Австрийски музикални дни във Велико Търново на 12, 13 и 14 май

| от |

Австрийските музикални седмици в България ще се проведат за 18-ти пореден път. Както и предишната година те отново са под патронажа на Вицепрезидента на Република България, Н. Пр. г-жа Маргарита Попова. Под мотото „1814-1914-2014: Бунт на чувствата. Романтика и Експресионизъм“ програмата на фестивала обединява известни произведения на класиката и романтиката със съвременни творби, като акцентът е поставен върху преломното време в навечерието на Първата световна война. 

Picture1

 

Старата столица ще бъде домакин от 12 до 14 май включително с изключителни концерти, лекции и прожекции в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ и МДТ „Константин Кисимов“, гр. Велико Търново.

На 12 май –  19:00 – Австрийски музикални седмици – Концертна квартет „Екстрачело“ , Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ (вход свободен)

Квартет „Екстрачело“

Вдъхновени от звученето в състава на оркестър и разнообразните възможности на инструмента, четирите музикантки решават през 2004 г. да разширят съвместната си работа и създават формацията „eXtracello“. Сравнително малкият оригинален репертоар започва още от самото начало да се обогатява с композиции, писани по поръчка, предимно от областта на Cross-over“ и джаз, както и със собствени композиции, аранжименти и импровизации. Така програмата обхваща произведения от Ренесанса през класиката до джаз поп и рок.

Еда Брайт

Родена в Мьодлинг до Виена, Австрия тя учи чело (в Грац и Детмолд) и пиано (във Виена). Живее и работи във Виена. От 1989 е член на „Виенския камерен оркестър“. Участва в съставите на именити оркестри и ансамбли („Енсембле Модерн“, Франкфурт, „Клангфорум Виена“; „Немска камерна филхармония“, Бремен; „Виенски радиооркестър“; „Виенски нонет“; „Виенски квинтет“).

Изпълнява също и барокова музика в „ConcentusMusicus“; „L´Orfeo“, Линц; „HaydnAkademie“, Айзенщат

Съоснователка е на „WienerMasken-undMusiktheaters“, където участва като музикантка и актриса.

Мелиса Колеман

Родена през 1968 г. в Мелбърн, Австралия.
Започва да учи пиано от7-годишна. Учи чело и изпълнителски изкуства във VictorianCollegeoftheArts (VCA), Мелбърн.
През 1987 г. печели музикалната награда за камерна музика HerbertN. Davis, а през 1998 г. и е присъдена HepzibahMenuhinAwardforStringSoloistsderMusicalSocietyofVictoria. През 1990 г. Мелиса живее в Лондон и посещава частните майсторски класове на Миша Майски, Марк Добрински и Уилям Плит.
От 1992 Мелиса Колеман живее във Виена и има участия и турнета като солистка в различни камерни формации и ансамбли в именити фестивали за класическа, авангардна, джаз музика в целия свят.
Работи върху музикални концепции като композиторка и аранжорка и се занимава с експериментални импровизации с различни музиканти, модерен танц, театрални продукции и различни мултимедийни проекти.

Маргарете Депе

Родена е в Траунщайн, Германия.
Учи чело в Залцбург и Виена. Работи и живее във Виена.
Член е на различни ансамбли, които работят в разнообразни насоки: „WienerAkademie“; „EnsemblePrisma“; за съвременна музика: „KlangforumWien“; ансамбъл за съвременна и импровизирана музика: „Capella con Durezza“
Работи върху звуковия дизайн за театралната трупа „portraittheater“.
Участва в съвместни проекти с поети и писатели (Линде Прелог; Елфриде Герстл; Хайнц Яниш; Бодо Хел; Герд Йонке)

Гудула Урбан

Родена е във Виена.
Учи чело във Виена, Залцбург и Балтимор (САЩ).
Член е на клавирното трио „TrioVivoWien“.
Свири в оркестрите и концертира с “ WienerVolksoper“; „CamerataSalzburg“; „WienerKammerorchester“; „WienerKammerphilharmonie“.
Развива активна концертна дейност и като певица и челистка в областта на популярната музика. (Участия с Инес Райгер, Каролине Кочан, Джони Маден&Анди Кътич).
В САЩ е член на Gospelgruppe „Seven“ (Участия в Балтимор, Ню Йорк и Канада)
През 2004 г издава дебютен албум „SmileOnMyFace“ като певица и композиторка.

Програмата им е фокусирана върху музиката на композитори, които са се осмелили да напишат нещо ново за своето време и са разчупили границите на традицията.Освен това насочваме вниманието си към една основна тема в експресионизма: „големите чувства“. „Малки интерлюдии“ – посветени на непосредствеността на изразяване – експериментират свободно с музикалния материал.

ЛЮБОВ

Хилдегард фон Бинген / аранж. Мелиса Колеман – AveGenerosa

интерлюдия I

Михаел Раданович – Любовни писма

интерлюдия II

Мелиса Колеман – AzulCeleste

интерлюдия III

Астор Пиацола/ аранж. Мелиса Колеман – LiberTango

ЗАГУБА

Карло Джезуалдо/ аранж. Мелиса Колеман – Ovosomnes

интерлюдияI

Бах / аранж. Маргарете Депе – Прелюдия към сюита № 2

интерлюдия II

Лори Андерсон / аранж. Мелиса Колеман – О супермен

интерлюдия III

Орнете Колеман / аранж. Мелиса Колеман – Самотна жена

ФУРОР

Маргарете Депе – Сънят на Арнолд

интерлюдия I

Ханс Чирич – Кажи 9

интерлюдия II

Мелиса Колеман – In the Belly

интерлюдия III

Джими Хендрикс / аранж. Мартин Птак – Хитри жени

РАДОСТ

Гудула Урбан – Да си поговорим

интерлюдия I

Джордж Гершуин / аранж. Маргарете Депе – Лятно време

интерлюдия II

Мелиса Колеман – Крокодили

интерлюдия III

Боби Хеб / аранж. Гудула Урбан – Слънчево

gallery_40061

Квартет „Екстрачело“

На 13 май – 16:00 – „Образованието в Австрия“ – лекция и среща със студенти и ученици на проф. Михаел Мецник

На 13 май – 18:00 – Среща с бизнеса – „Грац – Европейска столица на културата и след това – възможности за бизнес“, представяне кандидатурата на Велико Търново – среща на бизнеса с д-р Михаел Ангерер, търговско аташе на Австрия.

14 май – 18:00 „Катедрали на културата“ – прожекция на филма на Вим Вендерс, Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ (вход свободен)

Cathedrals of Culture – Германия-Дания-Австрия-Норвегия, 2013, 156 мин, документален

Режисьори: Вим Вендерс, Михаел Главогер, Микел Медсен, Робърт Редфорд, Маргарет Олин, Карим Айноуз

„Ако сградите можеха да говорят, какво биха казали за нас?” Този 3D проект, посветен на „душата” на сградите, позволява на шест иконични и много различни постройки да говорят сами за себе си, изследвайки човешкия живот от немигащата перспектива на създадените от хората структури. Катедралите на културата изследва начина, по който всяка от тези забележителности отразява културата ни и пази колективната ни памет.

14 май – 19:00 – Австрийски музикални седмици – Концерт на класическа формация „Алма“, МДТ „Константин Кисимов“ (вход с покани)

АЛМА са:
Юлия Лахерсторфер – цигулка , пеене, композитор
Евелин Майр – цигулка, пеене
Матео Хайцман – цигулка, пеене
Мари – Терез Щиклер – акордеон, пеене
Марлене Лахерсторфер – контрабас , пеене

Петима млади музиканти, чийто живот открай време е немислим без народната музика. Израснали в музициращи семейства, за всички тях, още от детска възраст, заниманието с традиционна музика играе също толкова голяма роля колкото и ходенето на училище или карането на колело.

Както тази страст се разбира от само себе си, така естествен е и пътят към академичната институция, за да се изучи определен инструмент или създаването на множество ансамбли с различни музикални стилове – включително и успешното прекъсване или приключване на тези инициативи.
С корени в народната музика, изучили различни инструменти, опит в много музикални направления и дълбоко възхищение към културите и обичаите членовете на АЛМА правят музика заедно от 2011 г.
Тоновете, звуците и ритмите, които те извличат, извират направо от душата и искат да достигнат до хората там, където се крият техните корени. Музика, която не е необходимо да минава през разума, а влиза направо в сърцето и краката. Освен това за тях традицията е също толкова важна, колкото и нейната съвременна интерпретация и колективна импровизация, защото народната музика винаги се приспособява към времето и хората, които живеят в него.
Така се създава и широкоспектърния репертоар на групата, който се избира много грижливо и обхваща древни мелодии, йодлери и песни, собствени композиции, както и нови аранжименти на вече познати произведения.
Повече информация можете да намерите на http://www.austrianmusicweeks-bg.com/

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум. 

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.