението – и герои, и събития – бяха вдъхновени от една друга моя мечта, да обходя целия свят с раница на гърба си. Не мога да говоря много за „Миг преди винаги“, без да издам нещо важно, но мога да разкрия, че когато трагедията се случва, не самата трагедия, но нещо, предизвикано от нея, е вдъхновено от лична моя история, близка до семейството и дома ми.

М: Разбирам. Искам да ви поздравя, че отдавате толкова много от себе си в историите, които пишете – може би това ги прави толкова живи и истински за нас, читателите. Всичко, което се случва, и емоциите, които героите влагат, са наистина реалистични и сега знам защо.

След като героите са уловени в такава вихрушка от събития по време на пътешествието си  в „Миг преди никога“ (пътешествие и по пътищата, и през тайните от миналото), какво можем да очакваме в книга №2? Какво ви вдъхнови да продължите своята история? Без да издавате спойлъри, какви неочаквани обрати очакват нас, читателите, на пътя?

Дж. Р.: Трудни въпроси! Ами, аз планирах да напиша продължение, още преди да завърша „Миг преди никога“. Имах цялата история предначертана в главата си, но след неочаквания успех на първата книга, писането на продължение много ме притесни. Страхувах се да не „разваля“ доброто впечатление. Но след като обмислих въпроса, реших, че ще бъде по-разочароващо да не продължа историята и да не позволя на читателите си да разберат какво се случва с Камрин и Андрю по-нататък. И да, мисля, че има нещо много неочаквано, което читателите могат да очакват.

М: Разбирам какво искате да кажете – че ви е страх да не съсипете нещо, което вече е признато за добро. За мен „Миг преди никога“ е почти… съвършено. Най-малко по отношение на това как историята продължава да ме преследва толкова месеци по-късно, аз все още се връщам към нея. Всяка книга, която може да направи това с мен, да ме накара да реагирам физически по такъв начин, заслужава да бъде препоръчвана на всеки срещнат и е съвършеното четиво.

Нещо, което помогна да направи историята толкова красива, е музикалното им пътешествие заедно. Внимателният, леко неуверен подход на Камрин, нежната подкрепа на Андрю, това как говорят един с друг, как са свързани помежду си толкова дълбоко чрез музиката. И на свой ред ние успяхме да се отъждествим с Кам и Андрю. Това ме накара да ги почувствам и да открия по-дълбока връзка с пътуването им. „Миг преди винаги“ също ли е повлияна от музиката? Можете ли да ни дадете предварителен поглед върху следващия списък с песни?

Дж. Р.: Толкова се радвам, че читателите ми могат да почувстват по-силна връзка с пътешествието, благодарение на музиката. Да, „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката, защото това са Кам и Андрю и е правилно да съхраним традицията на техните отношения. Предварителен поглед, а? Хмм, Стиви, Дакс и Уидърс Надявам се, че това е достатъчна улика, за да продължите нататък сами!

Благодаря ви отново, Мариз, че ме поканихте на интервю!

М: Благодаря ви Дж. А. Редмерски!

За читателите и верните фенове на дуалогията „Миг преди никога“, можете да намерите допълнителна информация за книгата, за предстоящото продължение „Миг преди винаги“ и за автора на:

https://www.facebook.com/J.A.Redmerski

https://twitter.com/JRedmerski

 

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

H&M промотира албум на поп сензацията Зара Ларсон с нова колекция

| от Спонсорирано съдържание |

H&M започна колаборация с поп звездата Зара Ларсон по случай първия й албум. Зара е сред 30-те най-влиятелни тийнейджъри в света според класацията на списание Time.

H&M ще промотира предстоящото излизане на албума “So Good” на дигиталните екрани във всички магазини на марката по света от днес до официалното му представяне на 17 март. Онлайн клиентите на H&M имат възможността да запазят предварително албума на hm.com, което ще гарантира автоматичното му добавяне в Spotify профилите на почитателите на Зара Ларсон в деня на световната премиера.

„Изключително щастлива съм, че ще осъществим този проект заедно с H&M. Винаги съм била сред почитателите на марката, защото тя е точно толкова забавна и привлекателна, колкото и достъпна за младите момичета, а това са основни неща за мен. Също така, екипът е толкова приятен за работа, че нямам търпение да споделя какво успяхме да сътворим заедно!”

Колаборацията също включва ексклузивна капсулна колекция, разработена в колаборация между Зара Ларсон и дизайнерския екип на H&M. Колекцията е отражение на личния стил на звездата – съчетава успешно елементи от стрийт облеклото с препратки към сценичните й костюми.

Капсулната колекция Zara Larsson><H&M ще откриете в избрани магазини и онлайн от 18 май. В България ще я откриете в магазин H&M на бул. Витоша 6, както и онлайн.


 

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.