Александър Шпатов: Всички сме софиянци

| от |

Александър Шпатов е роден в София през 1985 г. Завършил е Американския колеж. Магистър по право. Автор на сборниците с разкази: „Бележки под линия“ (2005; Награда „Южна пролет“ за най-добра първа книга на годината), „Разкази под линия“ (2008; номинация за наградата „Хеликон“ за 2009, издание на немски – 2010) и „Календар с разкази“ (2011). На 2 септември на „Аполония” ще бъде премиерата на новата му книга „#НаЖивоОтСофия”, какво каза за lira.bg.
на живо

Къде се изгубихте? Минаха почти три години от излизането на „Календар с разкази“?
–    Бях си тук през цялото време. Със София се познаваме прекалено добре, че да се изгубя някъде. Най-голямата мъгла преди може би ми беше „Надежда”, но в последната година имах доста работа с общината там и почнах да се ориентирам. Ул. „Дравски бой”, която по средата изведнъж става  „Траен мир”. Говорете ми после, че София била скучна:)

Как се роди идеята за „#НаЖивоОтСофия”?

–    Не много трудно. За мен винаги са казвали, че пиша кратки градски. А градските всъщност са софийски. Цял живот съм живял тук, няма за какво друго да пиша.

Винаги се отличавате със свеж и алтернативен подход, когато става дума за представяне на книга. Този път какво да очакваме за „#НаЖивоОтСофия”?
–    През март с „Колибри” спечелихме един проект по програма „Култура” на Столичната община, обещахме им доста неща покрай книгата и се надявам да се получат. Когато наближи времето, ще си кажа, даже много ще разчитам на lira.bg:).

Премиерата ще е на 2 септември в Созопол. Не трябваше ли първо в София?
–    На „Аполония” ще бъде само предпремиерата. Поканиха ме, когато още не си бях донаписал всичко. Не можех да откажа, все пак тази година е юбилейна за фестивала, а и 02 септември е възможно най-подходящата дата за премиера на софийски разкази. Взех си дълъг отпуск и отидох в Созопол да пиша. Последният разказ от сборника – „Петимата от Петте”, измислих окончателно точно на скалите под галерията, в която ще бъде представянето. А иначе в София ще представим книгата може би през октомври. Впрочем книгите ще са две – благодарение на помощта на общината и на страхотната Анджела Родел  „#НаЖивоОтСофия” ще излезе и на английски.

Очаквате ли съпротива от не-софиянци срещу тази книга?
–    Кои са тези не-софиянци? Бях бесен миналата година, когато започна онази дъвка как София не била България. Какъв е смисълът от това делене? Извън опорните точки на най-скапаната и безлична власт, която сме имали, искам да кажа. Напротив, аз смятам точно обратното. Всеки българин е малко или повече софиянец. Все пак говорим за столицата ни, за града, в който всеки е бил, в който всеки има роднини или приятели. Няма как да не се чувстваш по някакъв начин свързан с него.

За кого е книгата? Кой очаквате да я прочете?
–    За всеки, който може и обича да чете. На български или на английски, както вече казах.

В седмицата на излизането на книгата приключва и конкурсът за Европейска столица на културата у нас (5 септември). Кой град ще (трябва) да спечели?
–    Ако не си променим драстично провинциалното отношение към културата, не мисля, че има особено значение.

<Всъщност какво е София за вас?
–    Домът ми, близките и приятелите.

Ако трябва да опишете София с едно място – кое е то?
–    „Света София”. Ще ви пусна линк, мисля че от него става ясно. В оригиналния текст пишеше цици, а не гърди, но е нормално в такъв сайт да ме цензурират, струва ми се:) (б. ред. – става дума за статията „Защо София се казва София?“ в pravoslavie.bg)

А спомен? Давате дълъг списък за „изживяване на София“. Кои са ви любимите от тези изживявания?
–    Пуснах списъка първо като бележка във „Фейсбук” и около две седмици я допълвахме заедно с моите приятели. После „Да изживееш този град” излезе и в „Sofia Live”, те пуснаха линк към статията в arena.bg и оттам нататък в продължение на няколко седмици буквално не можех да смогна на предложенията, които хората ми пращаха. Окончателният преработен вариант ще излезе като въведение към сборника. Мисля, че се получи доста цялостна версия, но ако някой смята, че има какво да се добави, да ми пише. Ще допълваме в следващия тираж.

Къде се виждате в редицата от писатели, пишещи и писали за София?
–    Последен, все още книгата дори не е излязла. Харесвам много „Разказите на едно софийско копеле” на Валентин Пламенов. Страшно обичам и тъжните софийски разкази на Деян Енев.
Доста модерни български писатели не живеят в България, вас какво ви задържа тук?
–    Обичам София. Понякога и на инат. Не е ли достатъчно? Всъщност „Да обичаш на инат” е сниман на 200 метра от блока ми. Страшно интересно е да сравняваш нещата, които са се променили оттогава. В един от разказите в сборника – „Рожден ден на майка ми в Младост 2”, писах именно за това. Впрочем, баща ми има рожден ден днес, така че трябва да приключвам. Повече след 1 септември:) Моля ви да линкнете страницата ми във „Фейсбук”, там ще качвам всичко около разказите.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.