Досиетата CHR: Серийният убиец гений

| от chronicle.bg |

Керъл Коул е по-интелигентен от повечето хора, които познавате.

 

Серийният убиец от Сиукс сити, Айова, е роден на 9 май 1938 година. Малко след като се появява и сестра му през 1939, семейството се мести в Калифорния, а баща му заминава да се бие във Втората световна война. Това остава Керъл с майка му – отношенията с нея именно през това време ще доведат до смъртоносното му поведение по-късно.

 

Докато господин Коул е на война, госпожа Коул облича малкия Керъл в женски дрехи и системно го унижава. Тя също така изневерява на мъжа си множество пъти и заплашва и бие сина си, за да не я издаде. Това предизвиква у детето силен вътрешен гняв към жените, особено към неверните.

 

В училище Керъл получава 152 точки на тест за интелигентност. Нещастието му обаче продължава и там, защото другите деца му се подиграват, заради женското име. Когато е на 10 години, той решава да се разправи по особено жесток начин с Дуейн – момче, което особено всеотдайно участва в подигравките. Керъл го удавя в езеро, а смъртта е описана от властите като инцидент.

 

През тийнейджърските си години Коул извършва серия дребни престъпления – най-често пиянство и дребни кражби. След гимназията той се присъединява към армията, но скоро е уволнен за кражба на пистолети.

 

През 1960 младежът напада две двойки в колите им. По-късно звъни на полицията, за да им каже, че има агресивни фантазии, в които удушава жени. От тук насетне, в следващите 3 години, Керъл обикаля клиниките за психично здраве. В последната един от докторите написва: „Той очевидно се страхува от женската фигура дотолкова, че не може да извърши съвкупление с жена преди да я убие“. Въпреки това, Керъл е изписан от болничното заведение.

 

Той се мести в Далас, Тексас, и се жени за стриптизьорката и алкохоличка Били Уитуърт. Бракът им приключва след само 2 години, когато Керъл запалва мотел, защото е убеден, че Били ходи там, за да спи с други мъже.

 

След като излиза от затвора, той прави опит да удуши 11-годишно момиченце. За това получава присъда от 5 години.

 

Отново на свобода, Керъл се озовава в Невада, където прави опит да удуши още два жени. След това сам постъпва в психиатрична клиника, но въпреки че докторите знаят за убийствените му фантазии, взе пак не смятат за необходими до го задържат. Керъл отново е на свобода в Сан Диего, Калифорния.

 

През 1971 година той удушава жена в колата си, с която се зпознава в бар. След 2 седмици убива друга жена и заравя тялото й в гората.

 

През юли 1973 Керъл се жени за Даян Пашал, която както бившата му жена, също е алкохоличка. Двамата постоянно се карат и бият. След кавгите Керъл често напускал дома си за няколко дни, през които убива. Той дори признава за случай, в който яде от тялото на една от жертвите си. Убийствата били вид отмъщение към майка му – запознавал се с жертвите в някой бар, а убивал само тези, който му се стрували с „разпуснато поведение“.

 

6 години след сватбата им Даян също е удушена. Мнителен съсед вика полиця и малко по-късно тялото на Даян е намерено увито в одеално и затворено в гардероб. Аутопсия обаче не е извършена – полицаите решават, че жената е починала заради алкохолизма си.

 

След случката Керъл се мести в Лас Вегас и се жени за трети път. Там той намира нова жертва, която убива и след това се мести в Далас през 1980 година, където убива още 3 жени.

 

В крайна сметка е заловен на местопрестъплението, когато убива последната си жертва. Полицаите обаче решават, че жената умира от естествена смърт и пускат Керъл. На излизане от ареста обаче той проговаря и си признава. Не само за това, но и за всичките 13 убийства. Твърди, че може да има и още, но не помни, защото обикновено е много пиян, докато убива.

 

Керъл Коул привиква сам себе си като свидетел за престъпленията и под клетва разказва цялата си история – за насилието и унижението от изневеряващата му майка, което го подтиква към престъпленията. „Мисля, че убивах нея чрез тях“. Осъден е на доживотен затвор.

 

Три години след процеса, Керъл научава, че майка му е починала. След новината той решава да се изправи пред съда за убийствата, които извършва в Невада.

 

Съдята обявява присъдата му – смърт чрез летална инжекция – и той благодари за нея.

 

В интервю 8 часа преди леталната инжекция той заявява: „Заради това, което направих, мисля, че заслужавам да умра“.

 

 

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

Популярна малтийска блогърка беше убита с бомба

| от chronicle.bg |

Известната малтийска блогърка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, стана жертва на бомба, поставена под автомобила й, съобщиха световните медии.

Премиерът на страната Джоузеф Мускат направи телевизионно изявление, в което определи убийството като „варварско посегателство срещу свободата на медиите“ и обеща, че виновниците ще бъдат наказани. „Страната ни заслужава справедливост“, подчерта Мускат и призова за национално единство.

По-рано тази година популярната блогърка заяви, че компания, споменаваща се в Панамските досиета с името „Егрант“, е собственост на Мишел Мускат, съпругата на премиера. Според Галиция съпругата на Мускат е получила пари от дъщерята на азербайджанския президент чрез компания, създадена от „Мосак Фонсека“ – правната кантора, озовала се в центъра на скандала с Панамските досиета. Както Мускат, така и съпругата му отрекоха обвиненията и премиерът свика предсрочни избори, на които беше преизбран.

Половин час преди смъртта на 53-годишната Дафне Каруана Галиция излезе последният й пост в блога й, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Блогът й бе толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан. Мускат отрече да е нарушавал закона и свика предсрочни избори през юни, които бяха спечелени от неговата Лейбъристка партия, припомня вестникът.

Европейското издание на новинарския сайт „Политико“ неотдавна включи Каруана Галиция в списъка си на 28 души, които „формират и разтърсват Европа“. Сайтът я нарече „блогърка фурия“ и заяви, че тя сама върши работа колкото целия „Уикилийкс“ с разкритията си за корупция и шуробаджанащина, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Днес Джулиан Асандж обяви награда от 20 000 долара за информация, която би помогнало за разкриването на убийците. Посещенията на създадения от Галиция през 2008 г. блог понякога достигаха 400 000, което е почти колкото населението на Малта, пише вестникът и отбелязва, че неотдавна тя се е уведомила полицията за получавани заплахи.

Постовете на тази блогърка често пъти имаха повече читатели от всички малтийски вестници, взети заедно, пише в. „Гардиън“. Статиите й бяха трън в очите на политическото ръководство и хората от престъпния свят с влияние в най-малката страна членка на ЕС. Каруана Галиция заявяваше, че не е политически обвързана. Тя пишеше по най-различни теми – от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията.

Най-новите й разкрития засягат премиера на Малта Джоузеф Мускат и двама от най-близките му сътрудници в афера със свързани с тях офшорни компании, продажби на малтийски паспорти и плащания от правителството на Азербайджан.

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.