Джесика Редмерски: „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката (интервю)

| от |

На пазара излезе „Миг преди никога“ от Джесика Редмерски, за която вече писахме, каква е емоцията да бъдеш издаден нацтрадиционен носител и емоцията от издаването прочетете в следващите редове.

Мариз: Честито за невероятната сделка! Разкажете ми за деня, в който разбрахте, че книгата ви ще бъде издадена от Grand Central Publishing. Как празнувахте?

Джесика Редмерски: Благодаря ви, че ме поканихте на разговор отново! Както винаги, е страхотно удоволствие да се говори с вас. Бях облекчена и развълнувана, когато разбрах, че ще сключа сделка с Grand Central/Forever Romance. Ако трябва да бъда честна, да бъда издадена от традиционен издател (на хартия) е една от мечтите ми, която съм носила в себе си целия си живот, и не бих могла да бъда по-благодарна, че мечтата ми се сбъдна. Как отпразнувах? Гмурнах се направо в продължението!

М: О, страхотно е, че вълнението ви е вдъхновило да пишете повече! Бих искала да чуя повече за личното ви пътешествие като писател. Винаги ли сте знаели, че това е нещото, което искате да правите? Винаги ли сте носили в себе си наченките на различни истории? Имате ли някакви писателски спомени, които бихте искали да споделите?

Дж. Р.: Знам, че съм го казвала и преди, но пиша, откакто се помня – започнах първия си роман, когато бях на 13. Не мога да си представя да не пиша! Това е най-постоянното нещо в живота ми, като хоби и като кариера. Любовта ми към писането никога не избледня и аз никога не се отказах от него.

М: За наш късмет! Семейството ви чело ли е книгите ви? Каква беше тяхната реакция?

Дж. Р.: Някои от членовете на семейството ми прочетоха някои от книгите ми и страшно ги харесаха (разбира се, те са ми семейство, нямат избор!). Но по очевидни причини, почти ги молих на колене никога да не четат „Миг преди никога“. Ако го бяха направили, семейните празници щяха да станат доста неловки за всички ни!

М: (смее се) Разбирам ви! Но книгата е толкова добра! Вие сте ги лишили от голямо забавление. Обзалагам се, че всъщност всички са я чели тайно от другите. Само чакайте, ще видите при следващата семейна почивка. Вероятно ще има изчервени хилещи се хора, които изпитват нуждата да подвикват … някои неща по вас.

Да продължим нататък с втората книга, коя беше любимата ви сцена от „Миг преди винаги“?

Дж. Р.: Мисля, че любимата ми сцена беше един момент, който включва плаж, с елементи на халюцинации… няма да казвам нищо повече!

М: Плаж! Винаги има романтика на плажа. Залези, морски бриз, вълни се разбиват, пясък… влиза на разни места. Добре, а сега ни кажете коя ви беше любимата затрогваща сцена?

Дж. Р.: В „Миг преди винаги“ сигурно трагедията.

М: Трагедия?! Какво се опитвате да направите с нас? Ще очаквам с нетърпение този момент. Аз така или иначе очаквах с нетърпение книгата, а сега вече ще ме накарате да будувам цяла нощ, докато не излезе. Ще споделите ли откъде взехте вдъхновението за историята?

Дж. Р.: Всичко, което мога да кажа, е, че взех историята оттам, откъдето тя трябваше да бъде взета.

М: О, не! Наистина се опитвате да ни причините нещо! О хайде де! Добре, добре, по-сериозно сега (въпреки че бях сериозна в паниката си). Не бих искала да знам предварително и оценявам вашата нужда да водите героите си в посоката, в която те трябва да бъдат отведени, така че каквото и да се случи, бройте ме вътре! Хвърлям сърцето си на масата.

Има ли сцени или герои, вдъхновени от истинския живот?

Дж. Р.: Точно както в „Миг преди никога“, продължението – и герои, и събития – бяха вдъхновени от една друга моя мечта, да обходя целия свят с раница на гърба си. Не мога да говоря много за „Миг преди винаги“, без да издам нещо важно, но мога да разкрия, че когато трагедията се случва, не самата трагедия, но нещо, предизвикано от нея, е вдъхновено от лична моя история, близка до семейството и дома ми.

М: Разбирам. Искам да ви поздравя, че отдавате толкова много от себе си в историите, които пишете – може би това ги прави толкова живи и истински за нас, читателите. Всичко, което се случва, и емоциите, които героите влагат, са наистина реалистични и сега знам защо.

След като героите са уловени в такава вихрушка от събития по време на пътешествието си  в „Миг преди никога“ (пътешествие и по пътищата, и през тайните от миналото), какво можем да очакваме в книга №2? Какво ви вдъхнови да продължите своята история? Без да издавате спойлъри, какви неочаквани обрати очакват нас, читателите, на пътя?

Дж. Р.: Трудни въпроси! Ами, аз планирах да напиша продължение, още преди да завърша „Миг преди никога“. Имах цялата история предначертана в главата си, но след неочаквания успех на първата книга, писането на продължение много ме притесни. Страхувах се да не „разваля“ доброто впечатление. Но след като обмислих въпроса, реших, че ще бъде по-разочароващо да не продължа историята и да не позволя на читателите си да разберат какво се случва с Камрин и Андрю по-нататък. И да, мисля, че има нещо много неочаквано, което читателите могат да очакват.

М: Разбирам какво искате да кажете – че ви е страх да не съсипете нещо, което вече е признато за добро. За мен „Миг преди никога“ е почти… съвършено. Най-малко по отношение на това как историята продължава да ме преследва толкова месеци по-късно, аз все още се връщам към нея. Всяка книга, която може да направи това с мен, да ме накара да реагирам физически по такъв начин, заслужава да бъде препоръчвана на всеки срещнат и е съвършеното четиво.

Нещо, което помогна да направи историята толкова красива, е музикалното им пътешествие заедно. Внимателният, леко неуверен подход на Камрин, нежната подкрепа на Андрю, това как говорят един с друг, как са свързани помежду си толкова дълбоко чрез музиката. И на свой ред ние успяхме да се отъждествим с Кам и Андрю. Това ме накара да ги почувствам и да открия по-дълбока връзка с пътуването им. „Миг преди винаги“ също ли е повлияна от музиката? Можете ли да ни дадете предварителен поглед върху следващия списък с песни?

Дж. Р.: Толкова се радвам, че читателите ми могат да почувстват по-силна връзка с пътешествието, благодарение на музиката. Да, „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката, защото това са Кам и Андрю и е правилно да съхраним традицията на техните отношения. Предварителен поглед, а? Хмм, Стиви, Дакс и Уидърс Надявам се, че това е достатъчна улика, за да продължите нататък сами!

Благодаря ви отново, Мариз, че ме поканихте на интервю!

М: Благодаря ви Дж. А. Редмерски!

За читателите и верните фенове на дуалогията „Миг преди никога“, можете да намерите допълнителна информация за книгата, за предстоящото продължение „Миг преди винаги“ и за автора на:

https://www.facebook.com/J.A.Redmerski

https://twitter.com/JRedmerski

 

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.

 

 
 

Титани на киното и литературата търсят таланти в „Заешка дупка“

| от Кристина Димитрова |

Титани от българското кино и литература се захващат с търсенето на таланти. Те ще преподават творческо писане като част от лекторския състав на новооткритата Академия за творческо писане „Заешка дупка“. Тя отваря врати по идеята на отличената с 6 международни награди актриса от лентата „Безбог“ Ирена Иванова.

„Питат ме защо „Заешка дупка“. Предлагам всеки сам да си отговори на този въпрос и да попътува отвъд реалността, там където властва само въображението. Там ще намери отговора на въпроса. Има едно друго измерение, което си има свой директор и той е писателя и читателя“, описва вижданията си Ирена Иванова.

Творческата академия вече е започнала прием на студенти, които ще бъдат отбрани и разпределени в писателски групи. Специалната селекция от прочути в сферата на киното и литературата български имена е дело на Ирена Иванова.

„Академията освен че е за писане, е творческа, тъй като планувам да добавя и други дисциплини в бъдеще време. Иначе защо не Академия за писане? Мисля, че имаме нужда от това. Събрала съм на едно място едни от най-големите ни имена в литературата, киното, театъра и литературата. Какво по-хубаво от това да се учиш от най-добрите, които да ти помогнат да се качиш по хлъзгавата стълба на успеха. Моята цел е да открием и да реализираме възможно най-много писателски таланти“, разкрива още Ирена Иванова.

Известните кинаджии и писатели ще обучават младите на тънкости писането на проза, поезия, киносценарий, телевизионен сценарий, драматургия и реклама. Сред преподаватели са режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева („Слава“, „Урок“), Ралица Петрова („Безбог“), творческият тандем Мина Милева – Весела Казакова („Звярът е още жив“), режисьорът на сериала „Откраднат живот“ Павел Веснаков, Димитър Коцев-Шошо („Маймуна“), Любен Дилов – син и много други.

Писателите Захари Карабашлиев, Ина Вълчанова, Емануил А Видински, Ангел Игов, Владимир Зарев и Владимир Трифонов ще осветяват учениците в тънкостите на добрия роман, а поетите Иван Ланджев, Тома Марков, Петър Чухов и Аксиния Михайлова ще поведат младите в дебрите на поетичното писане и усещане.

Правда Кирова ще говори за теория на киното и тв сценарий.
 
Деляна Манева, Иван Добчев, Елена Алексиева и Ана Васева  ще обучават курсистите в направление „Драматургия“.
За рекламното писане ще отговаря Мартин Димитров.

 

В програмата на академия „Заешка дупка“ са предвидени Поетични Двубои за групата по Поезия, както и подобаващо завършване с открито четене на пиеси – изиграни от професионални актьори. „Заешка дупка“ предвижда и стажове за отличилите се по време на лекциите в телевизии, снимачни екипи и медии.

Академията ще проведе своите обучения в рамките на 3 месеца – в периода 25 септември – 16 декември. Приемът ще продължи до 25-ти август.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!