Досиетата CHR: Самотният снайперист Малво – другото лице на тероризма

| от |

Американците до ден днешен треперят, когато чуят името на тийнейджъра от Ямайка Лий Бой Малво. Когато е на 17 години, младежът, под опеката на ментора си  – 41-годишният Джон Алън Мухамад, избива над 10 души и въпреки това успява да избегне смъртното наказание. Той e осъден на доживотен затвор за едно от престъпленията, които е извършил. Учителят му Мухамад обаче не успява да се спаси от смъртната присъда.

Историята на самотния снайперист Малво, наричан така заради антисоциалното си поведение и депресивните си състояния, надминава по сюжет някои от най-сериозните шедьоври в киното. Тя разказва как безпризорно дете, изпаднало в нелегалност заради липсата на родителски контрол, се поддава на внушенията на един фанатик и подлага на истински терор американската нация.

Да срещнеш Мухамад

Лий Бойд Малво е роден на 18 февруари 1985 година. В някои от фалшивите си документи е записан и като Джон Лий Малво. Той и майка му Уна Джеймс пристигат нелегално в САЩ от Ямайка и се местят непрекъснато. Срещат за първи път вашингтонския снайперист Джон Алън Мухамад в Антигуа през 1999, където и тримата се крият от имиграционните власти. Там майката Уна и Мухамад стават близки приятели, живеят заедно и в последствие се разделят.

Уна, майката на Малво, е непрекъснато разочарована от живота си. Тя и синът и се местят непрекъснато, тийнейджърът сменя колежи и пансиони из Ямайка, Каймановите острови, Антигуа и накрая САЩ. Лий от малък проявява любознателност и различни таланти, заляга упорито над уроците и е възпитаван в християнски морал и традиции. Липсата на семейна сигурност и перспектива обаче го карат да се чувства изоставен и изолиран и той среща упора в улегналия и самоуверен Мухамад, когото приема за баща.

Мухамад, чието име преди да приеме исляма, е Джон Алън Уилямс, е бивш ветеран от войната в Залива, разочарован от живота си и освирепял от личната си драма – трите му деца са му отнети след развода със съпругата му Милдред, въпреки че дълго време след раздялата той успява да живее с тях. Мухамад е последовател на Ислямска нация на Луис Фаракан – сепаратистко движение на чернокожите в САЩ, говори като антисемит и се възхищава от Хитлер.

Повратен момент за връзката между Мухамад и Малво е поредното заминаване на майката Уна за Флорида. Тя се установява в Маями, използвайки фалшиви документи. Оставя сина си на грижите на Мухамад. Уговорката е малкият Малво да я последва на по-късен етап. Мухамад се сближава с детето. Записва го на училище и се представя за негов доведен баща. Обучава го да стреля, да се отбранява и промива мозъка му с идеята за създаването на чистокръвна раса чернокожи. Малво тренира мерника си върху картонени човешки лица. Започва да работи в магазин на за огнестрелни оръжия. Постепенно изоставя уроците и в началото на 2001 г. спира да ходи на училище. В този период Мухамад купува пушката, с която са извършени убийствата от магазин на Bull’s Eye Shooter Supply and Bushmaster Firearms. Възползва се и от възможността, която веригата предлага – да тренира на тяхното стрелбище. Впоследствие фирмата плаща 2,5 млн. долара обезщетение на жертвите на Малво и ментора му.

Кървавият октомври

През есента на 2001 г. Мухамад е принуден да напусне Антигуа и се връща в САЩ. През лятото на 2002 г. Малво и Мухамад са забелязани за кратко в Батън Руж, Луизиана. Отпечатъците от пръстите на Малво са открити на местопрестъплението в магазин за алкохол в Монгомъри, Алабама, където един от служителите е убит, а друг е тежко ранен. Малко след това започват серийните кръвопролития във Вашингтон и околностите.

Лий Малво и менторът му Мухамад решават да изпълнят пъклен план, за да накажат белите във Вашингтон. Те си поставят за цел да убиват по трима души всеки ден в продължение на месец. Наричат месеца си „Кървавият октомври”. Смъртта на хората не е самоцел, тя е път, по който да осъществят фанатичната си мечта: искат 10 милиона долара от правителството на САЩ, за да спрат с убийствата. С парите планират да финасират утопична общност от цветнокожи и да осигурят дом на над 1000 бездомни деца. Подрастващият Малво признава в съда, че наистина вярва в идеята на ментора си Мухамад. Предполага се, че именно той е дръпнал спусъка в над половината от убийствата.

Малво и Мухамад убиват в продължение на 20 дни. Америка е в ужас – това е нова форма на тероризъм след атентатите от 11 септември 2001 г. Всеки ден има постреляни. Някои оцеляват, други не. По всички е стреляно на обществени места: до училища, на бензиностанция, на паркинги, пред пощенски клон, на улицата. Всяка от жертвите е улучвана от един-единствен куршум, изстрелян от разстояние. Полицията открива на едно от местопрестъпленията карта таро, а след няколко дни и писмо до властите с искане на откуп от федералното правителство.

Тийнейджърът и менторът му Мухамад не подбират жертвите си – тежко ранено е дори 13-годишно момче. През есента на 2002-ра новината за неизвестния маниак хвърля в паника родителите, а заради страха от убиеца учениците не излизат в двора дори през междучасията.

Ченгетата първоначално предполагат, че зад масовите убийства стои самотен снайперист. И не са далеч от истината. По време на съдебния процес става ясно, че Малво е имал трудно детство, бил е аутсайдер в училище. Не говорел с никого, изпадал в депресивни състояния и тогава тормозел животни.

На 22 октомври рано сутринта пред бензиностанция в Ричмънд по сигнал на буден гражданин Малво и менторът му са арестувани.

Процес и потрес

По време на съдебните дела срещу двамата снайперисти става ясно, че целта на Мухамад била да принуди федералното правителство да плати откуп от 10 млн. долара. Той убедил Малво, че исканият откуп ще се използва за създаване на нова чистокръвна нация на млади чернокожи в Канада. Фактите, предоставени в съдебната зала, сочат, че повечето от убийствата по време на кървавата серия на двамата, са извършени физически от младия Малво. Срещу Мухамад и Малво са повдигнати обвинения за убийство, тероризъм, заговор и за употреба на огнестрелно оръжие.

В залата тийнейджърът демонстрира незаинтересованост. Той рисува портрети на съдебните заседатели, а след като медиите изкупуват скиците му, съдията се шегува, че е сериозен конкурент на съдебните художници. Малво признава в съда, че силно вярва в утопията на Мухамад. Адвокатите му пледират невменяемост. Аргументът на защитата, че е бил под пълния контрол на Джон Алън Мухамад. Според повечето юридически експерти и наблюдатели защитата пледира невменяемост не за да издейства оправдателна присъда за Малво. Целта на защитата е да се наложи приемлив имидж на тийнейджър с тежко детство в обществото и така съдебните заседатели да не могат да наложат смъртна присъда. Невинното излъчване на Малво му помага. Защитникът на непълнолетния убиец заявява и че голяма част от агресията на Малво е провокирана от компютърни видеоигри.

В края на ноември 2003 г. Мухамад е осъден на смърт, признат е за виновен по всички обвинения, макар че пледира невинен. На 23 декември Малво е осъден за убийството на агент от ФБР. Той получава доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване. Прокурорът Робърт Хоран, който настоява за смъртна присъда, заяви след края на делото, че съвпадането на дебатите на съдебното жури с навечерието на коледните празници, безспорно е повлияло на решението.

На 26 октомври 2004 г Малво успява да се размине със смъртната присъда и по друго дело – обвинен за убийството на Кенет Бриджис и за опита за убийство на Керълайн Сийуел. Той признава вината си по две обвинения за огнестрелно оръжие и се съгласява да не обжалва присъдата си за убийството на агента на ФБР Линда Франклин. Отново е осъден на доживотен затвор без право на помилване за убийство.

На 1 март 2005 г. Върховният съд на САЩ се произнася по делото Ропър срещу Симънс, че Осмата поправка в Конституцията на САЩ забранява екзекуцията на обвиняеми, извършили престъпление, преди да са навършили 18 г. При извършването на престъпленията си Малво е 17-годишен. Смъртната присъда е мираж за снайперистът-тийнеджър.

Смъртната присъда срещу Мухамад, постановена от съдебното жури през ноември 2003 г., е потвърдена на 22 април 2005 г. от Върховният съд на Вирджиния. През ноември 2009 година „Вашингтонският снайперист” Мухамад бе екзекутиран със смъртоносна инжекция в затвор в щата Вирджиния. Той не се е възползвал от правото си на последни думи.

БЯХ чудовище

През октомври 2007 година Малво се обажда по телефона на дъщерята на една от жертвите си, Шерил Уитц и й се извинява. Три години по-късно изпраща извинително писмо до един от оцелелите жертви на снайпериста – Джон Гета. Малво написал: „Наистина съжалявам за болката, която причиних на теб и близките ти. Удовлетворен съм да разбера, че няма да бъдеш парализиран завинаги и че си жив”. Година след писмото Малво иска да смени името си, но съдията отказва. Причината е, че убиецът не иска съкилийниците му да знаят кой е и какво е извършил. През септември 2012 година „самотният снайперист” дава интервю на Washington Post. Тогава е на 27 години. Той казва: „Бях чудовище, когато проверите значението на тази дума в речника, ще разберете какво точно бях аз. Бях вампир. Бях крадец. Откраднах живота на хората. Водех борбата на друг човек, само защото той ми каза така. Няма смисъл или причина в това, което правих”. В друго интервю от 2012 година Малво споделя, че Мухамад го е изнасилвал по време на връзката им.

 
 

Досиетата CHR: Самотният снайперист Малво – другото лице на тероризма

| от |

Американците до ден днешен треперят, когато чуят името на тийнейджъра от Ямайка Лий Бой Малво. Когато е на 17 години младежът, под опеката на ментора си 41-годишният Джон Алън Мухамад, избива над 10 души и въпреки това успява да избегне смъртното наказание. Той бива осъден на доживотен затвор са за едно от престъпленията, които е извършил. Учителят му Мухамад обаче не успява да се спаси от смъртната присъда.

Историята на самотния снайперист Малво, наричан така заради антисоциалното си поведение и депресивните си състояния, надминава по сюжет някои от най-сериозните шедьоври в киното. Тя разказва как едно безпризорно дете, изпаднало в нелегалност заради липсата на родителски контрол, се поддава на внушенията на един фанатик и подлага на истински терор американската нация.

 

Да срещнеш Мухамад

 

Лий Бойд Малво е роден на 18 февруари 1985 година. В някои от фалшивите си документи е записан и като Джон Лий Малво. Той и майка му Уна Джеймс пристигат нелегално в САЩ от Ямайка и се местят непрекъснато. Срещат за първи път вашингтонския снайперист Джон Алън Мухамад в Антигуа през 1999, където и тримата се крият от имиграционните власти. Там майката Уна и Мухамад стават близки приятели, живеят заедно и в последствие се разделят.

Уна, майката на Малво, е непрекъснато разочарована от живота си. Тя и синът и се местят непрекъснато, тийнейджърът сменя колежи и пансиони из Ямайка, Каймановите острови, Антигуа и накрая САЩ. Лий от малък проявява любознателност и различни таланти, заляга упорито над уроците и е възпитаван в християнски морал и традиции. Липсата на семейна сигурност и перспектива обаче го карат да се чувства изоставен и изолиран и той среща упора в улегналия и самоуверен Мухамад, който приема за баща.

Мухамад, чието име преди да приеме исляма, е Джон Алън Уилямс е бивш ветеран от войната в Залива, разочарован от живота си и освирепял от личната си драма – трите му деца са му отнети след развода със съпругата му Милдред, въпреки че дълго време след раздялата той успява да живее с тях. Мухамад е последовател на Ислямска нация на Луис Фаракан – сепаратистко движение на чернокожите в САЩ, говори като антисемит и се възхищава от Хитлер.

Повратен момент за връзката между Мухамад и Малво е поредното заминаване на майката Уна за Флорида. Тя се установява в Маями, използвайки фалшиви документи. Оставя сина си на грижите на Мухамад. Уговорката е малкият Малво да я последва на по-късен етап. Мухамад се сближава с детето. Записва го на училище и се представя за негов доведен баща. Обучава го да стреля, да се отбранява и промива мозъка му с идеята за създаването на чистокръвна раса чернокожи. Малво тренира мерника си върху картонени човешки лица. Започва да работи в магазин на за огнестрелни оръжия. Постепенно изоставя уроците и в началото на 2001 г. спира да ходи на училище. В този период Мухамад купува пушката, с която са извършени убийствата от магазин на Bull’s Eye Shooter Supply and Bushmaster Firearms. Възползва се и от възможността, която веригата предлага – да тренира на тяхното стрелбище. В последствие фирмата плаща 2,5 млн. долара обезщетение на жертвите на Малво и ментора му.

 

Кървавият Октомври

 

През есента на 2001 г. Мухамад е принуден да напусне Антигуа и се връща в САЩ. През лятото на 2002 г. Малво и Мухамад са забелязани за кратко в Батън Руж, Луизиана. Отпечатъците от пръстите на Малво са открити на местопрестъплението в магазин за алкохол в Монгомъри, Алабама, където един от служителите е убит, а друг е тежко ранен. Малко след това започват серийните кръвопролития във Вашингтон и околностите.

Лий Малво и менторът му Мухамад решават да изпълнят пъклен план, за да накажат белите във Вашингтон. Те си поставят за цел да убиват по трима души всеки ден в продължение на месец. Наричат месеца си „Кървавият Октомври”. Смъртта на хората не е самоцел, тя е път, по който да осъществят фанатичната си мечта: искат 10 милиона долата от Правителството на САЩ, за да спрат с убийствата. С парите планират да финасират утопична общност от цветнокожи и да осигурят дом на над 1000 бездомни деца. Подрастващият Малво признава в съда, че наистина вярва в идеята на ментора си Мухамад. Предполага се, че именно той е дръпнал спусъка в над половината от убийствата.

Малво и Мухамад убиват 20 дни. Америка е в ужас – това е нова форма на тероризъм след атентатите от 11 септември 2001 г. Всеки ден има постреляни. Някои оцеляват, други не. По всички е стреляно на обществени места: до училища, на бензиностанция, на паркинги, пред пощенски клон, на улицата. Всяка от жертвите била улучвана от един-единствен куршум, изстрелян от разстояние. Полицията открива на едно от местопрестъпленията карта таро, а след няколко дни и писмо до властите с искане на откуп от федералното правителство

Тийнейджърът и менторът му Мухамад не подбирали жертвите си – тежко ранено бе дори 13-годишно момче. През есента на 2002-ра новината за неизвестния маниак хвърля в паника родителите, а заради страха от убиеца учениците не излизат в двора дори през междучасията.

Ченгетата първоначално предполагали, че зад масовите убийства стои самотен снайперист. И не били далеч от истината. По време на съдебния процес става ясно, че Малво е имал трудно детство, бил е аутсайдер в училище. Не говорел с никого, изпадал в депресивни състояния и тогава тормозел животни.

На 22 октомври рано сутринта пред бензиностанция в Ричмънд по сигнал на буден гражданин Малво и менторът му са арестувани.

 

Процес и потрес

 

По време на съдебните дела срещу двамата снайперисти става ясно, че целта на Мухамад била да принуди федералното правителство да плати откуп от 10 млн. долара. Той убедил Малво, че исканият откуп ще се използва за създаване на нова чистокръвна нация на млади чернокожи в Канада. Фактите, предоставени в съдебната зала, сочат, че повечето от убийствата по време на кървавата серия на двамата, са извършени физически от младия Малво. Срещу Мухамад и Малво са повдигнати обвинения за убийство, тероризъм, заговор и за употреба на огнестрелно оръжие.

В залата тийнейджърът демонстрира незаинтересованост. Той рисува портрети на съдебните заседатели, а след като медиите изкупуват скиците му, съдията се шегува, че е сериозен конкурент на съдебните художници. Малво признава в съда, че силно вярва в утопията на Мухамад. Адвокатите му пледират невменяемост. Аргументът на защитата, че е бил под пълния контрол на Джон Алън Мухамад. Според повечето юридически експерти и наблюдатели защитата пледира невменяемост не за да издейства оправдателна присъда за Малво. Целта на защитата е да се наложи приемлив имиджът на тийнейджър с тежко детство в обществото и така съдебните заседатели да не могат да наложат смъртна присъда. Невинното излъчване на Малво му помага. Защитникът на непълнолетния убиец заявява и че голяма част от агресията на Малво е провокирана от компютърни видеоигри.

В края на ноември 2003 г. Мухамад е осъден на смърт, признат е за виновен по всички обвинения, макар че пледира невинен. На 23 декември Малво е осъден за убийството на агент от ФБР. Той получава доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване. Прокурорът Робърт Хоран, който настоява за смъртна присъда, заяви след края на делото, че съвпадането на дебатите на съдебното жури с навечерието на коледните празници, безспорно е повлияло на решението.

На 26 октомври 2004 г Малво успява да се размине със смъртната присъда и по друго дело – обвинен за убийството на Кенет Бриджис и за опита за убийство на Керълайн Сийуел. Той признава вината си по две обвинения за огнестрелно оръжие и се съгласява да не обжалва присъдата си за убийството на агента на ФБР Линда Франклин. Отново е осъден на доживотен затвор без право на помилване за убийство.

На 1 март 2005 г. Върховният съд на САЩ се произнася по делото Ропър срещу Симънс, че Осмата поправка в Конституцията на САЩ забранява екзекуцията на обвиняеми, извършили престъпление, преди да са навършили 18 г. При извършването на престъпленията си Малво е 17-годишен. Смъртната присъда е мираж за снайперистът-тийнеджър.

Смъртната присъда срещу Мухамад, постановена от съдебното жури през ноември 2003 г., е потвърдена на 22 април 2005 г. от Върховният съд на Вирджиния. През ноември 2009 година „Вашингтонският снайперист“ Мухамад бе екзекутиран със смъртоносна инжекция в затвор в щата Вирджиния. Той не се е възползвал от правото си на последни думи.

 

БЯХ чудовище

 

През октомври 2007 година Малво се обажда по телефона на дъщерята на една от жертвите си, Шерил Уитц и й се извинява. Три години по-късно изпраща извинително писмо до едн от оцелелите жертви на снайпериста – Джон Гета. Малво написал: „Наистина съжалявам за болката, която причиних на теб и близките ти. Удовлетворен съм да разбера, че няма да бъдеш парализиран завинаги и че си жив”. Година след писмото Малво иска да смени името си, но съдията отказва. Причината е, че убиецът не иска съкилийниците му да знаят кой е и какво е извършил. През септември 2012 година „самотният снайперист” дава интервю на Washington Post. Тогава е на 27 години. Той казва: „Бях чудовище, когато проверите значението на тази дума в речника, ще разберете какво точно бях аз. Бях вампир. Бях крадец. Откраднах живота на хората. Водех борбата на друг човек, само защото той ми каза така. Няма смисъл или причина в това, което правих”. В друго интервю от 2012 година Малво споделя, че Мухамад го е изнасилвал по време на връзката им.

 

 

 

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.