easyJet прилага софтуерен изкуствен интелект

| от CHR Aero |


easyJet, водещата авиокомпания на Европа, назначи своя първи ръководител „Научни данни“, за да ускори процесите по използване на софтуерен изкуствен интелект. Технологията ще спомогне за подобряване на ефективността, намаляване на разходите, увеличаване на приходите и повишаване удовлетвореността на клиентите, чрез по-нататъшно подобряване на редица области, като полетните разписания, надеждността на флота, изборът на бордни продукти (храни и напитки) по време на полет, новата програма за лоялност на авиокомпанията Flight Club.

Изкуственият интелект работи с компютърни програми за анализ на огромни масиви данни – например на 170-те милиона храни и напитки, предлагани годишно във всички полети на еasyJet, на 1,5-те милиарда часове, прелетявани всяка година от компонентите на всички самолети, на 1,3-те милиарда търсения на easyJet.com през последните 12 месеца.

Традиционните компютърни технологии просто отчитат и записват такива данни, докато модерните компютърни решения с изкуствен интелект, започват да използват тези данни с цел предвидимост на бъдещи събития. Например предсказването на отказ на даден компонент, така че да може да бъде заменен по планиран начин, елиминира неочакваната повреда, която би могла да доведе до забавяне на полет. Друг пример е предсказването на категориите търсене на определени храни и напитки за всеки полет, така че доставките да съответстват на търсенето на клиентите, без да привършват или надвишават нужното количество.

Изпълнителният директор на easyJet Керълайн Маккол обяснява стратегията за въвеждането на изкуствения интелект:

„От нашия старт преди 20 години, easyJet винаги има предимство с иновациите и последните технологии, които подобряват непрекъснато нашия бизнес. Използването на огромния потенциал на изкуствения интелект чрез ускоряване употребата на научни данни вътре в компанията, ще подобри нашата ефективност, ще намали разходите, увеличи приходите и реализира голяма удовлетвореност сред клиентите.“

Алберто Рей-Вияверде, директор „Научни данни“ в easyJet, коментира: ‎‎

„easyJet е голяма авиокомпания с опростен модел на действие. Четвърти сме по големина в Европа, всички резервации се правят чрез easyJet.com, летим с един тип самолети и само на къси разстояния. Тази комбинация произвежда огромно количество данни. Прилагането на изкуствен интелект има изключителен успех в обработването на такъв обем от данни. Същевременно предоставя опция за създаване на модели и тенденции, извлечени от базата данни.

Към днешна дата анализите касаят способностите и тяхното диагностициране. Модерният изкуствен интелект е повече фокусиран  върху предсказуемите способности, така че да можем да разбираме по-добре бъдещето и плановете за него.“

Други области, в които ще се прилага компютърния изкуствения интелект, включват полетното разписание на авиокомпанията, за да се гарантира, че най-добре отговаря на търсенето на пътниците; развиването на новата програма за лоялност Flight Club, за да предложи повече възможности за задържане на често пътуващите пътници в компанията; използването на големия брой търсения всяка година на easyJet.com, за да се разбере и отговори по-добре на търсенето на клиентите – чрез оптимизиране на дестинациите и полетните часове.

easyJet вече има водеща позиция в областта на софтуерния изкуствен интелект, след прилагането на технологията преди 5 години в системата за управление на приходите. Тази система, разработена към и реагираща на движенията в потребителското търсене, определя цените на билетите. Авиокомпанията вече има около 25 анализатори, които работят в сферата на научните данни. Това повишава техните възможности и им помага да разработват по-интелигентни инструменти за работа.

Иновацията е в ДНК-то на easyJet – от създаването на авиокомпанията преди 20 години, когато промени начина, по който хората летят – до наши дни, когато easyJet има водеща роля в индустрията в дигиталните, уеб, инженерни и оперативни иновации, за да превръща пътуването в по-лесно и достъпно за пътниците. Превозвачът в момента работи по редица иновации като технологията за идентификация на вулканична пепел AVOID, футуристичните униформи с вградени преносими технологии, инспекции на самолетите от автоматизирани дрони и проучване на приложенията на други нови технологии като 3D печат.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“. Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

копривщица

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм - такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Apple не допуска „безплатни“ приложения

| от chronicle.bg |

Apple вече не дава одобрение за приложения, които се промотират чрез своята „безплатност“.

Компанията отказва приемане в магазина за приложения App Store на всички програми, които съдържат думата „free“ в заглавието си.

От Apple информират разработчиците, че e необходимо да премахнат всякакви референции към това дали едно приложение е безплатно или с намалена цена. Apple предлага, ако разработчиците държат да се рекламират с цената, да го правят в описанието на приложението.

И все пак, в магазина за приложения все още има хиляди приложения с думата „free“ в заглавието. Изглежда новото правило се прилага само за новодобавените програми.

Източник: Venture Beat

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.