Досиетата CHR: Пиянството на двамата шпиони

| от |

Чували ли сте за Кеймбриджкия пръстен? Петима студенти от университета в Кеймбридж, които се превръщат в най-легендарните и ефективни шпиони на 20-ти век?

Това са Ким Филби (Стенли), Доналд Маклийн (Хоумър), Гай Бърджис (Хикс), Антъни Блънт (Джонсън) и Джон Кеъркрос.

Наети са от КГБ, за да се внедрят по високите етажи на специалните служби във Великобритания и САЩ и успяват да предат огромен обем секретна информация на Русия.

Остава мистерия за полковник Юрий Модин, техния ръководител, как английски интелектуалци посвещават живота си на една кауза безвъзмездно, без да получат нищо в замяна. Великолепната петорка успява да проникне в тайните на англичаните и американците на всички нива – във военната, политическата, икономическата и социалната сфера.

Всичко започва с Блънт, който успява да привлече състудентите си към шпионската лига. Бандата обаче си има неформален лидер и това е Бърджис. Петорката от Кейбридж не е получила нито стотинка за работата си, тъй като симпатизирали на комунизма и вярвали в утопията. Те създават Тайно общество на Апостолите, което е смятано за най-мощната шпионска организация съществувала някога.

Стига се до момента, в който десетки шпиони са набелязани и следени по време на издирването на Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеъркорс. Американците правят всичко възможно да се докопат до Апостолите, които са се сдобили с плановете за създаване на атомна бомба и със стратегии на военните по време на корейския конфликт през 1950-1953 година. Но Апостолите имат таен обет, който гласи: „приятелите преди страната”. Някои историци твърдят, че девизът е спазван от всички, освен от Блънт – когато е разкрит, издава партньорите си заради имунитет.

През юли 2009 година Би Би Си публикува мемоарите на Антъни Блънт. Те са своеобразното разкаяние за предателството на Апостолите. В своята книга той определя работата си за СССР през Втората световна война като „най-голямата грешка в живота си“. Блънт заявява и че решението му било мотивирано от „наивното желание да помогне на Москва срещу фашистите“. В изповедта си легендарният шпионин разказва как е предал съратниците си пред британските власти. В замяна на това властите обещават да му дадат имунитет и да пазят тайната му. Това обаче не се случва и през 1979 г. Маргарет Тачър разкрива пред парламента всичко за дейността на Блънт за КГБ.

Интересен е фактът, че въпреки предателството, голяма част от британците, които писали писма до Блънт след разкриването на двойната му игра, не били враждебно настроени. Напротив – до ден днешен Кеймбриджката петорка се смята за най-великата шпионска група, а митовете и легендите засенчват разказите за Мата Хари. И въпреки че някои историци критикуват групата, определяйки членовете като тайни привърженици на Маркс и хомосексуализма, повечето признават, че това е най-ефикасната агентура действала някога в целия свят.

Миналия петък Би Би Си и журналистът Лорън Търнър публикуваха архивни документи, според които американското разузнаване било скандализирано от факта, че през по-голямата част от времето двама от шпионите са били неконтролируеми и пияни. Не е тайна, че петорката от Кеймбридж е имала много разногласия помежду си. Освен това били коренно различни характери. Но в документите американските експерти се възмущават от гуляите на двама от шпионите, като споделят, че не разбират как те въобще са били наети от външно министерство.

След бягството на Гай Бърджис и Доналд Маклийн в Москва през 1951 година, доверието на Държавния департамент в САЩ в британските служби е сериозно разклатено. Двамата били замесени в непрекъснати пиянски щуротии, разкриват архивите. Във файловете пише, че американските власти за „силно обезпокоени” и искат от Великобритания да „почисти къщата” .

От документите става ясно още, че Ким Филби е допринесъл за окончателния разпад на петорката, като разкрива пред дезертьор, че знае имената на десетки британски шпиони, които работят за КГБ. Пише и за разследване, което контаразузнавателната служба по сигурността МИ-5 е водила срещу Робърт Буутби – съратник на Апостолите и лондонския гангстер – близнакът Рони Крей. Анализирани са грешки в Студената война, които са допуснати заради провалена операция на шпионите в Портсмут, при която загива полковник Колонел Лайънъл Краб, наричан Бъстър.

Най-фрапантни са разкритията за гуляите на Бърджис, който работел за Би Би Си, преди да се присъедини към службите. С него се забърквал и Маклийн. Маклийн не веднъж заявявал, че е комунист, когато е пиян, но никой не му вярвал. А Бърджис разкрива имената на двама британски разузнавачи, докато е в алкохолна серия запои в Мароко. Двамата бягат в Русия, когато се очаквало Маклийн да бъде разкрит и след като с кариерата на Бърджис е приключено, тъй като е признат за виновен за шофиране в нетрезво състояние, за което следва да бъде наказан ефективно.

Телеграма от Британското посолство във Вашингтон от юни 1951 година съобщава, че Американското посолство и ЦРУ са сериозно обезпокоени от изчезването на двамата мъже. В съобщението се се изтъква, че „Държавният департамент счита за нарушение на сигурността, когато служители демонстрират редовно пиянство, рецидивни разстройства на нервната система, сексуални отклонения и други човешки слабости. Такива лица трябва да бъдат изхвърлени без формалности”.

Обществен скандал

Доктор Ричард Дънли, който разговаря с експерт от „Национални архиви”, твърди, че вестниците първи разкрили „тайните истории” за това как чуждите и местните тайни служби са реагирали на шокиращата измяна на Кеймбриджката петорка. „По това време шпионският скандал бе една от най-големите драми сред обществото от Втората Световна война насам”, разказва експертът. „Беше грандиозна история – изключително влиятелни фигури минават на страната на „червените дяволи’, както тогава са били наричани руснаците”. Доктор Дънли предполага и че поведението на Бърджис и Маклийн е засилило подозренията малко преди те внезапно да тръгнат за Русия в средата на нощта. Бърджис е пътувал до Гибралтар и Танжер през 1949 година – екскурзия, когато приятелят му Горни Рийз описва като „дива одисея” на позора. Представител на МИ-5 в Гибралтар е докладвал, че Бърджис се държал като „абсолютен алкохолик „ и че не е виждал човек, дори в Гибралтар, „който да поглъща толкова много алкохол за толкова кратко време” като него.

Твърде избухлив, за да шпионира

„И двамата са имали сериозни алкохолни изблици, които са предвещавали тяхната измяна”, казва още доктор Дънли. „Само си представете как някакви сериозни агенти на службите се разхождат мъртво пияни из Гибралтар, разправяйки наляво-надясно за МИ-5 и МИ-6 и как са тайни шпиони. Погледнато и сега това си е сериозно престъпление”. Но след това добавя: „От друга страна обаче, пиянските делириуми на Бърджис работели добре за имиджа му – никой не предполагал, че толкова приказлив и избухлив човек може да бъде съветски шпионин – би било твърде скандално”.

Майката на Бърджис също отказвала да повярва, че синът й може да е шпионин. Тя попитала в телефонен разговор:” Нали не мислиш, че новината за двамата тайни агенти, избягали за Русия се отнася за моя Гай?”. Няколко години по-късно става ясно, че Бърджис и Маклийн са стинали до Русия. Бърджис си пишел писма с майка си от село близо до Москва.

Същевременно се хвалел с новия си живот, но в думите му се долавяла носталгия, а той споделял, че е „пиян и депресиран”, разкрива още доктор Дънли. „Остава впечатление, че той не е бил напълно убеден в решението, което е взел за заминаването”, допълва експертът.

„Кал ще полети във всичи посоки”

Перспективата Бърджис да се завърне сериозно притеснява британското правителство. Не само че има сравнително малко доказателства, за да бъде съден, тъй като събирането на информация се е извършвало по изключително професионален начин, но и имал много високопоставени господа, които пазели гърба му като поета Уистън Хю Одън и писателя Едуард Морган Форстър. В края на краищата, Блънт, който навремето внедрил Бърджис бил помолен да му напише писмо от името на МИ5, в което го умолява да не се връща.

Блънт, който сам признава за шпионажа през 1964 година, е осъзнавал, че ако Бърджис се върне, всичките му съратници вече ще са разпитвани. „Ще бъдеш арестуван още на летището, това е сигурно, а след това изправен пред съда”, обяснява той на Бърджис. „Какъв ще бъде изходът от един процес, е въпрос на спекулации, но в продължението на тази сага много от твоите приятели ще бъде викани за разпит и за свидетели и калта ще полети във всички посоки.”

В края на краищата нито Бърджис, нито Маклийн се връщат. Бърджис се напива до смърт през 1963 година на 52-годишна възраст. Доналд Маклийн също умира в Русия – през 1983 година.

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.