Алис Мънро е носителка на Нобелова награда за литература

| от |

Канадската писателка, майсторката на съвременния разказ Алис Мънро е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org.

Мънро е едва 13-ата жена, удостоявана с престижната награда. Досега Нобеловата награда за литература не е присъждана на автор на разкази.

82-годишната Мънро, която е известна с нейните „големи хроники на малък канадски град“, се превърна в 13-ата поред жена носителка на отличието и първи лауреат на Канада в историята на наградите за литература, основани през 1901 г..

Алис Мънро, родена на 10 юли 1931 г. в Уингам, Онтарио. Учила е в Университета на Западно Онтарио. Публикува своя първи сборник с разкази през 1968 г., той е озаглавен „Танцът на
щастливите сенки“ (Dance of the Happy Shades). За тази си книга тя получава престижната канадска награда на генерал-губернатора.


Носителката е и на наградата „Ман Букър“. Макар и да пише къси разкази, Мънро внася във всеки от тях такава дълбочина и мъдрост, колкото в един голям роман. Неотдавна Мънро обяви, че възнамерява да сложи край написателската си кариера.  Отличието, както и сумата от 8 милиона шведски крони или 1,2 милиона долара ще бъдат връчени на Алис Мънро на церемония в Стокхолм на 10 декември.

Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 64 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата“, когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.)

Откъс от „Дъщерята на пеперудите“ на Алис Мънро

Когато дните станат по-къси и задуха студеният вятър, пеперудите монарх долитат от всички посоки на света към Свещения кръг в памет на богините, които застанали пред огнената бездна и смело скочили в пламъците, жертвайки себе си, за да донесат светлина и живот на света.

От самото си раждане Лус Авила познава легендата за las mariposas – красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред – също като пеперудите – да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя мъжа, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.

Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга – всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.

И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето в това нежно и понякога болезнено завръщане към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…

Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Умни очила ще приспиват за 10 минути

| от chronicle.bg |

Компанията Sana Health произведе наистина революционен продукт в борбата с инсомнията. Тези очила  обещават да ви накарат да заспите само 10 минути след като ги поставите.

Очилата не само блокират светлината: специалният механизъм, скрит в рамката, използва аудио-визуална стимулация, за да приспи този, който ги носи. Това извиква в мозъка повтарящи се модели, които присъстват в най-добрите естествени цикли на сън и предразполагат към дълбоки състояния на релаксация.

Очилата могат и да следят промените в нервната система.

Шефът на компанията, Ричард Ханбъри, разработва технологията, в търсене на решение на проблема с хроничната болка, която му пречи да заспи.

20160518_Sana_B2_06_mdwvsk

Предстои компанията да започне работа по масово производство. По думите на Ханбъри очилата ще се появят на пазара най-късно през второто тримесечие на 2018 г. и ще струват 400 долара.

Източник: Engadget

 
 

Най-екстремният мощен Jaguar е тук (видео)

| от chronicle.bg |

Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover обяви най-мощния, пъргав и екстремен Jaguar създаван до сега: новия XE SV Project 8.

Прототипната версия на спортния седан Jaguar XE с 600 к.с., украсена с ексклузивен камуфлаж, създаден от SVO Design, и предлагаща динамика на суперавтомобил, премина дебютния си тест на предизвикателната писта Nürburgring Nordschleife. Можете да видите прототипа Project 8 в действие тук:

С най-тунингованата версия на 5-литровия двигател V8 с компресор суперчарджър на Jaguar Land Rover Project 8 ще стане вторият колекционерски автомобил от SVO след успешното лансиране на Jaguar F-TYPE Project 7 през 2014 г. Не повече от 300 автомобила, всички ръчно сглобени в Техническия център на SVO в Ковънтри, ще бъдат създадени за продажба в световен мащаб.
Пълни спецификации за Jaguar XE SV Project 8 ще бъдат публикувани на www.jaguar.bg на в края на юни, малко преди световния му динамичен дебют на Фестивала на скоростта в Гудууд, Западен Съсекс, във Великобритания.