Досиетата CHR: Роза Шанина – сплав от стомана и красота

| от |
 Усеща стигмата на оръжието, когато е едва 14-годишна и напуска дома си. Носи името на цвете, но разцъфването й е смъртоносно за нацистите. Тя е Роза Шанина, служи си със снайпер, а окото й е по-точно от това на легендарния Василий Зайцев. Наричана е „невидимият терор на Източна Прусия“, когато е 19-годишна. Умира едва навършила 20 години. Историята й не за всеки.

Няма нищо по-вдъхновяващо за красивата Роза от изкуството на войната. Любовта към оръжието й се заражда, след като открива смачканото писмо на австрийски войник до майка му. На окървавените листи пише:

„Мамо, отивам на война и мисля, че няма нищо по-хубаво от това“.

Тези думи променят живота на младата Роза.

Шанина е родена на 3 април 1924 година в руското село Йедма в семейството на доячката Анна Шанина и дърваря Георгий. Баща й остава инвалид заради рана, получена на бойното поле по времето на Втората световна война. Роза е кръстена на марксистката революционерка Роза Люксембург. Устойчивостта й се формира в ранна детска възраст, когато трябва да ходи по 13 километра до Березник, където е училището й.

Едва 14-годишна и против волята на родителите си младата девойка решава да се запише в колеж на 200 км от дома й. Без пари и вещи, но с ясното съзнание, че ще прави каквото си иска, тя бяга често от общежитието, а приятелите й помагат да влезе в стаята си късно вечер, когато входът е заключен. За тази цел връзвали чаршафи, по които русата Роза се катерела чевръсто. Няколко години тя учи вечер, а през деня работи в детска градина.

След германската инвазия на Съветския съюз, Архангелск е бомбардиран. Шанина и други доброволци участват в гасенето на горящите сгради, сред които е и детската градина, в която работи Роза. През декември 1941 година тя получава писмо, което я пречупва завинаги. Един от двамата й братя, доброволци в армията, е убит по време на обсадата на Ленинград. Михаил е едва на 19 години. Роза е решена да поиска резрешение от комисариата да се запише в армията. По това време Съветският съюз вече набира жени снайперистки заради по-гъвкавите им крайници, търпението и хитростта. Смятало се, че жените са по-устойчиви на студ и стрес.

През февруари 1942 година е въведена задължителната военна служба за жени между 16 и 45 години. Шанина не е взета на обучение. Започва да се учи да стреля на стрелбище. На 22 юни 1943 г., докато все още живее в общежитието, Роза най- накрая е приета в програмата за всеобщата военна подготовка. През това време вече е загубила още двама от братята си във войната.

След като се записва в Академията за снайперисти, Роза среща приятелките си Александра „Саша“ Йекимова и Калерия „Каля“ Петрова. Наричат ги „трите скитници“. В периода 1941 -1945 година съветската армия е разполага с 2484 жени снайперистки, които са убили най-малко 11 280 вражески бойци.

Шанина е описвана като „невидимия ужас“ на Източна Прусия. Славата й се носи като тази на Зайчев, с разликата, че я наричат „красивата смърт“.

Шанина е известна като единствения снайперист, който успява да удря точно движещи се мишени и като отличник в дублетите – две целеви попадения от два кръга, изстреляни в бърза последователност.

След великата победа увенчала битката край Сталинград, Роза става част от женската дивизия на снайперисткия взвод. Тя е повишена в командир. Три дни по-късно Роза убива първия си германски войник. „Краката ми се подкосиха при тази първа среща със смъртта. Плъзнах се надолу в изкопа, повтаряйки си „Аз убих!“, пише Роза. Седем месеца по-къно Роза вече пише в дневника си, че в „хладнокръвното убийство на врага вижда смисъла на живота си.“ И обобщава, че ако живее отново ще напрви същия избор да влезе в армията.

За 5 дни Шанина убива 13 вражески войници, докато е подложена на артилерийски и картечен огън. До май 1944 година Роза вече има 17 жертви в списъка си. През същата година, на 9 юни, портрет на Шанина е на първа страница на съветски вестник.

По време на операция „Багратион“ в района на Витебск през юни 1944 година е взето решение жените снайперисти да бъдат изтеглени. Шанина се противопоставя. Тя иска да е на фронта.

Отказват й, но Роза нарушава забраната и е на първа линия. Санкционирана е за своенравието й, но не е изправена пред военен съд. Смелата Шанина пише два пъти до Сталин и иска да бъде прикрепена към разузнавателната рота. От 26 до 28 юни 1944 година тя участва в елиминирането на германските войски в близост до Витебск. Германците най-накрая са изгонени от Вилнюс на 13 юли 1944 г, а Шанина залавя трима немски войници.

По време на операцията си, тя пропълзявала през кален ров всеки ден призори.

Причаквала врага в специално замаскирана яма. Не се страхувала, че се намира на германска територия. Тя пише в дневника си: „Безусловният ми стремеж бе да надхитря противника и да го убия. Това е свещено право на лова ми“.

Шанина успешно провежда акция срещу немски войник (кукувица, скрит в короната на дърво. Причакала го по здрач, когато светлината на слънцето осветила клоните на дървото и „гнездото“ на снайпериста станало видимо. Роза се превръща в първата жена снайперистка, наградена с два ордена „Слава“ и единствената, разположена на трети белоруски фронт. Успява да убие над 59 души, сред които 12 при битката край Вилнюс. Убита е по време на офанзивата в Източна Прусия през 1945 г. Тогава смъртоносната дама е все още на 19 години.

През цялото време Роза пише писма на близките си и си води дневник. Спомените й от тежките битки се пазят в мемоарите й, публикувани през 1965 година. От тях става ясно, че Роза е безкомпромисен убиец. Тя е въодушевена от немския боен дух. Шанина нарича убитите и ранените „черни“ и „червени“.

През август 1944 Шанина има 42 убийства в тефтера си. Месец по-късно броят е над 50. На 12 декември същата година е улучена в дясното рамо. Роза пише в дневника си “ не чувствай болка, само парене като от нещо горещо в рамото. Имаше само две малки дупки“. Колкото и дребна да изглежда в очите й раната, тя е обездвижена за няколко дни. Ден преди това тя пише в мемоарите си за пророчески сън, в който вижда, че я улучват на същото място.

На 27 януари Роза вече е тежко ранена, докато помага на ранен артилерийски офицер. Открита е от двама войници. Гърдите й са разкиъсани от снаряд. Шанина умира ден по-късно.

Последните думи, които изрича пред медицинската сестра Екатерина Радкина са: „Съжалявам, че направих толкова малко“.

В последните й записки от януари 1945 година тя споделя, че колкото и да иска да бъде на безопасно място, неизвестна сила я тегли към фронта. „В мен няма страх и съм готова да застана очи в очи с врага. На ръба съм да бъда убита. Вече изгубихме между 72 и 78 души“. Последните й записки разказват за немския огън срещу оредялата и изморена съветска армия.

Роза Шанина е погребана под крушово дърво на брега на река Лава.

Кореспондент от войната Пьотр Молачанов, който често срещал Роза на фронтовата линия, я описва като човек с необикновена воля и светъл характер. „Тя е безпределно безразсъдна, както по времето, когато бягаше от колежа“, спомня си поетът, художник и писател Михаил Лермонтов. Шанина се обличала скромно и играела волейбол. Припявала си любима песен за войната всеки път, докато почивствала оръжието си. Веднъж Роза разказала история, в която над 100 фашисти с неистови, диви викове артакували окоп, в който се криели 12 жени снайперистки. Сред тях е и Роза.

„Някои паднаха от добре насочените ни куршуми, други нападнахме с гранати и лопати, а трети взехме за заложници с голи ръце“.

Войната се оказва единствената любовна история за красивата Роза. На 10 октомври 1944 година, тя пише в дневника си „Не мога да приема, че Миша Панарин не е вече жив. Той бе добро момче. Бе убит. Той ме обичаше, мисля, че и аз него… Тежко ми е на сърцето.  Вече съм почти на 20 години, а нямам мъж до себе си“.

Месец по-късно Роза споделя, че е влюбена в човек на име Николай, който „не блестял с възпитание и образование“. Но Роза не мисли за брак, защото „сега не е времето“. Тя пише бележка на Николай, за да му каже “ че е дадена на друг и не може да обича“.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.