Досиетата CHR: Пиянството на двамата шпиони

| от |

Чували ли сте за Кеймбриджкия пръстен? Петима студенти от университета в Кеймбридж, които се превръщат в най-легендарните и ефективни шпиони на 20-ти век?

Това са Ким Филби (Стенли), Доналд Маклийн (Хоумър), Гай Бърджис (Хикс), Антъни Блънт (Джонсън) и Джон Кеъркрос.

Наети са от КГБ, за да се внедрят по високите етажи на специалните служби във Великобритания и САЩ и успяват да предат огромен обем секретна информация на Русия.

Остава мистерия за полковник Юрий Модин, техния ръководител, как английски интелектуалци посвещават живота си на една кауза безвъзмездно, без да получат нищо в замяна. Великолепната петорка успява да проникне в тайните на англичаните и американците на всички нива – във военната, политическата, икономическата и социалната сфера.

Всичко започва с Блънт, който успява да привлече състудентите си към шпионската лига. Бандата обаче си има неформален лидер и това е Бърджис. Петорката от Кейбридж не е получила нито стотинка за работата си, тъй като симпатизирали на комунизма и вярвали в утопията. Те създават Тайно общество на Апостолите, което е смятано за най-мощната шпионска организация съществувала някога.

Стига се до момента, в който десетки шпиони са набелязани и следени по време на издирването на Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеъркорс. Американците правят всичко възможно да се докопат до Апостолите, които са се сдобили с плановете за създаване на атомна бомба и със стратегии на военните по време на корейския конфликт през 1950-1953 година. Но Апостолите имат таен обет, който гласи: „приятелите преди страната”. Някои историци твърдят, че девизът е спазван от всички, освен от Блънт – когато е разкрит, издава партньорите си заради имунитет.

През юли 2009 година Би Би Си публикува мемоарите на Антъни Блънт. Те са своеобразното разкаяние за предателството на Апостолите. В своята книга той определя работата си за СССР през Втората световна война като „най-голямата грешка в живота си“. Блънт заявява и че решението му било мотивирано от „наивното желание да помогне на Москва срещу фашистите“. В изповедта си легендарният шпионин разказва как е предал съратниците си пред британските власти. В замяна на това властите обещават да му дадат имунитет и да пазят тайната му. Това обаче не се случва и през 1979 г. Маргарет Тачър разкрива пред парламента всичко за дейността на Блънт за КГБ.

Интересен е фактът, че въпреки предателството, голяма част от британците, които писали писма до Блънт след разкриването на двойната му игра, не били враждебно настроени. Напротив – до ден днешен Кеймбриджката петорка се смята за най-великата шпионска група, а митовете и легендите засенчват разказите за Мата Хари. И въпреки че някои историци критикуват групата, определяйки членовете като тайни привърженици на Маркс и хомосексуализма, повечето признават, че това е най-ефикасната агентура действала някога в целия свят.

Миналия петък Би Би Си и журналистът Лорън Търнър публикуваха архивни документи, според които американското разузнаване било скандализирано от факта, че през по-голямата част от времето двама от шпионите са били неконтролируеми и пияни. Не е тайна, че петорката от Кеймбридж е имала много разногласия помежду си. Освен това били коренно различни характери. Но в документите американските експерти се възмущават от гуляите на двама от шпионите, като споделят, че не разбират как те въобще са били наети от външно министерство.

След бягството на Гай Бърджис и Доналд Маклийн в Москва през 1951 година, доверието на Държавния департамент в САЩ в британските служби е сериозно разклатено. Двамата били замесени в непрекъснати пиянски щуротии, разкриват архивите. Във файловете пише, че американските власти за „силно обезпокоени” и искат от Великобритания да „почисти къщата” .

От документите става ясно още, че Ким Филби е допринесъл за окончателния разпад на петорката, като разкрива пред дезертьор, че знае имената на десетки британски шпиони, които работят за КГБ. Пише и за разследване, което контаразузнавателната служба по сигурността МИ-5 е водила срещу Робърт Буутби – съратник на Апостолите и лондонския гангстер – близнакът Рони Крей. Анализирани са грешки в Студената война, които са допуснати заради провалена операция на шпионите в Портсмут, при която загива полковник Колонел Лайънъл Краб, наричан Бъстър.

Най-фрапантни са разкритията за гуляите на Бърджис, който работел за Би Би Си, преди да се присъедини към службите. С него се забърквал и Маклийн. Маклийн не веднъж заявявал, че е комунист, когато е пиян, но никой не му вярвал. А Бърджис разкрива имената на двама британски разузнавачи, докато е в алкохолна серия запои в Мароко. Двамата бягат в Русия, когато се очаквало Маклийн да бъде разкрит и след като с кариерата на Бърджис е приключено, тъй като е признат за виновен за шофиране в нетрезво състояние, за което следва да бъде наказан ефективно.

Телеграма от Британското посолство във Вашингтон от юни 1951 година съобщава, че Американското посолство и ЦРУ са сериозно обезпокоени от изчезването на двамата мъже. В съобщението се се изтъква, че „Държавният департамент счита за нарушение на сигурността, когато служители демонстрират редовно пиянство, рецидивни разстройства на нервната система, сексуални отклонения и други човешки слабости. Такива лица трябва да бъдат изхвърлени без формалности”.

Обществен скандал

Доктор Ричард Дънли, който разговаря с експерт от „Национални архиви”, твърди, че вестниците първи разкрили „тайните истории” за това как чуждите и местните тайни служби са реагирали на шокиращата измяна на Кеймбриджката петорка. „По това време шпионският скандал бе една от най-големите драми сред обществото от Втората Световна война насам”, разказва експертът. „Беше грандиозна история – изключително влиятелни фигури минават на страната на „червените дяволи’, както тогава са били наричани руснаците”. Доктор Дънли предполага и че поведението на Бърджис и Маклийн е засилило подозренията малко преди те внезапно да тръгнат за Русия в средата на нощта. Бърджис е пътувал до Гибралтар и Танжер през 1949 година – екскурзия, когато приятелят му Горни Рийз описва като „дива одисея” на позора. Представител на МИ-5 в Гибралтар е докладвал, че Бърджис се държал като „абсолютен алкохолик „ и че не е виждал човек, дори в Гибралтар, „който да поглъща толкова много алкохол за толкова кратко време” като него.

Твърде избухлив, за да шпионира

„И двамата са имали сериозни алкохолни изблици, които са предвещавали тяхната измяна”, казва още доктор Дънли. „Само си представете как някакви сериозни агенти на службите се разхождат мъртво пияни из Гибралтар, разправяйки наляво-надясно за МИ-5 и МИ-6 и как са тайни шпиони. Погледнато и сега това си е сериозно престъпление”. Но след това добавя: „От друга страна обаче, пиянските делириуми на Бърджис работели добре за имиджа му – никой не предполагал, че толкова приказлив и избухлив човек може да бъде съветски шпионин – би било твърде скандално”.

Майката на Бърджис също отказвала да повярва, че синът й може да е шпионин. Тя попитала в телефонен разговор:” Нали не мислиш, че новината за двамата тайни агенти, избягали за Русия се отнася за моя Гай?”. Няколко години по-късно става ясно, че Бърджис и Маклийн са стинали до Русия. Бърджис си пишел писма с майка си от село близо до Москва.

Същевременно се хвалел с новия си живот, но в думите му се долавяла носталгия, а той споделял, че е „пиян и депресиран”, разкрива още доктор Дънли. „Остава впечатление, че той не е бил напълно убеден в решението, което е взел за заминаването”, допълва експертът.

„Кал ще полети във всичи посоки”

Перспективата Бърджис да се завърне сериозно притеснява британското правителство. Не само че има сравнително малко доказателства, за да бъде съден, тъй като събирането на информация се е извършвало по изключително професионален начин, но и имал много високопоставени господа, които пазели гърба му като поета Уистън Хю Одън и писателя Едуард Морган Форстър. В края на краищата, Блънт, който навремето внедрил Бърджис бил помолен да му напише писмо от името на МИ5, в което го умолява да не се връща.

Блънт, който сам признава за шпионажа през 1964 година, е осъзнавал, че ако Бърджис се върне, всичките му съратници вече ще са разпитвани. „Ще бъдеш арестуван още на летището, това е сигурно, а след това изправен пред съда”, обяснява той на Бърджис. „Какъв ще бъде изходът от един процес, е въпрос на спекулации, но в продължението на тази сага много от твоите приятели ще бъде викани за разпит и за свидетели и калта ще полети във всички посоки.”

В края на краищата нито Бърджис, нито Маклийн се връщат. Бърджис се напива до смърт през 1963 година на 52-годишна възраст. Доналд Маклийн също умира в Русия – през 1983 година.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.