Броени дни до откриването на Българския Лувър

| от | |

Около 30 млн. лв. са вложени в преустройството на сградата до паметника на Васил Левски.

Предстои откриването на ремонтираната и обновена сграда на т.нар. „Български Лувър” – Национален музеен комплекс. Този проект е реализиран от Министерството на културата със средства по Оперативна програма „Регионално развитие”, съобщи БНР.

В изтеклия програмен период 2007-2013 година бяха подписани две Рамкови споразумения – по схема „Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна културна инфраструктура, допринасяща за развитие на устойчиви градски ареали” с финансов ресурс от 50 469 426 лева и по схема ”Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение, допринасящи за устойчивото развитие на туризма”.

Това е повод да се обърнем с няколко въпроса към Стефан Георгиев, началник на отдел „Европейски програми и проекти” в дирекция „Международна дейност, европейски програми и проекти” в министерството. Повече за проектите по Оперативна програма „Регионално развитие”  може да чуете тук.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Opel OnStar с над 21 000 спешни обаждания

| от chronicle.bg |

Автомобилите на Opel със система OnStar на борда се движат по пътищата вече от около 18 месеца.

В момента всеки втори нов Opel в Европа е оборудван с тази новост. Системата за персонална комуникация и мобилни услуги предлага функции като автоматично повикване при катастрофа, автомобилна диагностика, помощ при откраднат автомобил и Wi-Fi точка за достъп, осигуряваща великолепна свързаност. През последните 18 месеца Opel OnStar вече регистрира над девет милиона осъществени контакти и взаимодействия, около половината от които чрез смартфони или с приложението myOpel.
Сега абонатите на системата Opel OnStar могат да очакват и допълнителни услуги като хотелски резервации1 или търсене на свободни места за паркиране2 с помощта на служител на OnStar.

Към края на годината, Opel планира да предлага услугите на системата OnStar в 33 държави в Европа и на 23 езика. Двама потребители на системата, които са изпитали предимствата на ангела-хранител OnStar и могат да споделят своите впечатления от първа ръка са Пола и Джон от Англия.

opel
Нещо, което започва като най-нормално пътуване за Пола и Джон изведнъж се превръща в кошмар. На връщане от екскурзия до Корнуол, Пола разбира, че всички главни пътища са затворени и тя не успява да открие алтернативен маршрут. В същото време Пола и Джон трябва да се върнат вкъщи бързо, тъй като Джон трябва да вземе лекарството си. Когато Джон получава епилептична криза, Пола натиска бутона за спешно повикване и служителят на OnStar Кевин Борбидж веднага уведомява службите за спешна помощ. “Никога не съм получавала толкова добро обслужване от някого на другия край на телефонната линия. Личното им отношение беше блестящо, просто фантастично,” споделя Пола.
От лятото на 2015 година, централата на Opel OnStar е получила над 21 000 спешни обаждания като направеното от Пола.
Но реакцията при спешни случаи е само една от многобройните новаторски функции, които правят шофирането по-безопасно и комфортно. Сега служителите на OnStar вече могат да помогнат и с намирането и резервацията на хотел или с откриването на най-подходящото място за паркиране на автомобила. И двете услуги, които бяха стартирани с премиерата на новия Opel Insignia, ще се предлагат и за всички останали модели на марката – от ADAM дo Zafira и ще разширят богатата гама от услуги на системата за персонална комуникация и мобилни услуги с високоскоростна точка за Wi-Fi достъп до интернет с 4G/LTE връзка3.

В допълнение към това OnStar ще предложи и още една нова услуга за ограничаване на стреса, свързан често с търсенето на подходящо място за паркиране.

Потребителите на OnStar имат възможност да се свържат със служител на системата, който да ги насочи към най-подходящото за тях място за паркиране, като точното му разположение ще бъде изпратено директно в навигационната система. Tази услуга се извършва чрез Parkopedia – един от основните доставчици на услуги за паркиране.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.