Досиетата CHR: Роза Шанина – сплав от стомана и красота

| от |
 Усеща стигмата на оръжието, когато е едва 14-годишна и напуска дома си. Носи името на цвете, но разцъфването й е смъртоносно за нацистите. Тя е Роза Шанина, служи си със снайпер, а окото й е по-точно от това на легендарния Василий Зайцев. Наричана е „невидимият терор на Източна Прусия“, когато е 19-годишна. Умира едва навършила 20 години. Историята й не за всеки.

Няма нищо по-вдъхновяващо за красивата Роза от изкуството на войната. Любовта към оръжието й се заражда, след като открива смачканото писмо на австрийски войник до майка му. На окървавените листи пише:

„Мамо, отивам на война и мисля, че няма нищо по-хубаво от това“.

Тези думи променят живота на младата Роза.

Шанина е родена на 3 април 1924 година в руското село Йедма в семейството на доячката Анна Шанина и дърваря Георгий. Баща й остава инвалид заради рана, получена на бойното поле по времето на Втората световна война. Роза е кръстена на марксистката революционерка Роза Люксембург. Устойчивостта й се формира в ранна детска възраст, когато трябва да ходи по 13 километра до Березник, където е училището й.

Едва 14-годишна и против волята на родителите си младата девойка решава да се запише в колеж на 200 км от дома й. Без пари и вещи, но с ясното съзнание, че ще прави каквото си иска, тя бяга често от общежитието, а приятелите й помагат да влезе в стаята си късно вечер, когато входът е заключен. За тази цел връзвали чаршафи, по които русата Роза се катерела чевръсто. Няколко години тя учи вечер, а през деня работи в детска градина.

След германската инвазия на Съветския съюз, Архангелск е бомбардиран. Шанина и други доброволци участват в гасенето на горящите сгради, сред които е и детската градина, в която работи Роза. През декември 1941 година тя получава писмо, което я пречупва завинаги. Един от двамата й братя, доброволци в армията, е убит по време на обсадата на Ленинград. Михаил е едва на 19 години. Роза е решена да поиска резрешение от комисариата да се запише в армията. По това време Съветският съюз вече набира жени снайперистки заради по-гъвкавите им крайници, търпението и хитростта. Смятало се, че жените са по-устойчиви на студ и стрес.

През февруари 1942 година е въведена задължителната военна служба за жени между 16 и 45 години. Шанина не е взета на обучение. Започва да се учи да стреля на стрелбище. На 22 юни 1943 г., докато все още живее в общежитието, Роза най- накрая е приета в програмата за всеобщата военна подготовка. През това време вече е загубила още двама от братята си във войната.

След като се записва в Академията за снайперисти, Роза среща приятелките си Александра „Саша“ Йекимова и Калерия „Каля“ Петрова. Наричат ги „трите скитници“. В периода 1941 -1945 година съветската армия е разполага с 2484 жени снайперистки, които са убили най-малко 11 280 вражески бойци.

Шанина е описвана като „невидимия ужас“ на Източна Прусия. Славата й се носи като тази на Зайчев, с разликата, че я наричат „красивата смърт“.

Шанина е известна като единствения снайперист, който успява да удря точно движещи се мишени и като отличник в дублетите – две целеви попадения от два кръга, изстреляни в бърза последователност.

След великата победа увенчала битката край Сталинград, Роза става част от женската дивизия на снайперисткия взвод. Тя е повишена в командир. Три дни по-късно Роза убива първия си германски войник. „Краката ми се подкосиха при тази първа среща със смъртта. Плъзнах се надолу в изкопа, повтаряйки си „Аз убих!“, пише Роза. Седем месеца по-къно Роза вече пише в дневника си, че в „хладнокръвното убийство на врага вижда смисъла на живота си.“ И обобщава, че ако живее отново ще напрви същия избор да влезе в армията.

За 5 дни Шанина убива 13 вражески войници, докато е подложена на артилерийски и картечен огън. До май 1944 година Роза вече има 17 жертви в списъка си. През същата година, на 9 юни, портрет на Шанина е на първа страница на съветски вестник.

По време на операция „Багратион“ в района на Витебск през юни 1944 година е взето решение жените снайперисти да бъдат изтеглени. Шанина се противопоставя. Тя иска да е на фронта.

Отказват й, но Роза нарушава забраната и е на първа линия. Санкционирана е за своенравието й, но не е изправена пред военен съд. Смелата Шанина пише два пъти до Сталин и иска да бъде прикрепена към разузнавателната рота. От 26 до 28 юни 1944 година тя участва в елиминирането на германските войски в близост до Витебск. Германците най-накрая са изгонени от Вилнюс на 13 юли 1944 г, а Шанина залавя трима немски войници.

По време на операцията си, тя пропълзявала през кален ров всеки ден призори.

Причаквала врага в специално замаскирана яма. Не се страхувала, че се намира на германска територия. Тя пише в дневника си: „Безусловният ми стремеж бе да надхитря противника и да го убия. Това е свещено право на лова ми“.

Шанина успешно провежда акция срещу немски войник (кукувица, скрит в короната на дърво. Причакала го по здрач, когато светлината на слънцето осветила клоните на дървото и „гнездото“ на снайпериста станало видимо. Роза се превръща в първата жена снайперистка, наградена с два ордена „Слава“ и единствената, разположена на трети белоруски фронт. Успява да убие над 59 души, сред които 12 при битката край Вилнюс. Убита е по време на офанзивата в Източна Прусия през 1945 г. Тогава смъртоносната дама е все още на 19 години.

През цялото време Роза пише писма на близките си и си води дневник. Спомените й от тежките битки се пазят в мемоарите й, публикувани през 1965 година. От тях става ясно, че Роза е безкомпромисен убиец. Тя е въодушевена от немския боен дух. Шанина нарича убитите и ранените „черни“ и „червени“.

През август 1944 Шанина има 42 убийства в тефтера си. Месец по-късно броят е над 50. На 12 декември същата година е улучена в дясното рамо. Роза пише в дневника си “ не чувствай болка, само парене като от нещо горещо в рамото. Имаше само две малки дупки“. Колкото и дребна да изглежда в очите й раната, тя е обездвижена за няколко дни. Ден преди това тя пише в мемоарите си за пророчески сън, в който вижда, че я улучват на същото място.

На 27 януари Роза вече е тежко ранена, докато помага на ранен артилерийски офицер. Открита е от двама войници. Гърдите й са разкиъсани от снаряд. Шанина умира ден по-късно.

Последните думи, които изрича пред медицинската сестра Екатерина Радкина са: „Съжалявам, че направих толкова малко“.

В последните й записки от януари 1945 година тя споделя, че колкото и да иска да бъде на безопасно място, неизвестна сила я тегли към фронта. „В мен няма страх и съм готова да застана очи в очи с врага. На ръба съм да бъда убита. Вече изгубихме между 72 и 78 души“. Последните й записки разказват за немския огън срещу оредялата и изморена съветска армия.

Роза Шанина е погребана под крушово дърво на брега на река Лава.

Кореспондент от войната Пьотр Молачанов, който често срещал Роза на фронтовата линия, я описва като човек с необикновена воля и светъл характер. „Тя е безпределно безразсъдна, както по времето, когато бягаше от колежа“, спомня си поетът, художник и писател Михаил Лермонтов. Шанина се обличала скромно и играела волейбол. Припявала си любима песен за войната всеки път, докато почивствала оръжието си. Веднъж Роза разказала история, в която над 100 фашисти с неистови, диви викове артакували окоп, в който се криели 12 жени снайперистки. Сред тях е и Роза.

„Някои паднаха от добре насочените ни куршуми, други нападнахме с гранати и лопати, а трети взехме за заложници с голи ръце“.

Войната се оказва единствената любовна история за красивата Роза. На 10 октомври 1944 година, тя пише в дневника си „Не мога да приема, че Миша Панарин не е вече жив. Той бе добро момче. Бе убит. Той ме обичаше, мисля, че и аз него… Тежко ми е на сърцето.  Вече съм почти на 20 години, а нямам мъж до себе си“.

Месец по-късно Роза споделя, че е влюбена в човек на име Николай, който „не блестял с възпитание и образование“. Но Роза не мисли за брак, защото „сега не е времето“. Тя пише бележка на Николай, за да му каже “ че е дадена на друг и не може да обича“.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.