Филипински самолети спуснаха от въздуха храна и вода за своите войници

| от |

Филипински самолети спуснаха от въздуха храна и вода за своите войници, базирани на транспортен кораб, заседнал в спорна  плитчина в Южнокитайско море, след като Китай попречи на два филипински кораба да стигнат до него, предаде Ройтер,с като цитира представители на ВМС.

k

Китайски кораби, патрулиращи във водите около Втората плитчина на Томас (Second Thomas Shoal), известна в Китай като рифа Ренай (Ren’ai reef), в неделя нареди на филипинските кораби, натоварени със строителни материали, да напуснат района. Пекин обвинява Манила, че се опитва да започне строителство на рифа, след като през 1999 г. тя нареди на стар транспортен кораб умишлено да заседне там, за да маркира територията си, и разположи морски пехотинци на него. Манила твърди, че плитчината е част от континенталния шелф на Филипините.

„Възнамеряваме само да подобрим условията за живот на кораба, Нямаме планове да разширяваме или строим трайни структури на плитчината“,обясни представител на ВМС на Филипините. „В понеделник изпратихме самолет „Айлендър“ от ВМС да хвърли запаси от храна и вода, но те ще стигнат само за няколко дни. Наистина ще трябва да изпратим отново гражданските кораби.  От миналата година снабдяваме войниците си с помощта на цивилни кораби, за да избегнем конфронтацията, и сега за първи път Китай ги спира“.

Вчера Манила  извика втория по ранг дипломат от  китайското посолство, за да връчи остър протест, като нарече блокадата ясна посолство, за да връчи остър протест, като нарече блокадата ясна  и непосредствена заплаха за правата и интересите на Филипините.

Претенциите на Пекин за островите, рифовете и атолите, образуващи архипелага Спратли, група от 250 необитавани островчета, пръснати на площ от 165 000 кв. мили, го претивопоставят директно на американските съюзници Виетнам и Филипините, докато Бруней, Малайзия и Тайван също претендират за части от Южнокитайско море. То осигурява 10 процента от глобалния улов на риба, носи печалба от 5 трилиона долара годишно от корабна търговия.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.