ДОСИЕТАТА CHR: Кръв, секс и магии – блудствата на Жил дьо Ре

| от |

Текстът не се препоръчва за лица под 18 години.

Жил дьо Ре – една историческа личност, пропаднала в пропастта между величието на военните си постижения и тъмната страна на низките си страсти. Съмишленик на Жана д’Арк, френският маршал е една от най-мистериозните криминални фигури, а биографията му тъне в магическа мъгла.

Жил дьо Ре, по-известен като Черният барон и Синята брада, е противоречива личност, според историците. Той е определян от съвременните изследователи като жертва на политическите интриги във Франция през 15-ти век. Но от разказите и документите, в които са описани престъпленията му,  със сигурност ще ви побият тръпки.

Жил дьо Ре е може би най-скандалният и малко известен сексуален престъпник, който е отговорен за изнасилването, осакатяването и убийството на над 150 деца (според някои броят достига над 800 малолетни) в Замъка на ужасите Тифаж, където живеел. Френският благородник фигурира в историята като един от най-смелите лейтенанти на Жана д’Арк по време на обсадите на Орлеан и Париж. Той е имал връзки във високите слоеве на обществото и френския двор и се твърди, че именно затова престъпленията му са били крити от обществото дълго време. След  погрома на Орлеанската дева при обсадата на Париж Жил дьо Ре се превръща в персона нон грата във френския двор и се оттегля в Тифаж. Именно там започва тъмния период, който цапа лаврите му с кръвта на невинни момчета.

Жил дьо Ре разполага с много наследствени и придобити като награда имоти. Благосъстоянието му обаче не трае дълго. Той разхищава с широки пръсти благата си, като постепенно започва да унищожава всичко, до което се докосва. Харчи огромни суми за антуража и лукс, както и плаща на шарлатани, които го залъгват, че ще го срещнат с Дявола.

Гавра с живота

Перверзните привички на Черния барон се проявяват в периода около 1426 година. Жил дьо Ре използвал прислугата си и довереници, които да му доставят жертви – млади момчета от бедни семейства от близки села. Малко от тях оцелявали повече от една нощ след срещата с извратения военачалник. В извънсъдебното разследване е посочено, че Дьо Ре и лакеите издевателствали над децата по всевъзможни неописуемо жестоки начини. Режели главите им или само прерязвали гръкляните им, пронизвали телата им с ками и ножове, удряли ги силно по главата с тояги и други тъпи предмети или ги провесвали насред стаята надолу с главата от тавана от кука, а след това затягали примка около врата им.

Именно тяхната болка и викове възбуждали Жил дьо Ре, който копнеел да се гаври с труповете на младежите. Маршалът изнасилвал многократно жертвите си преди и след смъртта им.  За Жил мъченията били признак на един друг вид „разточителство” – той не пестял средства, за да „разнообрази” актовете на убийствата. Както пише Пиер Клосовски, който е изследвал документи от процеса срещу маршала от 1440 година и ги е превел от латински, „содомията при Жил дьо Ре нанася удар върху идеята за сътворението и размножаването на индивида – неговите действия свидетелстват за отказ от живота, за агресия срещу акта на създаването на живот и подигравка с акта на създаване на живот. „Когато не са намирани достатъчно момчета за жертви на кръвожадния барон, и момичетата вършели работа.

Козловски твърди, че по време на актовете с младежите Жил дьо Ре пренебрегвал собствените си естествени нужди в полза на содомията. Той дори смятал, че оргазмът е загуба на сили и безполезно удоволствие. Именно това подтискане на оргазма докарвало Жил дьо Ре до актовете на лудост и разточителство. Когато останал без финанси, той решил да призове дявола. Започнал да се занимава с черна магия и алхимия в опит да върне материалното си благосъстояние.

Аудиенция с Дявола

Опияненият от лудостта си Жил дьо Ре вярвал, че умният му слуга Франсоа Прелати може да намери човек, който да осъществи среща със Сатаната. Той вярвал, че Дявола може да върне богатството му с алхимичните си методи и по този начин преминал към втората фаза от извратените си копнежи – започнал да търси начин да призове демона Барън. Този период от живота на Черния барон е наречен от Хюсмънс „копнежът за химически полов акт“. В търсене на аудиенция с тъмните сили, Жил дьо Ре използвал помощта на англичанина месир Джон и на флорентинския монах Франсоа Прелати. Постепенно сексуалните му извращения започват да се превръщат в жертвоприношенчески ритуали. Жил Дьо Ре започнал да избива децата в околоностите на замъка и да извършва сатанинските ритуали с кръвта, сърцата и други органи от телата им. В престъпленията са били замесени негови роднини и приятели, които му доставяли жертвите от близките села.

Антуражът на дьо Ре заплашвал семействата на жертвите да не вдигат шум, защото ще бъдат избити. Прелати измислял непрекъснато нови и нови начини за призоваването на демона Барън – срещи, които винаги се оказвали безплодни. Излишно е да се отбелязва, че Черния барон никога не заподозрял флорентинския монах в измама. Барон дьо Ре никога не носел органите на децата на мястото, където трябвало да го чака демона – напротив, изпращал Прелати. Жил се надявал да бъде облагодетелстван от Дявола и заради актовете на ерес: убийства, изнасилвания, нехристиянски гробища и т.н. Странното около барона е, че въпреки своите чодовищни привички, Жил дьо Ре бил вкопчен и в Бога и Църквата – както пише изследователят Карл Хюсманс „спазвал ревностно времето за молитва на място, където властва богохулството“. Жил отказвал до последно да предложи душата си на дявола в „писмените си пактове”, които сключвал с демона Барън. Затова пък предлагал телата и душите на всички останали. В моменти на страх, Жил дьо Ре се прекръствал и се молел на Бога – това направил и в последните часове преди екзекуцията си Той все още вярвал, че след екзекуцията той и съучастниците му ще се издигнат в небето и ще бъдат приети в Рая.

С Бога до края

Жорж Батай, който редактира изготвените протоколи от разпитите по делото на Черния барон, не вижда противоречие между убийственото поведение на Жил дьо Ре и католическата вяра – той вижда симбиоза между тях и пише: „Може би християнството включва и фундаментално належащото търсенето на престъпността, търсенето на ужаса. В известен смисъл вярата се нуждае от това, за да съществува прошката. По този начин, прекрачването на моралните граници, дава възможност на религиозната институция да се върне и да предложи утеха, покаяние , прошка и т.н.

В действителност въпреки че Жил дьо Ре се разкайва и признава престъпленията си и е осъден на смърт за ерес, убийства и содомия, „църквата го държи в относително благоволение: той е бил отлъчен, но за кратко, бил е обесен, но тялото му е свалено от въжето и миросано, след което изгорено на клада”, разкрива Батай. Очевидно е, че тежестта на престъпленията му не е достатъчна, за да бъде аргумент благородниците да порицаят странната и дори лицемерна справедливост на католическата църква в този процес, пише през 2001 година Джейсън Дебоар. Особено интересен е фактът, че Жил дьо Ре е заловен, след като в Замъка на ужасите са открити тленни останки на сина на местен духовник.

Батай си позволява да коментира, че „противоречивия Жил дьо Ре в крайна сметка обобщава ситуацията в християнския свят и ние не трябва да се удивляваме чак толкова от тази трагикомедия с участие на Дявол, в която човекът, който е прерязал стотици невинни гърла, очаква спасение и вечност за душата си…”

Изглежда от една страна очакванията на Жил дьо Ре са били реализирани. Преди Батай, позицията на католическатa църква в случая с Черния барон е била критикувана и от Алистър Кроули, който през 1930 година изнася лекция за барона в Оксфорд. Той обяснява реакциите около престъпленията на дьо Ре по следния начин : „Всеки път, когато се появят въпроси по отношение на черната магия и сатанинските ритуали, призоваването на дявола и т.н. не трябва да се забравя, че тези практики са функции на християнството. Изследователят Кроули отива дори по-далеч в анализа си на процеса и реакциите около кръвожадния барон. Той смята, че Жил дьо Ре е до голяма степен жертва на католическата логика. Той дори вярвал, че престъпленията на маршала са били преувеличени и дори измислени, и че Жил дьо Ре  е „политическа жертва” на историческата ситуация и католическата църква. Основното доказателство за манипулацията според Кроули е, че няма как стотици деца да бъдат убивани по толкова циничен начин и това да остане незабелязано в продължение на 20 години.

Краят на Черния барон

На 15 септември 1440 година Жил дьо Рe е арестуван. На 8 октомври същата година е обвинен в изнасилване, измъчване и убийство на 140 момчета. Черният барон е обесен и изгорен заедно с двамата си прислужници. Съгласно предсмъртното желание на барона, тялото му е погребано в манастира на кармелитките в Нант.  По време на Френската революция манастирът и надгробният му паметник са унищожения. В тунели на замъка му са открити близо 50 човешки трупа. През 1992 година френския съд прави ревизия на процеса му и го обявява за невинен.

В крайна сметка, маниите на Жил дьо Ре за блудство и унищожение го докарват до собствената му гибел. Заедно с богатството си, той губи своя героизъм и е изхвърлен от живота на много хора. Въпреки че е учен, детинското в природата му е доста очевидно – той е демонстрирал силата си пред беззащитни деца, по начин, по който малко дете бърка смелостта с убийството на жаба. Тези средновековни престъпления все още отекват като отвратителни актове, като странни действия на един благородник и герой, трансформиран от собствените си желания в пройдоха и убиец.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.