Четвърт век от последната авиокатастрофа у нас

| от |

Живко Константинов, Нова телевизия

От 1952 г. до днес в катастрофи с родния превозвач са загинали 540 души, 246 са оцелели

Четвърт век се навършва от последната авиокатастрофа с български самолет у нас. Годината е 1988-ма. Линейки и пожарни хвърчат към пистата на Летище София. 33-ма души екипаж и пътници. Оцелява ли някой и защо авиокатастрофата потъва в неизвестни?

Старата писта на Летище София едно време е била застлана с пясък, за да може при евентуални инциденти, самолетите да могат да спрат. Това обаче не се случва със самолет ЯК-40. Той се блъска в дигата на река Искър, разцепва се и избухва в пламъци.

Годината е 1988. Самолет на „Балкан“ се подготвя за полет до Варна. На борда му има 37 души. Екипаж, стюардеси и пътници. По същото време предстои излитане на ТУ-154 с Тодор Живков на борда. Излитането на самолета на Живков се забавя и въздушният диспечер позволява на пътническия самолет да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането.

„От бързане на екипажа на ЯК-40, за да излети преди излитането на държавния глава е довело до пропускане на някои от мерките за сигурността”, обяснява Ростислав Бъчваров, началник „Оперативен център“ на Летище София.

Самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата и се разбива в коритото на река Искър.

В такъв самолет преди 26 години смъртта си намират 29 души.

„Част от пътниците са загинали от самия удар. Други пък от пътниците са загинали от облицовката на самолета и тапицериите на седалките, които са издавали отровни газове”, пояснява Ростислав Бъчваров.

По непотвърдена инфорамция част от изпадналите в безсъзнание обгазени пътници са загинали от удавяне при заливането на самолета с пяна от пожарникарите.

„Пожарната е реагирала под 3 минути, колкото е норматива”, пояснява Бъчваров.

Равносметката – от 37 пътници 8 остават живи! 26 години по-късно търсим един от оцелелите по чудо. Разказ от първо лице обаче не успяхме да получим. Смъртта си Калин намира само преди 6 месеца след инафаркт. Откриваме обаче негов близък приятел.

„Преживя катастрофата, отивайки на море с баба си и дядо си, защото предстоеше раждането на сестра му и родителите му уредиха почивката с баба му и дядо му!”, спомня си Стефан Неделчев. Уви – бабата и дядото на Калин загиват на място.

„Това, което разказваше, е малко като в екшън! Скарал се е с дядо си, че иска да седи до прозореца и се е преместил на друго място и не си е вързал колана! И е успял в един момент, когато се разцепва самолетът, стъпвайки на седалката, да се качи отгоре на самолета и оттам скача в реката. Имаше обгаряния само малко по ръцете и главата!”, спомня си Стефан Неделчев, приятел на оцелелия в катастрофата Калин.

„В инцидентите отпреди 15-20 години, по-голямата част от оцеляващите, особено при инциденти, свързани с излитане и кацане, се намират в задната част на самолета, тъй като опащките се късат и шансовете за оцеляване са по-големи!”, обяснява Александър Богоявленски.

Щом разбират за инцидента, Стефан и бащата на 14-годишния Калин започват да го търсят.

„Пирогов“, съдебна медицина. И го няма никъде! Оказа се, че е пътувало още едно бебе – Калин. Казаха ни, че Калин е загинал. Аз изразих недоверие, а те викат – „е, на година и няколко месеца” – Ооо, това не е нашия Калин!”, спомня си Стефан Неделчев.

Оцелелият Калин заварват във фоайето на Окръжна болница да разказва на болните какво е преживял.

„Пилотът е действал разконцентрирано – ту е тръгвал, ту е спирал! Той е видял, че не му стига пистата и аварийно е спрял”, предполага Стефан Неделчев.

„Технически проблем, плюс пилотски грешки. Прави обаче впечатление, че няма ясно експертно заключение какво точно е довело до инцидента. Това петно продължава да стои – излитане на правителствен самолет и избързване с началото на полета на нещастния ЯК-40”, обяснява Александър Богоявленски.

Оказва се, че по това време звено за разследване на авиокатастрофи не е имало и то чак до 2004-та година.

„Няма тогава такова звено, въпреки че години по-рано има и други инциденти с български самолети. Не са поканени международни специалисти. Аз си го обяснявам само а тоталитарната цензура!”, коментира Богоявленски.

Новината за катастрофата почти не е медийно отразена. Всичко е покрито с пелената на мълчанието и слуховете. Почти пълна е мъглата и затъмнението по случая.

„Работническо дело”, „Отечествен фронт”, „Земеделско знаме” и „Вечерни новини” – информацията за катастрофата е оскъдна, а на нито на едно място не откриваме снимки от инцидента.

„Доста по-късно след инцидента се появиха 1-2 снимки. Нормално беше тогава да се налага информационно затъмнение, особено при такъв инцидент!”, разказва Александър Богоявленски.

Скоро всичко е покрито със забрава и неясни допитвания.

От първия български полет по линията София-Бургас, открита от Георги Димитров през 1952-ва до днес в катастрофи с родния превозвач са загинали 540 души, а оцелелите са 246.

Повече по темата гледайте във видеото тук.

 
 

Пролетният базар на книгата започва в НДК

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-голямото пролетно книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, започва днес, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Събитието и през тази година ще представи повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци на три етажа в Националния дворец на културата. Официалното откриване е в 11.00 ч. в Централното фоайе на НДК, съобщиха организаторите от Асоциацията „Българска книга“.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов.

Гости на официалното откриване ще бъдат и спортистите Стефка Костадинова и Валентин Йорданов, които също ще представят юбилейни албуми, посветени на спортните им върхове.

Сцената на културната програма ще бъде разположена в Мраморното фоайе /над Централния вход на НДК/. Програмата е съпътствана от изложбата „Под езика“ на Дамян Дамянов – мащабен проект, посветен на кирилската азбука. Графичният експеримент на художника започва онлайн през 2016 г., но във второто си издание излиза извън мрежата и се пренася на хартия. След като изобразява нови 30 идеограми, Дамянов кани 60 представители на българската култура – известни писатели, журналисти, художници, преподаватели и др., да дадат кратко определение или интерпретация на шейсетте думи. Официалното откриване на изложбата „Под езика“ е на 24 май от 14.00 часа на сцената на Пролетния базар.
Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 година.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

Страстен танго спектакъл на сцената на Sofia Live Club

| от chronicle.bg |

Един страстен спектакъл очаква любителите на тангото на 31 май в Sofia Live Club.

Музикантите от Tango Cats ще представят на българската публика пиеси от Астор Пиацола, Карлос Гардел и Ричард Галиано.

Орлин Цветанов (цигулка), Зорница Цветанова (пиано) и Младен Тасков (пиано) са в основата на проекта Tango Cats, който заразява с любовта си към тангото. Музикантите ще потопят публиката в света на tango Nuevo с виртуозни изпълнения на пиесите на Астор Пиацола.

Гост звезди на вечерта са Васил Златанов (акордеон), Веселин Веселинов Еко (бас) и Стоян Янкулов Стунджи (барабани). Изпълнението ще бъде съпроводено от танца на Владислав Петров и Лорена Тарантино – той е една от водещите фигури на българското танго, а тя носи магията на юга и за първи път ще танцува на българска сцена.

След концерта DJ Васил Адамов ще забавлява гостите с милонга (танго парти).

Билетите се разпространяват онлайн на EPAY-GO Билети и Събития или на касите на Easypay.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.