Досиетата CHR: Черната Далия с глазгоуската усмивка

| от chronicle.bg |

Елизабет Шорт е 23 годишна американка с амбиции да стане актриса. Но мечтите й са разбити на пух и прах, когато през януари 1947 година става жертва на жесток убиец, който и до ден днешен е неизвестен. Младата жена е обезобразена, а тялото й, което е разполовено на две части през кръста, е открито в незастроен парцел в Лос Анджелис. Едно убийство, петима заподозрени и много въпросителни близо половин век по-късно.

Елизабет, наричана Черната Далия, се превръща в нарицателно за перфектното убийство. По криминалната история са писани няколко сценария и книги, като едноименният филм за накълцаната красавица, под режисурата на Брайън Де Палма, е сниман в България и излиза през 2006 година.

Жертвата

През последните 6 десетилетия Елизабет Шорт е представяна по десетки начини – като изгряваща звезда, любителка на силните усещания и флиртаджийка. Всъщност тя е безработна сервитьорка родена в Бостън. Тя е третата от петте дъщери на Клео и Фийби Шорт. Израства в предградието на Медфорд, Масачузетс. Баща й строи мини голф игрища до 1929 година, когато фалира. Година след като е разорен, той паркира колата си до един мост и изчезва. Предполага се, че се е самоубил.

След смъртта му майката на Елизабет и сестрите й се преместват в малък апартамент в Медфорд. Жената започва да работи като счетоводителка, за да оцелява, докато един ден не получава писмо с извинение от изчезналия си съпруг. Той казва, че живее в Калифорния.

През това време Елизабет, която страда от астма и бронхит, е на 16 години. Тя е пратена в Маями. В следващите три години от живота си живее във Флорида през студените месеци. Когато е на 19 години заминава за Валехо, Калифорния, за да живее с баща си, който работи близо до пристанището в Сан Франциско.

През 1943 година Елизабет и баща й се местят в Лос Анджелис. Там двамата се скарват и девойката се изнася. Мести се в Санта Барбара, където е арестувана на 23 септември 1943 година за употреба на алкохол, докато е под 21 години. Социалните служби я изпращат обратно при майка й в Медфорд, но тя се завръща във Флорида и все по-рядко посещава семейството си.

Докато е във Флорида Шорт среща майор Матю Майкъл Гордън – военен от американската армия, който е на обучение. Пред приятелите си Елизабет съобщава, че е получила предложение за брак от него. Той й е написал писмо, докато лекувал раните си от самолетна катастрофа в Индия. Елизабет твърди, че е приела. Но Гордън умира във втора катастрофа на 10 август 1945 година – по-малко от седмица преди Втората световна война да приключи.

Буквално съсипана от мъка Елизабет се връща в Лос Анджелис през юли 1946 година. Там се среща с лейтенант Джоузеф Гордън Фиклинг, който познава от Маями. През последните 6 месеца от живота си Елизабет остава в Лос Анджелис.

Убийството

В ранната сутрин на 15 януари 1947 година голото тяло на Елизабет Шорт е намерено разполовено в западната част на Саут Нортън Авеню. На зловещата находка се натъкнала Бети Бърсингър – местна жителка, която разхождала тригодишната си дъщеря. Първоначално жената си помислила, че това е манекен. След това осъзнала, че всъщност е истински труп. Изтичала до дома си и звъннала на полицията.

Тялото на Елизабет било накълцано и обезобразено, покрито с кръв. Било явно, че убиецът е правил опити да измие жертвата, но безуспешно. Лицето на сервитьорката било разрязано от краищата на устата й до ушите, за да се получи ефектът „глазгоуска усмивка“, както го наричат разследващите. Имало няколко прорезни рани по бедрата и гърдите на жертвата, като плътта й е била „обелена“ от костите. Частта от кръста надолу била на няколко крачки от бюста. Червата на жертвата били извадени и пъхнати „грижливо“ под задните й части. Позицията на тялото била с ръце зад главата, лактите – свити под прав ъгъл и широко разкрачени крака. В близост полицаите намерили чувал от жимен, пълен с разредена кръв. Имало и отпечатък от гуми по земята.

Със случая са натоварени детективите Хари Хенсън и Финис Браун. Тъй като на местопрестъплението нямало опръсквания с кръв, разследващите заключват, че Шорт е убита на друго място и довлечена в землището – парче по парче. По тялото имало роса, което означавало, че това се е случило около 2 часа сутринта. Имало и следи от въжета по китките и глезените, което означавало, че Елизабет е била вързана и изтезавана. Към момента те знаели, че убитата е висока 1.70 и тежи 52 кг. С кестенява, къносвана коса и нокти, изгризани до кокал. Останало само да разберат името й.

Аутопсията заключва, че черепът на жената не е счупен. Тя имала сини по предната част на скалпа и следи от удари по главата. Причината за смъртта била кръвозагуба от разкъсванията по лицето и шок от ударите.

След като се разбира името на жертвата, репортери от Лос Анджелис установяват контакт с майката на Елизабет. Заблуждават я, че дъщеря й е спечелила конкурс за красота, вестникът плаща самолетните билети и оставили майка й в пълна заблуда, докато не изкопчили достатъчно лична информация за Елизабет. Чак след това й казали, че дъщеря й е убита. Журналистите стигат до там, че крият майката известно време от разследващите. След това излизат със сензационни публикации, в които разкриват, че в последните часове от живота си красивата Елизабет е била облечена в предизвикателна, тясна пола и ефирна блуза. Наричат я Черната Далия, която бродила по булевард Бродуей в търсене на авантюри.

На 23 януари 1947 г.в редакцията на вестника се обадило лице, което твърдяло, че е убиецът. Мъжът бил загрижен от новината за Елизабет и настоявал да изпрати вещи на жертвата по пощата. На следващия ден пристигнал пакет с акта й за раждане, визитни картички, снимки, тефтер с имена на 75 мъже и книга с адреса, на чиято корица било изписано името на Марк Хенсън. Последният се превръща в първия заподозрян по случая. Десет дни след убийството е открита една от обувките на Елизабет – хвърлена на сметището, както и дамската й чанта. Междувременно в редакциите на различните местни вестници звъннали над 50 жени и мъже, които твърдели, че са убили Елизабет. „Невероятно е колко много хора могат да се нарекат сами убийци“, коментирал тогавашния детектив, работещ по случая – Джон Джон.

Девойката е погребана в Оукланд. Майка й се премества в града, за да е близо до последния дом на дъщеря си.

Неуловимата

Бети Шорт всъщност е симпатично момиче с бяла кожа и светли очи. Падала си по мъже с униформи, но рядко се задържала продължително с някой. Приятелки нямала, а мъжете, които се задържали за повече от една нощ в живота й се брояли на пръсти. Седмица преди да бъде убита, Бети писала на свой приятел, че ще заминава за Чикаго, за да се пробва като фотомодел. Последният човек, който я вижда жива, е един неин скорошен познат – 25-годишният Робърт Манли, с прякор „Червеният“, получен заради ярко рижавата му коса. Той се запознава с Бети на един ъгъл. Излизат заедно, но нямат връзка. Последно я вижда на 9 януари, когато я изпраща до хотел „Билтмор“ – мястото, където Бети живеела.

Какво се е случило от момента, когато Шорт е забелязана да напуска „Билтмор“, до момента, в който тялото й е захвърлено в калния парцел, остава загадка. Седмицата се губи. Предполага се, че точно тогава тя се е срещнала с убиеца си, който я е измъчвал.

Заподозрените

Убиецът на Бети Шорт остава неизвестен и до ден днешен. Предполага се, че той вече не е между живите. Въпреки това детективи от цял свят се опитват все още да разрешат случая. Някои от версиите са твърде далеч от реалността, смятат експертите.

В книгата си на Мери Пейшъс – приятелка на жертвата от детинство, се намеква, че убиецът е режисьорът Орсън Уелс. Аргументът е, че във филмите му „разрязвал“ жените на две. Друг абсурд е книгата, „Татко бе убиецът на Черната Далия“, която е писана от PR-специалистката Джанис Ноултън. Тя обвинява открито бащата на девойката за убийството. Пиарката обвинява бащата в още 8 убийства, а книгата е пълен провал. През целия си живот Ноултън е в конфликт с всеки, който не споделял възгледите й. През 2004 г. тя се самоубива чрез свръхдоза лекарства.

Първи на детектор на лъжата е изпратен Робърт Манли. Той последен видял Шорт жива. Първоначално е арестуван като заподозрян, но след това е освободен. Години наред той се борел с умствено заболяване и е пратен в клиника. Там, в опит да получат информация за убийството на Черната Далия, лекарите му слагат инжекция със натриев пентотал/тиопентал – известен като „серум на истината“. Манли издържа и този тест. Той умира през 1986 г. като съдебният лекар определя, че смъртта му е настъпила вследствие на инцидент с падане.

Следващият заподозрян е Марк Хансън – човекът, чието име е върху мистериозния пакет с вещи на Бети. 55-годишният мъж от Дания бил управител на нощен клуб. Шорт живяла при него около 5 месеца през 1946 година и си тръгнала, защото датчанинът се влюбил в нея.

През 2003 година пенсионираният разследващ Стив Ходел твърди в книгата си „Отмъстителят на Черната Далия: Талант за убийство“, че баща му Джордж е убил момичето.

Самият Стив описва баща си като садист и женомразец, който правел оргии в дома им и бил съден за изнасилване на 14-годишната си дъщеря. След смъртта на Джордж, през 1999 г., Стив намира личния му фотоалбум, в който имало две снимки на жена с черна коса. Ходел твърди, че тази жена е Шорт, но семейството на Елизабет опровергава това.

В книгата „Посечена: Истинската история на Черната Далия“, актьорът и криминален писател Джон Гилмор обвинява в убийството алкохолика скитник Джак Андерсън Уилсън. Когато Гилмор го интервюира в началото на 80-те години, Уилсън му разказва подробности за убийството, които само убиецът би могъл да знае. Той разказва, че Шорт е имала вагинално заболяване, заради което отказвала да прави секс. Няколко дни преди да го арестуват, Уилсън загива при пожар в хотела. Никой не успява да открие повече за скитника, което го прави по-скоро несъществуващ образ.

През 1997 година друг журналист насочва съмненията към д-р Уолтър Алонзо Бейли, хирург, чийто дом се намира на една пресечка от мястото, където било открито тялото на Шорт. Дъщерята му била приятелка на сестрата на жертвата. Според Харниш той е имал психическо разстройство. Така и не е открито доказателство, че мъжът се е срещал с Шорт. Освен това нямал профил на убиец.

Разследващите не работят по нито една от тези теории. Любопитен е моментът, че повечето доказателства изчезват от досието на жертвата. Сред тях са 13 вулгарни писма, които полицията смята, че може би са изпратени от убиеца.

През 2006 г. – шест десетилетия след смъртта й – Елизабет Шорт най-сетне изгрява на големия екран, в продукцията на „Юнивърсъл Пикчърс“, създадена по книгата на Джеймс Елрой от 1987 г. „Черната Далия“. Филмът, с бюджет от около 50 милиона долара, е режисиран от холивудския титан Брайън Де Палма и е заснет в България. Актьорският състав включва имена като Джош Хартнет, Аарън Екхарт, Скарлет Йохансън, Хилъри Суонк и др.

 
 
Коментарите са изключени за Досиетата CHR: Черната Далия с глазгоуската усмивка