Поуки от трагедията с МН17

| от |

Дойче веле коментира, че драмата с малайзийския самолет провокира и тези въпроси: разумно ли е пътнически самолет да прелита над кризисен регион, кой го решава и какво стои на преден план при взимането на това решение – сигурността или парите?

Bystanders look at board displaying flight information and "Pray for MH17" message at Kuala Lumpur International Airport in Sepang

Ер Франс, Бритиш Еъруейс, Сингапур Еърлайнс и няколко други големи авиокомпании от доста време използват обходни маршрути и заобикалят въздушното пространство над Източна Украйна. Други, като например германската Луфтханза, се решиха на тази стъпка едва след катастрофата с малайзийския „Боинг“, който по всяка вероятност е бил свален с ракета. Тези авиокомпании промениха маршрутите си, защото им се наложи – въздушното пространство над Източна Украйна е междувременно изцяло затворено за полети.

В една такава ситуация е логично да се запитаме: разумно ли е пътнически самолети да прелитат над кризисни региони само защото не е забранено? За авиокомпаниите въпросът опира до баланса между сигурност и рентабилност. Тим ван Беверен, журналист и експерт по въздухоплаването, твърди, че за да пестят пари, много авиокомпании са готови да поемат известни рискове: „За съжаление факторът пари играе решаваща роля във въздухоплаването“, казва експертът в интервю за Дойче Веле.

Кой има последната дума?

За да намалят колкото е възможно повече разходите си, авиокомпаниите винаги търсят най-краткия път от точка А до точка Б. Но как стоят нещата с екипажа – има ли той право да промени зададения маршрут? Според Беверен, пилотът винаги може да каже, че не е съгласен да лети над даден кризисен регион. Кен Томас от службата за сигурност на полетите „Евроконтрол“ също потвърждава, че пилотът има последната дума. При лошо време или друга опасност отклоняването от зададения маршрут не представлява никакъв проблем.

Каква би била обаче реакцията на авиокомпанията, ако още преди полета пилотът е заявил категоричното си несъгласие да лети над даден регион? „В такъв случай пилотът трябва да има железни аргументи, с които да се опита да убеди прекия си началник. Особено пък ако други пилоти и авиокомпании използват въпросния маршрут“, казва пилотът от Луфтханза Йорг Хандверг.

Дали въздушното пространство е сигурно или не, това решават властите на съответната държава. Ако е изпитвала съмнения относно сигурността на самолетите, Украйна е трябвало да забрани прелитанията над източните райони на страната.

И преди катастрофата с малайзийския „Боинг“ пътнически самолети можеха да летят над Украйна само на над 10 хиляди метра височина. „Досега се смяташе, че на тази височина самолетите не са застрашени. Още повече, че машините на гражданската авиация обикновено не са на прицел при такива конфликти“, обяснява пилотът Йорг Хандверг и добавя: „След тази катастрофа ние, пилотите, ще сме много по-бдителни, когато ни се казва кои маршрути и летища да използваме“. Синдикатът на пилотите „Кокпит“ настоява пътнически самолети да не прелитат над кризисни региони. „Ако това не може да ни бъде гарантирано, трябва поне да ни оборудват със системи за ранно предупреждение, с каквито разполагат военните машини“, посочва Хандверг.

Още нещо създава грижи на пилота от Луфтханза – че всеки може да си набави информация за това къде се намира даден самолет, на каква височина лети и с каква скорост. „Данните за полетите се предават, без да бъдат кодирани. Това ни прави много уязвими“, казва Хандверг.

А полетите над Израел?

Все още не е доказано с абсолютна сигурност, че малайзийският самолет е бил свален с ракета. Макар това да е най-вероятният сценарий. На фона на тази трагедия експертът по въздухоплаването Тим ван Беверен припомня, че има и друг кризисен регион, където е налице същата опасност за пътническите самолети: Израел. „Въздушният трафик там е много натоварен. В този регион също се води война, а воюващите страни разполагат с оръжия, които могат да поразяват самолети при излитане или кацане. Това превръща пътническите самолети в лесна мишена“, предупреждава експертът.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.