Четири български романа се борят за престижна европейска награда

| от chronicle.bg |

Четири български романа са номинирани за престижната Европейска награда за литература. Това съобщават от сайта на конкурс „Развитие“.

Сред номинираните е романът на Ина Вълчанова „Остров Крах“, спечелил 9-тия Конкурс „Развитие“ за непубликуван български роман.

Освен „Остров Крах“ за голямата европейска награда са номинирани още романът „Кротките“ на Ангел Игов, сборникът разкази „Любов, подслон, храна и вода“ на Николай Фенерски и романът „Софийски дует“ на Иван Димитров.

„Краткият списък“ на номинираните е избран след разглеждане и обсъждане на десетки заглавия, отговарящи на прецизни изисквания.

Книгата, която ще спечели тазгодишната Европейска награда за литература ще бъде обявена след един месец. Тя ще се присъедини към другите две български издания, носители на Европейската награда – Калин Терзийски със сборника разкази „Има ли кой да ви обича“ и Милен Русков с романа „Възвишение“, спечелили отличията си съответно през 2011 и 2014 г.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си