10 странни езика, измислени по странни причини

| от |

16183

Повече от 6909 езика се говорят по света. Това твърдят учените от Американския летен институт по лингвистика с традиции в изследването на писменото и говоримо слово от 1934, пише Радио Fresh!. Някои други изследователи предполагат, че езиците на Земята са почти 10 хиляди.

При толкова много азбуки, думи и писмени знаци усилието да бъде измислен цял нов език се струва на мнозина странен начин човек да прекара времето си. Обаче винаги има защо.

Хората измислят езици по научни, културни и художествени причини. С тях те изпробват теории за това как работи човешкият мозък, помагат на други хора да общуват, опитват да подобрят съществуващите начини на изразяване или да докажат някаква теза.

Тук ви представяме 10 от най-необичайните езици, измислени в различни епохи от човешката история.

1. Клингонският – може би най-известният в света език на художествени герои. Говори го фантастичната раса извънземни от популярния американски сериал „Стар Трек” – първите извънземни, с които в сюжета на филма земляните осъществяват контакт. Днес доста добре успяват да го говорят някои от най-големите фенове на филмовата поредица. Наблюдателите смятат, че лингвистът Марк Оукранд, измислил клингонския, умишлено е добавил сложни правила и звуци, рядко срещани в по-разпространените човешки езици. Една възможна трудност за всеки, който иска да общува на клингонски, е, че понеже е реч на извънземните, в него липсват много обичайни за хората на Земята изрази. На клингонски има няколко различни думи за „бия се”, но няма „здравей”. Най-близкият еквивалент на „здравей” е „какво искаш?”. Славата му е толкова голяма, че миналата година в Холандия бе представена опера на клингонски език.

2. Есперанто – най-успешният международен спомагателен език до днес. Над 2 млн. души по света го говорят. Създаден е през 19 век от полския лекар Людвиг Заменхоф, чиято идея била да намали международните спорове, като създаде общ език, лесен за научаване и политически неутрален. Есперанто става популярен през Първата световна война, но тоталитарните режими в нацистка Германия и СССР преди Втората световна го клеймят като шпионски и конспиративен. През 50-те години е реабилитиран, а днес го говорят в 115 държави, главно в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Въпреки, че не е официален език в нито една страна, есперанто е признат от ЮНЕСКО още през 1954.

3. Новговор, написан от Джордж Оруел за романа му „1984”. В книгата тоталитарното правителство работи за това да замести английския език с новговор. Целта на догматичната власт е „да стесни обхвата на мисълта” на обществото. Езикът не съдържа думите „свободен” и „свобода”, така че идеята за свобода да бъде буквално немислима. Вместо да създава нови думи, правителството в култовата антиутопия полага усилия да унищожава познати изрази, представи и мисли.

4. Куеня – вероятно един от последните 20 измислени езика в света. Негов автор е Джон Р.Р. Толкин, който го включва в сюжета на култовата фентъзи поредица „Властелинът на пръстените”. Това е церемониалният език на елфите, който в екранизацията на поредицата сме чували от героя на Орландо Блум – Леголас. Най-сложният език е от всички, измислени от Толкин. Всъщност Средната земя в сюжета на книгите за властелина е измислена за езика куеня, а не обратно. Толкин започва да пише историите си, за да снабди езика с богата история, със специален фантастичен бекграунд. Според британския писател куеня е неговият опит да създаде възможно най-красивия език, който човек може да си представи. Звученето и граматиката са взети предимно от финския, латинския и гръцкия, които според Толкин са най-красиви.

5. Солресол. Той е разработен от французина Франсоа Сюдре през първата половина на 19 век. Съставен е изцяло от 7-те срички, с които се обозначават имената на музикалните ноти (до, ре, ми, фа, сол, ла, си). Това означава, че думите в него могат да бъдат изписвани с ноти и че езикът може да се комуникира с пеене. Ако бъдат изобразени със седем различни цвята, сричките в него стават лесно четими за неграмотните хора.

Солресолът се смята за добър пример за международен спомагателен език – той е умишлено опростен, за да направи комуникацията в света по-лесна. Така и не намира популярно приложение, но до днес има хиляди фенове.

6. Токи пона. Създаден през 2001. Според хипотезата на Сапир-Уорф (двама американски лингвисти), известна още като принцип на лингвистичната относителност, мислите и възприятията на човека може да бъдат оформени от езика, който той говори. Токи пона е интересен опит, базиран на тази теория. Идеята му е да опрости сложният живот на хората, като им предложи много лесен метод за изразяване – само от 123 думи, които могат да бъдат съчетавани, за да се получат по-сложни. Така „щастлив” на токи пона става „чувствам добре”, алкохолът е „луд вода”, а геологията – „земя познание”. Въпреки че много лесно се учи, езикът има сериозни проблеми при изразяването на по-сложни нюанси на значението.

7. Лаадан. Д-р Сузет Хаден, професор по лингвистика, измисля този език като друг вид тест за споменатата по-горе хипотеза на Сапир-Уорф. В този случай тя изследва твърдението, че човешките езици не са адекватни на начина, по който се изразяват жените. Създава лаадан през 1982, за да позволи на хората да изразяват с думи неща, които на английски може да бъдат пресъздадени само с езика на тялото или с тона. Така например едно изречение в него може да съдържа специална дума, която показва, че то е било изказано с цел да бъде предупреждаващо. Лааданският език съдържа много различни начини да се изразяват емоциите. В него има съществително, което означава „щастие по повод”, и друго, което значи „щастие без повод”. Освен това има и специална дума за „аз съм ядосан поради някаква причина, но нищо не може да се направи по въпроса”.

8. Лингуа игнота. Това е един от първите езици, чийто автор е конкретна историческа личност. Измислен е от германската игуменка Хилдегард от Бинген през 12 век. Името му на латински означава „непознат език”. Вероятно е използван от немската абатиса и останалите монахини в обкръжението й като таен език, въпреки че точната му цел до днес остава неясна. Хилдегард е била писателка и добре подготвена композиторка. Някои думи от езика й често са били използвани в музикалните й творби. След себе си тя е оставила речник от 1000 думи, повечето от които са религиозни или медицински термини.

9. Енохиански. По името на старозаветния патриарх Енох. Този език се появява през 16 век в серия от книги на астролога Джон Дий и гадателя Едуард Кели. Според Дий това бил езикът, който Бог използвал, за да създаде света, и който след това постепенно еволюирал, като се превърнал в юдейския в Стария завет на Библията. Дий и Кели твърдели, че този език им е разкрит от ангели. Той бил дошъл на света със своята специална азбука, която двамата му автори използвали в написани от тях книги с магии. Модерните критици отбелязват, че езикът в граматично отношение има много повече общо с английския, отколкото с иврита. Въпреки това през 20 век той става известен и днес се употребява от някои окултисти.

10. Е-прайм – език, създаден, за да докаже философска теза. Той е версия на английския, която забранява всички форми и времена на глагола „съм” (to be). Дейвид Бурланд-младши го предлага като допълнение на семантичните идеи на полския философ, инженер и експерт от тайните служби Алфред Кожибски няколко години след смъртта му през 1950. Целта е е-прайм да бъде използван, за да засили критичното мислене и да направи изразите по-ясни. Така вместо „това е ужасен филм” човек трябва да каже „не харесвам филма”. „Ти не си прав” се замества с „не съм съгласен с теб”. Авторът е смятал, че по този начин ще е по-лесно на говорещия и на слушателите да разграничават факта от мнението.

 

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.