Досиетата CHR: Убийство в страната, в която няма убийства

| от chronicle.bg |

В Исландия убийствата се случват рядко. Не просто рядко – има години, в които няма жертви на такъв тип престъпления. Шансовете някой да ви посегне в тази малка страна с 336 000 души население са нищожни.

Затова и исландците бяха шокирани, когато 20-годишната Бирна Брианстодир изчезна, а тялото й беше открито седмица по-късно.

Бирна обича да се забавлява и работи като продавачка в търговски център. Изчезва в средата на януари.

Издирването й води до най-мащабната операция от десетилетия. Ако обичайно при убийствата в страната виновен се оказва близък на жертвата, то в този случай няма такива индикации.

Последно е забелязана жива да върви нестабилно по улица в центъра на Рейкявик.

На 22 януари тялото й е открито на плажа, на около 35 километра югоизточно от Рейкявик. Полицията обявява, че разглежда случая като убийство. Двама моряци от Гренландия на възраст от 25 и 30 години, са арестувани във връзка с покушението, но все още не са обвинени.

Смъртта на Бирна е обвита в мистерия.

Случилото се е толкова неочаквано за мирната Исландия, че когато полицията обявява по време на пресконференция, че е открила тялото на Бирна, всички гледат новинитена големите телевизори в мола, в който е работила убитата.

Много въпроси остават без отговор. Например защо черните обувки Doc Martens на Бирма Брианстодир са открити на доковете на пристанището, на около 40 километра от плажа, на който е намерено тялото й?

Защо по подметките им е имало сняг, въпреки че в този ден не е валяло? Как така нейна кръв е открита по седалките на червен седан Kia Rio? Била ли е жертва на сексуално насилие преди смъртта си?

Мистерията започва на 14 януари, когато майката на Брианстодир се обажда паникьосана в полицията, защото дъщеря й не се е прибрала след вечерно излизане.

Видео от охранителна камера, публикувано от полицията, показва как Бирна върви нестабилно по почти пустата улица в около 5 часа сутринта. В един момент тя се приближава до червена Kia. Това е последният път, в който е видяна жива.

След като изчезването й става водеща тема в новините из страната, 775 спасители започват да търсят изчезналата жена, която се отличавала червеникавата си коса.

В последния си пост във Facebook от 12 януари тя пише, че „остават 2 минути до най-лошият ден в годината“, защото това бил ден на целувката за червенокоси, а никой не я е целунал. Няколко дни по-късно в ожесточено търсене на следи от Бирна, полицаите откриват обувките й на док в Хапнарфьордюр – спокоен град в покрайнините на Рейкявик, известен с фестивала си на викингите.

След като преглежда записа от мястото, полицията забелязва рибарски траулер, закотвен наблизо.

Недалеч от него има малка червена кола, паркирана там в 06.30 ч. сутринта. Колата е същият модел като тази, до която последно е забелязана Бирна Брианстодир. Проследявайки номера на автомобила, властите разбират, че тя е наета от двамата мъже, собственици на траулера.

Има обаче един проблем. За времето от откриването на записа до идентифицирането им, заподозрените вече може да са отплавали на кораб за Гренландия и то дни по-рано. Притеснена, че заподозрените могат да се измъкнат, исландската брегова охрана праща хеликоптер с екип от специалните части, който да спре кораба. 90 минути по-късно мъжете са арестувани, без да оказват съпротива. Не само това – те са знаели, че специален отряд е по петите им и затова дори обърнали курса обратно към Рейкявик, за да окажат пълно съдействие. Заради лошото време и високите вълни обаче задачата била трудна.

За исландците случаят напомня епизод от исландския сериал Ófærð („В капан“), който разглежда мистериозни убийства в отдалечени населени места. В сериала разчленено тяло е открито в рибарска мрежа, а за заподозрените се предполага, че живеят на лодка.

Замесването на чужденци в престъпление на местна почва пък е почти нечувано.

Смъртта на Бирна потресе не само Исландия, но и Гренландия. Стотици гренландци пренебрегнаха студа, за да присъстват на мемориална служба в столицата Нуук в памет на убитата исландка.

Гренландия има население от 58 000 души и специфично отношение към престъпността. Там няма традиционни затвори, а изнасилвачите, педофилите и убийците обикновено биват пращани в центрове за рехабилитация, където получават възможността да се върнат като пълноценни членове на обществото. Най-опасните престъпници биват пращани в датски затвори.

Убийството вече промени отношението на хората в Исландия. Момичетата вече не се чувстват спокойни да се прибират сами, вместо това хващат такси или молят приятел да ги изпрати, дори и да става дума само за една-две пресечки.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.