Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

| от |

655-402-alek-popov

Алек Попов е първият носител на наградата „Хеликон” за книгата си „Ниво за напреднали” през 2002 г. Тази година  номинация за приза получи романът му „Сестри Палавееви в бурята на историята”.  

Представете се с 5 изречения.
–    Когато съм започвал да пиша, никога не съм мислил, че ще бъда български писател. Тогава просто си дращех мръсни разказчета по училищните тетрадки, без да се грижа особено на какъв език го правя. Когато разбрах, че съм станал български писател, уви, беше твърде късно… Оттогава написах десетина книги, част от които са преведени на около15 езика. Все още не съм си купил мотоциклет.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
–    Както се казва, една номинация си е половин награда, но две номинации не правят една награда, ха-ха! Харесвам тази награда, заради връзката с читателите, която по един или друг начин тя символизира. Може би защото е учредена от книжарниците „Хеликон” – една частна институция с огромен принос за нормализирането на книжния пазар у нас и за възраждането на интереса към съвременната българска литература.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Би следвало да се състезават по-скоро книгите, а не авторите, макар че почти никога не става така. Книгите следват свой собствен път и в някакъв смисъл са по-мъдри от тези, които ги създават. Умеят да чакат, искам да кажа, за разлика от хората. Творчеството на част от номинираните автори ми е познато, но честно казано, нямах време да прочета почти никое от номинираните заглавия и не мога да кажа нищо по-конкретно. Но това е поправимо… Особено ако някоя книга спечели наградата!

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–    Доста кораво, защото се разви при възможно най-трудни условия. Като се сетя, в началото на 90-те бяха изчезнали книжарниците! Никой не даваше пет пари за българска литература. Трябва да си доста изобретателен, за да оцелееш в такава среда. Може би затова сме толкова разнообразни като стил и начин на мислене. Сродява ни опита и епохата, но всеки от нас е намерил някакъв свой уникален път към читателя и така би следвало да бъде. Най-голямата заслуга на това поколение, формирано в условия на относителна свобода, беше, че не пожали усилия да привлече отново вниманието на публиката към българската литература.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    На професионалните писатели: от тях винаги може да се научи нещо. Те образуват една невидима задруга на майсторите, отвъд границите на езика и времето. Понякога се случва да се зачета в текст от напълно непознат автор и някъде след втората страница си поемам дъх и си казвам, да, този знае какво прави и продължавам да обръщам страниците. Това може да се случи с текст, написан на всякакъв език, идващ от най-затънтеното място на света. Аз не съм сноб, модите слабо ме вълнуват – особено литературните. Давам си сметка, че са неизбежни. И все пак винаги е имало и ще има неща, които не отшумяват толкова бързо и умението да разказваш интересно е едно от тях.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Критично мислещи, професионалисти, не непременно литератори. Сред тях и доста корпоративни хора, каквото и да означава това. Непредубедени читатели, които са достатъчно умни, за да не търсят в книгите нещо, което литературата не може да им даде…

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

Infiniti и Hyundai имат какво да покажат на Автомобилен салон София 2017

| от chronicle.bg |

Автомобилен салон София 2017 е в разгара си и присъствието там е задължително за всички с „бензин в кръвта“. Едно от много  неща, които могат да бъдат видени, е обновения модел на японската марка Infinity, Q50. 

Усъвършенстваният стилен спортист Q50 запазва елегантните си пропорции и атлетична стойка, и прави по-голямо визуално разграничаване между отделните версии на модела, включително вдъхновената от динамиката Red Sport 400. Моделът разполага с иновативни технологии в подкрепа на водача и насочени към автономното шофиране. Обновеното Infiniti Q50 се предлага и с нови двигатели, като вниманието привлича новият 3,0-литров V6 бензинов мотор с двоен турбокомпресор, който генерира максимална мощност 400 к.с. Директното адаптивно кормилно управление е изцяло обновено спрямо първото поколение.

Infiniti Q50 (1)

Корейският автомобилен производител Hyundai с няколко премиери на софийския автосалон.

Първата премиера бе на изцяло новият Hyundai i30 N. Той е първият модел от спортната серия N на марката, създаден от европейското подразделение на Hyundai. Новият i30 N е най-бързият модел на Hyundai. 2,0-литровият бензинов турбодвигател на i30 N се предлага в два варианта на мощност – с 250 или 275 к.с., като вторият разполага и с електронен диференциал с ограничено приплъзване. Автомобилът е екипиран с 6-степенна механична скоростна кутия. Моделът бе представен от автомобилния пилот Петър Гьошев, а на премиерата присъстваха и пилотите от Hyundai Racing TrophyДенис Станчовски и Симеон Симеонов.

 

Изцяло новият кросоувър, KONA, предлага най-новите технологии, като прави премиум характеристиките по-достъпни за удобно и безопасно шофиране. Новаторските технологии се допълват от системи като Apple CarPlay за съвършена свързаност и модерната LED осветеност. Сред задвижващите варианти присъства новият турбо бензинов мотор със 177 к.с. в съчетание със задвижване 4х4 за динамично и сигурно пътуване при всякакви условия.

Hyundai Kona

На щанда на Hyundai присъстват и трите версии на модела IONIQ – с електрическо задвижване, като хибрид и като Plug-In-хибрид. IONIQ Hybrid съчетава високоефективен бензинов двигател с електромотор за мощна работа с по-малък разход на гориво и по-ниски емисии. IONIQ Electric е първият изцяло електрически модел в гамата на Hyundai. Electric позволява шофиране без вредни емисии до 280 км с едно зареждане. IONIQ Plug-In съчетава най-доброто от двата свята – с превключване на електрически режим той може да измине до 63 километра изцяло на ток. Двигателят с вътрешно горене пък осигурява необходимото спокойствие за дълги пътувания.

Hyundai Ioniq 2

 
 

Kia, Renault, Dacia и Nissan показват най-новото от гамата си в София

| от chronicle.bg |

Kia, Nissan и Dacia залагат на най-новите си модели на Автомобилен салон София 2017. Посетителите изложението в столицата ще могат да видят модели, които през тази есен записаха своите световни премиери.

Един от тях е KIA Stinger – най-мощният автомобил в историята на корейския бранд. Това е автентичен грандтурер, спортен седан за вълнуващи пътувания на дълги разстояния.

В София KIA Stinger е показан в своята топ-версия с 3,3 литров twin-turbo V6 бензинов двигател с мощност от 370 к.с. и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, 8-степенна автоматична трансмисия и 4×4 задвижване.

KIA Stinger1

Само месец след Международния Автосалон във Франкфурт своя дебют у нас прави и KIA Stonic. Дизайнът на компактния кросоувър на Stonic моментално разкрива произхода на модела – асоциираната с КИА радиаторна решетка тип „тигров нос” е подчертана от хромирана обкантваща рамка, a „Targa“ стилът, който Stonic предлага, дава възможност на клиентите да избират между 20 двуцветни комбинации, загатнати още в прототипа на модела – Provo.

KIA Stonic

В Nissan на свой ред залагат на най-популярния електрически модел в света. Новият Leaf е първият автомобил на компанията в Европа, който ще въведе първи части от най-модерната технология за подпомагане на водача.

Eлектромобилът е оборудван с последните иновативни решения като e-Pedal, позволяващ да шофирате и натискате педала на спирачките по един напълно нов и безпроблемен начин. Пробегът на хечбека е 378 км, като това се дължи на по-мощния задвижващ агрегат – 110 кВт и 320 Нм въртящ момент.

Nissan LEAF

На софийския автосалон своя дебют направи и Dacia Duster.

Новият Duster е първият модел на Dacia, който предлага автоматична климатична система. С пет вентилационни отвора (три по средата и по един във всеки край на арматурното табло) студеният или топъл въздух се обдухва по оптимален начин в купето. Климатичната система е модернизирана за употреба в по-топли климатични условия.

Dacia Duster 2

Новият Duster е достъпен и с безключов достъп – технология, която се използва и тества от няколко години в цялата група Renault. Тази ергономична система отваря автоматично всички врати, когато водачът се доближи до автомобила, и предлага дистанционно заключване (допълнено със звуково потвърждение) при отдалечаване автомобила. Не се налага водачът да изважда ключа от джоба си, за да стартира двигателя, тъй като това става чрез старт/стоп бутон.

Моделът стартира на цени от 21 990 лв. Технически той е запазил гамата двигатели от своя предшественик, като ще продължи да се предлага с 1,6-литров бензинов атмосферен мотор със 115 к.с., като и с 1,2-литров с турбо, развиващ 125 к.с. Дизелите си остават два – с обем 1,5 литра, които предлагат 90 и 110 к.с. При версиите с предно предаване се залага на полунезависимо окачване, а при тези със система 4х4 има независима електромагнитна муфа отзад.

На щанда на Renault голямата атракция е новият Megane RS. Хот-хечът е получил 1,8-литров турбо мотор, зает от възродения Alpine A110, завиващи задни колела и трансмисия с два съединителя. Megane RS запазва предното предаване, а моторът на хотхеча е с мощност 280 к.с. и има максимален въртящ момент 390 Нм.

Renault Megane RS

Колата ще може да се поръчва и с 6-степенна механична трансмисия, а не само с 6-степенна EDC кутия. Моделът получава и система за избиране на различни режими за управление на електрониката Multi-Sense – вариантите са Comfort, Normal, Sport, Race и Perso, при който водачът избира индивидуални за него настройки. На борда присъства и мултимедийната система R-Link 2, която осигурява високо ниво на свързаност с външни устройства, както и функцията R.S. Monitor. Тук е наличен и режим Expert, който дава възможност за включване и камера към системата – отлично решение за всеки трак дей.