Седем водещи теории за изчезването на Полет 370

| от |

Скот Майеровиц / Асошиейтед прес

Появиха се безброй теории за изчезването преди близо две седмици на Полет 370 на „Malaysia airlines“. Някои са правдоподобни, други – нелепи. За жалост няма ясен отговор, а семействата на 239-те пътници и екипажа – и останалата част от света – отчаяно го чакат. Дори най-логичните хипотези за това какво се е случило с „Боинга“-777 имат пробойни.

missing-flight-malaysia-airlines-boeing-777

Ето един преглед на някои от водещите, правдоподобни теории – и на техните слабости.

ЗЛОНАМЕРЕНИ ПИЛОТСКИ ДЕЙСТВИЯ

Разследващите проучват миналото на 53-годишния капитан Захари Ахмад Шах, който лети за „Малейжа еърлайнс“ от 1981 г., както и на втория пилот, 27-годишния Фарик Абдул Хамид, който
тъкмо бил започнал да пилотира „Боинг“-777. Захари си бил направил у дома собствен летателен транажор. Много любители на въздухоплаването си имат подобни устройства. Разследващите се
опитват да възстановят файлове, които са били изтрити от този трeнажор.

Защо да се подозират пилотите? Предавателят на самолета спира да изпраща данни за местонахождението си на авиодиспечерите и другите самолети в идеалния момент – предаването на самолета от малайзийското на виетнамското ръководство на въздушното движение. При последния радио контакт от самолета вторият пилот казал на малайзийските диспечери: „Добре, лека нощ“. С виетнамските така и не била осъществена връзка и предавателят спрял да работи. Самолетът внезапно сменя посоката и после продължава да лети още поне седем часа. Начинът, по който някои основни устройства за връзка и проследяване в кабината са изключени – по различно време – също поставя под подозрение пилотите.

Идеята пилоти да използват самолет, за да се самоубият и да извършат масово убийство звучи плашещо, тя е табу в тази индустрия, но се е случвало. За катастрофата със самолета на сингапурската компания „Silk air“ през 1997 г. и за тази с машина на „Egyptair“ през 1999 г. се смята, че са резултат от преднамерени действия на пилотите.

ОТВЛИЧАНЕ ОТ ТЕРОРИСТИ

Тази теория бе популярна в началото, след като се разбра, че двама иранци на борда – единият 18-годишен, другият 28 – са пътували с крадени паспорти. Разследващите не откриха нищо, свързващо някого от тях с терористични групировки; смята се, че са пътували с цел нелегална имиграция в Европа.

Откакто в САЩ бяха извършени терористичните атентати през 2001 г., вече е доста по-трудно за неупълномощено лице да влезе в пилотската кабина. Вратите на кабините бяха подсилени, бяха
въведени и правила, чрез които се прави така, че никой да не влезе, докато пилотът излиза. А и пътници, и екипажи показаха готовност да се изправят срещу всеки, който се опитва да превземе или повреди самолета. Може ли да е било позволено на някого да влезе в кабината?
Против правилата е, но се случва. През 2011 г. вторият пилот на Полет 370 и негов колега поканили две жени, които се качили на самолета да седнат в кабината за международен полет. По време на пътуването пилотите пушели и флиртували, каза този месец едната от жените. И все пак никоя заслужаваща доверие групировка не си е приписала изчезването, а разузнавателните служби казват, че не са засичали никакви разговори в терористични кръгове за самолета.

ВНЕЗАПНА КАТАСТРОФА

Експерти в областта на въздухоплаването първоначално заподозряха, че се е случило нещо внезапно и ужасяващо. Може би бомба на борда или някакъв вид повреда в двигателите или в конструкцията на самолета. Но ако е станало това, щяха да бъдат намерени отломки на мястото, на което предавателят е изключил. Освен това „Боинг“-777 имат само една катастрофа през 19-годишната си история – миналогодишната злополука с машина на „Asiana airlines“ в Сан Франциско. Ако е имало внезапно
разпадане, части от самолета щяха да могат да бъдат засечени с радар.

ПОЖАР

Пожар, причинен от повреда в електрическата инсталация или пък може би от опасен товар, може да е извадил от строя комуникационното оборудване и да не е позволил на членовете на екипажа и пътниците да повикат помощ. Някои хора допуснаха, че пилотите са били извадени от строя от дим. Възможно е, но стюардите и пътниците щяха да имат време да влязат в кабината и да поемат контрола над самолета.

ПОНИЖАВАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО

Бавно или внезапно понижаване на налягането, причинило загуба на кислород, може да е убило всички на борда. Ако равнището на кислород е спаднало, едно шумно, автоматично предупреждение щеше да извести пилотите да си сложат кислородните маски и веднага да слязат под 3050 м, където има достатъчно кислород за дишане, без помощ. Ако налягането в самолета се е понижило и това е убило хората в него, както се случи със самолета на състезателя по голф Пейн Стюарт през 1999 г., това би обяснило мълчанието на екипажа и пътниците. Но в този случай експертите по въздухоплаване казват, че машината автоматично е поддържала курскъм Пекин и се е виждала на радара.

САМОЛЕТЪТ Е БИЛ СКРИТ

Възможно е някой да е приземил самолета на някое отдалечено летище и да го крие от света. Може би искат да държат пътниците като заложници, макар че никой не е поемал отговорност и не е искал откуп. Може би пък да е имало нещо ценно в товарното отделение – и това да е бил най-сложният обир в света. Може би терористи държат самолета и планират да го заредят с гориво и експлозиви, и да го използват като ракета в бъдеще. Всички тези сценарии имат пробойни. Някой много опитен пилот
трябва да приземи самолета на малко летище, което обикновено не приема боинги от типа 777. Може да е трябвало да кацат по тъмно, без да имат на разположение обичайната навигационна помощ. И освен това те трябва да са излъгали радарните системи на няколко страни, въпреки че някои допуснаха, че той е летял в сянката на друг самолет, което го е направило невидим за радарите.
И все пак е трудно да се изключи каквото и да било. На правителството в Тайланд му отне 10 дни, за да признае, че там са засекли нещо на радара, което може да е било Полет 370. Не е задължително правителствата да са готови да споделят всичката си информация, особено когато става дума за възможностите на военните им радари.
Но защо са му на някого всички тези проблеми, та да краде пътнически самолет? По-лесно се краде товарен.

СВАЛЕН Е ПОГРЕШКА

Случвало се е граждански самолети да бъдат сваляни погрешка от военните на дадена страна. През юли 1988 г. ракетният крайцер на военноморските сили на САЩ „Винсънс“ погрешка свали ирански
самолет, при което загинаха всичките 290 души на борда, пътници и екипаж. През септември 1983 г. самолет на „Korean air“ бе свален от руски изтребител. Няма доказателства, че Полет 370 е бил свален от някоя държава.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена