Уолт Уитман ‒ стръкчето трева в американската поезия

| от Дилян Ценов |

Тази седмица отдаваме почит на Уолт Уитман. Известният американски поет е роден на 31 май 1819 година. Езра Паунд казва за него: „Той е Америка“. Ралф Емерсън възхвалява неговата първа и най-популярна книга дни след публикуването й. Както всички гений, и той е отхвърлян и отричан от част от литературния елит. Но днес, 198 години след рождението му, той е символ на американската поезия. Той е свежото „стръкче трева“, което внася живот в литературата на тази страна.

Уолт Уитман е роден в Лонг Айлънд в семейството на фермери. Той е второто от общо девет деца. На 11 години завършва училище и е принуден да работи, за да се грижи за семейството си. Премества се в Бруклин и започва работа в печатната индустрия. В този период посещава редовно библиотеката и се увлича по словото. Запознава се с творбите на Омир, Шекспир и Данте.

За кратко е преподавател в малко училище в Лонг Айлънд, след което, през 1841 г., се посвещава на журналистиката и публицистиката. Основава собствен седмичник, който по-късно продава. Продължава да се занимава с издателска дейност, като междувременно непрекъснато пише поезия.

През 1855 г. плаща на издателство да издаде първата му книга – „Стръкчета трева“. Тя се състои от 12 стихотворения, които са новост за американската поезия по онова време. До края на живота си поетът ще преиздаде многократно своя труд и в последното издание книгата ще наброява 400 стихотворения. Творбата е смела и новаторска, за което много от съвременниците й отхвърлят и нея, и нейния автор. Той открито засяга теми, които не присъстват в творчеството на поетите дотогава. Книгата е заклеймена като „порнографска“, съдържанието й е основна тема за дискусия между критиците. Някои стихотворения съдържат отявлена хомосексуална нотка. Години по-късно Уитман постъпва на работа във вътрешното министерство, откъдето е уволнен, защото „Стръкчета трева“ е видяна като „неприемлива“. Въпреки това есеистът и поет Ралф Уолдо Емерсън е възхитен от първото издание и изпраща писмо дълго 5 страници на Уитман, в което казва, че това е най-високият връх в поезията, който Америка е покорила досега.

Стръкчета трева, Уолт Уитман
Първото издание на книгата. Вместо името на автора е сложена негова илюстрация.

През целия си живот Уолт Уитман усъвършенства своето произведение и го преиздава в нови варианти. Последното издание, публикувано малко преди смъртта му, надхвърля първоначалния обем стотици пъти. Самият поет казва, че това е окончателният вариант на произведението и забранява всякакви поправки по него.

По време на войната работи като журналист на свободна практика и се премества във Вашингтон. Там постъпва на работа в болница и помага на ранени офицери. Често няма пари, защото купува провизии за ранените със собствени средства.

В началото на 1870 г. се премества в Ню Джърси, за да се грижи за брат си и майка си. Получава удар, който го парализира и не може да се върне във Вашингтон. Затова остава в дома на брат си до 1882 г., когато издава за пореден път „Стръкчета трева“. Това му донася значителни доходи и той купува малка къща в Камдън, където живее до края на живота си. Прекарва последните близо 20 години от живота си прикован за леглото. Умира на 26 март 1892 г. и е погребан в мавзолей, който е построил за себе си. Погребението му изкарва на улицата хиляди американци, което доказва приносът му към американската поезия. Последните дни от живота му са мъчителни.

Уолт Уитман

Книгата му „Стръкчета трева“ е преиздавана общо девет пъти.

Последното издание Уолт Уитман прави през 1891 година. Тридесет и три години са изминали, откакто книгата взривява американския пазар и дава началото на процес, който ще превърне поета в легенда.

Днес Уолт Уитман е смятан за най-великия американски поет, заедно с Емили Дикинсън.

Предлагаме ви откъс от поемата „Песен за самия мен“. Превод Владимир Свинтила. (В България книгата е публикувана под заглавието „Тревни листа“):


Аз чествам себе си, възпявам себе си,

което аз приемам, ще приемете и вие!

Защото всеки атом, който ми принадлежи, принадлежи и вам!

Безделнича и каня своята душа,

лежа, безделнича удобно, наблюдавам копие трева.

Езикът ми и всеки атом от кръвта ми са направени

от тая пръст, от този въздух,

роден съм тука от родители,

родени също от родители, родени тук,

на тридесет и седем в съвършено здраве почвам

надявайки се да не спра, доде съм жив.

Вярванията и школите са отменени.

Да се отдръпнеш малко настрани ти стига, за да разбереш

какво са, но те и никога не се забравят.

Аз приютявам за добро и зло, аз позволявам да говори

всичко и по всеки повод природата, невъзпрепятствана,

с първичната си сила и енергия.

 
 
Коментарите са изключени за Уолт Уитман ‒ стръкчето трева в американската поезия