Александър Шпатов: Всички сме софиянци

| от |

Александър Шпатов е роден в София през 1985 г. Завършил е Американския колеж. Магистър по право. Автор на сборниците с разкази: „Бележки под линия“ (2005; Награда „Южна пролет“ за най-добра първа книга на годината), „Разкази под линия“ (2008; номинация за наградата „Хеликон“ за 2009, издание на немски – 2010) и „Календар с разкази“ (2011). На 2 септември на „Аполония” ще бъде премиерата на новата му книга „#НаЖивоОтСофия”, какво каза за lira.bg.
на живо

Къде се изгубихте? Минаха почти три години от излизането на „Календар с разкази“?
–    Бях си тук през цялото време. Със София се познаваме прекалено добре, че да се изгубя някъде. Най-голямата мъгла преди може би ми беше „Надежда”, но в последната година имах доста работа с общината там и почнах да се ориентирам. Ул. „Дравски бой”, която по средата изведнъж става  „Траен мир”. Говорете ми после, че София била скучна:)

Как се роди идеята за „#НаЖивоОтСофия”?

–    Не много трудно. За мен винаги са казвали, че пиша кратки градски. А градските всъщност са софийски. Цял живот съм живял тук, няма за какво друго да пиша.

Винаги се отличавате със свеж и алтернативен подход, когато става дума за представяне на книга. Този път какво да очакваме за „#НаЖивоОтСофия”?
–    През март с „Колибри” спечелихме един проект по програма „Култура” на Столичната община, обещахме им доста неща покрай книгата и се надявам да се получат. Когато наближи времето, ще си кажа, даже много ще разчитам на lira.bg:).

Премиерата ще е на 2 септември в Созопол. Не трябваше ли първо в София?
–    На „Аполония” ще бъде само предпремиерата. Поканиха ме, когато още не си бях донаписал всичко. Не можех да откажа, все пак тази година е юбилейна за фестивала, а и 02 септември е възможно най-подходящата дата за премиера на софийски разкази. Взех си дълъг отпуск и отидох в Созопол да пиша. Последният разказ от сборника – „Петимата от Петте”, измислих окончателно точно на скалите под галерията, в която ще бъде представянето. А иначе в София ще представим книгата може би през октомври. Впрочем книгите ще са две – благодарение на помощта на общината и на страхотната Анджела Родел  „#НаЖивоОтСофия” ще излезе и на английски.

Очаквате ли съпротива от не-софиянци срещу тази книга?
–    Кои са тези не-софиянци? Бях бесен миналата година, когато започна онази дъвка как София не била България. Какъв е смисълът от това делене? Извън опорните точки на най-скапаната и безлична власт, която сме имали, искам да кажа. Напротив, аз смятам точно обратното. Всеки българин е малко или повече софиянец. Все пак говорим за столицата ни, за града, в който всеки е бил, в който всеки има роднини или приятели. Няма как да не се чувстваш по някакъв начин свързан с него.

За кого е книгата? Кой очаквате да я прочете?
–    За всеки, който може и обича да чете. На български или на английски, както вече казах.

В седмицата на излизането на книгата приключва и конкурсът за Европейска столица на културата у нас (5 септември). Кой град ще (трябва) да спечели?
–    Ако не си променим драстично провинциалното отношение към културата, не мисля, че има особено значение.

<Всъщност какво е София за вас?
–    Домът ми, близките и приятелите.

Ако трябва да опишете София с едно място – кое е то?
–    „Света София”. Ще ви пусна линк, мисля че от него става ясно. В оригиналния текст пишеше цици, а не гърди, но е нормално в такъв сайт да ме цензурират, струва ми се:) (б. ред. – става дума за статията „Защо София се казва София?“ в pravoslavie.bg)

А спомен? Давате дълъг списък за „изживяване на София“. Кои са ви любимите от тези изживявания?
–    Пуснах списъка първо като бележка във „Фейсбук” и около две седмици я допълвахме заедно с моите приятели. После „Да изживееш този град” излезе и в „Sofia Live”, те пуснаха линк към статията в arena.bg и оттам нататък в продължение на няколко седмици буквално не можех да смогна на предложенията, които хората ми пращаха. Окончателният преработен вариант ще излезе като въведение към сборника. Мисля, че се получи доста цялостна версия, но ако някой смята, че има какво да се добави, да ми пише. Ще допълваме в следващия тираж.

Къде се виждате в редицата от писатели, пишещи и писали за София?
–    Последен, все още книгата дори не е излязла. Харесвам много „Разказите на едно софийско копеле” на Валентин Пламенов. Страшно обичам и тъжните софийски разкази на Деян Енев.
Доста модерни български писатели не живеят в България, вас какво ви задържа тук?
–    Обичам София. Понякога и на инат. Не е ли достатъчно? Всъщност „Да обичаш на инат” е сниман на 200 метра от блока ми. Страшно интересно е да сравняваш нещата, които са се променили оттогава. В един от разказите в сборника – „Рожден ден на майка ми в Младост 2”, писах именно за това. Впрочем, баща ми има рожден ден днес, така че трябва да приключвам. Повече след 1 септември:) Моля ви да линкнете страницата ми във „Фейсбук”, там ще качвам всичко около разказите.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times