Досиетата CHR: Най-загадъчният ръкопис на света. Ръкописът Войнич

| от |

Voynich_Manuscript_(178)

През 1912 американският търговец на редки книги Уилфред Войнич чул за мистериозно произведение,  открито в стар сандък в йезуитското училище „Мондрагоне“ във Фраскати, Италия, и успял да го закупи за неизвестна сума. Осмина формат, шест на десет инча, 204 страници; като първоначално са били с 28 повече. На пръв поглед изглеждал, че е написан със средновековен почерк; страниците са илюстрирани със странни малки рисунки на голи жени, астрономически диаграми и непознати растения в различни цветове.

voynich1Към ръкописа имало и писмо, с дата 19 август 1666г., написано от Йоханес Маркус Марци, ректор на Пражкия университет.  Писмото било адресирано до известния учен-йезуит Атанасий Киршер (известен днес с хипнозата си над животни) и в него се споменавала цената на книгата – 600 дуката от свещения Римски император Рудолф II Пражки.  Киршер бил експерт по криптография, а през 1663 публикувал книга, в която описвал, че е разкрил тайната на йероглифите. Но можем да приемем, че Киршер се е самозаблуждавал, защото век по-късно Шамполион е разшифровал йероглифите. Киршер посветил живота си в опити за разшифроване на книгата и накрая просто изпратил ръкописа.

Не е ясно как точно се е озовал в Прага от Англия, има хипотези, че ръкописът е донесен от прословутия „магьосник“ д-р Джон Дий, през 1854. Един писател смята, че Дий се е сдобил с книгата от херцога на Нортъмбърланд, който плячкосвал манастирите по заповед на Хенри VIII. Писателят Томас Браун след години казва, че синът на Дий – Артър, е говорел за „книга, в която има само йероглифи“. Марци смятал, че мистериозната книга е написана от монаха – учен Роджър Бейкън, живял през XIIIв.

Roger-Bacon

Роджър Бейкън

Ръкописът Войнич е смущаваща загадка, защото изглежда съвсем обикновена книга; с рисунките на растенията приличала на средновековена книга на билките, напълно логично било и да има астрономически или астрологически диаграми, които да показват кога е най-благоприятното време за извличане на ползезните съставки.

Киршер не постигнал успех с ръкописа и най-накрая го оставил в йезуитския колеж в Рим, откъдето той попаднал при йезуитите от Фраскати.

Войнич бил почти сигурен, че съвременните учени ще усеят да го проучат и няма да остане загадка. Затова раздал фотокопия на всички, които се заинтересували.

Първата задача щяла да е да се установи на какъв език е – латински, средновековен английски, провансалски. Това изглеждало лесно, тъй като растенията били надписани с някакъв код. Но повечете от тях се оказали несъществуващи. Някои съзвездия се разпознавали на база астрономически диаграми, но отново не можело да се дешифрират имената им.  Криптоаналитиците опитали чрез най-разпространения метод – да открият най-често повтарящият се символ и да ги съитнесат към най-често използваните букви на азбуката; разпознали 29 различни букви, но всеки опит да ги свтържат с някой от познатите езици завършвал с провал. Това, което вбесявало най-много изследователите било това, че написаното не било код, а все едно някой е седнал и е писал уверено, все едно е на майчиния му език.

Много учени – криптоаналитици, лингвисти, астрономи и експерти по Бейкън, пожелали да помогнат; библиотеката във Ватикана предложила да отвори архивите си за изследователите.

Но Ръкописът не разкривал тайните си, нито  една от тях.

Тогава през 1921г. професорът по философия  от пенсилванския университет,  Уилям Ромейн Нюболд, съобщил, че е дешифрирал йероглифите и обявил откритието си във Филаделфия пред Американското философско общество. Онова, което е направил, било да замени  символите с латински буквии и ги редуцирал от 29 на 17. Като използвал латинското “conmuto” (или “commute” – променям) като ключова дума, благодарение на която достигнал до четири версии на текста като единия бил чист латински, разместен в анаграми (според Нюбел). Те трябвало да бъдат подредени и в резултат се получил научен трактат, според който Роджър Бейкън е един от най-великите интелекти на своето време.

Разбира се, за това отдавна имало подозрения – именно Бейкън вдъхновил Колумб да търси Америка с пасажа си от своя Opus Majus, в който предполагал, че ако плава на запад от Испания може да достигне Индия. В дните на алхимията и догматичната объркана наука, наследена от Аристотел, Бейкън проповядвал учението от природата чрез наблюдения и експерименти и бил хвърлен в затвора заради работата си. Отхвърляйки Аристотел, той косвено отхвърлял и Църквата. Свети Августин  предупредил християните да избягват науката, а Бейкън мислел това за интелектуално самоубийство. Но трябва и да вмъкнем, че Бейкън е бил човек на своето време, и твърденията в Opus Majus изглеждат на съвременните учени като груби грешки и суеверия.

Но ако Нюболд бил прав, то Бейкън се оказвал един от най-великите учени преди Нютон. Изработил микроскоп и наблюдавал биологическите клетки; освен това конструирал и телескоп дълго преди Галилей. Дори познавал спираловидната галактика в мъглявината Андромеда. Нюболд превел тази част за мъглявината така: „ Във вдлъбнато огледало видях звезда във форма на охлюв… между пъпа на Пегас, пояса на Андромеда и главата на Касиопея…“  (Известно е, че Бейкън е знаел как да използва вдлъбнатото огледало като лупа). Нюболд нямал представа какво ще открие като гледа в отбелязания район и се изненадал като видял ,че „охлювът“ е мъглявината Андромеда.

В „дешифровчиците“  експертът по шифри Дейвид Кан изтъква един от основните недостатъци на Нюболд. Неговия метод зависи от удвояването на буквите в една дума, така че „оritur” става „or-ri-it-tu-ur“ и текстът бил разчетен с помощта на ключова дума “conmuto” и прибавянето на q. Но как можело този процес да се извърши обратно, т.е. как Бейкън е зашифрирал текста. Има много случаи на еднопосочни шифри, с които могат да се зашифроват, но не и да се разшифроват. Явно Нюболд е единственият пример за обратен случай.

Нюболд починал през 1926 едва на 60 години; две години по-късно приятелят му Ронад Дж.Кент публикувал резултатите от проучванията му като „Шифърът на Роджър Бейкън“. Тя била приета от по-голяма част от хората, н един учен, който изучавал системата на Нюболд, не бил убеден. Това бил д-р Джон М.Менли,  филолог, който оглавявал английската катедра в чикагският университет и станал помощник на великия Хърбърт Осбърн Ярдли – обявен за най-добрия дешифровчик в историята. Известен с множество разгадани шифри и уважаван като единствен и неповторим в тази област.  Менли проучил „Шифърът на Роджър Бейкън“ на Нюболд и заключил, че въпреки несъмнената си честност Нюболд  се е самозаблуждавал. Слабото място на шифъра било съставянето на анаграмите.  Много изречения могат да бъдат преобърнати в десетки други – метод, чрез който почитатели на Бейкън, доказали, че той е написал пиесите на Шекспир.  При изречение, състоящо се от повече от 100 букви, няма начин да се гарантира, че има един единствен начин за подреждане и това е решението.

Нюболд приел и някои „стенографски знаци“  за основа на системата си за интерпретация. Когато Менли ги погледнал през по-силна лупа забелязал, че те изобщо не са „стенография“, а места, където мастилото било олющено от пергамента. Когато споменал множество случай, в които Нюболд е позволил на интерпретацията си да бъде повлияна от разбиранията на учен на XXвек, той напълно разбил твърдението му, че е разгадал „кода на Роджър Бейкън“.

По това време са правени много опити за разкодиране на Ръкописа на Войнич.

Д-р Лионел Стронг, публикувал и за свое удовлетворение доказал, че това било наръчник по билкарство от английски учен Антъри Ашам; дори пубикувал рецепта, която действала, но не успял да обясня как точно е направил превода си.

Уилям Ф.Фридман, който събрал цяла група специалисти и работил по разшифроването през последната година на Втората Световна Война. След войната бил разочарован от изхода й и разпадането на групата.  Фридман заявил, че ръкописът на Войнич се различава от другите кодове по едно основно отношение.  Създателите на кодове се опитвали да има колкото се може по-малко повторения, за да се избегне разшифроване, за разлика от това правило, ръкописът на Войнич имал множество повторения, повече и от обикновен текст. Фридман предполагал, че това е някакъв изкуствен език, който поради нуждата от опростяване използва много повече повторение от „естествен“ език.  Но това предполагало, че Бейкън, или който и да е друг авторът, е използвал много повече защитни кодове. А за монах от XIII век, който не е имал причина да се бои от дешифровчици, това изглежда необичайно….

Именно това е сърцето на загадката – не знаем кога е написан Ръкописът,  нито от кого, нито на какъв език, но дори и да знаехме, е още по-интересна причината, поради която е съставен толкова сложен код.

Най-ранните кодове във Ватиканския архив датират от 1326г, когато Бейкън е бил още момче, и представляват просто кодирани имена, свързани с сбирката между гвелфите и гибелините; това били поддръжници на римския император и на папата, наричани още – гибелините египтяни, а гвелфите – деца Израилеви.

Най-ранния код със заместване датира от 1401г., но не бил отпечан до две години след смъртта на откривателя му през 1518г., затова ни е трудно да си представим защо му е бил необходим на Бейкън.

Кан предлага един отговор на въпроса защо авторът на наръчника за билки (на това най-много приличал Ръкописът) е искал да прикрие значението му, споменавайки един от най-ранните шифри, малка таблица с клинообразно писмо около 1500г.пр.н.е. „Тя съдържа най-ранната известна формула за изработка на керамична глазура. Писарят, ревниво пазещ професионалната си тайна, използвал клиновидно писмо… с най-малко познатите значения на знаците“. Авторът на ръкописа на Войнич може да е бил изключителен познавач на билките си и да е записвал тайните си и тези на учениците си за собствена употреба, за да ги запази от ръцете на съперниците си.

Това мнение се сторило твърдо елементарно на продавача на антикварни книги Ханс Краус. Когато Етел Войнич починала на 69 години, Краус закупил Ръкописа от изпълнителите на завещанието й и го обявил за продан за 160 хиляди долара. Той обяснил, че според него Ръкописът може да хвърли нова светлина върху човешката история и ако бъде разкодиран може да струва милиони.  Никой не пожелал да го закупи  за обявената цена и в крайна сметка Краус го дарил на университета Йейл през 1969г. Където се намира и сега и очаква вдъхновението на някой майстор дешифровчик.

*Историята подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Мирдрит: Холивуд му приляга

| от chronicle.bg |

Той е дете на българка и косовски албанец. Името му е традиционно албанско име. Благозвучно е, и означава „добра светлина“. И явно е дошъл с името си, както се казва у нас. Светлина струи от него. От поведението му, от общуването му. Особено силна е, когато той е на сцена.

Едва тригодишен малкият Дити, както го наричат в семейството му, гледа „Властелинът на пръстените“, наизустява фрази от него, повтаря ги, след това започва сам да разиграва малки сцени от филма.

Следващата стъпка е логична – след няколко години казва на майка си, че иска да стане актьор, и че ще е актьор в Холивуд. Майка му, баща му, и по- големият му брат не взимат думите му насериозно. Скоро след това той се запалва по спорта- минава през плуването, леката атлетика, спортната гимнастика, тениса на корт, баскетбола. Родителите му са убедени, че търси себе си в някой от спортовете. Той обаче е дете с характер. И уведомява семейството си, че не е забравил, нито се е отказал от театъра. Настоява.

И през 2013, тринайсетгодишен става част от любителската трупа „театърът на Чарли“ в Пловдив.

IMG_2366

Година по- късно, придружен от майка си, защото е още малолетен попада на интензивен летен театрален тренинг в Созопол, организиран от актьорски школи МОНТФИЗ. Фестивалът вече е утвърден като добър, има даже международна селекция от преподаватели. В Созопол Мирдрит среща следващите си учители- Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са ръководители на тренинг по актьорска импровизация. Веднага им правят впечатление желанието, с което той работи, харизмата му, степента на концентрация, и умението да изпълнява театрални задачи. На следващия им тренинг, през зимата на 2014 година той се появява отново придружен от майка си.

Следва дълъг и сериозен разговор между майката, Анастасия, и единия преподавател, Йордан. В този разговор учителят потвърждава първоначалното си мнение- Мирдрит притежава в себе си онази искра талант, която ще му помогне да се реализира, и убеждава майката да не пречи. Този разговор сериозно променя географското положение на семейството. Майката напуска добре платената си работа в сферата на интериорния дизайн, братът Арианит прекъсва образованието си. Всичко това се налага, защото през 2015 Мирдрит се явява на прослушване, печели място в junior course , и е приет да учи актьорство в Guildhall School of Music and Drama. Майка му и брат му се местят в Лондон с него, заради него. И това е само началото.

IMG_0175

През 2016 година в Лондон се организира прослушване на IMTA- International Model and Talent Agency – за млади таланти. По- точно, това е най- голямото прослушване за млади таланти в света. Явяват се над три хиляди и петстотин човека. От тях само двайсет са селектирани за финалния кастинг в Ню Йорк. Мирдрит е сред тях. В семейната история идва ред и на бащата – той е с американска виза и придружава сина си в САЩ. Мирдрит говори отлично майчиния си български език, бащиния си албански, както и англисйки. В Ню Йорк печели няколко медала за отличното си представяне в категориите „Improvisation“ и „Screen test“. Печели и стипендия , давана от кастинг агентката, мениджър, и преподавателка по актьорство за театър и кино Clair Cinett за обучение в Академията й в Лос Анджелис, САЩ.

През февруари 2017, отново с баща си, заминава за САЩ. В Лос Анджелис прави поредна стъпка към сбъдване на детската си мечта- да е актьор в Холивуд. Подписва договор с една от най- големите в света агенции – Momentum. Сериозен интерес към него проявява и New York Filmmaking Academy. Трябва само да има навършени осемнайсет години, да завърши образованието си в Лондон.

Търпение, Мирдрит. Времето минава бързо. Светът на голямото кино те очаква.

 
 

Титани на киното и литературата търсят таланти в „Заешка дупка“

| от Кристина Димитрова |

Титани от българското кино и литература се захващат с търсенето на таланти. Те ще преподават творческо писане като част от лекторския състав на новооткритата Академия за творческо писане „Заешка дупка“. Тя отваря врати по идеята на отличената с 6 международни награди актриса от лентата „Безбог“ Ирена Иванова.

„Питат ме защо „Заешка дупка“. Предлагам всеки сам да си отговори на този въпрос и да попътува отвъд реалността, там където властва само въображението. Там ще намери отговора на въпроса. Има едно друго измерение, което си има свой директор и той е писателя и читателя“, описва вижданията си Ирена Иванова.

Творческата академия вече е започнала прием на студенти, които ще бъдат отбрани и разпределени в писателски групи. Специалната селекция от прочути в сферата на киното и литературата български имена е дело на Ирена Иванова.

„Академията освен че е за писане, е творческа, тъй като планувам да добавя и други дисциплини в бъдеще време. Иначе защо не Академия за писане? Мисля, че имаме нужда от това. Събрала съм на едно място едни от най-големите ни имена в литературата, киното, театъра и литературата. Какво по-хубаво от това да се учиш от най-добрите, които да ти помогнат да се качиш по хлъзгавата стълба на успеха. Моята цел е да открием и да реализираме възможно най-много писателски таланти“, разкрива още Ирена Иванова.

Известните кинаджии и писатели ще обучават младите на тънкости писането на проза, поезия, киносценарий, телевизионен сценарий, драматургия и реклама. Сред преподаватели са режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева („Слава“, „Урок“), Ралица Петрова („Безбог“), творческият тандем Мина Милева – Весела Казакова („Звярът е още жив“), режисьорът на сериала „Откраднат живот“ Павел Веснаков, Димитър Коцев-Шошо („Маймуна“), Любен Дилов – син и много други.

Писателите Захари Карабашлиев, Ина Вълчанова, Емануил А Видински, Ангел Игов, Владимир Зарев ще осветяват учениците в тънкостите на добрия роман, а поетите Иван Ланджев, Тома Марков, Петър Чухов ще поведат младите в дебрите на поетичното писане и усещане.

В програмата на академия „Заешка дупка“ са предвидени Поетични Двубои за групата по Поезия, както и подобаващо завършване с открито четене на пиеси – изиграни от професионални актьори. „Заешка дупка“ предвижда и стажове за отличилите се по време на лекциите в телевизии, снимачни екипи и медии.

Академията ще проведе своите обучения в рамките на 3 месеца – в периода 25 септември – 16 декември. Приемът ще продължи до 25-ти август.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.

 
 

Маккуин Светкавицата скри шапката на мумията

| от chronicle.bg, БТА |

Анимацията „Колите 3″ застана на първа позиция още в първите три дни на премиерата си.

Третият по ред филм за Маккуин Светкавицата, който се опитва да се върне на позицията номер 1 в състезание с ново поколение бързи автомобили е гледан от 23 800 души и има 219 593 лева приходи от билетите им.

На втора позиция е екшънът „Мумията“, който отново разказва познатата история на намерената зазидана далеч мумия, жадуваща възраждането си в сегашния свят. Филмът с Том Круз в главната роля е вече десет дни на екраните у нас и за това време е гледан от 47 324 зрители и има 515 482 лева приходи.

Трета позиция след месец на екраните у нас заема „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Приключенският екшън с Джони Деп и Хавиер Бардем, които кръстосват моретата в съревнование за намирането на тризъбеца на Посейдон, е гледан от 147 138 зрители и 1 549 966 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за екшън-комедията „Спасители на плажа“. Пълнометражната версия на познатия телевизионен сериал от 90-те, но с нови актьори и нова история за изобличаването на доставчици на наркотици, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време е гледана от 60 955 зрители и има 493 224 лева приходи.

Пето място е за екшъна „Жената чудо“. За 17-те дни на екраните у нас филмът за намирането на тайнствения остров от попаднал по случайност на него пилот по време на войната, в който главната роля е поверена на израелския топ модел Гал Гадот, е гледан от 34 098 зрители и има 362 893 лева приходи.

На шесто място е втората премиера от миналия уикенд – комедията „Тежка нощ“. Историята на петте приятелки, които наемат стриптийзьор за дамското си парти в Маями Бийч и оттам забъркват поредица от неприятности, е гледана от 3 739 зрители и има 34 225 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На седмо място е третата премиера от миналия уикенд – „Газ до дупка“. Поредното приключение в стил „Бързи и яростни“, но този път с историята на двамата братя-крадци на коли, в чиито роли са Скот Истууд и Фреди Троп, е гледано от 2 254 зрители и има 20 265 лева приходи от тях за първите три дни у нас.

Осма позиция е за анимацията „Дийп“. Приключението на малкото октоподче в търсенето на големия кит, което стига до потопеният във вода Ню Йорк, е от десет дни на екраните у нас, като за това време испанската анимация е гледана от 6 848 зрители и има 56 946 лева приходи.

На девета позиция е българският „Бензин“. За над месец на екраните у нас той отчита 93 107 зрители и 753 334 лева приходи.

Десето място е за четвъртата премиера от миналия уикенд – „Имало едно време в Ел Ей“ с Брус Уилис в главната роля. Разказът за живота на частния детектив Стийв Форд, който тръгва да спасява кучето си Бъди, отвлечено от зла банда, е гледан от 976 зрители и има 10 139 лева приходи.