Летище Божурище в зоната на здрача (репортаж на сп. Криле)

| от |

Снимки – сп. Клуб КРИЛЕ

Техният фотограф Кристиян Благоев направи кратка разходка до летище Божурище и ни предостави следните кадри.

 

Ето и материал от последния брой на сп.КРИЛЕ по проблема: 

Досиетата Х

Летище Божурище за 106 апартамента… далавера в зоната на здрача 

“Запазването на летище Божурище трябва да се превърне в национална кауза!” С тези думи започнахме разговора си с полковник (о. з.) Тома Ковачев, който е и съпредседател (с професор Борис Бонев – президент на Българската аерокосмическа агенция) на инициативния комитет за запазване на летището. Създадената временна анкетна комисия към Парламента трябва да излезе с доклад, който да бъде изпратен на Министерския съвет и на Главната прокуратура. Тома Ковачев се оказва в центъра на тежката битка с “Индустриален парк София” АД (IPS) за спасяването на летище Божурище. 

“Бих искал да продължа, изтъквайки факта, че летище Божурище е едно от най-старите летища не само в България и в Европа, но и в света. По своите климатични особености то е признато за най-добро за практикуване на авиационни спортове и се нарежда само сред четири летища с подобни дадености в света. Това са Грюнау в околностите на Берлин, полското Снежанка и Бишъп в САЩ, четвъртото е Божурище, разбира се. Бих искал да подчертая също така, че летището се намираше в зона извън директрисата на летище Враждебна (летище София), а дейността му не пречеше и на военното летище, по-късно авиобаза Доброславци. 

1016998_859134714113384_1528627694879479570_n

От друга страна летище Божурище остави трайни следи в историята на българската авиация и ще припомня накратко някои факти. През 1911 г. то започва да съществува като летище. През 1914 г. тук е сформирано първото аеропланно училище, а през 1917 г. е създадена и първата Държавна аеропланна работилница (ДАР). Тя произвежда 11 типа самолети, от тях шест серийно, от които два типа бойни. През 1925 г. на летището се изпълняват и първите парашутни скокове. Пет години по-късно там е построена и първата аерогара в България. В периода 1937-1939 г. на летище Божурище сме обучавали полски летци и то оставя трайни следи в развитието и историята на полската авиация. 
На всички, които се интересуват от темата, е известно, че летището беше продадено, по-точно заменено за стотина апартамента в столицата и в Пловдив. Теренът беше прeдаден на “Индустриал парк София” АД, собственост на италиански финансов консорциум срещу стотина апартамента. Това беше направено по един задкулисен начин от правителството на НДСВ, когато министър на отбраната беше Николай Свинаров. Така наречената сделка беше финализирана по време на мандата на кабинета на тройната коалиция, когато министър на отбраната беше Веселин Близнаков, също от НДСВ. Тази задкулисна, бих я нарекъл престъпна сделка, заменка, може да се охарактеризира като “кон за кокошка, дори за врабец”. Статутът на летището беше променен на земеделска земя от 9-а категория. Престъпни министри станаха милионери с продажбата на летище Божурище! За мен това е национално предателство.” 

Как стоят нещата днес? Според адвокат Тома Ковачев (в момента единственият юрист сред авиаторите) “двама министри на културата – Стефан Данаилов и Вежди Рашидов, се опитват да постигнат обявяването на летището за паметник на културата, но без успех. Причините са както обективни, така и субективни. Надявам се да се подготви петиция и да бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет за одържавяването на летище Божурище. Държавата има право на такъв ход по чл. 101 от Закона за собствеността. Бих се радвал да бъде постигната националната кауза и временната комисия към Народното събрание да излезе със становище, което да възвърне статута на културен и исторически паметник на летище Божурище”. 

Летище Божурище 

Летище Божурище се намира в южната част на градчето, носещо същото име, от София е на 4 km, а от път Е80 – на 2 km. Фактически от зората на българската авиация то става едно първостепенно българско летище и остава такова до началото на реактивната ера на авиацията в България. Дори в герба на градчето Божурище е включен стилизиран образ на летището – недвусмислена символика. За ранните символични дати в историята на летището разказа полковник о. з. Тома Ковачев, но според него не трябва да се подминава фактът, че оттук на 20 декември 1943 г. излита за последната си бойна мисия поручик Димитър Списаревски, геройски загинал за отбраната на София. След 9 септември 1944 г. на това летище продължават да се пишат славни страници от историята на българската авиация. Започва интензивно развитие на авиационните спортове – безмоторно и моторно летене, парашутизъм. Тук се създава и започва да осъществява дейност Софийският аероклуб, отначало в структурата на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), преминавайки по-късно в структурите на Отдела за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН). Именно тогава мнозина български младежи усещат тръпката към небето в планера, моторния самолет или под купола на парашута. От летище Божурище своите криле получават поколения пилоти както за БГА, така и за ВВС. Тук е издигнат и паметник на загиналите български парашутисти, запазен и до днес. 

Ньойският диктат след 1919 г. налага драконовски мерки на практика за тотална ликвидация на българската войска. Авиацията не прави изключение, попадайки под жестоките им удари, довели до ликвидацията на бойната авиация и аеропланното производство на България. Запазването на летището коства огромни усилия на страната ни, но все пак то е запазено – като гражданско. През 1930 г. там се изгражда и първата аерогара у нас, чиято сграда е запазена дори до днес. На тържествена церемония през 1937 г. (годината на раждане на Симеон ІІ), на летище Божурище цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на новосформираните бойни части на Въздушните на Н. В. Войски. От тогава въпреки всичките ограничаващи и забранителни клаузи на Ньойския диктат летище Божурище отново става първото бойно летище на България. По ирония на съдбата (можем да го наречем типичен български парадокс) именно Симеон Сакскобурготски (синът на цар Борис ІІІ, спасил летището заедно с цената на огромни всенародни усилия) и правителството на неговата партия НДСВ ликвидира един исторически символ както за нашата авиация, така и за България – превръщайки го в земеделска земя от 9-а категория. Трудно е да се намерят думи за министрите от НДСВ като инициатори и изпълнители на тази срамна и унизителна сделка – заменка, одобрена броени дни преди края на мандата им. Официално летище Божурище не се ползва от 2005 г., но година по-рано статутът му е заменен (решение на МС) и от публична държавна собственост преминава в частна държавна собственост. 

Далаверата – 106 апартамента в София и в Пловдив 
През 2005 г. министърът на отбраната Николай Свинаров от НДСВ ликвидира летището и теренът е заменен от МО за 50 апартамента. Заменката обаче е дадена на военната прокуратура и едва през 2007 г., когато страната се управлява от правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), теренът с площ 1054 декара е предаден на IPS, собственост на италиански консорциум в замяна на 106 апартамента в София и Пловдив с доплащане. 

Междувременно двама министри на културата правят отчаяни – опити да обявят летището за културен паметник. През 2007 г. инициативният комитет за спасяване на летището (съществува от 2005 г.) се обръща към Стефан Данаилов, министър на културата по онова време, и в началото на 2008 г. случаят е внесен за разглеждане на заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). То завършва с препоръка към министъра теренът да бъде одържавен и летището да бъде обявено за културен паметник от национално значение. Подписът на министър Данаилов стои на протокола от заседанието на НСОПК, в който се съдържа и препоръката. В “Държавен вестник” министерска заповед не е публикувана и процедурата не стартира. 

През 2010 г. подписът на наследника на Данаилов – Вежди Рашидов от ПП ГЕРБ, стои именно под такава заповед. Заради сериозни административни пропуски обаче тя е отменена от Върховния административен съд (ВАС) през ноември. ВАС присъжда терена на италианския консорциум и това решение става претекст депутатите да извършат проверка. По инициатива на депутата и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев беше създадена временна анкетна комисия, която ще проучва обстоятелствата около сделката за летище Божурище. По изчисления на Велчев тази сделка (заменка) е ощетила държавата поне с 4 млн. лева. Предложението точката да влезе в дневния ред на Парламента идва от ПП ГЕРБ и получи единодушна подкрепа в пленарната зала. По време на продължилите почти час дебати по типичния и традиционен български обичай депутатите не си спестиха размяната на по-остри реплики. Председател на комисията ще бъде бившият министър на транспорта и сега депутат от КБ Петър Мутафчиев. 

В момента на територията на летището освен сградата на първата аерогара в България е запазена и пистата от 70-те години и хангарът на Lufthansa. 

Максим ГЕНОВ

Повече по темата в сп. Клуб Криле и на http://pan.bg

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.