Досиетата CHR: Там всеки месец убиват журналисти

| от chronicle.bg |

В Мексико, когато журналист говори истината, умира.

Последният опитал е Сесилио Пинеда Бирто. След като цял ден шофира и излъчва на живо репортажи от наркоразвъдника Гереро, Сесилио откарва прашната си кола в местна автомивка в малкия град Пунгарабато.

Докато си почива и чака да измият колата му, двама мъже откриват огън, след което изчезват на мотор с оръжието в ръка.

Преки свидетели на атаката са служителите в автомивката. Никой от тях обаче не е разпитан от властите. Всички те са се укрили незабавно след убийството.

Въпреки указаната първа помощ, журналистът умира.

Пинеда си изгражда име на безстрашен репортер в криминалната сфера. Той не е спирал да държи обществото информирано, често излъчва от мястото на събитието за своите 31 000 последователи във Facebook. Точно както в часовете преди смъртта си.

В същия следобед с телефон в ръка, той се оплаква пред зрителите си от бездействието на местните власти, корупцията, тайните споразумения с организираната престъпност в района.

В последното си видео той говори за Райбел Хакобо де Алмонте – престъпник, известен като Ел Текилеро – обявен за национално издирване преди месеци, без да бъде заловен. Сесилио говори основно за властите, които се предполага, че осигуряват на Алмонте официална защита и сключват тайни споразумения с подчинените му.

Сесилио Пинеда Бирто разказва, че дори един от наемниците на Ел Текилеро е разкрил местоположението му, но властите не искат да го арестуват дори когато знаят къде е.

Пинеда все пак изразява съчувствие към част от представителите на властта, които отказват да действат. „Само тези от нас, които са преживели атаки или отвличане и са били заплашвани, разбират ситуацията“, казва той във видео, цитирано от „Дейли Бийст“.

Бившият кмет на Пунгарабато, където журналистът е убит, беше екзекутиран на пътя миналия юли, след като обяви публично, че е заплашван многократно от престъпни групи.

17021648_959353650861558_2722417280055325643_n (1)

Пинеда често е говорил за заплахите, отправяни към него и семейството му. Всъщност той се разминава на косъм със смъртта преди година и половина, когато въоръжени мъже нахлуват в дома му, заплашвайки бременната му жена и малкия му син.

В друго градче – Такско де Аларкон, журналистът Франсиско Пачеко Белтран е убит пред дома си. Той също е известен борец срещу организираната престъпност и бездейните власти.

В последните си репортажи Пинеда говори за тясната връзка властите в Гереро и Ел Текилеро, от което следва кризисна атмосфера – близо 100 училища затварят врати за седмица, след като десетки са затворени от седмици, в знак на протест срещу безнаказаността на мафията.

В Гереро, където се намира популярният някога курорт Акапулко, десетки журналисти и общественици протестираха, за да почетат паметта на Пинеда и да поискат повече сигурност в региона. Акапулко беше обявен за един от петте града с най-много насилие в Мексико.

Смъртта на Пинеда напомни за друг случай от района Гереро, където преди време 43 студенти изчезнаха безследно. Въпреки почти сигурната им масова екзекуция, местните власти не разкриха какво се е случило, което затвърди убеждението, че всички – от местната полиция до кмета и областният управител – защитават организиранат престъпност.

Правителството обяви, че изчезналите са убити и изгорени в сметище, но така и не представиха доказателства за думите си, което остави доста съмнения у близките на студентите.

Оказва се, че с годините се променят имената на издирваните престъпници и гнездата на конфликт, но историята си остава същата. За съжаление, тези, които се опитват в максимална степен да информират обществеността за това, което се слчува, биват заглушавани един по един. Миналата година беше обявена за най-опасната за журналистите в Мексико от началото на войната срещу наркокартелите през 2006 година. Средно по един журналист е загивал всеки месец.

От 2006 година насам над 80 журналисти са убити във връзка с работата си в Мексико. Десетки други са изчезнали или обити, но за тях не може да се потвърди със сигурност, че са загинали заради служебните си занимания.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.