Айзък Азимов за науката, религията и ролята на научната фантастика

| от |

isaac-asimov-escritor

Айзък Азимов (1920-1992) е един най-уважаемите умове на ХХ век. Автор на над 400 труда в сферата на научната фантастика ,Азимов винаги е промотирал изучаването на света и развитието на обществото.

Както и други известни автори в този жанр – негови съвременници – Азимов също успешно е предсказвал бъдещето. В разговор с американския журналист Бил Мойърс от 1988 г., писателят споделя вижданията си за религия, наука и вълнението от това да се учиш цял живот. Представяме ви част от разсъжденията на Азимов, публикувани в книгата „Bill Moyers: A World of Ideas“ и извадени от brainpickings.org.

„Вълнуващо е да разширяваш мирогледа си, да знаеш, че има още една малка част от вселената, която познаваш и разбираш. Смятам, че когато умираш, ще изпитваш едно удоволствие от факта, че си оползотворил живота си в пълна степен, събирал си максимално знание за вселената и си му се насладил. Имаме само една вселена и само един живот, в който да се опитаме да я разберем. Да, не можеш да уловиш много, но пак ще е нещо. Каква трагедия би било да не разбереш нищо изобщо.

Когато компютрите започнат да вършат все повече от нещата, които хората не трябва да вършат, защото така не използват мозъка си и това ги отегчава до смърт, за хората ще остане повече време за творчески занимания. Не може да подложиш един човек на работа, която потиска мозъка му, той да я работи с години, след което да му кажеш изведнъж да направи нещо творческо. Креативността трябва да бъде вдъхната в него.

…Иска ми се да мисля, че когато хората имат шанса да научат фактите и разширят своята палитра от познание, те няма толкова запалено да следват мистицизма. Не е правилно да продаваш на клиента фалшива стока, да му взимаш парите за нея, а точно това правят мистиците. Те продават фалшиво знание и взимат пари за него. Да, това може да кара хората да се чувстват добре, но това не променя факта, че самата информация е фалшива. Науката не ни дава абсолютната истина. Тя е механизъм, чрез който човек може да научава повече за природата. Това е начин да сравняваш собствените си мисли с природата и да видиш доколко съвпадат. Това може да се приложи не само в науката, но и в живота.

Моето възражение срещу фундаментализма не е, че те са фундаменталисти, а че искат и от мен да бъда фундаменталист. Те може да казват, че аз, от своя страна, вярвам в еволюцията и искам всички да вярват в нея. Аз не искам това. Нека учат и да преценят сами… Фундаменталистите ще бъдат ужасени, ако им кажа, че в църквите им трябва да се учи светски хуманизъм и научни доводи затова как животът е започнал. А те учат само това, в което вярват. В училище не учим в какво вярваме, а в изводите, до които учени и специалисти са стигнали.

Това е славното в науката. Тя е несигурна, предмет на промяна. Позорно е да поставяш само един списък с правила и ги считаш за абсолютна истина, без да зачиташ доказателства… Нещо повече – фундаменталистите зачитат книгите, които се съгласяват с тяхната Библия или Коран, но искат да горят другите. Това е много по-опасно от една съвкупност от знание, която е променлива.

В сериозната проза, в която писателите постигат нещо съществено, нещо различно от обикновено забавление – не че има нещо лошо в обикновеното забавление – авторът държи огледало към човешкия род и му показва накъде се е запътил. Можеш да разбереш, защото виждаш – чел си романа и си видял докъде се стига. Научната фантастика използва друг метод. Тя предлага изкуствени, нереални общества, които несъществуват, или могат да съществуват в бъдещето, но не е задължително. Надеждата е, че читателят вижда и прави връзката с реалните събития. Затова пиша научна фантастика – позволява ми да изкажа мнението си по различни теми, което в противен случай не бих могъл да изкажа“.

 
 

Миранда Кер и Еван Шпигел се ожениха през уикенда

| от chronicle.bg |

Основателят на Snapchat Еван Шпигел и моделът Миранда Кер сключиха брак през уикенда. Те се ожениха в Калифорния на церемония, до която не бяха допускани медии.

Гостите са проверявани внимателно от ограната на входа, а видео има само от лимузините на входа на мястото, където се е случило събитието.

Шпигел и Кер се преместиха заедно в общия си дом в Брентуд, Калифорния през май 2016 година. Имотът е на цена 12 милиона долара и беше собственост на Харисън Форд в продължение на 30 години, преди през 2012 година да го продаде. Къщата има басейн, фитнес, къща за гости и много пространство, подходящо за тайна сватба.

Кер обикновено е активна в Instagram, но не е публикувала нищо от 19 май.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Netflix поръча първия си турски сериал

| от chronicle.bg |

Забравете времената, когато турските сериали бяха забавление в национален ефир, предназначено за бабите и хората без работа. Netflix поръча първия си оригинален турски сериал, като така платформата ще набере популярност на още един много перспективен телевизионен пазар.

Сценарият на новия сериал е вдъхновен от историята и легендите на Османската империя. Главният герой ще бъде „млад мъж, който открива, че притежава свръхспособности, като събира група приятели, с които да спаси Истанбул от заплахата на зли сили“.

Продуцент на шоуто, което все още няма заглавие, е турската филмова компания О3 Medya. Новият сериал ще бъде написан и продуциран в Турция, като Netflix се надява да разшири базата си от потребители в страната, в която има много висок интерес към местните продукции.

Към момента Netflix разпространява през платформата си историческата драма „Великолепният век“, двата сезона на „Езел“ и „Чучулигата“.