Как е възможно да изгубиш самолет през 2014-та?

| от |

В свят, в който всеки има GPS в джоба си и сме проследявани от агенции като NSA навсякъде по света все още е възможно, макар и изключително рядко самолет просто да изчезне.

plane

Това се случи минaлия петък с полет номер 370 на Malaysia Airlines, запътил се към Пекин. Самолетът изчезва около час след като излита от Куала Лумпур. Оттогава спасителни екипи, изпратени от девет страни, сред които и САЩ все още не са намерили следи от изчезналият Боинг 777-200, както и нито един от 239-те на борда. Има множество теории за това какво се е случило, но засега авиокомпанията, разследващите, Малайзия, както и компанията, построила самолета отказват коментар.

Каквото и да се е случило, се е случило много бързо и катастрофално, споделят експерти. Самият факт, че самолетът изчезва докато лети над океана означава, че може да минат години докато се намери каквото и да било. Океанът е огромен и е изключително трудно да се намерят следи. Намирането на черната кутия на изчезналият през 2009 полет 447 на Air France например отне 2 години. “Тъжната истина е, че е много трудно да се намери каквото и да във водата”, споделя пенсионираният пехотинец Кол Джоузеф.

Най-плашещото в ситуацията е, че самолетът, като че ли изчезва безследно. Капитанът, професионалист с натрупани над 18,000 часа в небето не издава нито предупреждение, нито пък сигнал за тревога. Това не е толкова странно като се има предвид, че екипажът е трениран първо да направлява самолета и да го упътва, а чак след това да се търси комуникация.  Пилотът и блогър Патрик Смит казва, че не се учудва от липсата на връзка.

“Всъщност би било странно, ако имаше мейдей сигнал. Ситуации като тази се развиват по два начина – или катастрофата е толкова бърза, че екипажа няма време да реагира, или пък екипажът е инструктиран първо да се справи с аварията, а не да я сигнализира.” Как е възможно обаче да не е отчетено изчезването от агенцията за контрол на въздушния трафик? По простата причина, че самолетът се намира над океана.

Погрешно схващане е, че пилотите на самолети са в постоянна връзка с центъра за въздушен трафик. Истината е, че когато въздушните превозни средства се намират на повече 100-150 мили от брега радарите вече са извън обхват. В такива ситуации полетите общуват с централата предимно с радиовръзка, като се обаждат през определен интервал от време за да споделят местоположението, скоростта и височината си. Не е необичайно и по-продължителен период от време да не се поддържа връзка, имайки предвид, че на 35 хиляди фута обикновенно не се случва нищо особено. На борда на някои самолети даже не е нужно пилотът да се обажда, за това се грижат компютри.

Макар и новите системи за управление на полети да се възползват от GPS технологията, местоположението се показва само на самолета. Това е все едно да сте в пустинята с телефона си – вие ще може да видите къде сте, но никой няма да може да ви намери защото нямате обхват. Възможно е в бъдеще да се развие системата, така че да се предават данните и в контролния център, но това би струвало милиарди долари.

Все пак самолетът едва ли е изчезнал без абсолютно никаква индикация. Много от самолетите са снабдени с авариен сигнализатор на местополижението, който се включва когато например самолета се потопи. Обикновените рибарски лодки не са снабдени с радари, но военните и охранителните плавателни съдове разполагат с такива.  “Бих бил много изненадан ако се окаже, че самолетът не се е появил на радара на никого,“ казва Джоузеф Смит

Според друга информация полет 370 е бил екипиран със системата ACARS – компютър, способен да предава данни за състоянието на самолета към централата, за да предупреди за евентуални повреди. Системата не предава данни в реално време, а го прави периодично. Тази информация би била много полезна на разследващите. Макар и Боинг да предлагат по-добра система наречена Airplane Health Management, този полет не се е възползвал от нея

И все пак ако един самолет да изчезне трябва да се озове някъде, нали? След повече от три дни търсене обаче все още нищо не е намерено. Най-логичната причина за това би била просто да се търси на грешното място, тъй като никой не е сигурен точно къде се е случила аварията. Възможно е даже самолетът да е останал непокътнат и да е потънал цял в океана.

Има множество спекулации, за това което се е случило – всичко от огън на борда до умишлена катастрофа, причинена от пилота или дори тероризъм. Също е възможна повреда или загуба на съществен компонент на самолета.  Авиационните експерти заявяват, че е много рано да се предполага каквото и да е и че липсва информация. Повечето обаче са на мнението, че каквото и да се е случило, е било при висока надморска височина и с голяма скорост.  ”Ако нещо се случи на самолет, който е на 7 мили височина и се движи със 100 възела, то ще има части разпръснати на много места”

Всички по-големи аеродинамични парчета като крилата и частите от опашката биха били раздухани от вятъра, докато по-тежките части биха паднали право надолу. Горивото и останалите течности биха били разпръснати, без да оставят следа долу. Така поне се разви ситуацията със совалката Колумбия през 2003. Разликата е, че се случва върху земя, а не вода. В океана откриването на отломки е много, много по трудно.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев