Досиетата CHR: Мистерията Глозел. Археологическа загадка или измама?

| от |

Един ден през 1869г. група ловци от замъка Сантилана дел Мар, в подножието на Кантабрийските възвишения в северна Испания, установили, че са изгубили едно от кучетата си. След дълго търсене накрая чули лая му в една цепнатина в земята. От нея лъхал студен въздух, а след като се спуснали в нея – факлите им озарили огромна пещера. Извадили кучето и се върнали да оповестят господаря си – дон Марселино де Саутуола. Той се спуснал в пещерата и след като установил, че е „просто дупка“, наредил да бъде запечатана за безопасността на децата от селото. Така за следващите девет години той забравил за нейното съществуване.

Дон Марселино де Саутуола през 1878г. посетил Парижко изложение за последния Ледников период и бил възхитен от множеството инструменти и рисунки. След като се прибрал потърсил съвет от специалисти как се търсят артефакти от Ледниковия период и тръгнал към пещерата с факла и лопата.

Първоначално не открил нищо, година по-късно бил възнаграден с откриването на брадва и каменни върхове на стрели. Но не се отказвал и продължавал да търси. Един ден,когато бил с дъщеря си Мария в пещерата, тя извикала изненадано. Досега дон Марселино избягвал тази ниша, тъй като била твърде малка, за да влезе в нея, но се оказало, че детето видяло рисунки на  „бикове“. Самият дон приближил свещта и съвсем ясно разпознал очертанията на европейския бизон. Когато се загледал той установил, че имало нарисувани различни по възраст бизони, в най-различни пози. Имало и рисунка на такъв, който лежал на една страна, сякаш умирал. Таванът и другите стени били покрити с още по-изненадващи рисунки. Когато ги докоснал донът установил, че боята била още влажна.

Altamira

Рисунки от пещерата Алтамира

Заедно с приятеля си, професор Виланова, Мареслино съобщил за откритието си на света. Посетителите, включително и испансият крал, се тълпели да видят пещерата (известна днес под името Алтамира). За съжаление на конгрес на специалисти по предисторическа археология, Марселино бил обвинен, че е представил фалшиви рисунки.  Всички видни археолози твърдели, че древните пещерни хора едва ли можели да рисуват така. Откривателят се опитал да включи рисунките в книга, но и тя била отхвърлена от експертите. Най-големият враг на Марселино бил археологът Картилак, който дори му отказал да присъства на конференция в Алжир.

Години по-късно Картилак открил подобни рисунки в пещери в Ле Ейзи във Везер Вале. Върнал се в Алтамира, за да се извини, но за съжаление Марселино бил починал.

Тази история не е необичайна за поведението на „експертите“ и да бъде приета като увод към едно друго откритие през 1924г., когато крава пропаднала в дупка в Южна Франция. Това се е случило във фермата на семейство Фраден, близо до Глозел (46°02′N 3°36′E), недалеч от Виши. Разучавайки дупката „открили“ нещо като гробница – пълна с глинени съдове и изписани плочи. Имало и овални тухли, а някои дори били и покрити със стопено стъкло. Някои им казвали, че са открили зала за кремация, а други, че това вероятно е римска или средновековна пещ за стъкло.

Френски лекар Морле от Виши, който бил открил наскоро скелет в градината си, посетил дома на Фраден. Тъй като местното историческо дружество не искало да заплати за откритието на фермера, Морле предложил да откупи всичко, което открият оттук нататък, но предложил и да оградят гробницата, което било грешка, понеже по-късно били обвинени, че са фалшифицирали всичко за пари, дори и семейство Фраден да не са търсели печалба преди Морле.

Задружно Морле и Фраден започнали да правят разкопки, а мястото станало известно като „Полето на мъртвите“. Скоро открили множество костни статуетки на животни, рисунки на северни елени по камъните, а също така и знаци, приличащи на писменост, изписани върху много плочи. Открили издълбани лица – около 3см  високи; дори и човешка фигура, стъпила върху животно.

fortean_times_1133_5

Открити предмети в Глозел

Френският писател Робер Шару през 1969г. заявил уверено: „Малко е известно за цивилизацията Глозел, освен че трябва да е съществувала преди Потопа – унищожителният катаклизъм, който е разрушил пещерите в Ласко и погълнал некрополиса или религиозния център в Глозел, причинявайки смърт на всичките му обитатели“.  Той изчислил, че Глозел е процъфтявал преди 15 хиляди години, към края на последния Ледников период. От този период били рисунките от Алтамира и Ласко, така наречената Магдаленската култура.

Глинените съдове от Глозел опровергавали теорията му – най-ранните глинени произведения датират много по-късно, преди 9000г. в Япония и доста по-късно в Европа. Върху част от съдовете били изобразени глави, приличащи на бухали от Бронзовата епоха (2000г. пр. н. е.). От друга страна, Морле датирал някои от полираните остриета на брадви към Неолитния период, след 9000 г. пр. н. е. Ако е бил прав, то това означава, че писмеността не е създадена в Шумер около 3500г. пр. н. е., а във Франция – 5000 години по-рано.

Френският авторитет по тези въпроси – проф. Саломон Рейнак, след като разбрал за откритието в Глозел първоначално заявил, че са фалшификати.  Но след като посетил мястото и ги видял на живо, бил убеден, че са истински. Скептиците изтъквали, че Глозел подкрепя някои от любимите тези на Рейнак – че северният елен е живял във Франция много по до късно, отколкото смятали археолозите, както и че Франция е люлката на цивилизацията. Но въпреки всичко Рейнак обявил, че вярва в истинността на находката, в резултат на което те получили голяма публичност.

Други археолози твърдели, че Глозел е измама и че семейство Фраден „изработват“ древни артефакти и ги заравят.  Когато били открити примитивни гробници „антиглозелианците“ изтъкнали, че в продължение на хиляди години цепнатините не се била запушила, а това звучало нереално. Уредникът на музея във Вилньов бил отседнал в Глозел за година и обявил, че е имало множество недовършени артефакти и глинени плочи. Това би било едно убийствено доказателство за фалшификация на артефактите, но никой не знае дали е истина. А и уредникът е имал много причини да завижда на глозелианци.

Емил Фраден

Емил Фраден

Международният конгрес на антрополозите изпратил комисия в Глозел през 1927г. Тя излязла със заключение, че артефактите не са много стари. По този повод Парижката полиция пристигнала в Глозел, за да събере артефактите и да ги изпрати в полицейската лаборатория в Париж. Оттам те били изследвани в лаборатория в Стокхолм, благодарение на съдействието на Рейнак. Оттам съобщили, че костите имат по-ниско органично съдържание от съвременните, но парижката полиция твърдяла, че са от настоящето време, дори и едно от остриетата било обработено с пила. Фраден не се отказал и завел дело, което спечелил, дори и да спечелил от него само един франк.

Противоречията продължавали, но както и при Алтамира скептиците били повече и било решено, че находките са фалшиви. Когато през 1953г известният „череп от Пилтдаун“ бил обявен за фалшив, то заедно с Глозел станали нарицателни за фалшиви артефакти. Глозел бил приет за липсващата връзка между ловците от Старокаменната епоха и земеделците от Новокаменната, т. нар. „липсваща връзка в древността“. Ловците последвали северния елен на север, а фермерите най-вероятно са дошли от Азия. Рейнак бил убеден, че е нямало пропуск между ловците и фермерите, и както се оказало точно Глозел запълвал този пропуск.

Неочаквано през 1974г. Емил Фраден , който бил седемнадесетгодишен по време на откритието, съобщил, че научните изследвания на артефактите от Глозел в Дания са доказали автентичността им чрез термолуминисцентна техника – при печене съдовете отдават прихванати електрони, които оставят радиоактивни следи в глината. Така било доказано, че съдовете и някои от глинените плочи са печени по времето на Христос, а някои от тях дори 800г. пр. н. е. Естествено това противоречало на тезата на Рейнак, че са неолитни, но също така по този начин се отхвърляла и теорията, че съдовете са изработени във фермата от Фраден.  Археолозите били бесни и обвинили физиците за некадърници.  Тогава предаването „Хроники“ на Би Би Си поканило екип от изследователи и започнали нови проучвания, Те достигнали до извода, че новото доказателство също се разминава с фактите и ако са били от този период, то те би трябвало да приличат на другите от периода, когато Франция (Галия) е била завзета от римляните. Но те били sui generis – уникални по вид.

glozel_ceramic

Така загадката останала. Измама ли е Глозел като Пилтдаун? Изкусително е да приемем този факт, но тогава ще пренебрегнем неоспорими факти, които сочат точно обратното. Откривателят на черепа от Пилтдаун е бил археолог любител, което обяснява мотивите му, но Фраден и дядо му откривайки гробницата са нямали мотиви да лъжат. А ако е вярно, че наистина са откривали първите си  находки през Първата световна война това е от огромно значение. Те не са се опитвали да печелят, докато не се е появил година по-късно Морле и започнали да припечелват.

Възможно ли е това да ги е изкушило да подправят артефактите – може би. Но възможно ли е един необразован френски фермер да фалшифицира плочи, остриета и костени фигури?! Заключението трябва да бъде, че по времето на Сократ в Глозел е живяла процъфтяваща общност със своя специфична култура. Несъмнено Рейнак е сгрешил и дали неговите грешки не са част от съмненията за измама. Но доказателствата, макар и объркващи, показват че и учените могат да сгрешат. Подобно на дон Марселино някой ден и семейство Фраден може да получи своето закъсняло извинение.

 

 

*Историята подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.