Летище Божурище в зоната на здрача (репортаж на сп. Криле)

| от |

Снимки – сп. Клуб КРИЛЕ

Техният фотограф Кристиян Благоев направи кратка разходка до летище Божурище и ни предостави следните кадри.

 

Ето и материал от последния брой на сп.КРИЛЕ по проблема: 

Досиетата Х

Летище Божурище за 106 апартамента… далавера в зоната на здрача 

“Запазването на летище Божурище трябва да се превърне в национална кауза!” С тези думи започнахме разговора си с полковник (о. з.) Тома Ковачев, който е и съпредседател (с професор Борис Бонев – президент на Българската аерокосмическа агенция) на инициативния комитет за запазване на летището. Създадената временна анкетна комисия към Парламента трябва да излезе с доклад, който да бъде изпратен на Министерския съвет и на Главната прокуратура. Тома Ковачев се оказва в центъра на тежката битка с “Индустриален парк София” АД (IPS) за спасяването на летище Божурище. 

“Бих искал да продължа, изтъквайки факта, че летище Божурище е едно от най-старите летища не само в България и в Европа, но и в света. По своите климатични особености то е признато за най-добро за практикуване на авиационни спортове и се нарежда само сред четири летища с подобни дадености в света. Това са Грюнау в околностите на Берлин, полското Снежанка и Бишъп в САЩ, четвъртото е Божурище, разбира се. Бих искал да подчертая също така, че летището се намираше в зона извън директрисата на летище Враждебна (летище София), а дейността му не пречеше и на военното летище, по-късно авиобаза Доброславци. 

1016998_859134714113384_1528627694879479570_n

От друга страна летище Божурище остави трайни следи в историята на българската авиация и ще припомня накратко някои факти. През 1911 г. то започва да съществува като летище. През 1914 г. тук е сформирано първото аеропланно училище, а през 1917 г. е създадена и първата Държавна аеропланна работилница (ДАР). Тя произвежда 11 типа самолети, от тях шест серийно, от които два типа бойни. През 1925 г. на летището се изпълняват и първите парашутни скокове. Пет години по-късно там е построена и първата аерогара в България. В периода 1937-1939 г. на летище Божурище сме обучавали полски летци и то оставя трайни следи в развитието и историята на полската авиация. 
На всички, които се интересуват от темата, е известно, че летището беше продадено, по-точно заменено за стотина апартамента в столицата и в Пловдив. Теренът беше прeдаден на “Индустриал парк София” АД, собственост на италиански финансов консорциум срещу стотина апартамента. Това беше направено по един задкулисен начин от правителството на НДСВ, когато министър на отбраната беше Николай Свинаров. Така наречената сделка беше финализирана по време на мандата на кабинета на тройната коалиция, когато министър на отбраната беше Веселин Близнаков, също от НДСВ. Тази задкулисна, бих я нарекъл престъпна сделка, заменка, може да се охарактеризира като “кон за кокошка, дори за врабец”. Статутът на летището беше променен на земеделска земя от 9-а категория. Престъпни министри станаха милионери с продажбата на летище Божурище! За мен това е национално предателство.” 

Как стоят нещата днес? Според адвокат Тома Ковачев (в момента единственият юрист сред авиаторите) “двама министри на културата – Стефан Данаилов и Вежди Рашидов, се опитват да постигнат обявяването на летището за паметник на културата, но без успех. Причините са както обективни, така и субективни. Надявам се да се подготви петиция и да бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет за одържавяването на летище Божурище. Държавата има право на такъв ход по чл. 101 от Закона за собствеността. Бих се радвал да бъде постигната националната кауза и временната комисия към Народното събрание да излезе със становище, което да възвърне статута на културен и исторически паметник на летище Божурище”. 

Летище Божурище 

Летище Божурище се намира в южната част на градчето, носещо същото име, от София е на 4 km, а от път Е80 – на 2 km. Фактически от зората на българската авиация то става едно първостепенно българско летище и остава такова до началото на реактивната ера на авиацията в България. Дори в герба на градчето Божурище е включен стилизиран образ на летището – недвусмислена символика. За ранните символични дати в историята на летището разказа полковник о. з. Тома Ковачев, но според него не трябва да се подминава фактът, че оттук на 20 декември 1943 г. излита за последната си бойна мисия поручик Димитър Списаревски, геройски загинал за отбраната на София. След 9 септември 1944 г. на това летище продължават да се пишат славни страници от историята на българската авиация. Започва интензивно развитие на авиационните спортове – безмоторно и моторно летене, парашутизъм. Тук се създава и започва да осъществява дейност Софийският аероклуб, отначало в структурата на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), преминавайки по-късно в структурите на Отдела за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН). Именно тогава мнозина български младежи усещат тръпката към небето в планера, моторния самолет или под купола на парашута. От летище Божурище своите криле получават поколения пилоти както за БГА, така и за ВВС. Тук е издигнат и паметник на загиналите български парашутисти, запазен и до днес. 

Ньойският диктат след 1919 г. налага драконовски мерки на практика за тотална ликвидация на българската войска. Авиацията не прави изключение, попадайки под жестоките им удари, довели до ликвидацията на бойната авиация и аеропланното производство на България. Запазването на летището коства огромни усилия на страната ни, но все пак то е запазено – като гражданско. През 1930 г. там се изгражда и първата аерогара у нас, чиято сграда е запазена дори до днес. На тържествена церемония през 1937 г. (годината на раждане на Симеон ІІ), на летище Божурище цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на новосформираните бойни части на Въздушните на Н. В. Войски. От тогава въпреки всичките ограничаващи и забранителни клаузи на Ньойския диктат летище Божурище отново става първото бойно летище на България. По ирония на съдбата (можем да го наречем типичен български парадокс) именно Симеон Сакскобурготски (синът на цар Борис ІІІ, спасил летището заедно с цената на огромни всенародни усилия) и правителството на неговата партия НДСВ ликвидира един исторически символ както за нашата авиация, така и за България – превръщайки го в земеделска земя от 9-а категория. Трудно е да се намерят думи за министрите от НДСВ като инициатори и изпълнители на тази срамна и унизителна сделка – заменка, одобрена броени дни преди края на мандата им. Официално летище Божурище не се ползва от 2005 г., но година по-рано статутът му е заменен (решение на МС) и от публична държавна собственост преминава в частна държавна собственост. 

Далаверата – 106 апартамента в София и в Пловдив 
През 2005 г. министърът на отбраната Николай Свинаров от НДСВ ликвидира летището и теренът е заменен от МО за 50 апартамента. Заменката обаче е дадена на военната прокуратура и едва през 2007 г., когато страната се управлява от правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), теренът с площ 1054 декара е предаден на IPS, собственост на италиански консорциум в замяна на 106 апартамента в София и Пловдив с доплащане. 

Междувременно двама министри на културата правят отчаяни – опити да обявят летището за културен паметник. През 2007 г. инициативният комитет за спасяване на летището (съществува от 2005 г.) се обръща към Стефан Данаилов, министър на културата по онова време, и в началото на 2008 г. случаят е внесен за разглеждане на заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). То завършва с препоръка към министъра теренът да бъде одържавен и летището да бъде обявено за културен паметник от национално значение. Подписът на министър Данаилов стои на протокола от заседанието на НСОПК, в който се съдържа и препоръката. В “Държавен вестник” министерска заповед не е публикувана и процедурата не стартира. 

През 2010 г. подписът на наследника на Данаилов – Вежди Рашидов от ПП ГЕРБ, стои именно под такава заповед. Заради сериозни административни пропуски обаче тя е отменена от Върховния административен съд (ВАС) през ноември. ВАС присъжда терена на италианския консорциум и това решение става претекст депутатите да извършат проверка. По инициатива на депутата и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев беше създадена временна анкетна комисия, която ще проучва обстоятелствата около сделката за летище Божурище. По изчисления на Велчев тази сделка (заменка) е ощетила държавата поне с 4 млн. лева. Предложението точката да влезе в дневния ред на Парламента идва от ПП ГЕРБ и получи единодушна подкрепа в пленарната зала. По време на продължилите почти час дебати по типичния и традиционен български обичай депутатите не си спестиха размяната на по-остри реплики. Председател на комисията ще бъде бившият министър на транспорта и сега депутат от КБ Петър Мутафчиев. 

В момента на територията на летището освен сградата на първата аерогара в България е запазена и пистата от 70-те години и хангарът на Lufthansa. 

Максим ГЕНОВ

Повече по темата в сп. Клуб Криле и на http://pan.bg

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.