Виновна ли е Украйна за свалянето на МH17?

| от |

Украйна е можела да предотврати свалянето на малайзийския самолет, ако навреме беше затворила въздушното си пространство, информира Дойче веле. Това твърдят експерти по въздухоплаване и журналисти, успели да се доберат до някои информации.

Всеки, който се опитва да разговаря с украинските власти за наличието на евентуална тяхна вина за катастрофата с малайзийския Боинг през лятото, удря на камък. Центърът за контрол на полетите препраща към правителството, но то отказва да прави изявления, а президентството просто игнорира всяка подобно запитване. Само един човек се оказва готов да каже нещо по въпроса – Володимир Хрихорецки, бивш ръководител на въздушното движение в района на източноукраинския град Харков. „Украинският център за контрол над полетите не носи никаква вина за станалото с малайзийския Боинг. Властите и правителството не са можели да знаят, че сепаратистите получават оръжия, с които имат възможност да обстрелват самолети на такава височина. Ние, във всеки случай, не сме го знаели“, казва Хрихорецки в разговор с Дойче Веле.

Тежки обвинения срещу Киев

Елмар Гимула е на друго мнение. Берлинският експерт по въздушно право помага на три от четирите германски семейства, загубили близки в катастрофата над Украйна. Трите семейства искат да изправят Украйна пред Европейския съд за човешките права в Страсбург и изискват по един милион долара обезщетение за всеки загинал. „Първоначално внесох само оплакване, защото исках да видя какъв отзвук ще има“, казва адвокатът в разговор с Дойче Веле. През 90-те години на миналия век Гимула е бил съветник на руското правителство по въпросите на въздушното право.

„Смъртта е причинена от това, че украинското правителство не е изпълнило задълженията си да затвори въздушното пространство на нивата, на които се движат пътническите самолети“, се казва в предявеното от адвоката оплакване. Причината, според него, е че Украйна не е искала да загуби „такси за прелитане, чиято стойност възлиза на милиони“. Елмар Гимула смята, че до шест месеца Европейският съд за правата на човека ще се произнесе по това, дали делото е от неговата компетенция. Той може и да го отхвърли, защото жалбата не е била подадена първо пред съдилищата на съответната държава, каквито са предписанията.

Изминаха пет месеца, откакто на 17 юли Боинг 777 на малайзийските авиолинии, пътуващ от Амстердам за Куала Лумпур, падна нада в региона на Донецк. Всички 298 души на борда загинаха. Украйна обвинява проруските сапаратисти, но и самата Русия за свалянето на самолета. „Пътническият самолет е бил свален с ракета от комплекса за противовъздушна отбрана „Бук-М“, пристигнал заедно с екипажа си от Русия“, заяви украинският президент Петро Порошенко миналата седмица. Русия и сепаратистите отхвърлят всички обвинения. В междинния доклад на холандския Съвет за сигурност се казва, че полет МН-17 е бил „надупчен като решето“ от множество малки обекти.

Грешна преценка от страна на авиокомпаниите?

Още в първите часове след катастрофата възникна въпросът, защо пътнически самолет е прелитал над район на бойни действия. Оказа се, че това е обичайна практика в света – включително и над кризисни региони като Ирак и Афганистан. Международните организации във въздухоплаването отхвърлят всякаква отговорност. Задача на отделните страни било да затварят съответните въздушни пространства за полети. Това потвърди и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол). След анексията на Крим, Евроконтрол, а и други служби препоръчаха на авиокомпаниите да заобикалят полуострова и Източна Украйна. Някои авиопревозвачи промениха маршрутите си в съответствие с препоръките. Други обаче продължиха полетите, за да пестят време и пари.

Инцидентът с Ан-26 е трябвало да ги алармира

Адвокатът Гимула и някои експерти смятат, че един предишен инцидент е трябвало да накара украинското правителство да закрие въздушното пространство над източните райони на страната. Три дни преди катастрофата с малайзийския Боинг, т.е. на 14 юли, над Луганск е бил отстрелян транспортен самолет тип Ан-26, летящ на височина от 6 500 метра. „Това е възможно само с тежки противовъздушни ракетни системи“, заяви експерт на Стокхолмския институт за изследване на мира СИПРИ в интервю пред западни медии. И преди това сепаратистите на няколко пъти бяха успявали да свалят ниско летящи украински бойни самолети само с помощта на преносими ракети земя-въздух.

Инцидентът с транспортния самолет Ан-26 беше станал много близко до границата с Русия. Затова украинското правителство първоначално заподозря Москва, и чак по-късно – сепаратистите. Бившият украински министър на отбраната Валерий Хелетей беше информирал президента, че „транспортният самолет е бил обстрелван със значително по-мощно оръжие – най-вероятно от територията на Руската федерация“. След обстрела на транспортния самолет украинските власти промениха въведената по-рано забрана за полети – променяйки нивото от 7 925 на 9 750 метра, тоест почти до границата за полети на гражданската авиация. Според адвокат Гимула, това е доказателство, че Украйна е знаела за опасността. Боингът на малайзийските авиолинии е бил свален от височина 10 060 метра. Някои западни експерти по въздухоплаване, сред които и проф. Зигмар Щадлмайер от университета в Линц, Австрия, смятат, че затварянето на въздушното пространство над Украйна е можело да предотврати катастрофата.

Решаващи часове преди катастрофата

Някои наблюдатели изразяват предположението, че е възможно Украйна да е преценила погрешно някои от техническите аспекти на инцидента. Транспортните самолети Ан-26 са витлови машини и летят сравнително бавно с около 440 км/час, затова те са лесна мишена. Модерните пътнически самолети летят значително по-високо, два пъти по-бързо и само за няколко минути могат да прелетят над района на бойните действия в Източна Украйна. Има много улики, че непосредствено преди катастрофата с пътническия самолет, украинското правителство е знаело за новите оръжия на сепаратистите. „Имаме информации, че на украинска територия са вкарани някои тежки оръжия, които могат да обстрелват самолети на много голяма височина. Сред тях е и комплексът „Бук“, заявява говорителят на Съвета за сигурност на Украйна Андрий Лисенко на пресконференция на 17 юли в Киев. Други източници също потвърждават тези информации. В това число и кореспондентът на АП. От това излиза, че Украйна е имала на разположение няколко часа, за да предотврати катастрофата с малайзийския пътнически самолет. Ако разбира се всички служби бяха оценили обстановката адекватно и бързо.

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat