Летище Божурище в зоната на здрача (репортаж на сп. Криле)

| от |

Снимки – сп. Клуб КРИЛЕ

Техният фотограф Кристиян Благоев направи кратка разходка до летище Божурище и ни предостави следните кадри.

 

Ето и материал от последния брой на сп.КРИЛЕ по проблема: 

Досиетата Х

Летище Божурище за 106 апартамента… далавера в зоната на здрача 

“Запазването на летище Божурище трябва да се превърне в национална кауза!” С тези думи започнахме разговора си с полковник (о. з.) Тома Ковачев, който е и съпредседател (с професор Борис Бонев – президент на Българската аерокосмическа агенция) на инициативния комитет за запазване на летището. Създадената временна анкетна комисия към Парламента трябва да излезе с доклад, който да бъде изпратен на Министерския съвет и на Главната прокуратура. Тома Ковачев се оказва в центъра на тежката битка с “Индустриален парк София” АД (IPS) за спасяването на летище Божурище. 

“Бих искал да продължа, изтъквайки факта, че летище Божурище е едно от най-старите летища не само в България и в Европа, но и в света. По своите климатични особености то е признато за най-добро за практикуване на авиационни спортове и се нарежда само сред четири летища с подобни дадености в света. Това са Грюнау в околностите на Берлин, полското Снежанка и Бишъп в САЩ, четвъртото е Божурище, разбира се. Бих искал да подчертая също така, че летището се намираше в зона извън директрисата на летище Враждебна (летище София), а дейността му не пречеше и на военното летище, по-късно авиобаза Доброславци. 

1016998_859134714113384_1528627694879479570_n

От друга страна летище Божурище остави трайни следи в историята на българската авиация и ще припомня накратко някои факти. През 1911 г. то започва да съществува като летище. През 1914 г. тук е сформирано първото аеропланно училище, а през 1917 г. е създадена и първата Държавна аеропланна работилница (ДАР). Тя произвежда 11 типа самолети, от тях шест серийно, от които два типа бойни. През 1925 г. на летището се изпълняват и първите парашутни скокове. Пет години по-късно там е построена и първата аерогара в България. В периода 1937-1939 г. на летище Божурище сме обучавали полски летци и то оставя трайни следи в развитието и историята на полската авиация. 
На всички, които се интересуват от темата, е известно, че летището беше продадено, по-точно заменено за стотина апартамента в столицата и в Пловдив. Теренът беше прeдаден на “Индустриал парк София” АД, собственост на италиански финансов консорциум срещу стотина апартамента. Това беше направено по един задкулисен начин от правителството на НДСВ, когато министър на отбраната беше Николай Свинаров. Така наречената сделка беше финализирана по време на мандата на кабинета на тройната коалиция, когато министър на отбраната беше Веселин Близнаков, също от НДСВ. Тази задкулисна, бих я нарекъл престъпна сделка, заменка, може да се охарактеризира като “кон за кокошка, дори за врабец”. Статутът на летището беше променен на земеделска земя от 9-а категория. Престъпни министри станаха милионери с продажбата на летище Божурище! За мен това е национално предателство.” 

Как стоят нещата днес? Според адвокат Тома Ковачев (в момента единственият юрист сред авиаторите) “двама министри на културата – Стефан Данаилов и Вежди Рашидов, се опитват да постигнат обявяването на летището за паметник на културата, но без успех. Причините са както обективни, така и субективни. Надявам се да се подготви петиция и да бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет за одържавяването на летище Божурище. Държавата има право на такъв ход по чл. 101 от Закона за собствеността. Бих се радвал да бъде постигната националната кауза и временната комисия към Народното събрание да излезе със становище, което да възвърне статута на културен и исторически паметник на летище Божурище”. 

Летище Божурище 

Летище Божурище се намира в южната част на градчето, носещо същото име, от София е на 4 km, а от път Е80 – на 2 km. Фактически от зората на българската авиация то става едно първостепенно българско летище и остава такова до началото на реактивната ера на авиацията в България. Дори в герба на градчето Божурище е включен стилизиран образ на летището – недвусмислена символика. За ранните символични дати в историята на летището разказа полковник о. з. Тома Ковачев, но според него не трябва да се подминава фактът, че оттук на 20 декември 1943 г. излита за последната си бойна мисия поручик Димитър Списаревски, геройски загинал за отбраната на София. След 9 септември 1944 г. на това летище продължават да се пишат славни страници от историята на българската авиация. Започва интензивно развитие на авиационните спортове – безмоторно и моторно летене, парашутизъм. Тук се създава и започва да осъществява дейност Софийският аероклуб, отначало в структурата на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), преминавайки по-късно в структурите на Отдела за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН). Именно тогава мнозина български младежи усещат тръпката към небето в планера, моторния самолет или под купола на парашута. От летище Божурище своите криле получават поколения пилоти както за БГА, така и за ВВС. Тук е издигнат и паметник на загиналите български парашутисти, запазен и до днес. 

Ньойският диктат след 1919 г. налага драконовски мерки на практика за тотална ликвидация на българската войска. Авиацията не прави изключение, попадайки под жестоките им удари, довели до ликвидацията на бойната авиация и аеропланното производство на България. Запазването на летището коства огромни усилия на страната ни, но все пак то е запазено – като гражданско. През 1930 г. там се изгражда и първата аерогара у нас, чиято сграда е запазена дори до днес. На тържествена церемония през 1937 г. (годината на раждане на Симеон ІІ), на летище Божурище цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на новосформираните бойни части на Въздушните на Н. В. Войски. От тогава въпреки всичките ограничаващи и забранителни клаузи на Ньойския диктат летище Божурище отново става първото бойно летище на България. По ирония на съдбата (можем да го наречем типичен български парадокс) именно Симеон Сакскобурготски (синът на цар Борис ІІІ, спасил летището заедно с цената на огромни всенародни усилия) и правителството на неговата партия НДСВ ликвидира един исторически символ както за нашата авиация, така и за България – превръщайки го в земеделска земя от 9-а категория. Трудно е да се намерят думи за министрите от НДСВ като инициатори и изпълнители на тази срамна и унизителна сделка – заменка, одобрена броени дни преди края на мандата им. Официално летище Божурище не се ползва от 2005 г., но година по-рано статутът му е заменен (решение на МС) и от публична държавна собственост преминава в частна държавна собственост. 

Далаверата – 106 апартамента в София и в Пловдив 
През 2005 г. министърът на отбраната Николай Свинаров от НДСВ ликвидира летището и теренът е заменен от МО за 50 апартамента. Заменката обаче е дадена на военната прокуратура и едва през 2007 г., когато страната се управлява от правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), теренът с площ 1054 декара е предаден на IPS, собственост на италиански консорциум в замяна на 106 апартамента в София и Пловдив с доплащане. 

Междувременно двама министри на културата правят отчаяни – опити да обявят летището за културен паметник. През 2007 г. инициативният комитет за спасяване на летището (съществува от 2005 г.) се обръща към Стефан Данаилов, министър на културата по онова време, и в началото на 2008 г. случаят е внесен за разглеждане на заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). То завършва с препоръка към министъра теренът да бъде одържавен и летището да бъде обявено за културен паметник от национално значение. Подписът на министър Данаилов стои на протокола от заседанието на НСОПК, в който се съдържа и препоръката. В “Държавен вестник” министерска заповед не е публикувана и процедурата не стартира. 

През 2010 г. подписът на наследника на Данаилов – Вежди Рашидов от ПП ГЕРБ, стои именно под такава заповед. Заради сериозни административни пропуски обаче тя е отменена от Върховния административен съд (ВАС) през ноември. ВАС присъжда терена на италианския консорциум и това решение става претекст депутатите да извършат проверка. По инициатива на депутата и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев беше създадена временна анкетна комисия, която ще проучва обстоятелствата около сделката за летище Божурище. По изчисления на Велчев тази сделка (заменка) е ощетила държавата поне с 4 млн. лева. Предложението точката да влезе в дневния ред на Парламента идва от ПП ГЕРБ и получи единодушна подкрепа в пленарната зала. По време на продължилите почти час дебати по типичния и традиционен български обичай депутатите не си спестиха размяната на по-остри реплики. Председател на комисията ще бъде бившият министър на транспорта и сега депутат от КБ Петър Мутафчиев. 

В момента на територията на летището освен сградата на първата аерогара в България е запазена и пистата от 70-те години и хангарът на Lufthansa. 

Максим ГЕНОВ

Повече по темата в сп. Клуб Криле и на http://pan.bg

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.