10 странни езика, измислени по странни причини

| от |

16183

Повече от 6909 езика се говорят по света. Това твърдят учените от Американския летен институт по лингвистика с традиции в изследването на писменото и говоримо слово от 1934, пише Радио Fresh!. Някои други изследователи предполагат, че езиците на Земята са почти 10 хиляди.

При толкова много азбуки, думи и писмени знаци усилието да бъде измислен цял нов език се струва на мнозина странен начин човек да прекара времето си. Обаче винаги има защо.

Хората измислят езици по научни, културни и художествени причини. С тях те изпробват теории за това как работи човешкият мозък, помагат на други хора да общуват, опитват да подобрят съществуващите начини на изразяване или да докажат някаква теза.

Тук ви представяме 10 от най-необичайните езици, измислени в различни епохи от човешката история.

1. Клингонският – може би най-известният в света език на художествени герои. Говори го фантастичната раса извънземни от популярния американски сериал „Стар Трек” – първите извънземни, с които в сюжета на филма земляните осъществяват контакт. Днес доста добре успяват да го говорят някои от най-големите фенове на филмовата поредица. Наблюдателите смятат, че лингвистът Марк Оукранд, измислил клингонския, умишлено е добавил сложни правила и звуци, рядко срещани в по-разпространените човешки езици. Една възможна трудност за всеки, който иска да общува на клингонски, е, че понеже е реч на извънземните, в него липсват много обичайни за хората на Земята изрази. На клингонски има няколко различни думи за „бия се”, но няма „здравей”. Най-близкият еквивалент на „здравей” е „какво искаш?”. Славата му е толкова голяма, че миналата година в Холандия бе представена опера на клингонски език.

2. Есперанто – най-успешният международен спомагателен език до днес. Над 2 млн. души по света го говорят. Създаден е през 19 век от полския лекар Людвиг Заменхоф, чиято идея била да намали международните спорове, като създаде общ език, лесен за научаване и политически неутрален. Есперанто става популярен през Първата световна война, но тоталитарните режими в нацистка Германия и СССР преди Втората световна го клеймят като шпионски и конспиративен. През 50-те години е реабилитиран, а днес го говорят в 115 държави, главно в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Въпреки, че не е официален език в нито една страна, есперанто е признат от ЮНЕСКО още през 1954.

3. Новговор, написан от Джордж Оруел за романа му „1984”. В книгата тоталитарното правителство работи за това да замести английския език с новговор. Целта на догматичната власт е „да стесни обхвата на мисълта” на обществото. Езикът не съдържа думите „свободен” и „свобода”, така че идеята за свобода да бъде буквално немислима. Вместо да създава нови думи, правителството в култовата антиутопия полага усилия да унищожава познати изрази, представи и мисли.

4. Куеня – вероятно един от последните 20 измислени езика в света. Негов автор е Джон Р.Р. Толкин, който го включва в сюжета на култовата фентъзи поредица „Властелинът на пръстените”. Това е церемониалният език на елфите, който в екранизацията на поредицата сме чували от героя на Орландо Блум – Леголас. Най-сложният език е от всички, измислени от Толкин. Всъщност Средната земя в сюжета на книгите за властелина е измислена за езика куеня, а не обратно. Толкин започва да пише историите си, за да снабди езика с богата история, със специален фантастичен бекграунд. Според британския писател куеня е неговият опит да създаде възможно най-красивия език, който човек може да си представи. Звученето и граматиката са взети предимно от финския, латинския и гръцкия, които според Толкин са най-красиви.

5. Солресол. Той е разработен от французина Франсоа Сюдре през първата половина на 19 век. Съставен е изцяло от 7-те срички, с които се обозначават имената на музикалните ноти (до, ре, ми, фа, сол, ла, си). Това означава, че думите в него могат да бъдат изписвани с ноти и че езикът може да се комуникира с пеене. Ако бъдат изобразени със седем различни цвята, сричките в него стават лесно четими за неграмотните хора.

Солресолът се смята за добър пример за международен спомагателен език – той е умишлено опростен, за да направи комуникацията в света по-лесна. Така и не намира популярно приложение, но до днес има хиляди фенове.

6. Токи пона. Създаден през 2001. Според хипотезата на Сапир-Уорф (двама американски лингвисти), известна още като принцип на лингвистичната относителност, мислите и възприятията на човека може да бъдат оформени от езика, който той говори. Токи пона е интересен опит, базиран на тази теория. Идеята му е да опрости сложният живот на хората, като им предложи много лесен метод за изразяване – само от 123 думи, които могат да бъдат съчетавани, за да се получат по-сложни. Така „щастлив” на токи пона става „чувствам добре”, алкохолът е „луд вода”, а геологията – „земя познание”. Въпреки че много лесно се учи, езикът има сериозни проблеми при изразяването на по-сложни нюанси на значението.

7. Лаадан. Д-р Сузет Хаден, професор по лингвистика, измисля този език като друг вид тест за споменатата по-горе хипотеза на Сапир-Уорф. В този случай тя изследва твърдението, че човешките езици не са адекватни на начина, по който се изразяват жените. Създава лаадан през 1982, за да позволи на хората да изразяват с думи неща, които на английски може да бъдат пресъздадени само с езика на тялото или с тона. Така например едно изречение в него може да съдържа специална дума, която показва, че то е било изказано с цел да бъде предупреждаващо. Лааданският език съдържа много различни начини да се изразяват емоциите. В него има съществително, което означава „щастие по повод”, и друго, което значи „щастие без повод”. Освен това има и специална дума за „аз съм ядосан поради някаква причина, но нищо не може да се направи по въпроса”.

8. Лингуа игнота. Това е един от първите езици, чийто автор е конкретна историческа личност. Измислен е от германската игуменка Хилдегард от Бинген през 12 век. Името му на латински означава „непознат език”. Вероятно е използван от немската абатиса и останалите монахини в обкръжението й като таен език, въпреки че точната му цел до днес остава неясна. Хилдегард е била писателка и добре подготвена композиторка. Някои думи от езика й често са били използвани в музикалните й творби. След себе си тя е оставила речник от 1000 думи, повечето от които са религиозни или медицински термини.

9. Енохиански. По името на старозаветния патриарх Енох. Този език се появява през 16 век в серия от книги на астролога Джон Дий и гадателя Едуард Кели. Според Дий това бил езикът, който Бог използвал, за да създаде света, и който след това постепенно еволюирал, като се превърнал в юдейския в Стария завет на Библията. Дий и Кели твърдели, че този език им е разкрит от ангели. Той бил дошъл на света със своята специална азбука, която двамата му автори използвали в написани от тях книги с магии. Модерните критици отбелязват, че езикът в граматично отношение има много повече общо с английския, отколкото с иврита. Въпреки това през 20 век той става известен и днес се употребява от някои окултисти.

10. Е-прайм – език, създаден, за да докаже философска теза. Той е версия на английския, която забранява всички форми и времена на глагола „съм” (to be). Дейвид Бурланд-младши го предлага като допълнение на семантичните идеи на полския философ, инженер и експерт от тайните служби Алфред Кожибски няколко години след смъртта му през 1950. Целта е е-прайм да бъде използван, за да засили критичното мислене и да направи изразите по-ясни. Така вместо „това е ужасен филм” човек трябва да каже „не харесвам филма”. „Ти не си прав” се замества с „не съм съгласен с теб”. Авторът е смятал, че по този начин ще е по-лесно на говорещия и на слушателите да разграничават факта от мнението.

 

 
 

Рецепта за кекс с нектарини

| от Росица Гърджелийска |
Нужни продукти:
За блата:
6 жълтъка
6 белтъка
3 с.л. брашно от тапиока
4 с.л. оризово брашно
1/2 ч.ч. кокосова или кафява захар
ванилия
Останалите съставки:
12 нектарини или праскови
1/2 ч.ч. мед
4 с.л. кокосово масло
1 капачка уиски
По желание:
сладолед

DSCN9024

Начин на приготвяне:
  • В малка тенджерка загрейте меда и кокосовото масло и оставете да ври леко, на не много силен огън докато промени цвета и стане малко по-гъсто. Това онема 3-4 минутки. Добавете уискито към края и махнете от котлона.
  • През това време нарежете плодовете на половина, обелете ги и махнете костилките. Наредете ги в кръгла тава, така че да покриват цялото дъно.
  • Изсипете върху плодовете карамела и пъхнете във фурната на 200 градуса.
  • В купа разбийте жълтъците със захарта до получаване на светла на цвят и гъста смес. Добавете брашната и ванилията и разбъркайте добре.
  • Измийте и подсушете бъркалките на миксера.
  • Разбийте белтъците в чист, сух метален съд до получаване на твърди рогчета.
  • Добавете белтъците към сместа със жълтъците и разбъркайте много бавно и внимателно.
  • Извадете плодовете от фурната и изсипете сместа отгоре.
  • Върнете обратно във фурната на 150 градуса за 45 мин с вентилатор.
  • Извадете и оставете напълно да изстине.
  • Сложете достатъчно голяма чиния върху таватаи бързо обърнете. Внимателно махнете тавата.
  • Поднесете с топка хубав ванилов сладолед и се насладете на ммммм-канията на гостите ви.​

DSCN9014

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.

 
 

Кой ще получи звезда на холивудската Алея на славата през 2018 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, рапърът Снуп Дог и „Ловецът на крокодили“ Стив Ъруин са сред знаменитостите, които ще бъдат почетени със звезди на прочутата Алея на славата в Холивуд през 2018 г., предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Холивудската търговска камара.

В категорията кино освен Дженифър Лорънс звезди на Алеята на славата ще получат също Джина Лолобриджида, Джак Блек, Кирстен Дънст, Джеф Голдблум, Ф. Гари Грей, Ник Нолти, Зоуи Салдана, анимационната героиня Мини Маус.

Знаменитостите от категорията телевизия, които ще бъдат почетени, са актрисите Джилиън Андерсън и Тараджи Хенсън, актьорът Ерик Маккормак, продуцентът Саймън Кауъл, телевизионният водещ Ру Пол, известен с женските си превъплъщения, сценаристът Райън Мърфи, продуцентката и режисьорка Шонда Раймс.

Представителите на звукозаписната индустрия, избрани да получат звезди на прочутата алея, са рапърите Снуп Дог и Айс Ти, певиците Мери Джей Блайдж и Кари Ъндърууд, британският милиардер Ричард Брансън, композиторката Петула Кларк, композиторът и сценарист Лин-Мануел Миранда, легендата на френския шансон Шарл Азнавур.

Посмъртно със звезди на Алеята на славата в Холивуд ще бъдат почетени австралийският естественик Стив Ъруин и актьорът Бърни Мак.

Идеята за Алея на славата се заражда през 1953 г. Първата звезда е монтирана на тротоара на 15 август 1958 г. С нея е почетен актьорът Престън Фостър. Официалната церемония по откриването на Алеята на славата е на 23 ноември 1960 г. Към настоящия момент звездите на прочутата алея в Холивуд са над 2600.