Летище София : eдин критичен поглед

| от |

Автор : Крис Георгиев (http://chrisgeorgiev.com) Публикуваме тази гледна точка, която не изразява непременно позицията на Chronicle.bg по въпроса. Готови сме да публикуваме всяка гледна точка по темата.

Напоследък пътувам доста често и се налага да прекарвам известно време по летища из Европа. Не мога да настигна Милко по летателни часове (полезна информация за пътуващите често), но имах възможността да събера доста свежи впечатления от Европейски столици и и летища – Берлин, Дъблин, Париж, Прага, Рим, Виена, Лондон, Мюнхен, Франкфурт. Не бих писал на темата за живота в летището, но този пост бе провокиран от последното ми кацане на летище София събота късно вечерта, когато го заварих заринато от боклук. Това страшно много ме натъжи и за пореден път реагирах остро с няколко показателни снимки. Разгори се дискусия във FB, заваляха лични съобщения защо развалям репутацията на страхотното ни летище, обвиниха ме, че съм краен хейтър, национален изменник, предател. Ти да видиш…. Патардия почти като в скандала със Скара бар. Дори Дзвер написа блог пост във възхвала на страхотното ни ново летище! Обещах му да напиша и моите мисли. Правя го, следвайки методологията на Дзвер, само че ще подредя приоритетно така, като аз ги виждам.

2014-02-08-22.13.06-770x577

Тоалетни

Безспорно едно от най-важните неща на едно летище. Тоалетните трябва да са изрядно чисти, защото хиляди пътници от различни краища на света носят със себе си какви ли не зарази, микроби, болести, секрети. Редовното почистване с подходящи препарати е от съществено значение.

Писоари и тоалетни – на нашето летище са в безобразно състояние. Според мен ги чистят с парцала, с който мият пода, затова никога не ги докосвам по какъвто и да е повод. Писоарите на летище София са опръскани навсякъде, засечени, смрадливи. Тоалетните отделения нямат дезинфектант, което налага да си нося мокри кърпи за целта. Хартия за покриване на седалката – за такова чудо дори не са помисляли на нашето летище, затова се налага да редиш пластове тоалетна хартия.

Мивки – изтъкнатото от Дзвер удобство по контрол на потока на водата за мен е абсолютно неудобство. Потръпвам от мисълта, че трябва да докосвам диспенсър за сапун и кранчетата за вода след хиляди хора, излязли от тоалетната!!! Да не говорим, че от 2-3 диспенсъра за сапун, само един е пълен и това налага да пробваш наред докато уцелиш правилния.

Кърпи за бърсане – на Терминал 2 това е възможно най-евтината хартия, която се лепи по ръцете ти и са ти необходими поне 5, за да се подсушиш. Поне има такива.

Общо състояние на тоалетните – новите тоалетни се чистят рядко, с некачествени материали и не достатъчно усърдно. В резултат на това са засечени, смърдят. В някои от тоалетните част от писоарите са повредени и са покрити с грозен черен найлон. Вратите на тоалетните и входните врати са почернели, засечени със следи от различни видове течности.

Оценка: 1/2 звезда

Как е по другите летища? 

Разбира се навсякъде има мръсни тоалетни, но трябва да се отчетат някои факти. Първо, на голяма част от европейските летища има супер голям трафикопоток и се изискват супер много усилия да се поддържат тоалетните в добро състояние. Въпреки всичко там те се чистят добре, и много рядко можеш да видиш засечено помещение. На второ място, почти всички тоалетни по летищата са със сензори за контрол на водата, сапуна и изсушаването на ръцете, което е супер според мен. В тоалетните отделения има саниращ препарат и/или хартия за поставяне на клекалото. Супер впечатлен съм от новите тоалетни на Rome Fumichino –  приятен бяло-зелен дизайн, модерни материали, сензори за всичко; Мюнхен – автомати за памучни кърпи за забърсване, система за отчитане задоволството от чистотата; Прага – плот за подмяна на памперси дори в мъжките тоалетни!

WiFi

Когато работи, wifi на нашето летище е отличен. Не изисква регистрация, не прекъсва, можеш да си свършиш работа. Може би, защото съм в родината, но не му се радвам толкова много, защото имам 3G на всички устройства. Но безспорно е супер удобно.

Оценка: 4 1/2 звезди

Как е по другите летища?

Тук има какво да се желае, макар че се вижда че работят в правилната посока. Безплатен интернет има на цялото летище в Прага, който на места е доста бавен, но открих че има и други мрежи, които можеш да използваш и не са толкова натоварени като официалната на летището. В Мюнхен до скоро можеш да ползваш само 30 мин безплатен интернет, като се изискваше активация чрез SMS на мобилен телефон. Не че нямаше начин да си вземеш още 30 мин като регистрираш познати в София и ги помолиш да ти пратят активационния код, не беше неудобно. Сега регистрацията е само с електронна поща. След като изтекат 30-те минути можеш да се регистрираш без проблем с друга поща и ползваш интернет на воля. Съвестта и досетливостта за това своебразно “чийтване” вероятно няма да позволи на средностатистическия европеец да ползва допълнителни минути, но вероятно и няма чак такава нужда, защото почти всеки западен мобилен оператор е роуминг партньор на някоя от големите мрежи и по летищата предлагат безплатен нет. На летището в Рим навсякъде рекламират, че има безплатен нет 30 мин, но аз дори не видях някъде да ми намира wi-fi точката.

Храна, вода, почивка

Това, което нашето летище предлага като храна и условия за почивка просто е смешно. Асортимента на трите грозни дървени псевдо-кафенета е по-зле от този в кварталното кафене. За сметка на това цените са над европейските. На летището в София няма какво да ядеш, не дай си боже полетът ти да закъснее. Ще муцаш кроасани и гадни сандвичи и ще проклинаш, че не си си купил два банана преди да те затворят на терминала. Водата е отвратително скъпа, но за мен това не е проблем, защото си наливам вода от тоалетната във филтърното ми шише. Не съм съгласен с констатацията на Дзвер, че видиш ли водата на нашето летище е по-евтина. Тя е три тъпи по-скъпа от тази, която се продава в града. На летищата в Европа тя е на същата цена, на която можеш да си я купиш примерно в McDonalds. Условията за релакс и почивка на нашето летище са сведени до това да осигурят място за сядане. VIP салоните са позор, аз бих ги затворил, защото така се излагаме още повече. Който не е влизал, нека да пробва и ще види за какво става дума, хепи соц и малко, просто не знам откъде събраха тази мебели и как са успели да ги направят толкова зле, мега зле. Да не говорим, че салонът до C гейтовете от известно време е затворен, както и кафето, което беше що годе просторно.

Оценка: 1 звезда

Как е по другите летища? 

Всички сте виждали и знаете какво разнообразие има. Можеш да седнеш в ресторат, да ядеш топло приготвени сандвичи или пица, да ти сготвят нещо пред тебе. На летището в Мюнхен и Прага има чешмички за пиене за тези, които не искат да дават пари за вода. Споменах ли безплатното кафе и вестници на летището в Мюнхен?! (терминал C)

Качеството на местата за почивка и вип салоните няма какво да ги коментирам. Във Мюнхен има специални кабини за сън (30 EUR за два часа) – легло, чаршафи, контрол на температурата, поставка за iPhone и качествени колони за музика… Пак в Мюнхен има супер готини релакс зони, подът на който е супер мек пухкав мокет, удобни дивани с възглавнички, удобни и за подремване, специални столове за лягане, приглушена светлина, екрани с информация за полетите, изобилие от контакти за зареждане на устройства.

Бърз транспорт до града

Тук имаме известно предимство, но само благодарение на факта, че летището ни е близо до центъра, не защото има супер удобен транспорт. Всъщност, такъв няма. Единственият автобус, който ходи до летището е бавен, спира на всяка възможна спирка по маршрута, не е достатъчно често, няма място, където да си поставиш багажа. Такситата са евтини само ако си местен и можеш да различиш ориганалното ОК от фалшивото. На мен ми е трудно понякога, затова винаги ползвам диспечера на Пристигащи, за да съм сигурен, че няма да ме одерат. Стигането да центъра е бързо, но не е е по-евтино от всяко друго летище, защото ако там за същото време можеш да използваш градски транспорт на цената на един билет, то тук задължително трябва да ползваш такси.

Оценка: 3 звезди

Как е по другите летища? 

Почти всички летища в Европа са супер свързани не само с прилежащия град но и с околността. От летището можеш да хванеш влак за вътрешността на страната. Освен редовен градски транспорт, метро, влак, на повечето летища в Европа има и airport shuttle – по-големия брат на нашите маршрутки, които са доста начесто и добре организирани.

Магазини

Положението е плачевно! Два и половина магазина, които ако работят ще си голям щастливец. Сутрешните часове са едни от най-натоварените за излитащи полети на нашето летище, но това не означава, че магазините на терминала са отворени. Последният полет за Берлин от терминал 1 duty free беше затворен сутринта, и добре че полета закъсня 3 часа, че на втория дойде време да отворят и да не избре народа от глад и скука. На новия терминал е същото. Магазинчето за вестници и книги рядко е отворено рано сутрин (само един път съм го видял отворено преди 8 часа). В един от duty free някой безсрамно пуши, може би да подскаже, че там се продават алкохол и цигари.

Оценка: 2 звезди

Сигурност и паспортна проверка

Тук сме добре, не се чака много по опашки за проверка на багажа и паспортната проверка минава бързо. Не защото е мега добре организиран този процес, а просто защото няма пътници. Винаги ме е изумявало как е организирана проверката за сигурност на новия терминал. След като си преминал през огроните празни пространства в салонът за check in се качваш по ескалатора и направо се препъваш в опашката за проверка. Това, ако има 2 полета в следващия час, ако са 4 или 5 просто не ми се мисли. Със сигурност летището ни може да понесе повече трафик, но си представям ако има 10 полета на час, опашката ще е по ескалатора! Почти си го представих!

Страхотна новост има на митническата проверка при пристигане на летище София – машинна проверка на паспорта ти без митничар. Това е по някаква европейска програма и ми се струва удобно, пробвах веднъж когато имаше по-голяма опашка на митническия пункт, но отнема доста време докато схванеш как работи цялото нещо.

Недостатък е, че летището ни не поддържа електронни билети и не можеш да ползваш iPhone Passbook, а трябва да търсиш принтер, за да разпечаташ електронния си билет.

Оценка: 3 зведи

Как е по другите летища? 

Има доста проблемни ленища по отношение на времето, което е необходимо да проверка на сигурността и багажа, но на повечето места се стараят много да намалят това време, по простата причина, че всяко свободно време, което пътника има той е изкушен да остави пари в летището. На Мюнхен този процес е доста добре организиран и не ми се е случвало да чакам повече от 10 минути въпреки огромното количество хора. Фюмочино се хвали, че средното време за проверка на багажа за 2013 г е 4.5 минути.

Отдалеченост на гейтовете

Тук сме добре, защото летището ни е мега малко. Незнайно защо най-използвани са най-отдалечените гейтове на новия терминал, или дестинациите до които летя, тръгват оттам. За повечето от заминаващите полети Bulgaria Air се цигани и извозва със автобуси. Случва се в пространството на долния етаж за отвеждане с автобуси да са струпани хора за два три полета, което го прави супер неприятно, шумно и понякога – смрадливо.

Оценка: 4 звезди

Как е по другите летища? 

Това е проблем, но няма как, когато си на голямо летище трябва да имаш предвид това. На някои летища на информационните табла можеш да видиш освен гейта и часа за повикване и времето, което е необходимо да стигнеш до полета си, понякога са необходими 10 -15 мин за това. По пътя има много изкушения – магазини, заведения, ресторанти, и обикновено отнема дори повече. Въпреки всичко, наличието на интересни неща по пътя правя тази разходка доста приятна. Особено ако не си с много ръчен багаж.

Това са моите коментари по отношение на летищния живот в България и Европа. Разбира се, че има летища, които са по-зле, по-стари и по-занемарени. Но за бога, това е Летището на България, ново е, а има хиляди недомислени неща. Ето още няколко, които не попаднаха в горните категории:

  • Празни рекламни пана по терминал 2 – прави впечатление на каквато и да е реклама на летището въпреки наличието на пана за целта. Разбираемо е, доста ограничен трафик, вероятно скъпи цени за реклама. Но определено не прави впечатление, че почти всички полета за реклама са празни. На други места просто рекламират услугите на летището, в България паната стоят бели, празни, скучни
  • Новата система от плоскоекранни монитори за реклама на Терминал 2 – за какво похарчиха толкова пари, когато не съм видял да работят или когато работят (много рядко) няма почти никаква информация на тях? По протежението на целия ръкав за гейтове на Терминал 2 няма информация за излитащите полети, но има поне 20 плоски екрана, които бездействат.
  • Старите телевизори с информация за излитащи и кацащи полети – really? Откъде ги взехте тези телевизори? Продават ли още такива? На терминал 1 са плоскоекранни, на новия – тръбни телевизори?!
  • Прекъсната връзка между салоните за кацане и излитане – какво наложи да се огради това пространство по такъв грозен начин!? Ако искаш да минеш можеш, но трябва да заобикаляш зад грозните будки на авиокомпаниите.
  • Грозната типография на упътващите знаци в цялото летище. Това е принципен проблем за всички обществени пространства в България. Има чувство, че ги правят на някоя версия на Word за  Windows 3.11 Изработката на самите табели, упътващи знаци, както и подбраните цветове и материали е потресаваща
  • Евтино изглеждащите плочки на пода на Терминал 2. По тях остават лекета, замърсяват се бързо, изглеждат износени на места. Терминалът изглежда като една голяма тоалетна с тези плочки.
  • Митнически контрол на средата на коридора на Терминал 2 – това за какво е нужно, не съм видял да се използва дори веднъж? Така терминалът ни изглежда още по пуст и малък.
  • Липса на достатъчно декор и зеленина на Терминал 2 – изглежда ми пуст, незавършен, скучен новия терминал. Тук там са разхвърляни някоя друга саксия, но като цяло няма достатъчно зеленина или кътове, които да създават уют.

До тук с хейта, иначе имаме едно страхотно летище!

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.