Почти невъзможната задача да се намери самолет в океана

| от |

Две трети от планетата ни е покрита с вода. Намиранието на нещо изгубено във водата е изключително трудна задача. Дните от изчезването на полет 370 на Malaysia Airlines се трупат, спасителни екипи кръстосват региона, в който се предполага, че е катастрофирал самолета, но все още не са намерени никакви следи.

Властите все още се въздържат от коментар за случилото се. Каквото и да е станало е почти сигурно, че е било на голяма височина и с огромна скорост. Така отломките се разпръсват върху огромна площ, което навежда на мисълта, че ще е лесно да се открият.

2

Релаността обаче е точно обратната. Малайзиските авиолинии докладват, че в момента 9 самолета и 24 кораба търсят следи от полет 370. От САЩ помагат в търсенето с корабите USS Kid и USS Pinkney, както и със самолета Lockheed P-3C Orion. Района, в който се предполага, че се е случила аварията е огромен и включва Южнокитайско и Андаманско море, пролива Малака и залива на Тайланд – площ, по голяма от щатите Тексас и Калифорния взети заедно.

Въпреки развитието на технологиите задачата да се намери самолет във водата все още се свежда до наблюдение на океана от моряци и летци в продължение на часове. Тези масивни спасителни операции се ръководят от Спасителен Координационен Център, чиято задача е да координира усилията на всички агенции като гарантират максимално обхващане на площтта. Понеже самолета е от Малайзия и се предполага, че е катастрофирал близо до точката на излитане със задачата се заема местната Катедра за Гражданска Авиация, която притежава значителен опит в спасителните акции.

Най-голямото предизвикателство в ситуацията е, че не се знае къде точно капитан Zaharie Ahmad Shaw и офицер Fariq Ab Hamid са изпаднали в беда, нито пък защо. Процедурата е следната – коагато се получи сигнал за бедствие се изпращат всички хеликоптери, кораби и самолети към последната известна позиция. Броят на изпратените кораби зависи от ситуацията. Ако местоположението на изпадналият в беда е неизвестно се започва търсене по опредени схеми. Бреговата охрана разполага с пет общи модела на търсене, всяка зависеща от предполагаемото място на аварията, както и от скоростта на вятъра и отломките. Използването на такъв модел спомага за бързото и ефективно откриване на изчезнали самолети.

Едно от най-големите предизвикателства е изчисляването на теченията в момента на катастрофата. По този начин крайбрежната гвардия се опитва да намери накъде се е понесъл съдът, което е изключително сложно. В случая спасителните самолети са започнали с пропътуване на целия маршрут – от Коала Лумпур до Пекин. След това се започва търсене според теченията. Ако се открие нещо във воадата се спуска GPS приемник. По този начин се стеснява мястото за търсене.

Може да звучи смешно, но дори през 2014 всичко се свежда до мъже и жени, които наблюдават водата с бинокли. Задачата става още по-сложна като се вземе в предвид, че става въпрос за 500 000 кв. мили. Това донякъде обяснява защо още не е открито нищо, дори отломки. Търсенето в открити води е бавна и досадна работа.

42-56667702-660x439

Когато изчезне пътнически самолет се влкючват и други, по нестандартни методи. Американското правителствно например разглежда изображения, заснети от техни шпионски сателити в региона. Също така например компанията DIgitalGlobe, която специализира в сателитни изображения за търговски цели е изложила на сайта си множество снимки от района, за да може който иска да погледне, с надеждата да се открие нещо.

Шансовете за намиране на оцелели намаляват с течение на времето но военноморските сили на САЩ, както и другите плавателни съдове са оборудвани с медицински съоръжения и са в готовност при евентуалното откриване на хора в океана.

Ако самолетът е влезнал в контакт с водата почти цял отломките ще са концентрирани около него. Ако обаче аварията се е случила много нависоко отломките ще са разпръскани върху огромна площ. Още в първите часове на разследването беше споменато, че е забелязана врата от самолета, но властите не успяха да определят какво е със сигурност. На друго място пък първоначално е смятано, че има отломки но впоследствие се оказва, че е просто коралов риф.

Търсенето ще продължи колко е необходимо. За намирането на черната кутия на полет 447 на AirFrance бяха нужни 2 години. Рано или късно обаче то ще спре да е толкова мащабно. Кога ще стане това зависи от координационният център за спасителни операции.

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.

 
 

Екстремни тестове за KIA Stinger

| от chronicle.bg |

KIA Stinger навлиза във финалния етап от своя режим на абсолютно екстремни тестове и процеси за усъвършенстване. Програмата за изпитания, която се провежда в различни точки по целия свят както на пътна настилка, така и на писта, трябва да гарантира, че автомобилът притежава нужни качества.

Аеродинамика: как се оформя специфичния гран туризмо дизайн за Stinger:

При разработване екстериора на Stinger – фастбек, дизайнерите на КИА получават напътствия от експертите по аеродинамика в компанията. Развойният център на КИА във Франкфурт използва софтуер, който изчислява динамиката на флуидите (CFD). С него бързо може да се тестват и оценяват разнородни идеи за подобряване на аеродинамичния профил на автомобила, без това да е за сметка на неговия фастбек силует.

След четири седмици съвместна работа на екипите са осъществени леки корекции по екстериора на Stinger с цел подобряване обтекаемостта на автомобила.

Каросерията е леко заострена към задната част, а новите ‘хриле’ са разположени зад предните калници за да намалят завихрянето на въздуха по фланговете на автомобила. Задният аеродинамичен спойлер е с променена форма и изпълнява задачата да редуцира както вертикалните вибрации, така и да увеличи стабилността при високи скорости. В предната част са позиционирани по-големи хоризонтални канали за оптимизиране на охлаждането на спирачките, а специфичната форма на въздушните отвори допълнително спомага за намаляване на вертикални вибрации.

Управление и удоволствие от шофирането: гран туризмо за всякакви условия

Динамиката на Stinger изправя инженерния екип на КИА пред ново предизвикателство. Специализирани в разработката на шасита, инженерите на марката получават буквално бял лист хартия, на който да очертаят схемата със зададените характеристики на окачването и кормилното управление на автомобила. Тяхната задача е да създадат автентичен гран туризмо с динамика на шофирането, която отговаря на неговия фастбек дизайн. Формата на Stinger вдъхновява работата по постигане на оптимално динамично шофиране с максимално високо ниво на контрол над автомобила. В същото време приоритет остава и постигането на баланс между ежедневното шофиране и комфорта при пътуване с високи скорости на дълги разстояния.

Stinger_1_small

За да изпълнят заданието, инженерите на КИА разработват два вида окачване. Stinger е оборудван с предно окачване макферсон и напълно независимо задно окачване мултилинк. В същото време обаче липсата на предшественик на Stinger позволява на инженерите да изградят както традиционна пасивна настройка, така и съвсем нова адаптивна система за електронно регулиране на окачването (Dynamic Stability Damping Control, DSDC). Тя адаптира дължината на хода на амортисьорите в движение и се контролира от група сензори за ускорение, спиране и управление.

С помощта на селектора за избор на режима на шофиране (Drive Mode Selector System), водачът има възможност да променя характеристиките на амортисьорите като избира между два режима: нормален или спортен. И докато при нормалния режим окачването леко се втвърдява при остри завои, този ефект е доста по-слабо изразен при спортния режим. Изборът на спортен режим осигурява значително по-директно предаване на трептенията при всякакви условия на пътя и скъсява дължината на хода на амортисьорите за по-добър контрол и директно управление по време на по-емоционално шофиране. Селекторът DSDC ще бъде включен в пакета от стандартно оборудване на 3,3-литровите V6 версии на Stinger.

Stinger_3_small

Пасивното окачване – част от стандартното оборудване за моделите с 2,0-л бензинов турбодвигател и за всички 2,2-л дизелови модели – е конструирано по същото задание като системата DSDC. Пасивната настройка е подложена на изпитания по състезателната писта „Нюрбургринг Нордшлайфе“ и по конвенционални пътища. Тя предразполага към нужната стабилност при дълги пътувания и криволичещи пътища. Базирано на изключително прецизната концепция на КИА, окачването на Stinger е изцяло преработено за оптимална обратна връзка при управление на автомобила.

Като част от стандартното оборудване на всеки Stinger, R-MDPS позволява на водача да избира между два режима на шофиране – нормален или спортен.
При спортен режим по-късата предавка осигурява по-бърза реакция, намалявайки необходимостта от допълнителни действия. Нормалният режим редуцира усилието при кормуване, което е предпоставка за по-умерени реакции при пътуване. Също така този режим изисква повече усилие при завъртане на волана – чрез линейното натрупване на съпротивление, което дава на водача повече увереност при шофиране.

Спирачна система: как спира най-мощният автомобил в историята на КИА

Със своите 370 к.с., 3,3-литровият V6 двигател с турбокомпресор на КИА Stinger дава възможност на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, което го поставя на първо място по бързина на ускорението в историята на КИА.

Stinger_4_small

С цел да постигнат максимална ефективност на спирачките, много по-добра от всички автомобили на КИА досега, инженерите подлагат Stinger на различни високоскоростни спирачни тестове. Създават набор от впечатляващи предизвикателства за проверка на възможностите им, а екипът от тест пилоти се отправя към известния планински път Гросглокнер в австрийските Алпи за изпитания на спирачната система при постоянно спускане. За тестовете са използвани и някои частни съоръжения в Северна Германия и Източна Испания, както и пистата „Нюрбургринг“.

Мощните 3,3-литрови конфигурации на Stinger са оборудвани със спирачна система, разработена съвместно с Brembo. 18-инчовите дискови спирачки Brembo са специално проектирани да отговорят на високата мощност на двигателя. С перфорация и оребряване те постигат не само по висок термичен капацитет, но и нивата на износване при тежка експлоатация значително намаляват. Спирачките са оборудвани и с най-мощните бутала в историята на КИА.

Качество и надеждност: тестът Грийн Хел

Като всеки автомобил , Stinger е подложен на пълен набор от изпитания, които доказват високата надеждност и стабилност на автомобила. Докато „Нюрбургринг Нордшлайфе“ изигра решаваща роля при изграждане динамичния характер на Stinger, то резултатите от тестовете в Грийн Хел затвърдиха високото качество и надеждност на изцяло новия модел.

Всеки тестови автомобил се подлага на поне 10 000 км шофиране, което се равнява на 480 обиколки на „Нордшлайфе“. Всепризната като перфектна тестова зона, пистата има 73 завоя, 300-метрова денивелация във височината между най-високата и най-ниската точка на трасето, както и максимален наклон от 17%. Комбинацията от рязко ускорение, бързо намаляване на скоростта, остри предизвикателни завои и променящи се повърхности и наклони, е безпрецедентен тест за мощност и динамичност. Разстоянието, изминато по време на разработката на Stinger, се равнява на повече от 160 000 км екстремни изпитания на пътя.

Всеки прототип на Stinger, тестван на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, се подлага на същия „наказателен“ режим на безкомпромисни изпитания на окачването, каросерията и задвижването. Процедурите за изпитване на КИА са предназначени за установяване на износването на задвижващия механизъм и по-специално евентуалното изтичане на течност, както и на характеристиките за топлинния контрол на предавателната кутия. Температурата на спирачките, ауспуха и скоростната кутия на автомобила са под постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те работят оптимално през цялото време.

3,3-литровият Stinger към момента е в последната си тестова фаза на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, но значителна част от разработката на 2,0л и 2,2-литровите модели – със задвижване на задните и на четирите колела – вече е приключила. Един дизелов прототип е изминал 20 000 км на „Нордшлайфе“. Преди това двигателят е покрил пълния задължителен тестови пробег от 10 000 км, но допълнителната работа по шасито изисква изпитанието на серия нови компоненти. Задвижващата система – двигателят и скоростната кутия – остават същите, но с нови компоненти, а тестването продължава с изминаването на допълнителни 10 000 км.

8-степенната автоматична скоростна кутия на Stinger, която ще се предлага с всеки от трите двигателя, е важен акцент при проверките на задвижването. Изпитанията на „Нордшлайфе“ откриват необходимостта от по-ефективен топлинен контрол в скоростната кутия – ранните тестове сочат, че температурата на маслото се покачва над стойностите, препоръчани от инженерния екип. За да коригират това, инженерите на КИА снабдяват скоростната кутия с охладител на маслото с по-голяма повърхност за да може охлаждането да бъде по-ефективно.

Освен на „Нюрбургринг“ изпитанията на Stinger се провеждат и в други точки по цял свят с над 1,1 милиона километра общ пробег за проверка на издръжливостта, което се равнява на 27 обиколки на Земята около екватора.

Разработката на автомобила се осъществява в цяла Европа, Близкия Изток, Азия, Северна и Южна Америка с цел провеждане на екстремни климатични тестове и проверка на качеството за всички компоненти, използвани в Stinger. Подготвян за международна аудитория, Stinger е подложен на тестове при необичайни студове, горещини и на много висока надморска височина, изправен е пред императиви на пустинята, претоварени градски центрове, планинските проходи и райони с постоянно замръзнала земя.

Производство и продажби

КИА Stinger влиза в производство през втората половина на 2017 г. и ще се предлага на международните пазари от четвъртото тримесечие на годината. Ценообразуването на местните пазари и окончателните спецификации ще бъдат оповестени непосредствено преди пускането на Stinger на пазара.