Летище София : eдин критичен поглед

| от |

Автор : Крис Георгиев (http://chrisgeorgiev.com) Публикуваме тази гледна точка, която не изразява непременно позицията на Chronicle.bg по въпроса. Готови сме да публикуваме всяка гледна точка по темата.

Напоследък пътувам доста често и се налага да прекарвам известно време по летища из Европа. Не мога да настигна Милко по летателни часове (полезна информация за пътуващите често), но имах възможността да събера доста свежи впечатления от Европейски столици и и летища – Берлин, Дъблин, Париж, Прага, Рим, Виена, Лондон, Мюнхен, Франкфурт. Не бих писал на темата за живота в летището, но този пост бе провокиран от последното ми кацане на летище София събота късно вечерта, когато го заварих заринато от боклук. Това страшно много ме натъжи и за пореден път реагирах остро с няколко показателни снимки. Разгори се дискусия във FB, заваляха лични съобщения защо развалям репутацията на страхотното ни летище, обвиниха ме, че съм краен хейтър, национален изменник, предател. Ти да видиш…. Патардия почти като в скандала със Скара бар. Дори Дзвер написа блог пост във възхвала на страхотното ни ново летище! Обещах му да напиша и моите мисли. Правя го, следвайки методологията на Дзвер, само че ще подредя приоритетно така, като аз ги виждам.

2014-02-08-22.13.06-770x577

Тоалетни

Безспорно едно от най-важните неща на едно летище. Тоалетните трябва да са изрядно чисти, защото хиляди пътници от различни краища на света носят със себе си какви ли не зарази, микроби, болести, секрети. Редовното почистване с подходящи препарати е от съществено значение.

Писоари и тоалетни – на нашето летище са в безобразно състояние. Според мен ги чистят с парцала, с който мият пода, затова никога не ги докосвам по какъвто и да е повод. Писоарите на летище София са опръскани навсякъде, засечени, смрадливи. Тоалетните отделения нямат дезинфектант, което налага да си нося мокри кърпи за целта. Хартия за покриване на седалката – за такова чудо дори не са помисляли на нашето летище, затова се налага да редиш пластове тоалетна хартия.

Мивки – изтъкнатото от Дзвер удобство по контрол на потока на водата за мен е абсолютно неудобство. Потръпвам от мисълта, че трябва да докосвам диспенсър за сапун и кранчетата за вода след хиляди хора, излязли от тоалетната!!! Да не говорим, че от 2-3 диспенсъра за сапун, само един е пълен и това налага да пробваш наред докато уцелиш правилния.

Кърпи за бърсане – на Терминал 2 това е възможно най-евтината хартия, която се лепи по ръцете ти и са ти необходими поне 5, за да се подсушиш. Поне има такива.

Общо състояние на тоалетните – новите тоалетни се чистят рядко, с некачествени материали и не достатъчно усърдно. В резултат на това са засечени, смърдят. В някои от тоалетните част от писоарите са повредени и са покрити с грозен черен найлон. Вратите на тоалетните и входните врати са почернели, засечени със следи от различни видове течности.

Оценка: 1/2 звезда

Как е по другите летища? 

Разбира се навсякъде има мръсни тоалетни, но трябва да се отчетат някои факти. Първо, на голяма част от европейските летища има супер голям трафикопоток и се изискват супер много усилия да се поддържат тоалетните в добро състояние. Въпреки всичко там те се чистят добре, и много рядко можеш да видиш засечено помещение. На второ място, почти всички тоалетни по летищата са със сензори за контрол на водата, сапуна и изсушаването на ръцете, което е супер според мен. В тоалетните отделения има саниращ препарат и/или хартия за поставяне на клекалото. Супер впечатлен съм от новите тоалетни на Rome Fumichino –  приятен бяло-зелен дизайн, модерни материали, сензори за всичко; Мюнхен – автомати за памучни кърпи за забърсване, система за отчитане задоволството от чистотата; Прага – плот за подмяна на памперси дори в мъжките тоалетни!

WiFi

Когато работи, wifi на нашето летище е отличен. Не изисква регистрация, не прекъсва, можеш да си свършиш работа. Може би, защото съм в родината, но не му се радвам толкова много, защото имам 3G на всички устройства. Но безспорно е супер удобно.

Оценка: 4 1/2 звезди

Как е по другите летища?

Тук има какво да се желае, макар че се вижда че работят в правилната посока. Безплатен интернет има на цялото летище в Прага, който на места е доста бавен, но открих че има и други мрежи, които можеш да използваш и не са толкова натоварени като официалната на летището. В Мюнхен до скоро можеш да ползваш само 30 мин безплатен интернет, като се изискваше активация чрез SMS на мобилен телефон. Не че нямаше начин да си вземеш още 30 мин като регистрираш познати в София и ги помолиш да ти пратят активационния код, не беше неудобно. Сега регистрацията е само с електронна поща. След като изтекат 30-те минути можеш да се регистрираш без проблем с друга поща и ползваш интернет на воля. Съвестта и досетливостта за това своебразно “чийтване” вероятно няма да позволи на средностатистическия европеец да ползва допълнителни минути, но вероятно и няма чак такава нужда, защото почти всеки западен мобилен оператор е роуминг партньор на някоя от големите мрежи и по летищата предлагат безплатен нет. На летището в Рим навсякъде рекламират, че има безплатен нет 30 мин, но аз дори не видях някъде да ми намира wi-fi точката.

Храна, вода, почивка

Това, което нашето летище предлага като храна и условия за почивка просто е смешно. Асортимента на трите грозни дървени псевдо-кафенета е по-зле от този в кварталното кафене. За сметка на това цените са над европейските. На летището в София няма какво да ядеш, не дай си боже полетът ти да закъснее. Ще муцаш кроасани и гадни сандвичи и ще проклинаш, че не си си купил два банана преди да те затворят на терминала. Водата е отвратително скъпа, но за мен това не е проблем, защото си наливам вода от тоалетната във филтърното ми шише. Не съм съгласен с констатацията на Дзвер, че видиш ли водата на нашето летище е по-евтина. Тя е три тъпи по-скъпа от тази, която се продава в града. На летищата в Европа тя е на същата цена, на която можеш да си я купиш примерно в McDonalds. Условията за релакс и почивка на нашето летище са сведени до това да осигурят място за сядане. VIP салоните са позор, аз бих ги затворил, защото така се излагаме още повече. Който не е влизал, нека да пробва и ще види за какво става дума, хепи соц и малко, просто не знам откъде събраха тази мебели и как са успели да ги направят толкова зле, мега зле. Да не говорим, че салонът до C гейтовете от известно време е затворен, както и кафето, което беше що годе просторно.

Оценка: 1 звезда

Как е по другите летища? 

Всички сте виждали и знаете какво разнообразие има. Можеш да седнеш в ресторат, да ядеш топло приготвени сандвичи или пица, да ти сготвят нещо пред тебе. На летището в Мюнхен и Прага има чешмички за пиене за тези, които не искат да дават пари за вода. Споменах ли безплатното кафе и вестници на летището в Мюнхен?! (терминал C)

Качеството на местата за почивка и вип салоните няма какво да ги коментирам. Във Мюнхен има специални кабини за сън (30 EUR за два часа) – легло, чаршафи, контрол на температурата, поставка за iPhone и качествени колони за музика… Пак в Мюнхен има супер готини релакс зони, подът на който е супер мек пухкав мокет, удобни дивани с възглавнички, удобни и за подремване, специални столове за лягане, приглушена светлина, екрани с информация за полетите, изобилие от контакти за зареждане на устройства.

Бърз транспорт до града

Тук имаме известно предимство, но само благодарение на факта, че летището ни е близо до центъра, не защото има супер удобен транспорт. Всъщност, такъв няма. Единственият автобус, който ходи до летището е бавен, спира на всяка възможна спирка по маршрута, не е достатъчно често, няма място, където да си поставиш багажа. Такситата са евтини само ако си местен и можеш да различиш ориганалното ОК от фалшивото. На мен ми е трудно понякога, затова винаги ползвам диспечера на Пристигащи, за да съм сигурен, че няма да ме одерат. Стигането да центъра е бързо, но не е е по-евтино от всяко друго летище, защото ако там за същото време можеш да използваш градски транспорт на цената на един билет, то тук задължително трябва да ползваш такси.

Оценка: 3 звезди

Как е по другите летища? 

Почти всички летища в Европа са супер свързани не само с прилежащия град но и с околността. От летището можеш да хванеш влак за вътрешността на страната. Освен редовен градски транспорт, метро, влак, на повечето летища в Европа има и airport shuttle – по-големия брат на нашите маршрутки, които са доста начесто и добре организирани.

Магазини

Положението е плачевно! Два и половина магазина, които ако работят ще си голям щастливец. Сутрешните часове са едни от най-натоварените за излитащи полети на нашето летище, но това не означава, че магазините на терминала са отворени. Последният полет за Берлин от терминал 1 duty free беше затворен сутринта, и добре че полета закъсня 3 часа, че на втория дойде време да отворят и да не избре народа от глад и скука. На новия терминал е същото. Магазинчето за вестници и книги рядко е отворено рано сутрин (само един път съм го видял отворено преди 8 часа). В един от duty free някой безсрамно пуши, може би да подскаже, че там се продават алкохол и цигари.

Оценка: 2 звезди

Сигурност и паспортна проверка

Тук сме добре, не се чака много по опашки за проверка на багажа и паспортната проверка минава бързо. Не защото е мега добре организиран този процес, а просто защото няма пътници. Винаги ме е изумявало как е организирана проверката за сигурност на новия терминал. След като си преминал през огроните празни пространства в салонът за check in се качваш по ескалатора и направо се препъваш в опашката за проверка. Това, ако има 2 полета в следващия час, ако са 4 или 5 просто не ми се мисли. Със сигурност летището ни може да понесе повече трафик, но си представям ако има 10 полета на час, опашката ще е по ескалатора! Почти си го представих!

Страхотна новост има на митническата проверка при пристигане на летище София – машинна проверка на паспорта ти без митничар. Това е по някаква европейска програма и ми се струва удобно, пробвах веднъж когато имаше по-голяма опашка на митническия пункт, но отнема доста време докато схванеш как работи цялото нещо.

Недостатък е, че летището ни не поддържа електронни билети и не можеш да ползваш iPhone Passbook, а трябва да търсиш принтер, за да разпечаташ електронния си билет.

Оценка: 3 зведи

Как е по другите летища? 

Има доста проблемни ленища по отношение на времето, което е необходимо да проверка на сигурността и багажа, но на повечето места се стараят много да намалят това време, по простата причина, че всяко свободно време, което пътника има той е изкушен да остави пари в летището. На Мюнхен този процес е доста добре организиран и не ми се е случвало да чакам повече от 10 минути въпреки огромното количество хора. Фюмочино се хвали, че средното време за проверка на багажа за 2013 г е 4.5 минути.

Отдалеченост на гейтовете

Тук сме добре, защото летището ни е мега малко. Незнайно защо най-използвани са най-отдалечените гейтове на новия терминал, или дестинациите до които летя, тръгват оттам. За повечето от заминаващите полети Bulgaria Air се цигани и извозва със автобуси. Случва се в пространството на долния етаж за отвеждане с автобуси да са струпани хора за два три полета, което го прави супер неприятно, шумно и понякога – смрадливо.

Оценка: 4 звезди

Как е по другите летища? 

Това е проблем, но няма как, когато си на голямо летище трябва да имаш предвид това. На някои летища на информационните табла можеш да видиш освен гейта и часа за повикване и времето, което е необходимо да стигнеш до полета си, понякога са необходими 10 -15 мин за това. По пътя има много изкушения – магазини, заведения, ресторанти, и обикновено отнема дори повече. Въпреки всичко, наличието на интересни неща по пътя правя тази разходка доста приятна. Особено ако не си с много ръчен багаж.

Това са моите коментари по отношение на летищния живот в България и Европа. Разбира се, че има летища, които са по-зле, по-стари и по-занемарени. Но за бога, това е Летището на България, ново е, а има хиляди недомислени неща. Ето още няколко, които не попаднаха в горните категории:

  • Празни рекламни пана по терминал 2 – прави впечатление на каквато и да е реклама на летището въпреки наличието на пана за целта. Разбираемо е, доста ограничен трафик, вероятно скъпи цени за реклама. Но определено не прави впечатление, че почти всички полета за реклама са празни. На други места просто рекламират услугите на летището, в България паната стоят бели, празни, скучни
  • Новата система от плоскоекранни монитори за реклама на Терминал 2 – за какво похарчиха толкова пари, когато не съм видял да работят или когато работят (много рядко) няма почти никаква информация на тях? По протежението на целия ръкав за гейтове на Терминал 2 няма информация за излитащите полети, но има поне 20 плоски екрана, които бездействат.
  • Старите телевизори с информация за излитащи и кацащи полети – really? Откъде ги взехте тези телевизори? Продават ли още такива? На терминал 1 са плоскоекранни, на новия – тръбни телевизори?!
  • Прекъсната връзка между салоните за кацане и излитане – какво наложи да се огради това пространство по такъв грозен начин!? Ако искаш да минеш можеш, но трябва да заобикаляш зад грозните будки на авиокомпаниите.
  • Грозната типография на упътващите знаци в цялото летище. Това е принципен проблем за всички обществени пространства в България. Има чувство, че ги правят на някоя версия на Word за  Windows 3.11 Изработката на самите табели, упътващи знаци, както и подбраните цветове и материали е потресаваща
  • Евтино изглеждащите плочки на пода на Терминал 2. По тях остават лекета, замърсяват се бързо, изглеждат износени на места. Терминалът изглежда като една голяма тоалетна с тези плочки.
  • Митнически контрол на средата на коридора на Терминал 2 – това за какво е нужно, не съм видял да се използва дори веднъж? Така терминалът ни изглежда още по пуст и малък.
  • Липса на достатъчно декор и зеленина на Терминал 2 – изглежда ми пуст, незавършен, скучен новия терминал. Тук там са разхвърляни някоя друга саксия, но като цяло няма достатъчно зеленина или кътове, които да създават уют.

До тук с хейта, иначе имаме едно страхотно летище!

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105