За Летище София : според мен е идеално

| от |

Автор : Веселин Николов (http://dzver.com). Публикуваме тази гледна точка, защото я смятаме за интересна. В никакъв случай тя не изразява позиция на Chronicle.bg. Готови сме да публикуваме всяка гледна точка по темата.

Крис ме предизвика неволно във Facebook с твърденията си, че Летище София (SOF) е мръсно и отвратително, приложил е снимки. (позицията на Крис в 13:20)  Според мен е идеално и следва научен труд, с който го доказвам.

Sofia-airport

Ето пирамидата на летищните потребности, на база която оценявам летищата. Системата е много стройна.

Тоалетните

Първата спирка в новата държава е тоалетната. По тоалетните ще ги познаете. Какво е нужно на една летищна тоалетна, за да получи 5 звезди от dzver.com?

1. Писоари. Колкото и да чистят чистачите, писоарите са истински кеф в сравнение с разбитите мръсни тоалетни, които е доста вероятно да откриете на летище без писоари.
2. Мивки под наш контрол. Възможността да определя колко дълго да тече водата е важно за мен. Мивките с таймер са ясно послание “намокри върха на пръстите и изчезвай, всички ще си мислят че си се измил”.
3. Кърпи за бърсане. Летищните такси са високи, заслужил съм си една салфетка от 1 стотинка. Огромна част от летищата предлагат само духалки, което по същество е “обърши се в тениската си”, след като всички видят, че си си намокрил ръцете.

SOF получава около 4.5 звезди по тези критерии, само защото има ужасно готини тоалетни на някои места, а нашите са просто ОК.

Вода

Продажбите на вода са основен източник на доходи по летищата. Специално за целта са приети закони, които задължават охраната да изземе всички шишета от пътниците.

Критерият ми тук е цена на пластмасова бутилка от 0.5l. 98% от европейските летища са с цени от порядъка на 3-3.50 евро, а бутилките често са с гадна шумкаща пластмаса и микрокапачки. Плащаме 3.50 евро, заслужаваме макрокапачка!

SOF разполага с вода от 2лв на вендинг машината на горния етаж. Това са 5*.

Храна

Храната по летищата е важна основно за хъбовете, където имаме connecting flights. Там можете да купите основно пластмасови полуфабрикати на цената на гурме ресторант в центъра, върху маси непочиствани от дни, и със зле платен обслужващ персонал.

За 5*, летището трябва да разполага с храна, която изглежда не-пластмасова и не-полуфабрикатна, и е на прилична цена.

SOF разполага със сандвичи с малко шунка и кашкавал, които са неотровни. Това са 3*, защото светът е открил hamon и на някои места сандвичите са също така и вкусни.

Security & Passport Control

1. Колко дълго се чака на опашки? – Всяко US летище посреща с 2 часови опашки. Трябва да заменят националния си символ с летищна опашка, ако изпреварят французите.
2. Колко пъти? – често заради глупаво устройство на летището се налага да минавате неколкократно през проверки.

Check-in-to-gate времето на SOF е 5 до 10 минути. Напълно възможно е за 20 минути да стигна от вкъщи до гейта си.

Отдалеченост на гейтовете

Има летища, на които от гейт до гейт се налага да вървите 20 минути, да пътувате с автобус или влак, и да минете през секюрити и паспорт контрол. Шарл де Гол е хубав пример. Автобусчето, което обикаля около терминалите го прави по най-външната точка, която има форма на криво зъбно колело и около 50 знака СТОП. Сега си представете SOF с неговите 10-тина гейта. 5*.

Wi-Fi

След като сме свършили всички задължителни неща, време е да си чекнем мейла.

Световният стандарт е Free Wi-Fi за 30 минути, безумно скъпо след това. На много места Wi-Fi няма или не е Free и не може да се чекирате във Foursquare. В София е Free и неограничен, дори не трябва да приемате agreement.

Натрапчиво повредени неща

Неработещи асансьори (CDG, MUC), стълбища, които приключват със заключена врата или правят кръгчета (FRA, CDG), неадекватен персонал (EZE), неадекватни вендинг машини (LHR)

В София има 3 ескалатора и те просто работят.

Евтин и бърз трансфер до града

И тук стандартите се налагат от SOF. В интерес на истината съм попадал на летища, които се конкурират по достъпност – SFO (Сан Франциско) с метро от $8 и такситата в Лисабон – 12-14 Euro. 50 долара е средното ми очакване за трансфер, като на места дори метрото е отвъд тази цена, ако изобщо работи.

Lounges

След определено натрупване на мили, добивате достъп до Lounges, където обикновено седалките са по-удобни, има душове и безплатно ядене. В SOF това са вафли и минерална вода, така че тук отстъпваме. Проблемът е, че в SOF единствената полза от Longues е да спестите 2-та лева за минерална вода от вендинг машината, докато тичате към гейта, защото бординга вече е започнал.

Извод

Летище София е чудесно, макар и с козметични забележки. Не изглежда много добре на външен вид, иначе си е супер. Предпочитам го пред огромна част от летищата, на които съм попадал.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.