Досиетата CHR: Адолф Толкачев – шпионин за 2 милиардa долара

| от |

2 милиарда долара – толкова са разходите, които един шпионин коства на американското правителство. През 1979 година военновъздушните сили на САЩ изчисляват, че съветският авиоинженер Адолф Толкачев е спестил на Чичо Сам почти толкова само през първата му година като агент на ЦРУ. Интригуващата история за работата и екзекуцията на съветския инженер и шпионин е разказана от Дейвид Хофман в книгата му „Шпионин за 2 милиарда долара“.

С куража и работата си Адолф Толкачев повдига няколко важни въпроса около сблъсъците на интелекта по време на Студената война, които будят интереса до ден днешен. Толкачев, с кодово име CKSPHERE е въплъщение на рисковете и ползите от човешкия интелект HUMINT, който сега е необходим повече от всякога.

Адолф Георгиевич Толкачев е роден през 1927 година в Казахстан. Той е инженер по електроника в Съветския съюз. През години от 1979 до 1985 той работи по дизайна на високотехнологични устройства в къщата радар Phazotron и успява да предостави ключови документи на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) в САЩ. Толкачев разкрива тайната на проекти като R-23, R-24, R-33, R-27 и R-60, S-300, проектът за изтребител-прехващач за радари въздухоплавателни средства, използвани за МиГ-29, МиГ-31 и Су-27; и др. В крайна сметка е бил екзекутиран за шпионаж през 1986.

Като много други агенти, Толкачев е мотивиран от смесицата на представите си за идеологическото противопоставяне на системата в комбинация с това, което той нарича „невъзмутима, лицемерна демагогия”. Всичко това му дава усещането, че не е инертен и прави разлика между това, което е добре за него и семейството му и това, което го заобикаля.

След като решава да стане шпионин, той демонстрира хладнокръвна решителност и вроден, суров усет за търговия, когато започва да следи американските дипломати на газстанцията, където зареждат колите си. Накрая се осмелява да ги приближи. След 4 разговора с тях, в които той е игнориран или отблъснат (тъй като рискът да е пратеник на КГБ е голям), на петия път успява да предаде писмо до управителя на ЦРУ и така се стига до назначението му за шпионин.

„Walk-ins” – така се наричат потенциалните агенти на ЦРУ, които доброволно предлагат услугите си. Такъв е и Толкачев. Тези агенти се смятат за благословия в разузнаването. Рискът е огромен – те може да са фалшиви кандидати и вместо да носят информация, всъщност да дезинформират. Може и просто да са неприспособими мечтатели („wannabe”). До ден днешен най-добрите разузнавачи остават “walk-in” агентите. Те идват сами, не е необхдимо да бъдат подлагани на безкрайни, рискови операции, за да се обучават или да докажат уменията си – те просто пристигат, идентифицират се и привличат вниманието на ЦРУ.

Отнема повече от година на ЦРУ, за да реши Толкачев е този, за който се представя.

За забавянето подпомагат и убеждението на тогавашния директор на ЦРУ Джеймс Енгълтън, който смята, че едва ли не всяка сграда е руски завод, а всеки walk-in – руски шпионин. Има трудности и в осъществяването на срещите с Толкачев. В крайна сметка, тогава се е смятало, че руснаците може да не могат да се изхранват или да стъкмят приличен съветски автомобил, но котраразузнаването е нещо, в което те са много сериозни и добри. По времето на Толкачев Москва вече не е „изолирана зона” ( място, където е невъзможно съществуването на HUMINT), но нивото на контрол на персонала и посолството и постоянното наблюдение все още я правят трудна мишена.

След като Толкачев най-накрая е нает на работа той надминава очакванията за „производителност” на американците. NIIR е сърцето в арсенала на Съветската армия, от новите радари до ракетите – Толкачев е в състояние да се докосне до най-пазените тайни. Нещо повече, той е доста по-нетърпелив и амбициозен от началниците си и дори се подиграва на забележките да бъде по-внимателен докато снима хилядите страници със секретни документи.

Толкачев успява да устои на традиционните ЦРУ методи, като устройствата dead drops за предаване на информацията, например, предпочитайки личните срещи. Така той е в състояние да прехвърли много по-голям обем класифицирана информация, голяма част от нея събрана чрез използване на камери с размери на кибритени кутийки. Срещите със Толкачев накарали ЦРУ да направят много нововъведения в правилника като сигнали за укриване, например. През цялото време съветският авиоинжинер отказвал да му се плаща повече от това, което отговаря на „риска и усилията”, които полага. В крайна сметка му била отредена заплата, еквивалентна на тази на президента на САЩ в момента – 200 хиляди долара годишно, до които той нямал достъп докато не се стигне до момента, в който се освободи от агентурната си дейност.

Късметът, безупречните планове и стабилните нерви му помагат да стигне твърде далеч докато през 1985 година той е арестуван от КГБ. Той е заловен и съблечен чисто гол и дори не успява да приеме „Л-хапчето” за самоубийство, която е поръчал предвидливо.

През 1986 година той е осъден и разстрелян, като се превръща не в жертва на собствения си ентусиазъм, а в жертва на двама съветски шпиони, внедрили се при американците : обслужващият служител на ЦРУ Алдрих Еймс и уволнения служител на ЦРУ Едуард Лий Хауърд.

Толкачев съумява да запази семейството си далеч от агентурата и то не е засегнато от присъдата на шпионина. Синът на Толкачев – Олег в момента е известен архитект.

Забележително е, че по време на 7-годишната си служба Толкачев не е получил нито стотинка за това, което прави . Той обаче дава на САЩ изключително предимство в Студената война със СССР. Както Хофман описва в епилога на книгата си, това означава, че бойците на САЩ успяват да използват делото на Толкачев, за да оптимизират действията си по време на войната в Персийкия залив през 1991 година и да победят водещите съветски бойни самолети в арсенала на Саддам Хюсеин. Предимството, което Толкачев осигурява на американските сили е актуално и сега, когато става дума за потенциални противници като Сърбия ( войната в Косово 1998-99) и Сирия.

Тъжната истина е, че великите HUMINT придобивки през Студената война са дело на агентите “walk-in”, а не на тренирани новобранци. Разбира се, винаги има изключения като дипломата Александър Огородник и офицера от КГБ Анатолий Филатов, но показателно е, че те са били назначени в Богота и Алжир, но не и в Москва.

Това до голяма степен обяснява защо САЩ зависи толкова много от богатия набор на технически разузнавателни средства и шпионски сателити за електронни подслушвания на Агенцията за национална сигурност. Америка разчита не технологичните си предимства без да се осмелява да работи в рамките на съветската държава като същевременно това е и най-безопасно.

След неочакваното сваляне на шпионския самолет U-2 през 1960 г., дори и небето вече не бе открито за американското разузнаване. Което на практика принуди американците да прибегнат до орбита като място, от което да извършват шпионската си дейност.

 
 
Коментарите са изключени за Досиетата CHR: Адолф Толкачев – шпионин за 2 милиардa долара