Банки, политика и богатство – 10 книги за парите и капиталите

| от |

Screenshot_4

Безпрецедентният казус с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и опита за дестабилизация на друга голяма българска банка преди няколко дни отново върна спомените от времето на Виденов.  Тогава много банки бяха фалирани и милиони обикновени вложители загубиха спестяванията си, а банкерите останаха ненаказани и богати. Затова ви предлагаме 10 книги, които биха били добър съветник днес, подбрани от лира.бг

1.    Книгата за парите или как функционира светът на финансите от Дениъл Конаган и Дан Смит
Как държавите се оправят със своите дългове? Какви механизми стоят зад лихвените проценти? Какви за функциите на кредитните рейтинги? Банки и цели държави фалират, балонът на недвижимите имоти се спука, а националните дългове са достигнали невероятни равнища. От „Книгата за парите“ ще разберете как е устроен светът на финансите и какво се случва в него.

2.    Властелините на финансите от Лиакат Ахамед
Обикновено се смята, че Голямата депресия, която започва през 1929 г., настъпва поради стечение на събития, намиращи се извън контрола на хората и правителствата. Всъщност решенията, вземани от една малка група управители на централни банки, са основната причина за икономическото сгромолясване, което подготвя почвата за Втората световна война и отеква още десетилетия след това. Тази книга ви среща с невротичния и енигматичен Монтагю Норман от Банк ъф Ингланд, подозрителния ксенофоб Емил Моро от Банк дьо Франс, арогантния, но надарен с блестящ ум Ялмар Шахт от Райхсбанк и Бенджамин Стронг от Федералния резерв в Ню Йорк, зад чиято енергична фасада се крие един дълбоко наранен и претоварен с отговорности човек. След Първата световна война тези централни банкери се опитват да възстановят международните финанси. Въпреки всички различия помежду си те са обединени от общия страх, че най-голямата заплаха за капитализма е инфлацията, и от общото разбиране, че спасението е стрелката на часовника да бъде върната назад и светът да се завърне към златния стандарт. За кратък период към средата на 20-те години квартетът сякаш има успех. Световните валути са стабилизирани и капиталите започват да се движат безпроблемно между страните. Обаче под лустрото на икономическия бум се появяват пукнатини във финансовата система. Златният стандарт, за който толкова се надяват, че ще послужи като защитен чадър за стабилността, се оказва усмирителна риза и световната икономика се понася надолу по спиралата…
Като предлага ново разбиране за природата на финансовите кризи, „Властелините на финансите“ напомня за огромното отражение, което могат да имат решенията на централните банкери, за погрешимостта им и ужасните последици от техните грешки. Авторът Лиакат Ахамед е професионален инвестиционен банкер от двайсет и пет години. Работил е за Световната банка във Вашингтон и нюйоркското дружество „Фишър Франсис Трийс & Уотс“, а сега е консултант на няколко хедж фонда. Ахамед има научни степени по икономика от университетите в Харвард и Кеймбридж.

3.    Капиталът на Карл Маркс / 52 значими идеи и тяхната интерпретация
Публикуван за първи път през 1876 г., „Капиталът” е най-значимият принос на Карл Маркс към политическата икономия. През критиката на Маркс към уязвимостта на свободните пазари можем да забележим неизбежността на настоящия финансов колапс. Днес „Капиталът” е считан за една от най-влиятелните книги, писани някога. В тази своевременна интерпретация, Стийв Шипсайд използва примери от действителността на XXI век, за да приложи текста на Маркс в модерния свят на бизнеса и икономиката.

4.    ABC на инвестирането в злато: Как да запазите и умножите богатството си от Майкъл Косарес
Тази книга, илюстрирана с много снимки и диаграми, предлага алтернатива за натрупване на капитали без да се залага директно на банковата  система. Тук е събрана информация за това как да спестяваме пари и да инвестираме в злато. През вековете много неща са се използвали като валута: добитък, жито, подправки, скъпоценни камъни… Но само две неща винаги са били пари: златото и среброто. Косарес анализира слабите страни на днешната финансова система и причините, поради които златото е просъществувало в историята.

5.    Богатството на народите от Адам Смит
Нито едно друго изследване не е хвърлило толкова светлина върху принципите и механизмите на икономиката, колкото „Богатството на народите“. Това е и най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит. В него той за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично – описателния метод – изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.
Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Това ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.

6.    Банки, хляб и бомбиот Щефан Ердман
„Няма значение дали Джордж У. Буш или Ал Гор ще стане президент – Алън Грийнспан е шеф на Федералния резерв…“, пише Suddeutsche Zeitung преди последните президентски избори в САЩ. Кой е човекът, очевидно имащ повече влияние от най-могъщия човек в света – американския президент? Оскар Лафонтен е знаел за невидимата сила, изпускайки се да каже: „Световната политика се управлява от империя на финансови магнати.“
Кои са те научете от книгата на Щефан Ердеман, а до колко се простира влиянието им у нас – решете сами.

7.    BG милиардери. Парите им! Скандалните им тайни!от Григор Лилов
Книгата е сензационна панорама на империите, парите, скандалните и съкровени секрети на родните олигарси. В нея наред с тях фигурират и някои политици, неизвестни с действителните им състояния и останали невключени в наскоро излязлата книга от автора „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни”.
От газовия император Сашо Дончев до енергийно-атомния Богомил Манчев, от Иво Прокопиев и финансово-политическия кръг „Капитал” до политико-инвестиционната групировка „Сигма-руската ВТБ банка” на ексфинансовия министър Милен Велчев и брат му, от групировката ТИМ през Цветан Василев на Корпоративна банка и властово-финансовия обръч на Николай Бареков и „България без цензура”, от парвенющината на семейство Баневи до наркокраля Евелин Банев – истинските биографии и „подвизи” на хората, които в действителност управляват България.

8.    Първият милионот Крум Благов
Това е документално разследване за произхода на парите на 10 от най-богатите българи: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов и Христо Ковачки.
С документи от архивите на БКП, комсомола и ДС и със свидетелски показания на бивши членове на политбюро и секретари на ЦК на БКП и ДКМС се дава отговор на въпроса раздавани ли са куфарчета с пари след 10 ноември 1989 г. и как са започнали бизнеса си българските олигарси.

9.    Книгата за един милион евро!от Ян ван Хелсинг, д-р Динеро
В света има няколкостотин фамилии, които са по-богати от всички останали хора на Земята. Случайно ли е, че те общуват само помежду си, при закрити врати? Какво знаят те за парите, което останалата част от човечеството дори не подозира? Вярвате ли, че щастието, богатството, парите и благоденствието случайно спохождат определени хора?
Всъщност не е случайност, а специално познание как да се борави с парите и успеха, което остава скрито за обикновените хора. Всичко в природата  се случва на „правилното място“ в „точното време“. Същото се отнася и за парите. Естествено има периоди, подходящи за финансови операции, които донасят по-големи печалби. Идват моменти, в които човек трябва да вземе професионално решение, да започне самостоятелна дейност, да предаде фирмата на следващото поколение или да сподели с останалите дадено откритие, за да постигне успеха.  От тази книга можете да научите как…

10.     Кой е виновен за кризата? (сборник статии)
Книгата дава своеобразен отговор на въпроса от заглавието си от  австрийската икономическа школа. „Веднага след началото на финансовата криза някои побързаха да обявят, че тя показва дефектите на капитализма и свободния пазар. Други дори заключиха, че това е краят на капитализма – в крайна сметка защо ни е такава икономическа система, след като тя поражда толкова тежки кризи?
Реалността е доста по-различна. Не капитализмът, а необмислената държавна намеса и изкуственото понижаване на лихвените проценти причиняват фалшиви сигнали и „натрупване на грешки“. Първоначално това изглежда като икономически „бум“, но в действителност фалшивите основи на този „бум“ рухват и той се превръща в тежка криза и спад“, се казва в нея. Статии, които трябва да прочете всеки, за да разбере защо и откъде дойде финансовата криза.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.