Досиетата CHR: Тиха нощ, кървава нощ

| от |

Внезапната тръпка от възможността за лесна печалба по празниците подтиква няколко тийнейджъри да оставят 6 трупа след себе си. Коледните дни през 1992 година оставят в траур американския град Дейтън.

Няколко долара, златно синджирче и чифт спортни обувки – това е плячката, заради която шест души губят живота си, а други двама са ранени.

Фаталната двойка

Марвелъс Кийн е на 20 години, а приятелката му Лаура Тейлър е едва 16-годишна. Двамата били неразделни през последните две седмици, откакто се напили и прекарали вечерта заедно. Два дни преди Коледа те решили да изхарчат всичките си пари за хотелска стая в центъра на града. Тогава на Тейлър й хрумва идея. Сетила се за снобар от Перкът Авеню, който работи в General Motors. Бил бъкан с пари, карал хубава кола и носел кеш в себе си. Можел да се съгласи да развърже кесията за някоя секс услуга.

Планът бил готов за секунди: той ги пуска в къщата си и те го ограбват.

„Да го направим“, навил се бързо Кийн. Събрал малкото си вещи, включително два евтини, 25-калиброви пистолета – никелов и черен.

Нощта на 23 декември 1992 година е спокойна, но студена. Без кола двамата влюбени извървели миля покрай реката, докато стигнат до жилищния комплекс, където Стария Бил имал свърталище. Там се пиело и се продавали наркотици. Местните пройдохи се събирали, организирали си партита и оргии.

Именно там Тейлър и Кийн се запознали с другата част от бандата. Деветима младежи, всички от различни раси, различни среди, непокорни, в лоши отношения с родителите си, споделящи тръпката на ужасите, които смятат да сътворят.

Тейлър била изключена от средното училище преди 4 месеца. Не била виждала родителите си от близо 3 седмици. Кийн, който някога се занимавал в църковно пеене, току-що завърнал се в Дейтън, след като година и половина живял с баща си в Лос Анджелис. Майка му вярвала до последно, че Кийн ще се научи да овладява гнева си, породен от смъртта на по-малкия му брат, който загива в нелепа престрелка по време на грабеж.

Тейлър е нисичка, с дълга права коса и бебешко лице. Кийн от своя страна бил едър, наперен и обожавал бижута. Двамата се държали изключително възпитано – „да, сър“, „не, сър“ и всички характерни за възпитаните хора обръщения.

От свърталището на Стария Бил Тейлър се обажда на снобаря и му обещава оргия. След това двамата с Кийн навиват 20-годишната, току-що излязала от затвора Хеър Матюс, да участва. Обещават й много наркотици в замяна. Тримата заедно, в хапещия студ, извървяват още миля до Салем Авеню, където ги чака 34-годишният Джоузеф Уилкърсън. Той е ограбен и убит.

С парите триото си спретва гуляй на Бъдни вечер в дома на жертвата. Към тях се присъединява 17-годишният Демаркъс Смит, който е издирван от полицията. Още 48 часа полицията няма да е наясно за новосформираната банда млади убийци, които съвсем не са приключили с престъпленията в святата нощ.

Бъдни вечер, 24 декември 1992

Около 7 часа сутринта, Кийн, Тейлър и Матюс отиват с открадния буик на първата жертва до свърталището на Стария Бил. Разтоварват кърваво червеното возило и спят до обяд. След това се шляят цял следобед в центъра. По-късно същата вечер Тейлър иска да ограби проститутка. Кийн и Смит я откарват до улицата, където тя се заговаря с една от жриците. Двете се качват в кола, докато Кийн и Смит я следват с Буика. Внезапно Кийн стреля по задното стъкло на возилото, докато приятелката му е още вътре. Колата на жрицата изчева. Двамата младежи решават да потърсят партньорката си. Смит също взима пистолета си. В крайна сметка Тейлър се връща сама и тройката се прибира в свърталището. Грабежът на проститутката се оказва провал и тримата младежи решават да се напият и да потърсят нова жертва.

И намират такава до уличния телефон.

Брутални сцени

Когато диспечерите съобщават за убийство на полицейския екип в Дейтън вече е почти 22:15 часа. Детектив Дойл Бърк е в къщата на леля си за Коледната вечер. Детективите Уейд и Том Лоусън, които са братя, също са със семействата си. Обаждането не ги изненадва – разследващите са по 24 часа на работа седем дни в седмицата. Коледа не е изключение.

Полицаите се озовават на загадъчна, но същевременно брутална сцена на Нийл Авеню. Кръв и гилзи навсякъде по тротоара близо до телефонната кабина. Жертвата е 18-годишната Данита Джилет, която говорела по телефона. Тя е нападната и и разстреляна с пет куршума. Липсвали обувките и якето й. Очевидци разказват, че видели двама цветнокожи на местопрестъплението, които избягали с червена кола.

„Нямахме представа защо са стреляли по нея след като вече видимо е била мъртва“, ужасен е следователят Уейд Лоусън. „Има случаи, в които когато погледнете местопрестъплението, всичко ви става ясно. Но в този случай не виждахме мотив. Просто нямаше видима причина“.

Джилет е втората жертва на бандата, но полицията не знае това. Екипът разпитал свидетели, събрани били и доказателства – празни алуминиеви пълнители за 25-калибров блейзър. Подобен тип оръжия били доста разпространени заради евтините консумативи. Повечето хора ги ползват не за убиване, а за тренировка. Макар на пръв поглед да изглежда маловажно, по това време разследващите попадат на следа, която в последствие им помага да свържат убийствата с извършителите.

„Убихме я!“

По-късно същата вечер, в апартамента на убийците тече парти. Старият Бил не е там, но повечето от бандата присъствали на купона на Тейлър и Кийн. Там са и 16-годишната Уенди Котрило и 18-годишният й приятел Марвин Вашингтън.

Матюс се възстановява, след като няколко часа по-рано се сбила с бившето си гадже – 28-годишния Джефри Райт. Внезапно Кийн, Тейлър и Смит се появяват с чантата на убитата Джилет и дрехите й.

„Убихме я! Убихме я!“, крещи и подскача Тейлър около пребитата Матюс. Започва трескаво ровене по вещите на жертвата. Има само 50 цента. „Мамка му, наистина я очистиме“, ръмжи и Смит. Той обува спортните обувки на убитата и открива, че са му точно по мярка. Остава с тях. Все още носи със себе си 25- калибровото автоматично оръжие, което Кийн му е дал. Харесва му блясъка на стоманата. Тейлър вече имала собствен 32-калибров деринджър откраднат от гаража на снобаря Уилкърсън. И свърталището на Бил вече било обзаведено с предмети от дома на убития – цветен телевизор и микровълнова фурна.

Половин час преди полунощ, бившето гадже на Матюс се върнало в свърталището на Бил да я търси. Започнал бой, той я влачел за косата към спалнята. Смит ги последвал и двамата се сбили заради девойката. Смит подгонил Райт по стълбите на кооперацията и стрелял по него. Когато Райт паднал на земята, Смит изпразнил пистолета си в крака му.

Четирите куршума в крака не спират Райт и той успява да се изправи и да се добере до съседска къща. Оттам му помогнали да стигне да стигне до болницата и оцелява.

Инцидентът може би е накрал 16-годишната Тейлър да си спомни за собственото си бивше гадже – Ричмънд Мадъкс. Той имал пари и кола.

Коледа, 1992

Прекарвайки почти цялата нощ в работа по случая с мъртвата Джилет, спецотрядът успява да поспи и да се подготви за празничната вечер – до новото обаждане на диспечърите в 20:50 часа.

Братята Лусън са първите разследващи, които пристигат на местопрестъплението в Дейтън Вю, където синя кола се е забила в дърво пред къщата на улицата. Тялото на шофьора, млад цветнокож мъж, се е смъкнало в локва кръв на предната седалка.

Нищо не изглежда подозрително на пръв поглед, докато лекарите не откриват куршум от 32-калибров пистолет в черепа на шофьора – 19-годишният Мадъкс.

Братята детективи и разследващите провеждат разпити. Всички са чули само трясъка от удара. Един от съседите мернал двама цветнокожи мъже близо до смазаната кола. По-късно се оказва, че мъжете са Кийн и Смит. Матюс ги взела с червения Буик. Това било трето странно убийство за разследващия екип. И дори нямало никаква връзка между случая с Джилет и този с Мадъкс. Този път е стреляно с друг пистолет. И смъртта е настъпила след само 1 изстрел.

„Прострелях го в главата“

Когато Матюс взела Тейлър с колата от паркинга на Салем Авеню, тя била превъзбудена. „Прострелях го в главата. Очистих го“. Тейлър успяла да подмами бившето си гадже да излезе от дома си и да отиде с нея на хотел. Когато Мадъкс забелязал, че го следва кола, в която са Матюс, Кийн и Смит, Тейлър му обяснила, че това са братовчедите й, които искат да се уверят, че ще стигне до хотела жива и здрава. Но Мадъкс станал подозрителен и спрял за малко на улицата. Точно в този момент Тейлър го убила. Тя успяла да отвори врата, докато колата се движи и да се изтърколила преди возилото да се забие в дървото. Десният й крак бил ранен. Качила се бързо в буика, докато Смит и Кийн оглежат за скъпоцености колата на Мадъкс. Тогава ги видял съседът.

26 декември, 1992

След стрелбата по бившето гадже на Матюс в свърталището на Бил в Йума Плейс, бандата решава да се премести. Започват да се събират в дома на майката на 16-годишния Деон – член на тайфата, в която е и на 17-годишният му братовчед Никълъс Уудсън. Младежите си уговорили на всяка цена да се добият с бързи пари. Разпределили се в две коли и тръгнали в различни посоки. В червения буик били Матюс, Тейлър, Кийн и Смит. Отправили се към банката, за да ограбят някой, който ползва банкомат. След дълго чакане най-накрая се появила потенциална жертва. Човекът, обаче, забелязал подозрителната кола, която дебне на паркинга и се отказал от намеренията си.

Това изнервило убийците. Те се преместили и след секунди забелязали млада жена да помпа гумите на колата си. Кийн и Смит не се замислили и за миг и изскочили от колата. Извадили пистолетите и започнали да стрелят, но жертвата скочила в колата си и избягала.

Тогава Кийн и Смит решили да ограбят магазин. И без това нямали нито стотинка в джобовете си.

Тейлър избрала целта – малко магазинче само с двама продавачи. Мястото било изолирано и пусто, изглеждало лесно за четиримата престъпници. Тейлър първо обходила магазинчето. Планът бил следният – ако не излезе до няколко минути, останалите атакуват. Тя си купила дъвка, след това се разходила между рафтовете и си взела сок. Тейлър си плащала тъкмо когато Кийн и Смит влетели в магазина.

Жив и мъртъв

След дългата денонощна работа по случая Мадъкс, разследващите са извикани на спешен случай за трети път. Гледката в малкото магазинче била ужасяваща, особено в ъгъла, където лежала все още живата магазинерка Ейбрахам – майка на 1-годишно момиченце. Тя била откарана в клиниката с две дупки от куршуми – една в устата и друга на челото. Жената оживяла само още 5 дни. Другият магазинер бил тежко ранен в корема, но успял да опише нападателите.

44$ бонус

Бандата пирувала с 44-доларовата плячка от магазинчето. Но този път ченгетата имали очевидци. Въпреки раната в стомаха, продавачът бил в съзнание през цялото време. Той се правил на умрял през цялото време. Ченгетата получили описанията на заподозрените и на колата им – син Понтиак, втората кола открадната от гаража на първата жертва. На местопрестъплението имало и второ доказателство – 25-калибров куршум от блейзър – същият пистолет, с който е убита втората жертва Джилет. Колкото повече свидетели били разпитани, толкова повече ченгетата започвали да навързват случаите. Те обаче предусещали, че скоро извършителите ще ударят пак.

През това време Кийн и Смит вече били малко уплашени. Твърде много хора знаели за престъпленията. Някой можел да ги изпее. Те спрели далеч от новото свърталище. Но Смит не бил спокоен, особено относно Котрил и нейното гадже Вашингтън, които били при Стария Бил след второто убийство. Не бил сигурен и че бившият на Матюс не се е раздрънкал в полицията за стрелбата по него.

Петимата членове на бандата – Кийн, Смит, Тейлър, Матюс и Ник Уудсън решават да се върнат при Стария Бил. Те поканили двойката Котрил и Вашингтън на пазар. Котрил била бременна от приятеля си. Те се качили в една кола с Кийн и Уудсън, а в другата пътували двете момичета и Смит. Внезапно Кийн решил да посети гробището на брат си и тръгнал натам. Уудсън надушил, че нещо ще се случи и искал да слезе от колата. Кийн го свалил на улицата и продължил към гробищата. Двамата със Смит пийнали от бутилките с алкохол и накарали бременната Котрил да слезе от колата. Последвал я и Вашингтън. Кийн и Смит дръпнали спусъците на оръжията си.

„Не сме ви издали“, молела се за живота си Котрил.

През това време Уудсън вече бил в районното управление, за да разкаже как Кийн и Смит са се опитали да го въвлекат в убийство. Уудсън потвърдил много от информацията, която ченгетата вече знаели. Дал пълни имена, описал колите, с които се движи бандата. Разкрил за убийството на снобаря, за който все още не било съобщено в полицията. Бандата го водила в дома на първата жертва на купон и сега Уудсън трябвало да отиде повторно там.

„Трябва да побързате, ще ги убият“, твърдял Уудсън.

През това време полицията вече издирвала колите. Но било късно – диспечърът съобщил за нови два трупа.

Кулминацията

Полицията претърсила дома на убития Уилкърсън около 15 часа следобед. Всичко било разхвърляно, в апартамента смърдяло ужасно. На едно от леглата имало кобур на 25-калибров блейзър – оръжието на Кийн. „Това е техният край“, заканил се един от полицаите. „Всичко е започнало оттук. Пипнахме ги“.

Момиче с ледено сърце

Когато четиримата заподозрени са заловени, те са заключени в отделни стаи. Кийн, Смит и Матюс признали всичко. Мълчали само за Котрил и Вашингтън. Инспекторите още не знаели за двата трупа на гробището.

Кийн съдействал на ченгетата, отговаряйки възпитано с „да, сър“ и „не, сър“.

Полицаите не можели да повярват, че с подобни маниери той може да е избил толкова много хора. Матюс, която никога не е натискала спусъка, а по-често карала колите, оказала пълно съдействие, за да избегне тежка присъда.

Но Тейлър мълчала и искала адвокат.

„Никой от тях не прояви съжаление за стореното. Но поне тримата някак осъзнаваха последиците, които ще имат действията им. Но Лаура Тейлър – на нея просто не й пукаше. Коравосърдечно момиче…“, казва детектив Лоусън.

Идеята за грабежите е на Тейлър. Тя не убивала никой, но подстрекавала Кийн и Смит. Тя дала идеята да прелъсти снобаря, да убият бившия й и да сложат дулото в устата на приятелката й Котрил. Но заради пола и възрастта, активисти от организации за защита на човешките права настоявали за освобождаването й и изпращането й в център за проблемни тийнейджъри.

Кийн, Матюс, Тейлър и Смит все пак били осъдени за шестте убийствата. Съдът смята, че Кийн е бил главатар на бандата от подрастващи, известни като „Коледните убийци“. Кийн убил Джоузеф Уилкърсън, Данита Джилет и Сандра Ейбрахам – магазинерката. След това ликвидирал приятелката на гаджето си Уенди Котрил, за да не се раздрънка. Приятелят на жертвата Вашнгтън бил убит от съучастника Демаркъс Сит. Приятелката на Кийн – Тейлър очистила бившето си гадже Ричмънд Мадъкс. Тейлър и Смит отървават смъртното наказание заради възрастта си. Хийтър Матюс постига споразумение с прокуратурата, за да разкаже за останалите от бандатата.

Смит, Тейлър и Матюс излежават 100-годишна присъда и не могат да обжалват преди 2098 година. Кийн бе екзекутиран през 2009 година.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.